Колекция 1:43 - Killer Queen

[minitek]

Джантите не са лоши, обаче фаровете са изпипани още повече! Винаги са ми харесвали състезателните minichamps-ове!

[commodore]

Страшна е! Ако намалят и Йегера ще си взема и него.

[ico_naskov]

Много добра Омега не я бях виждъл досега

[azata]

Охо....Поредната чудна и красива шаренка

[TheDevilTwin]

Gran Turismo Concept

Следващият модел може би няма да се хареса на всеки, тъй като представлява не особено популярното концептуално купе, гените на което по-късно бяха пренесени в Insignia OPC. За мен обаче беше разочароващ фактът, че Опел така и не рискуваха да пуснат двуврата Insignia - например с името Calibra или Manta. Безспорно купе с нисък таван е най-добрата обвивка за расовия 2.8-литров V6 турбо-агрегат, освен това притежава атрактивност и излъчване, които липсват на комбито и седана.

Моделът на Schuco е невероятен и идва в страхотна кутия, а за същите пари човек може да си купи единствено руска журналка, която при всички случаи е доста по-зле като изработка.

'07 Opel GTC Concept (Schuco)



Opel GTC Concept
Години на производство: 2007
Държава: Германия
Произведени бройки: 1

През 2007 година на 77-ото издание на автомобилното изложение в Женева Опел показва концептуалното купе GTC – съкращение от Gran Turismo Coupé.

Автомобилът има за цел да демонстрира дизайна на бъдещите модели на марката – задача, която по-рано е поверена на Opel Speedster (1999) и GTC Genève Concept (2003).
Четириместното купе е задвижвано от 2.8-литров бензинов V6 турбо-агрегат с мощност 300 к.с. в комбинация с електронно-контролирано задвижване на четирите колела.
Облегалките на задните седалки могат да бъдат залепени към тези на предните с помощта на дистанционно управление. По този начин се образува равен товарен под, а обемът на багажника нараства до 1020 литра.

Автомобилът разполага с агресивно оформление на предницата с вертикални отвори, описани от алуминиеви лайстни, които имитират дизайна на ауспусите, интегрирани в задната броня. Страничната линия на автомобила съчетава атлетизъм и елегантност. 20-цоловите джанти с гуми с размер 245/40 R20 разполагат с черни елементи в комбинация с контрастиращи машинно-полирани повърхности. Цялото външно оформление на автомобила осигурява cD стойност на въздушно съпротивление от едва 0,25.
Също както екстериорът, така и интериорът има за цел да демонстрира бъдещата насока в дизайна при серийните модели на марката. В централната част на таблото е разположен голям екран, а матовите повърхности от пластмаса са комбинирани с апликации в черен „пиано лак”. Дизайнът на волана в U-форма рефлектира върху централната конзола и скоростния лост.

Най-интересен е двигателят, който за разлика от моторите на повечето концепти разполага със завидна динамика. Двата разпределителните вала са с променлива геометрия, а задвижването е поверено на 6-степенна ръчна скоростна кутия. Максималният въртящ момент от 400 нютонметра е на разположение между 1850 и 4500 об/мин., а ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема около 6 секунди. Максималната скорост е електронно ограничена на 250 км/ч.

Електронно контролираният диференциал с ограничено приплъзване разпределя въртящия момент между двете задни колела. Той е комбиниран с торсен, отговарящ за разпределение на мощността в променливо съотношение между предните и задните колела, за да осигури оптимално сцепление и перфектно поведение на пътя.

Голяма част от техническите решения, а също и дизайна на GTC Concept намират приложение в серийната Insignia OPC, появила се през 2009 година. Тя разполага със същия 2.8-литров V6 турбо-двигател, но мощността е увеличена с допълнителни 25 к.с. до общо 325. Разликата е единствено във формата на купето, тъй като Insignia OPC се предлага единствено във версии седан и комби (Sports Tourer).

[commodore]

Gran Turismo Concept

Следващият модел може би няма да се хареса на всеки, тъй като представлява не особено популярното концептуално купе, гените на което по-късно бяха пренесени в Insignia OPC. За мен обаче беше разочароващ фактът, че Опел така и не рискуваха да пуснат двуврата Insignia - например с името Calibra или Manta. Безспорно купе с нисък таван е най-добрата обвивка за расовия 2.8-литров V6 турбо-агрегат, освен това притежава атрактивност и излъчване, които липсват на комбито и седана.

Моделът на Schuco е невероятен и идва в страхотна кутия, а за същите пари човек може да си купи единствено руска журналка, която при всички случаи е доста по-зле като изработка.

За всичко казано си на 100% прав Иво.
1.Страшна глупост беше да не га пуснат този звяр в серийно производство.
2.Моделът на Шуко е страхотен и е просто подарък.

[taiko]

Абе сума ти време бях на кантар за това моделче. Все не се решавах. Но щом Иво го е набавил, значи е време.
Иначе да си призная ОРС то по ми харесва. Мутрата на това все едно ми стои нещо недовършена. Знам че е концепт, може би ако го бяха барнали още малко, щеше да е екстра. Пък и не се знае дали няма да се появи все пак. Само дето опел в момента са малко на ръба...

[TheDevilTwin]

Иначе да си призная ОРС-то по ми харесва. Мутрата на това все едно ми стои нещо недовършена. Знам че е концепт, може би ако го бяха барнали още малко, щеше да е екстра. Пък и не се знае дали няма да се появи все пак. Само дето Опел в момента са малко на ръба...

На мен пък муцуната ми допада повече от тази на OPC-тата - при серийните версии изглежда някак си "по-опитомена", докато при концепта отворите достигат чак до фаровете и придават неподправена агресия. Отворът в средата на предната броня също е по-зловещ, така както е описан от алуминий - елемент, който липсва при серийната версия.

Въобще опитай се този концепт да си го представиш в типичното за OPC "океанско синьо" със същите кристални-сиви стопове а ла Astra H OPC, които са си на концепта. Сивият мат определено не е перфектният цвят за този автомобил, но пък е интересно хрумване на Опел

[suzuki_rf600r]

Абе сума ти време бях на кантар за това моделче. Все не се решавах. Но щом Иво го е набавил, значи е време.
Иначе да си призная ОРС то по ми харесва. Мутрата на това все едно ми стои нещо недовършена. Знам че е концепт, може би ако го бяха барнали още малко, щеше да е екстра. Пък и не се знае дали няма да се появи все пак. Само дето опел в момента са малко на ръба...

И аз съм го заглеждал много пъти, ама нещо не може да ме накара да го взема. Иначе модела е много добре изработен и спор няма, че има голяма фаца.

[azata]

Страшен звяр И моделчето е бомба

Страшна глупост беше да не га пуснат този звяр в серийно производство.

+1
Обаче с този 2.8 турбо агрегат тази кола би трябвало да ускорява до 100км/час за около 5сек.Нещо се олабват от Опел

[monk.17]

Мен лично този концептуален модел много ме кефи , същото мога да кажа и за моделчето .

[asho.b]

Страхотен концепт от Опел ! Щеше да е добре ако се предлагаше в серийно производство като обикновената Инсигния в 1:43. Иво признах те - много добро представяне и все красоти показваш на емблематични марки. Позравления! ! Чакаме следващите попълнения с интерес !

[Mr.Mercedes-Benz]

На мен доста ми допадна този модел. Двуврата е доста красива.

[uniqa 1|43]

Моделчето е страхотна изработка- както винаги в последните години Опел се страхуват да реализират смелите си проекти!

[TheDevilTwin]

The British Icon

Днес ще ви представя легендата на британското автомобилостроене, най-добрият автомобил според Джеръми Кларксън и един от най-красивите серийни автомобили на всички времена.

E-Type беше отдавна планиран в колекцията ми, но търсех алтернатива, която да не е смолна и едновременно с това да е с добра изработка. Най-пипнати бяха моделите на Kyosho, но дори и те стоят доста постно със своите малки джанти и липса на добра детайлност. Това до някаква степен е обяснимо поради сравнително старото производство, но за сметка на това цените им въобще не са ниски.

И един ден докато разглеждах ибей, окото ми попадна на този красавец - автомобилът, с който Е-Type дебютира на автомобилното изложение в Женева през 1961 година. И който си мисли, че IXO произвежда единствено евтини журналки, нека първо обърне внимание на този модел. Налице са елементи като например брутално фин фотоец, перфектна боя, ефектни ауспуси, чудесни джанти (които може би са най-трудни за изработка) и всичко това в страхотна кутия със снимка на истинския автомобил и метална табелка, която оповестява, че моделът е лимитирана серия. Нямам абсолютно никакви критики към този шедьовър на IXO - скоро не съм държал в ръцете си по-хубав модел, нека снимките говорят сами!

'61 Jaguar E-Type 3.8 Fixed Head Coupé (IXO)



Jaguar E-Type Series 1
Години на производство: 1961-1968
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 38,419
Дизайн на купето: Malcolm Sayer

Jaguar E-Type, наричан още Jaguar XK-E, е британски спортен автомобил, произвеждан от Jaguar Cars Ltd. в периода 1961-1974 година. Комбинацията от красив дизайн, добра динамика и конкурентна цена го превръщат в икона на автомобилостроенето от 60-те. От модела са продадени над 70,000 бройки.

През март 2008 Jaguar E-Type е класиран на първо място в онлайн класацията на “The Daily Telegraph” за „100-те най-красиви автомобила” на всички времена. През 2004 списание “Sports Car International” слага E-Type под номер 1 в своя списък „Най-добри спортни автомобили от 60-те”.

След успехите на Jaguar в „24-те часа на Льо Ман” през 50-те на състезателното подразделение е възложено да използва техническите решения и дизайна на конструкцията от D-Type, за да създаде наследник на цивилния XK150. Първият прототип (E1A) е създаден през 1957 и разполага с монококов дизайн в комбинация с изцяло независимо задно окачване и добре познатия “XK”-двигател. Колата е използвана предимно за тестове и никога не е показвана пред публика. Смята се, че по-късно този автомобил е разрушен от производителя.

Вторият прототип носи обозначение E2A и за разлика от Е1А е с алуминиево купе. Създаден е през 1960 с цел участие по състезателните писти, където Jaguar възнамерява да тества конструкцията. E2A използва 3-литрова версия на XK-двигателя с горивно впръскване Lucas. След участието си в „24-те часа на Льо Ман” автомобилът е изпратен в Америка, където с него се състезава Briggs Cunningham. През 1961 колата е върната на Jaguar във Великобритания и е подложена на още тестове. По-късно става собственост на Roger Woodley, който не го използва в състезания. До 2008 автомобилът е собственост на жената на Roger – Penny Griffiths, когато е обявявен за продан на аукциона “Bonham’s Quail” – там той е продаден на цена $4,957,000 USD.

E-Type е показан за първи път като купе версия на автомобилното изложение в Женева през 1961 година. Малко са автомобилите, които при своята поява са успяли да предизвикат по-голям фурор в автомобилната индустрия – дори Енцо Ферари възкликва „Това е най-красивият автомобил, създаван някога”. Неговият стил поема в напълно нова насока в сравнение с предшествениците му XK120 - XK150. Автомобилът се предлага в две версии – двуместно купе (FHC или Fixed Head Coupé – купе с твърд таван) и двуместен кабриолет (OTS или Open Two Seater – кабрио с две места). Няколко години по-късно е добавена удължена 2+2 версия, базирана на двувратото купе.

По-късните версии на E-Type са обозначавани като „Серия 2” и „Серия 3”, а първите версии съответно – “Серия 1” и „Серия 1 ½”.

Съществуват няколко лимитирани варианта, базирани на E-Type „Серия 1”:

• “Low-Drag Coupé” e произведен в една единствена бройка, която има за цел да послужи като техническо упражнение. Скоро след представянето на E-Type, управителният съвет на фирмата решава да изследва възможностите за състезателен автомобил, базиран на серийния модел. За база е използвана купе версията, тъй като конструкцията й е по-здрава. Предходните състезателни автомобили на Jaguar са без таван, защото разполагат с тръбни конструкции с независимо шаси и купе. За разлика от стоманените купета на E-Type, Low-Drag Coupé е изработен от алуминий. Malcolm Sayer използва оригиналното шаси, към което прикрепя олекотени панели като ги завинтва и залепя. Предната стоманена рамка остава непокътната, но предното стъкло е с по-голям наклон, а задната врата е заварена към купето. Пробити са отвори за охлаждане на задните спирачки до задните прозорци, а интериорът е премахнат като е оставена единствено изолацията около тунела на трансмисията. Освен предното стъкло всички останали прозорци са от плексиглас. Двигателят е тунингована версия на 3.8-литровия мотор. Охлаждането на двигателя обаче създава проблеми и въпреки по-добрите технически характеристики в сравнение със серийната версия, колата не е конкурентноспособна на състезателните писти. През лятото на 1962 е завършена, а година по-късно е продадена на пилота на Jaguar – Dick Protheroe. Досега този автомобил е минал през ръцете на няколко колекционери от двете страни на Атлантическия океан и се смята, че в момента се намира в частната колекция на Viscount Cowdray.

• “Lightweight E-Type” е състезателна версия, директен наследник на D-Type и еволюция на “Low-Drag Coupé”. Алуминият е използван за изработването на голяма част от елементите на купето и други компоненти. За база са използвани кабрио версии в духа на D-Type. Колата разполага с алуминиев цилиндров блок, който е тунингована версия на 3.8-литровия двигател, използван при серийните версии. Мощността му достига 300 к.с., което е с 35 коня повече от серийния мотор (265 к.с.). Използвано е горивно впръскване Lucas и 5-степенна ръчна скоростна кутия ZF. Jaguar планира да произведе 18 бройки, но са произведени едва дузина плюс две резервни купета. Две от тях са конвертирани във версия “Low-Drag Coupé”, а други две са катастрофирали – едната е напълно възстановена. Това е една от най-редките версии, поради което е силно търсена от колекционери.

Нюйоркският „Музей за модерно изкуство” признава значимостта на E-Type и през 1996 към колекцията е добавен син роудстър, който е един от общо 6-те автомобила, изложени в музея.

“Серия 1” e представена през март 1961 и е предназначена единствено за износ. На родния пазар моделът се появява четири месеца по-късно – през юли. Двигателят, монтиран по-рано в XK150S, е 3.8-литров 6-цилиндров редови с три карбуратора SU. Най-ранните версии са снабдени с външни ключалки на капаците, които се отварят със специален инструмент. Тези версии са редки и ценни. По-късно подовете на автомобилите са променени, за да предложат повече място за краката, а капаците вече се отварят от интериора. През октомври 1964 3.8-литровият двигател е заменен от 4.2-литров.

Всички версии на модела разполагат с независимо окачване на задните колела с торсионна греда. Спирането се осъществява посредством дискови спирачки на четирите колела (задните са вградени), снабдени със серво. Jaguar е един от първите производители, който оборудва автомобилите си с дискови спирачки – те са част от стандартното оборудване още при XK150 през 1958. „Серия 1” може да бъде разпозната по фаровете с допълнителен прозрачен похлупак (до 1967), малък отвор във формата на „уста” под предния капак, мигачи и стопове над задната броня и ауспуси под задния регистрационен номер.

3.8-литровите версии разполагат с кожена тапицерия на седалките, централна конзола с алуминиеви апликации и 4-степенна скоростна кутия Moss, при която липсва синхронизатор на първа предавка. 4.2-литровите са с по-комфортни седалки, подобрени спирачки и електрическа система, а също изцяло синхронизирана 4-степенна ръчна скоростна кутия. Освен това се наблюдава емблема върху капака на багажника с надпис “Jaguar 4.2 Litre E-Type” (при 3.8-литровите пише само “Jaguar”). Допълнителните екстри са хромирани джанти със спици и демонтиращ се твърд покрив за роудстър версията.

През 1966 към гамата е добавена 2+2 купе версия. Като опция тя може да бъде снабдена с автоматична трансмисия, а купето й е с 229 милиметра по-дълго и с различни ъгли на покрива.

По-малко известна е „Серия 1 ½”, която се отличава по липсата на похлупаци на фаровете, различни инструменти по таблото, а двигателят е леко скопен – карбураторите са два броя Zenith Stromberg вместо оригиналните три SU (Skinners Union). Производствените данни за тези екземпляри варират, но се смята, че с десен волан производството е продължило до март 1968, а с ляв е в периода 1967-1968. Тъй като е произведен в доста ограничен тираж, това е един от най-редките серийни варианти на E-Type.

Първият завършен сериен екземпляр е 3.8-литров роудстър, който е тестван от британското списание “The Motor” през 1961 и постига максимална скорост от 240 км/ч., а от 0 до 100 км/ч. ускорява за 7.1 секунди. Разходът на 100 км е 13.3 литра, а цената на автомобила е била £2,097 с включени данъци.

Всички автомобили, които са били тествани от автомобилни медии по онова време (1961) – например “The Motor”, “The Autocar” и “Autosport”, са специално подготвени от Jaguar да осигурят по-добра динамика в сравнение със стандартните версии. Двете добре познати тестови коли – E-Type Coupé с регистрационен номер “9600 HP” и E-Type Convertible с рег.номер „77 RW” са снабдени със състезателни гуми Dunlop, които имат по-голям диаметър и по-нисък коефициент на съпротивление. Това до някаква степен обяснява максималната скорост от 240 км/ч., която е достигната в близки до идеалните условия. Максималните допустими обороти при стандартния 3.8-литров 6-цилиндров двигател са 5500 об/мин. По-късните 4.2-литрови версии пък имат червена граница още от 5000 об/мин. Двата тестови автомобила са достигнали и дори преминали 6000 об/мин. при тестовете за максимална скорост през 1961.

Произведени бройки:
Series 1 3.8 – 7,670 (FHC); 7,828 (OTC) = 15,498
Series 1 4.2 – 5,830 (FHC); 6,749 (OTC); 3,616 (2+2) = 16,195
Series 1.5 – 1,942 (FHC); 2,801 (OTC); 1,983 (2+2) = 6,726
Общо: 38,419

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров редови
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 3.781 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 3 карбуратора SU HD8
Купе/шаси: стоманен монокок
Спирачки: дискови на четирите колела със серво
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Задвижване: задно
Тегло: 1226 кг.
Мощност: 265 к.с. при 5500 об/мин.
Въртящ момент: 350 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 70.08 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.21 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.1 сек.