Black & YellowОтдавна не съм обръщал внимание на английското автомобилостроене, така че е редно да компенсирам пропуска си с една марка, която до момента липсваше в колекцията ми.
Lotus е един от най-уважаваните автомобилни производители на острова, известен с максимално олекотените си конструкции, ориентирани към автомобилния спорт - освен това разчитат на двигатели, произвеждани от други фирми.
Esprit от своя страна е един от най-популярните им и добре продавани модели, за което говори фактът, че е произвеждан цели 28 години.
Двата модела на AUTOart са превъзходни и същевременно представляват две от най-интересните версии на Esprit - турбоверсията от началото на 80-те, за която избрах бруталната цветова схема "black on gold" (черно със златисти детайли), която в комбинация с бежов интериор и BBS-ки с полиран борд е класика в жанра и изглежда напълно завършена. За V8-версията с по-новото и заоблено купе предпочетох жълто, тъй като този цвят добавя допълнителен акцент върху клиновидната му форма - неслучайно Lamborghini също го използват доста често за моделите си.
'81 Lotus Esprit Turbo (AUTOart)
'96 Lotus Esprit V8 (AUTOart)



Lotus Esprit
Години на производство: 1976-2004
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 10,675
Дизайн на купето: Giorgetto Giugiaro / Peter Stevens / Julian ThompsonLotus Esprit (ес-прий) е спортен автомобил, произвеждан от английската компания Лотус в периода 1976-2004 година. Първообразът на този модел е сребристият концептуален автомобил на Italdesign, който дебютира на автомобилното изложение в Торино през 1972. Той е базиран на удължено шаси от Lotus Europa и е един от първообразите на т.нар „многоъгълен” дизайн на Джорджето Джуджаро, който напомня на сгъната хартия с остри ръбове. Първоначално за име на модела е спрягано „Kiwi”, но тъй като Лотус държи на традицията си да използва имена, започващи с буквата „Е” е избрано – Esprit.
На автомобилното изложение в Париж през октомври 1975 моделът дебютира в своята серийна версия, а производството започва през юни 1976 като наследник на модела Europa. Първите версии на модела са известни като Esprit S1 (Series 1) и разполагат със шаси от стоманена конструкция и купе от фибростъкло. Двигателят е 4-цилиндров Lotus 907, използван първоначално в Jensen Healey – с работен обем от 2 литра и мощност 160 к.с. при европейската версия и 140 к.с. при американската. Разположен е надлъжно зад пътническата кабина, също както при предшественика му. Скоростната кутия задвижва задните колела и е 5-степенна ръчна, взета директно от Citroën SM и Maserati Merak. Тя се отличава с интегрирани задни спирачки, каквато е била практиката по онова време. Series 1 е въплъщение на слогана на Лотус „добри характеристики посредством ниско тегло”, тъй като тежи по-малко от 1 тон.
Оригиналният Esprit е възхваляван заради своето управление и според мнозина в това отношение превъзхожда по-късните версии. Въпреки това му липсва мощност, особено при американската версия, където двигателят е скопен заради нормите за вредни емисии. Данните на Лотус за ускорение от 0 до 100 км/ч. за 6.8 секунди са по-скоро оптимистични – тестове в реални условия посочват 8 секунди и максимална скорост от 214 км/ч.
Esprit S1 се отличава от следващите версии на модела по стоповете от FIAT X1/9, липсата на странични въздухозаборници и алуминиевите джанти Wolfrace. Моделът добива популярност благодарение на появата си във филма за James Bond – The Spy Who Loved Me (1977), където участва в дълго преследване, след което се превръща в подводница.
След редица подобрения, през 1978 година е представена серия 2, известна още като Esprit S2. Най-значимите промени са отвори за охлаждане във формата на „уши” в задната част на малките странични стъкла, стопове от Rover SD1 и интегриран преден спойлер. Esprit S2 е оборудван с 14-цолови алуминиеви джанти Speedline, които са изработени специално за този модел. Други промени са преместването на акумулатора в задната част на автомобила, което улеснява достъпа до двигателя. Нови са и уредите зад волана, а превключвателите на таблото са подобрени.
По това време Lotus пуска на пазара няколко лимитирани версии, които имат за цел да отпразнуват победите на фирмения отбор. Измежду тях е златисто-черният John Player Special (производител на цигари и спонсор на отбора във Формула 1). Според неофициална статистика са произведени 149 бройки от тази версия.
S2.2 се произвежда от май 1980 и е идентичен с S2, но с 2.2-литров двигател. Мощността остава непроменена, но въртящият момент нараства от 190 на 217 нютонметра. S2.2 разполага също с галванизирано шаси, а според ентусиастите тези автомобили са изключително редки – произведени са едва 88 бройки в период от 13 месеца.
През 1980 година е представен първия заводски Esprit, снабден с турбочарджър. Обозначението е Essex Turbo (заради спонсора) и е боядисан в син металик с червено-сиви апликации – цветовете на Essex Petroleum. Двигателят разполага с мощност 210 к.с. и 270 нютонметра. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 6.1 секунди, а максималната скорост е 240 км/ч.
Подобренията при тази версия включват промени по дизайна, както укрепване на шасито и задното окачване, благодарение на нова горна връзка с цел да се облекчи натоварването на кардана. Спирачките също са подобрени. Добавен е аеродинамичен бодикит с дизайн на Джуджаро, който включва заден спойлер, скара на задното стъкло, по-различни брони, по-дълбок преден отвор за въздух, странични въздуховоди пред задните колела и 15-цолови 3-компонентни джанти Compomotive. Интериорът е тапициран с червена кожа, а от вътрешната страна на тавана е монтирана стереосистема Panasonic.
Произведени са 45 бройки от версията Essex Turbo, а освен тях съществуват идентични като дизайн турбо-версии, които обаче не са в същата цветова схема. Два броя от Esprit Turbo – един бял и един виненочервен участват в „James Bond – For Your Eyes Only” през 1981. Въпреки че по сценарий това е един и същ автомобил, всъщност са използвани два различни автомобила. След като белият е взривен от експлозия против крадци в Испания, се появява червеният като негова реконструкция.
В края на 1980 Lotus произвежда три различни версии на Esprit с променено шаси и дизайн – версия за Великобритания S2.2, версия за износ (също S2.2) и Esprit Turbo. През април 1981 са представени новите Esprit S3 и Esprit Turbo, които делят едно общо шаси – конфигурацията, използвана при Essex Esprit Turbo, а дизайнът на купето е базиран на общ набор от модули.
S3 продължава да използва 2.2-литровия двигател, докато Esprit Turbo минава към по-елементарната система за мокро мазане с картер за разлика от своя турбо-предшественик със сухо мазане. Мощността и въртящият момент остават непроменени. И при двете версии интериорът отново е променен и разполага с нова тапицерия, съчетана с промени по опорите за тялото, което дава като резултат повече място за главата и краката. Купето е снабдено с аеродинамичния пакет от Essex и включва лепенки с надпис “Turbo Esprit” между фаровете и по страничните панели на купето. S3 получава променени брони, но запазва спойлерите и скарата на задното стъкло от S2.2. И двете версии разполагат с 15-цолови алуминиеви джанти BBS.
През 1985 S3 и Turbo претърпяват леки промени по каросерията и предното окачване.
През април 1986 се появяват последните превъплъщения на модела, базиран на Giugaro-стила – с по-висока компресия на двигателя, благодарение на което получават прякора “HC – Higher Compression”. Мощността нараства до 172 к.с. при атмосферната и 215 к.с. при турбинираната версия. Въртящият момент в ниските обороти е по-голям.
Lotus представя версия с горивно впръскване Bosch KE-Jectronic и катализатор, предназначена за пазарите с по-строги норми за вредни емисии. Тези версии разполагат със същата мощност като снабдените с карбуратор.
През 1987 е представена нова версия на Esprit – тя скъсва с ръбатия дизайн и е дело на Peter Stevens, който по-късно създава дизайна на McLaren F1. Купето е изработено с помощта на нов процес, патентован от Лотус и наречен VARI (Vacuum Assisted Resin Injection) – той заменя процеса на ръчна изработка. Добавена е армировка от кевлар към покрива и стените, която осигурява защита при преобръщане и води до увеличаване на издръжливостта при усукване с 22%. Джуджаро харесва новия дизайн, но твърди, че е прекалено близък до този на оригинала. При промените Stevens използва механични компоненти от предишните версии Esprit Turbo и Esprit HC, но се монтира по-здрава скоростна кутия от Renault, която не е с вградени спирачки. Въпреки това версиите на Esprit Turbo за Северна Америка от 1988 разполагат с кутия от Citroen и горивно впръскване Bosch K-Jetronic от предходната версия.
Type 910 двигателят запазва мощността си от 215 к.с., но ускорението до 100 км/ч. вече се постига за 5.4-5.1 секунди вместо за 5.6, а максималната скорост е 240 км/ч. Направени са промени и по интериора, което осигурява повече пространство за пътниците. Версиите на Esprit с дизайн на Peter Stevens (1987-1993) са известни също с обозначението X180, което всъщност е проектовият код по време на разработката му.
През 1989 Esprit отново е подобрен с многоточково горивно впръскване от GM и добавяне на интеркулер тип „вода към въздух”, който Lotus именува „Chargecooler”. Тази версия получава обозначение SE (Special Equipment – специално оборудване) и разполага с 4-цилиндров редови двигател, известен като Type 910S. Мощността нараства до 264 к.с. и дори 280 при overboost, а от 0 до 100 км/ч. автомобилът ускорява за 4.7 секунди и развива максимална скорост от 260 км/ч. Осъществени са и аеродинамични промени – нови странични прагове, пет въздушни отвора в предната част, странични огледала от Citroën CX и наличие на задно крило.
Заедно с версията SE Lotus произвежда рядкосрещания Esprit S – версия с по-малка турбина, която предлага мощност от 228 к.с., а също и със стандартното турбо, което развива 215 к.с. Производството на атмосферните версии и на тези с най-малката турбина е прекратено след 1990, а на S-версията – през 1991. Друг необичаен вариант на Esprit е с „древния” 2-литров двигател, разработен специално за италианския пазар и снабден с интеркулер и турбочарджър. Той се появява през декември 1991 с ниво на оборудване SE и мощност 243 к.с. при 6250 об/мин. От началото на есента на 1996 версията с този двигател се предлага и на други пазари.
Esprit е популярен и успешен в американския IMSA-шампионат и като резултат Lotus произвежда версия X180R, базирана на SE и развиваща мощност 300 к.с. Sport 300 е дериват на X180R, продаван в Европа и разполага с редица модификации. Това са и най-бързите 4-цилиндрови Esprit-и, а също и най-желаните.
Esprit участва във филма “Pretty Woman” след като Ferrari и Porsche отказват продуктите им да бъдат асоцирани с привличане на проститутки. Автомобилът, участващ във филма, е сребрист Esprit SE от 1989. В периода 1990-1991 продажбите на Lotus Esprit се утрояват.
Автомобилът участва във филмите Basic Instinct, The Rookie, Taking Care of Business и Looks Could Kill / Teen Agent, а също и в телевизионните серии The Highwayman.
През 1993 е осъществена още една цялостна промяна по дизайна на екстериора и интериора. Като резултат се ражда S4, който е и първият модел, снабден със серво. Дизайнът е дело на Julian Thompson, който решава да замени големия заден спойлер с по-малък. Монтират се нови предни и задни брони, странични прагове и алуминиеви джанти с пет лъча. S4 запазва мощността на SE – 264 к.с.
През 1994 S4 еволюира в S4s (S4 Sport) с максимална мощност 300 к.с. и въртящ момент 393 нютонметра, което подобрява цялостната производителност, запазвайки комфорта на предходната версия. От 0 до 100 км/ч. ускорява за 4.6 секунди, максималната скорост вече е 270 км/ч., а страничното ускорение е 0,91g. Въпреки че двигателят запазва обема си от 2.2-литра, са осъществени доста модификации, които имат за цел да подобрят характеристиките му. Някои от промените включват по-големи всмукателни портове, подобрена цилиндрова глава, рекалибрирано ECU и ревизиран турбочарджър. Най-забележимите външни промени са добавянето на голямо задно крило от Sport 300.
През 1996 се появява първият Esprit с 8-цилиндров двигател – изцяло алуминиев V-образен под ъгъл 90 градуса с две турбини (Garrett T3/60) и кодово име Type 918. Скоростната кутия е от Renault, а Derek Bell разработва подобрена трансмисия, която спестява безбройните проблеми на стандартната – тя е заздравена, благодарение на по-дебел задвижващ вал, изработен от едно цяло парче. Двигателят е скопен от потенциални 500 до 350 к.с., за да бъдат избегнати проблеми със скоростната кутия Renault UN-1. От 0 до 100 км/ч. автомобилът ускорява за 4.4 секунди, а максималната скорост е над 280 км/ч.
Заедно с V8-версиите, Lotus произвежда и GT3 – 4-цилиндрова турбоверсия с познатия 2-литров двигател, който по-рано е предлаган единствено на италианския пазар.
През 1998 V8-версиите преминават към две спецификации – SE и GT. Те са с променена конфигурация на интериора и предлагат почти идентични характеристики, а SE е по-луксозната от двете.
Най-бруталното превъплъщение на Esprit се появява през 1999 с версията Sport 350. Произведени са едва 50 бройки, всяка от които разполага с 350 к.с. и различни модификации по двигателя, шасито и спирачната система – спирачки AP Racing, по-твърдо окачване и ревизирано ECU. Визуалните промени включват добавянето на голямо задно крило от карбонови фибри, поставено върху алуминиеви подпори. Ускорението до 100 км/ч. се постига за 4.3 секунди, а теглото е едва 1300 кг.
Производството на Esprit е прекратено през 2004 година. През 2002 Lotus започва да монтира 4 кръгли задни светлини вместо предишните правоъгълни. За 28 години са произведени общо 10,675 бройки.
На автомобилното изложение в Париж през 2010 Lotus показва концептуална версия на следващата генерация Esprit, която се очаква да влезе в серийно производство в края на 2012, а продажбите започват през пролетта на 2013.
Giorgetto Giugiaro:• Esprit – 1976–78
• Esprit S2 – 1978–81
• Esprit JPS (John Player Special) – 1978–79
• Esprit S2.2 – 1980–81
• Esprit Essex – 1980
• Esprit S3 – 1981–86
• Turbo Esprit – 1981–86
• Esprit S3 HC – 1986–87
• Turbo Esprit HC – 1986–87
• Turbo Esprit HCi (Bosch Fuel Injected) – 1986–87
Peter Stevens:• Esprit – 1987–90
• Esprit Turbo – 1987–90
• Esprit SE – 1989–91
• Esprit S – 1991
• Lotus Esprit X180R - 1991-92
• Esprit SE HighWing – 1992–93
Julian Thomson:• Esprit S4 – 1993–96
• Esprit 300 Sport – 1993
• Esprit S4s – 1995–96
• Esprit V8 – 1996–98
• Esprit GT3 – 1996–99
• Esprit V8 GT – 1998–2001
• Esprit V8 SE – 1998–2001
• Esprit Sport 350 – 1999
• Esprit V8 – 2002–04
Lotus Esprit Turbo (1980-1987)
Технически характеристики:Двигател: 4-цилиндров редови с турбокомпресор Garrett T3
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 2.175 литра
Компресия: 7.51
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Weber 40 DHLA
Купе/шаси: шаси от стомана върху купе от композит
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: задно
Тегло: 1219 кг.
Мощност: 210 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 271 нютонметра при 4500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 96.55 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.17 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.6 сек.
Lotus Esprit V8 (1996-1998)
Технически характеристики:Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса с два турбокомпресора Garett T3/60
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.506 литра
Компресия: 8.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: многоточково горивно впръскване
Купе/шаси: шаси от стомана върху купе от кевлар
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела с ABS система
Трансмисия: 5-степенна ръчна Renault UN-1
Задвижване: задно
Тегло: 1378 кг.
Мощност: 350 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 400 нютонметра при 4250 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 99.82 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.25 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.8 сек.