Мерси на всички.

Бритиш екшън втора част.
Обективно погледнато заместник на C-type в средата на 50те не е бил необходим. На сутринта на 15 юни, 1953 Ягуар започват работната седмица като автомобилен производител, който е спечелил Льо Ман за втори път от три сериозни опита. След втората победа дори Кралицата изпраща поздравително писмо.
Някои производители биха спрели до тук. Нима Ягуар трябва да се доказва отново на Сартр през 1954? Не непременно, рискът да се загуби цялата натрупана слава е бил доста висок. Отказването от заводски отбор е можело да стане бързо и лесно, обявявайки че Ягуар ще се концентрира върху шосейните автомобили, прилагайки наученото от състезателните трасета.
Не на това мнение е Sir William Lyons и под опечените му. Новата кола е силно повлияна от аеродинамиката. Докато Il Commendatore от Маранело залага на издържани и мощни мотори, британците поглеждат към науката за въздушното съпротивление. Malcom Sayer създава форма с минимално челно съпротивление. Чрез няколко умни решения, D-Type постига максимална скорост от 277 км/ч (с мощност от 285 к.с.) срещу 257.5км/ч (с мощност от 340 к.с.) за Ферари. Скоростите са измерени в края на правата Мулсан.
Ягуар D-Type запазва дисковите спирачки на четирите колела и шест цилиндровия редови двигател. Шасито използва монокок структура копирана от авиационната индустрия. През 1955 формата на купето е променена, предната част е издължена и е добавена познатата перка. По-старите коли са наричани Short-Nose, а по-новите Long-Nose. D-Type печели Льо Ман през 1955, 1956, и 1957.
Аутоарт са сътворили чуден модел. Има и надпис по джантите, както на истинската. Единственият минус са стоповете, но не е кой знае какъв проблем. За съжаление АА са сложили рисувани стопове на далеч по-скъпия D-Type с активни елементи, което е недопустимо за такъв клас модел.



