Slant-noseПонеже дофторчето е мой човек, няма да го държа повече в напрежение и "давам" следващия модел
Логичното продължение на 934 е неговият събрат, предназначен за участие в Група 5 - 935. Колкото повече се увеличава номера, обозначаващ модела, толкова повече намалява приликата със стандартните 930-ки.
С този модел и въобще цялата състезателна гама на 935 Ebbro са надминали себе си. Не би било пресилено, ако кажа, че това Ebbro слага творенията на Minichamps, Spark и Fujimi в малкия си джоб. Единствено 935-ците на True Scale Miniatures превъзхождат като изработка тези на Ebbro, но пък са смолни, а и цената им е двойна.
Предпочетох една от първите версии на състезателния автомобил, която има доста повече прилики с 911 за разлика от по-късните и още по-раздути версии. Освен това единствено тя разполага с невероятно красивите златисти BBS-ки с ужасно дълбок борд.
'76 Porsche 935 "Slant-nose" 6h Mugello Winner (Ebbro)
Porsche 935
Години на производство: 1976-1979
Държава: Германия
Произведени бройки: -Porsche 935 е представено през 1976 година и представлява състезателна версия на 930 Turbo, подготвено според правилата на FIA за Група 5. Моделът се явява еволюция на Carrera RSR 2.1 Turbo, която през 1974 завършва на второ място в крайното класиране на „24-те часа на Льо Ман”.
За сезон 1977 Porsche предлага 935 на всички частни отбори, които желаят да се включат в “Световния Шампионат за Производители”, IMSA GT шампионата и “Немския Състезателен Шампионат” (DRM). 935 побеждава в „24-те часа на Льо Ман” през 1979 и други състезания за издръжливост като Себринг, Дайтона и „1000 км Нюрбургринг”. От общо 370 състезания, в които участва, печели 123.
Никой друг производител не успява да се съревновава с Porsche 935 основно поради факта, че Porsche продава и поддържа клиентски автомобили, които допринасят за събиране на точки в крайното класиране при производителите. На всяко едно състезание по онова време са участвали поне 5 броя Porsche 935. Големият турбочарджър е използван в комбинация с механично горивно впръскване, което дава като резултат масивна турбодупка и последваща огромна огнена топка, която напуска ауспуха със силен пукот при включването на турбото, освобождавайки огромно количество мощност. Доминацията на Porsche 935 е прекратена от FIA с навлизането на новите правила през 1982 година, според които 6-те номерирани групи са заменени от три нови с означения A, B и C.
През 1976 година състезанията за издръжливост са разпределени в два Световни Шампионата – Група 5 за „специални серийни автомобили” и Група 6 за „прототипи до 3 литра”. Porsche разполага съответно с 935 и 936 за двата шампионата през този сезон. Jacky Ickx и Jochen Mass са двата основни пилота. Rolf Strommelen, който се възстановява след лошия удар по време на GP на Испания през 1975, и Manfred Schurti са поддържащи пилоти.
Правилата на Група 5, познати още като „силуетни правила”, позволяват някои значителни модификации като например промени по купето, по-големи крила, по-широки оси и водно охлаждане. Базовият силует на колата, погледната отпред, обаче трябва да остане непроменен. За база на двигателя на 935 е използван 3-литровият 6-цилиндров боксер от 930 Turbo, но обемът е намален на 2,85 литра. Налягането в турбината е между 1,35 и 1,55 бара с консумация на гориво от 52 литра на 100 километра и максимална мощност от 560 к.с. при 7900 об/мин. Според правилата обемът на мотора трябва да бъде умножен с коефициент 1,4 заради наличието на турбина (т.нар „турбо наказание”) и така попада в 4-литровия клас, където минималното допустимо тегло е 970 кг. По онова време Порше разполага със значителен опит при конструирането на леки купета, за което доказателство е прототипът Carrera RSR, който тежи под 800 кг. Празното 935 заковава кантара на 900 кг., а с допълнителните позволени 70 кг. е балансирано разпределението на теглото. На тестовете на писта Paul Ricard преди началото на сезона автомобилът успява да развие максимална скорост от 295 км/ч.
Освен атмосферната Carrera RSR с 340 к.с., представена през 1974 година, Porsche предлага също така и състезателна версия на 911 Turbo, подготвена за Група 4 – Porsche 934 с 485 к.с. Някои отбори модифицират своите 934-ки с боди кит за Група 5, осигурен от Porsche – тези версии получават обозначение 934/5. На първото състезание „6-те часа на Mugello” през 1976 Porsche окупират първите седем места, а BMW е на 8-о, което според системата на оценяване 20-15-12-10-8-6-4-3-2-1 означава, че Porsche имат 20 точки, а BMW – 3.
След второто състезание за сезона ръководството на шампионата настоява капаците на двигателя на състезателните версии да бъдат заменени с тези от цивилните 930-ки. Това предизвиква следното усложнение – интеркулерите под задния капак, които работят на принципа „въздух-към-въздух” е трябвало да бъдат заменени с по-компактните „въздух-към-вода”, което коства на Porsche няколко седмици тестване и полови милион немски марки.
Модифицираните 935-ци печелят квалификациите и най-бързата обиколка на „6-те часа на Silverstone”, но поради проблем със съединителя автомобилът на Martini Racing финишира едва 10-и. Porsche 935 на Kremer завършва на 2-о място, събирайки важни точки за Цуфенхаузен, а на 1-о място с една секунда по-добро време се класира BMW 3.5 CSL на частен отбор. Още по-обезпокоителен е фактът, че BMW Motorsport също участват с турбо-автомобил – 3.2 CSL с Ronnie Peterson и Gunnar Nilsson зад волана, което на квалификациите дава време с една секунда по-лошо от това на фирменото 935, но за сметка на това две секунди пред класираното на трето място Kremer 935. Мощното BMW обаче не успява да се задържи дълго на състезанието поради проблеми с трансмисията.
Първоначално Porsche използва при 935 оригиналните фарове, монтирани в предните калници, в две различни разновидности – „спринт версия” с раздути калници и „версия за висока скорост” с подобрена аеродинамика. Спринт версията е рядко използвана, но след внимателно изучаване на правилата на FIA, инженерите на Porsche и по-точно Norbert Singer откриват вратичка, която им дава свобода да премахнат фаровете с цел намаляване на въздушното съпротивление и осигуряване на по-голяма притискателна сила, към която допринасят и вентилационните отвори. Така се ражда „гладкият нос” (известен още като “slant-nose” – наклонен нос) с фарове, разположени в предната броня, което се превръща в основния отличителен белег на 935, а по-късно и на някои от цивилните 930-ки – т.нар. Flachbau-версии, част от програмата „специални желания” за клиенти на марката. При състезателните 935 са монтирани и удължени задни калници, които наподобяват онези, използвани няколко години преди това при Carrera RS. Те осигуряват повече място за периферията на двигателя и по-ефективно охлаждане.
Състезанието „1000 км на Нюрбургринг” обикновено състоящо се от 44 обиколки, през 1976 година достига 47 обиколки (1073 км). По време на квалификациите Strommelen с 935 дава време от умопомрачителните 7:36,5 минути. Двигателят обаче не е добре настроен и заради вибрации се поврежда системата за запалване. Победата отива при BMW CSL на Schnitzer Motorsport, а на второ място завършва Porsche 934, собственост на частен отбор.
Въпреки че „24-те часа на Льо Ман” не се причисляват към никой световен шампионат, това състезание винаги е било смятано за същинския тест за издръжливост. На тази надпревара Porsche използва добре тестваната оригинална настройка на двигателя на 935. Основната битка е със спортните коли на Renault Alpine, една от които се класира на първо място в квалификациите. 935, пилотирано от Strommelen/Schurti, дава 3-о най-добро време на квалификациите и въпреки ниското си тегло и въздушно съпротивление завършва на 4-о място в крайното класиране, а победата отива при Porsche 936.
На Zeltweg се завръща Ickx, поставяйки летвата при квалификациите, но отпада заради повреда с педала на газта в средата на състезанието. Derek Bell дава най-добро време за обиколка с Kremer 935, а две BMW-та успяват да завършат пред частно 934. Порше все още има лека преднина в класирането по точки, но за победата се разчита единствено на най-добрите в 7-те състезания. По това време BMW имат 3 победи, докато Porsche – 2, което означава, че Porsche трябва да отбележи победи в последните две състезания. Новата настройка на двигателя е тествана на Weissach в модифицирано 934, а по същото време състезателните коли са изпратени за състезанието. На Watkins Glen шаси с номер 002 на Mass/Icks спира допълнително за нови накладки, а тестовото шаси 001 на Strommelen/Schurti побеждава, докато BMW завършват едва 4-и. Така Porsche си осигурява 3 победи и две секунди, равняващи се на 90 точки, което означава че последваща победа може да добави още 5 точки към преднината. BMW също има 3 победи, но само секунда и четвърт, което е 85 точки. Така съревнованието за победа в Световния Шампионат остава между двете марки.
На Дижон турбото на BMW Motorsport се завръща този път с 3.5-литров мотор, завършвайки квалификациите половин секунда пред Ickx с бързите Swedes Peterson/Nilsson зад волана. Трансмисията отново предава турбинираното BMW, което отпада още преди да изтекат първите 6 часа на състезанието. Три 935-ци и две 934/5 побеждават пред най-бързото атмосферно BMW. 935 и 936 печелят в двата шампионата и Льо Ман. Ерата на турбодвигателите тепърва навлиза в състезанията за издръжливост.
това е дрийм кар-а на доста поколения...по-скоро 2-3, може и повече генерации. 