Колекция 1:43 - Killer Queen

[minitek]

Е не съм чак толкова малък. Разрешават ми пиене в умерени количества и без смесване...
Така по темата. Цветът не знам за кой път ще го кажа, но е уникален. Джантите пасват идеално. Страхотно моделче. Не знаех, че Джуджаро е дизайнер на това.

[ms_power]

Уникално е, Иво! Тия джанти как му лепят не е истина.

[ico_naskov]

Еее направо уникално моделче на Фв с удоволствие бих искъл едно такова

[taiko]

Не знаех, че си падаш по фолксвогените, та дори и с отровнозелен цвя т. Аз го имам това моделче на полистил, старо, дървено но със сантимент. Сега да не ми излезеш с някакво корадо, щото това следва логически. Иначе джантите са екстра, ама ако си осакатил някой баварец...че те бием на канадска по интернет

И това DUB кво значи, дъбстеп ли се слуша в колата??? http://www.youtube.com/watch?v=ngaPQmgmc3U


И накрая, там дето си накачулил снимките... отдолу има страшен нагледен материал на женски екземпляри, 4х4, жанти цолаж 20инекъвголямномер, тунинговани и т.н Екстра

[TheDevilTwin]

И това DUB кво значи, дъбстеп ли се слуша в колата??? http://www.youtube.com/watch?v=ngaPQmgmc3U

Дофторче, "Dub style" е понятие, което се използва за коли с гоУеми жанти, обикновено влизащи под калниците. Други понятия, които се използват, са "stance" - стойка на колата, "negative camber" - отрицателен наклон на джантите (демек от долната страна са разкрачени), "wheel offset" - разстояние между джантата и калника, "hellaflush" - ръба на джантата се опира в ръба на калника.

[taiko]

Тия понятия не ги знаех...честно.


Значи на село всяка втора каруца е с Dub style и ууууеееекичко "negative camber" и мейби "hellaflush". По арните пичое с калниците имат и "wheel offset", а катъра е в идеална "stance"

Обаче как се казва червения пискюл на главата на теглещата конска сила?!?

[nedelchev]

Тия понятия не ги знаех...честно.


Значи на село всяка втора каруца е с Dub style и ууууеееекичко "negative camber" и мейби "hellaflush". По арните пичое с калниците имат и "wheel offset", а катъра е в идеална "stance"

Обаче как се казва червения пискюл на главата на теглещата конска сила?!?

[ferrarista47]

И аз се присъединявам към мненията на колегите! Модификацията е повече от отлична
Това зелено с тези златисти BBS-ки = покъртителна комбинация

[bobarce]

Модел един път

[TheDevilTwin]

Baby-Benz

Продължавам с още една немска класика, обута в същите джанти - отново дело на Minichamps, но този път си е оригинално с тях.

Стефчо, прощавай за плагиатството, но този модел ми влезе под кожата и не мирясах, докато не го взема и аз. Между другото на снимки изглежда по-добре, отколкото в действителност. Цветът му е много тъмно-син акрил за разлика от повечето DTM-ски AMG-та, които са черен металик.

'88 Mercedes-Benz 190E 2.3-16 DTM Elf (Minichamps)



Mercedes-Benz 190 (W201)
Години на производство: 1982-1993
Държава: Германия
Произведени бройки: 1 874 668
Дизайн на купето: Peter Pfeiffer, Bruno Sacco (1979)

Mercedes-Benz W201 е компактен седан, произвеждан от Мерцедес в периода 1982-1993. Наричан е още “Baby-Benz”, тъй като по време на производството си е най-малкият и достъпен модел на марката, позициониран под Е- и S-клас.

Автомобилът е напредничав за времето си и разполага с 5-link окачване, което впоследствие е използвано и при Е- и С-класа; предни и задни анти-рол бари, защита от наводняване и анти-клек геометрия. Предлагат се също въздушни възглавници, ABS и ограничители на предпазните колани.

Моделът се продава изключително добре в Европа, но не и в САЩ. Производството продължава 11 години и е прекратено на 13-и април 1993 година след като се произведени над 1.8 милиона екземпляра. Наследник на 190 е С-класата с моделно обозначение W202, която се появява през 1993.

Мерцедес влага над 600 милиона лири в проучвания и разработката на 190, заради което моделът се слави с изключителна здравина, високо качество и в инженерно отношение значително превъзхожда конкурентите в класа си. Моделът е показан за първи път през ноември 1982.

В зависимост от двигателя обозначенията са 190Е (E като Einspritzung – в превод от немски означава „горивно впръскване“) за бензиновите версии, снабдени с многоточково впръскване Bosch Jetronic; 190D – дизел, или само 190 – бензинов с карбуратор.

В края на 70-те Мерцедес използва като база за състезателните си автомобили големи купета с V8-двигатели като например 450 SLC 5.0 (R107). Когато се появява на пазара 190Е е най-малкият и лек модел, следователно фирменият отбор вижда потенциал в него и се обръща към Cosworth за съдействие при разработката на атмосферен 4-цилиндров двигател, който да е в състояние да достигне максимална мощност от 320 к.с. Този проект е известен като “WAA”, но по същото време се появява Audi Quattro, което със своето задвижване на 4-те колела в комбинация с турбо, кара Мерцедес да се откаже от участие в рали надпревари със 190 2.3-16. Тъй като немците вече разполагат със сериозен двигател, разработен за спортни цели и с шасита, на които да го монтират, те се преквалифицират към участие в Немския Шампионат за Пътнически Автомобили (DTM). За да бъдат допуснати до участие обаче, Мерцедес трябва да хомологират автомобила със серийна версия, която се появява през септември 1983 на автомобилното изложение във Франкфурт и носи името 190Е 2.3-16. Автомобилът се различава визуално по различните брони и прагове, както и спойлер на багажника. Три автомобила от тази версия поставят три рекорда през август същата година на пистата Нардо в Италия – записвайки комбинирана средна скорост от 247,94 км/ч. по време на тестовете за издръжливост от 50 000 км. По този начин те постигат 12 международни рекорда за издръжливост.

Разработеният от Cosworth двигател е базиран на 2.3-литровия 8-клапанов M102 с мощност 136 к.с., който се монтира серийно на 190-ките и Е-класа W124. Изцяло разработка на Cosworth е цилиндровата глава, която е изработена от алуминий с помощта на Coscast (специален процес на отливане) с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър, общо 16 – с най-големите размери, които е възможно да бъдат монтирани на този двигател.

Цивилната версия развива максимална мощност 185 к.с. при 6200 об/мин. и максимален въртящ момент от 236 нютонметра при 4500 об/мин. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за по-малко от 8 секунди, а максималната скорост е 230 км/ч.

Версиите за САЩ разполагат с по-ниска степен на сгъстяване (9.7:1 вместо 10.5:1) и разполагат със 167 к.с. при 5800 об/мин. и 220 нютонметра при 4750 об/мин.

За да бъде автомобилът по-пригоден за ежедневието при цивилните версии е намалена големината на всмукателните и изпускателните отвори, монтирани са разпределителни валови с различен профил, премахнат е картера със сухо мазане, а горивното впръскване Kugelfischer е заменено от Bosch K-jetronic. Двигателите са отляти в Worcester и са изпратени в Германия, за да бъдат сглобени напълно с алуминиеви бутала, биели и рингове, докато лагерите остават непроменени, тъй като е сметнато, че стандартните са достатъчно здрави.

През 1988 обемът на двигателя на Cosworth-версията е увеличен на 2.5 литра, този проект носи обозначение “WAB”. Ангренажната верига вече е двуредова, а мощността нараства със 17 к.с. заедно с леко увеличение на въртящия момент. Европейските версии, които не разполагат с катализатор, са с мощност 204 к.с., докато тези с катализатор са със 197 к.с. И до днес се водят спорове, дали 2.5-литровият двигател е разработен от Mercedes или от Cosworth, тъй като Mercedes не иска да се знае, че най-спортният им седан разполага с двигател, разработен от британска фирма. Въпреки това някои цилиндрови глави на 2.5-литровите версии разполагат с Cosworth-щампа. В края на 80-те автомобилното предаване “Top Gear” предсказва, че тези автомобили ще станат бъдещи класики заради своята история и съперничеството си с BMW E30 M3 на състезателните писти.

На външен вид 190E 2.5-16 не се различава от 2.3-16, а оформлението на броните в комбинация със спойлера съдействат за коефициент на въздушно съпротивление от 0.32, което е една от най-ниските стойности за 4-врат седан по онова време. Воланът е с по-къс ход в сравнение с останалите версии на 190, а големината му е по-малка. Резервоарът е увеличен от 55 на 70 литра, а скоростната кутия е 5-степенна ръчна Getrag, при която скоростите са наобратно (първа – наляво и назад, втора – наляво и напред и т.н.). Според критиците, превключването на скоростите е тромаво и нечувствително. Монтиран е маслен охладител, за да бъдат подсигурени автомобилите при употреба на състезателната писта.

Интериорът разполага със седалки Recaro със солидна странична опора, 3 допълнителни показателя на централната конзола – за температурата на маслото, хронометър и волтметър. Цветовете, в които се предлага 2.3-16, са два – синьо-черен металик (черна перла за САЩ) и пепеляв металик. При 2.5-16 са добавени още два цвята – Alamandine тъмно-червен металик и Astral сребрист.

2.3-16 и 2.5-16 разполагат с диференциал с ограничено приплъзване, а системата на Мерцедес ASD се предлага съответно като опция при 2.3-16 и като част от стандартното оборудване при 2.5-16. ASD е електронно контролиран хидравлчен диференциал, който се активира автоматично при необходимост – в зависимост от ситуацията разпределя от 15% (стандартна настройка) до 100% от мощността към предните колела. В действителност това не е тракшън контрол система, тъй като единствено предотвратява поднасянето, но не и превъртането на колелата. Когато ASD е активирано, се появява оранжев триъгълник на скоростомера.

Окачването на 16-клапановите версии е коренно различно от това при стандартните 190-ки. То е по-ниско и твърдо, с по-малък ход на амортисьорите, по-големи анти рол-бари, по-здрави втулки и хидравлично регулируемо се на височина отзад. Това спомага задницата да не променя височината си дори когато е напълно натоварена.

При откриването на новата и скъсена писта Nürburgring през 1984 е проведено състезание с еднакви 190-ки 2.3-16, пилотирани от бивши и настоящи пилоти във Формула 1. Това състезание е спечелено от неизвестния по онова време млад бразилски пилот на име Ayrton Senna.

Частни отбори като например AMG по-късно участват с 2.3-16 в DTM. В края на 80-те 2.5-16 се изправя срещу BMW M3 и турбинираната Sierra RS Cosworth.

След дебюта на BMW M3 Sport Evolution, който се явява директен съперник на 2.5-16, Мерцедес са принудени да отвърнат на удара, за да бъде автомобилът им конкурентноспособен в DTM-шампионата. През март 1989 се появява 2.5-16 Evolution, който дебютира на автосалона в Женева. Evo I, както по-късно е наричано, разполага с нов заден спойлер и по-широки калници. Голяма част от промените са под обвивката – например спирачки и окачване. Монтирано е SLS-окачване, което позволява височината на автомобила да бъде променяна директно от интериора.

Максималната мощност остава непроменена в сравнение с 2.5-16. Въпреки това двигателят разполага с промени, които осигуряват достигане на по-голям оборотен диапазон и по-висока максимална мощност в състезателна спецификация. Този двигател е разработен от Cosworth с обозначение “WAC” и разполага с по-къс ход на буталото.

От Evolution-версията са произведени едва 502 бройки с цел хомологация за DTM. За онези клиенти, които искат още по-сериозни характеристики, се предлага опция PowerPack от AMG на цена от 18,000 DM. Тя включва по-агресивни разпределителни валове, дросел с по-голям диаметър, по-агресивно горивно впръскване и възпламеняване, както и оптимизирана смукателна и изпускателна система. Резултатът е допълнителни 30 к.с.

През март 1990 година на автомобилното изложение в Женева е показана за първи път версията 190Е 2.5-16 Evolution II, която също е хомологация, произведена в лимитирана серия от 502 бройки. Успехът на Evo I е толкова голям, че всички бройки от Evo II са разпродадени още преди автомобилът да дебютира. Цената на му през 1990 година е $80,000 USD.

Evo II разполага стандартно с AMG PowerPack, а двигателят е същият 2.5-литров с къс ход на буталото от Evolution. Най-значимите промени, които отличават автомобила, са радикалният боди-кит (по дизайн на професор Richard Eppler от щутгардския университет), който разполага с раздувки на калниците, огромно задно крило с променлив ъгъл на атака, спойлер на задното стъкло и 17-цолови джанти Evolution II. Подобренията са тествани в аеродинамичен тунел и намаляват въздушното съпротивление до 0,29 CD като в същото време увеличават силата на притискане при висока скорост. Анекдот от онзи период разказва за мениджър на BMW, който виждайки автомобила е казал – „Ако това огромно крило наистина функционира, значи трябва да променим нашия аеродинамичнен тунел“. Според анекдота в крайна сметка BMW са го променили.

500 бройки са произведени в цвят синьо-черен металик (черен металик със сини перли), а последните две бройки с номера 501 и 502 са сребристи.

Повече от ясно е, че днес тези автомобили са екстремно редки, а цените им са се покачили значително. Много малка част от тях са все още в Европа, а болшинството са в ръцете на дългогодишни колекционери или частни гаражи. Интересен факт е, че голяма част от произведените бройки Evolution II впоследствие са внесени в Япония и единствено те впоследствие излизат на пазара. На аукцион в Токио Evo II на 65 000 км. е продадено за 4,050,000 йени, а това е третият подобен автомобил, който се появява между 2010 и 2011.

Когато моделната линия 190 влиза в серийно производство AMG все още не е част от Mercedes-Benz, а е отделна тунинг фирма. Тъй като AMG има голям опит при състезания на затворена писта, те са нагърбени със задачата да тунинговат всички клиентски автомобили, включително и 190-ки. Тунингът осигурява допълнителни 25 к.с., освен това се монтират спойлери, които подобряват стойността на въздушно съпротивление и стабилността при висока скорост, алуминиеви джанти, кожен интериор и по-големи двигатели. Най-големият агрегат, монтиран от AMG на 190-ка е 6-литров V8, но по-честосрещана е версията с 3.2-литров 6-цилиндров редови мотор с мощност 234 к.с. и максимална скорост 260 км/ч. След като отборът на AMG взима титлата в DTM-шампионата през 1992 (побеждава в 16 от общо 24 надпревари през целия сезон) със 190Е 2.5-15 Evolution II, Mercedes купува тунинг фирмата и тя става част от портфолиото на Мерцедес, а нейните модели се предлагат официално в шоурумите на марката. 190E 3.2 AMG е първият модел, който е продаван през дилърства на Мерцедес. Боди-китът от 3.2 AMG е предлаган отделно и може да бъде монтиран на стандартни версии на 190.

През 1992 Mercedes-Benz се класира на първите 3 места в DTM-шампионата. 2.5-литровият автомобил на фирмения пилот Klaus Ludwig през този сезон развива максимална мощност от 370 к.с., а теглото му е едва 980 кг. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 4.5 секунди, а скоростната кутия е 6-степенна с механичен шпер диференциал, монтирана на задната ос.

Mercedes-Benz 190E 2.5-16 Evolution II (1990)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови M102 E25/2
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.463 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 9.7:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch K-Jetronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела с ABS
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1350 кг.
Мощност: 235 к.с. при 7200 об/мин.
Въртящ момент: 245 нютонметра при 5000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 95.41 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.17 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.9 сек.

[commodore]

Много си е добър моделът даже!

[taiko]

Дам, радвам се, че си го взем на иксо в чисто черен цвят. не държа на елемента, не съм мерцедесаджия, но това е много любимо моделче. Шареното го прави още по любимо. А джантурята са един път...кривунциииииииииииии

[ferrarista47]

Харесва ми стилната състезателна визия на модела с тези декали и цвят, а джантите подчертават и помагат за още по-красивата визия

[idoll]

Baby,baby, колко да е бейби?
Славна история има 190-ката.
Модела изглежда превъзходно.

[taiko]

Наистина славна история има 190-ката. Беше първия достъпен мерчо в БГ след залеза на бай Тошо, голяма гъзария за това време. 123-ките ни бяха писнали, това беше някаква новост, заедно с форд ескорта и голфредито.

Обаче Сирокото защо така го подминахте бе хора. Мисля, че не му се отдаде дължимото. За мене си остава класика от същата величина, може би една степен по -ниско, но все пак класика.