OPEL VECTRA C - OPC
SCHUCO
Вместо историята на модела, ще пеистна историята на един опел:
Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца... ... Това е дневникът на живота ми. Ден първи - Германия, 15.11.1998 г Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ! Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера: Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах! Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм! Ден трети - На ферибота за Италия: Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия! Ден четвърти - Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине. Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки.
Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!? Ден пети - Милано, Италия: Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия! Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала! Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди... Ден десети - на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара!
Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм И каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение...
Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа! Година първа: Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Година втора: Карам с по-малко от половин картер масло -
двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не! Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан! Година десета: Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"! Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България! Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи! Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник! Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис
"NO FEAR!" А регистрацията ми е
пернишка... п.п. Ще се видим в Ада!.
Ето го и опелот:









