
Здравейте! Отварям тази тема за подобренията и реставрациите на моите модели. Дълго време отлагах
това занимание, но от известно време съм малко по-свободен и смятам, че ще има какво да показвам.
На някои колеги, не помня кои, още зимата бях обещал да видят какво се случва със старите им модели.
Идеята ми е да показвам как нещата се случват стъпка по стъпка, но ще видим дали ще ми стигнат
нервите. Първата модификация, която ще видите и която ме надъха да отворя темата е свързана с
настоящия конкурс в мащаб 1:43. Вероятността да не свърша с модела в срок е голяма, но това не ме
притеснява, защото твърдо съм решил да направя този модел. Още повече, че той не е произвеждан в
нито един мащаб от метал и се води рядкост. Надявам се да ви е интересно, когато четете този дневник.
Модификация: Seat Leon 1:43 (Amercom) into Mazda 323F, BA - 1998


Ден 1-ви:
Първият ден от работата по модела започнах като го разглобих. За съжаление още в началото срещнах
трудност при свалянето на стъклото. Оказа се, че е здраво залепено за вътрешната част на купето, а
не ми се искаше да рискувам да го счупя. Наложи се внимателно да вкарвам клечки за зъби под него
и така стъклото поддаде.

След това лесно свалих с макетен нож фарове, стопове и тъпата табелка „Такси” и преминах към свалянето
на боята. Нужно е обилно количество от разтворителя на боя и след малко тя започва да се бели на големи
люспи. Препарата е добре познатия „Терминатор” на Оргахим, който на едно място във В.Търново намерих да
продават много евтино за разлика от болшинството магазини. Загубих около час за пълното сваляне на боята,
защото държах да бъде възможно най-добре.


Тъй като Сеата е с по-високо купе нужно беше да го скъся за да вляза в границата на желаните размери
за моя модел. Така девственото купе се наложи да отиде под ножа (буквално), за да премахна броните му
и страничните маски. Оказа се доста трудно закрепването на менгемето, защото материалът на купето е
адски крехък и буквално се чудех дали при следващия натиск с ножовката няма да се скапе в ръцете ми.
След като внимателно изрязах необходимото направих една контролна снимка и реших да пробвам как
шасито стои на купето.


След рязането то се беше усукало, защото металът е мек, пооправих го и сложих шасито. Тук дойде и
следващият проблем – калниците се оказаха сега високи, заради сниженото купе и не позволяваха на
шасито да легне правилно. Наложи ми се да ги изрежа отгоре, което не исках, но просто друго не ми
хрумна и докато кротко си псувах си казах, че после ще мисля как ще се оправям с тях.


Вече се свечери и след 5 часа работа по модела ентусиазмът ми взе да намалява. Крайната точка на нетърпимост
дойде когато след последния срез купето се разпадна. Идеята ми беше частите да станат две, но по божията
промисъл или нечия друга простотия частите се увеличиха на почти 4 броя. Срязах купето напречно, защото
впоследствие трябваше да се удължи, за да спазя пропорциите на моя модел. Въобще „няма да споменавам”,
няколкократните изпускания на цимента на купето, а само ще оставя да се съди за резултата по снимките.
Толкова за днес!

































Получава се много добре.





.. От сеат мазда да направиш, това си е голям майсторлък! Много ми харесва как върви проектът, и чакам крайния резултат с огромно нетърпение 















