Дай пример ,но от гледна точка на колекционер живеещ и работещ в България.На колеги които искат да станат колекционери с модели които могат да си позволят от по 10-15 лв.Лошото е ,че желанието бързо е убито от това което се представя тук.От чужбина е лесно да не останеш с пръст в устата.
10-15 лв.говоря колега за начинаещите колекционери .Говоря за децата за младежите които искат да започнат да се занимават с това хоби и това са им възможностите да си купят дадено моделче.Не да си купят такъв модел за 10-15лв.Много начинаещи приключват с това начинание след като видят какво се показва тук ,цените им, и така и зарязват това прекрасно хоби и отиват на улицата.Не забелязваш ли ,че се представят и се коментират предимно скъпи модели и тук таме нещо по човешко .Но това е дълга тема и май мястото не е тук.
Наско, колегата вече написа, че коментирания по-горе камион не е от ценовата гама 10-15 лева. Без да претендирам, че съм някакъв експерт, мога да да ти дам пример веднага, че в този ценови диапазон до 10-15 лева влизат Бураго, Маисто, Карарама и т.н. неща, които се намират под път и над път - детски магазини, хоби магазини, бензиностанции, молове, произведени в 5-цифрени тиражи. Кой ще печели да изкупува и да препродава по-скъпо подобна масова продукция?
Какво общо има къде работя и живея с това, дали даден модел е станал по-скъп или по-евтин? На каквато цена го купуваш ти, на такава и аз, ако не и по-висока. Аз ползвам същите сайтове, от които ти си поръчваш модели, цената за доставка в ЕС една и съща. Разликата е че при мен пристигат няколко дни по-бързо. От друга страна, цените в местните сайтове са по-високи, а в магазините в големите градове - дори още по-високи. За почти 5 години един модел не съм си купил от шведски сайт или магазин, можеш да си направиш извода, нали? Единствено от разни битаци и втора употреба съм купувал разни неща, но се броят на пръстите на двете ми ръце.
Друго, колеционирам сериозно от около 25 години и мога да ти кажа със сигурност, че поне 80% от моделите са ми в диапазона 1-15 лева и че около 90% са купени в България, въпреки че, последните 10 години съм в чужбина. Сега ще ме питаш, защо не представям такива модели във форума. Ами защото, никой няма интерес да гледа 6 варианта на Мечбокс Blaze Buster или 30 щампови/цветови вариации на един и същ Мечбокс Mercedes 450 SEL. Всъщност не, за 7 години откакто съм тук, само Владо (Matchbox) пожела един път да пусна снимки на моята колекция от български модели, но по обективни причини това няма как да стане в близко бъдеще. Качвам снимки от време на време на по-интересни неща или неща, които не са представяни тук, защото хората за това влизат тук, за да видят нещо интересно и нещо ново.
Два въпроса: Кои начинаещи млади колекционери са приключили с хобито и са "отишли на улицата"? Изобщо, колко такива познаваш ти? Когато 15-годишен започнах да купувам модели имах финансовата възможност да си купувам Мечбокси, Мажорети, Хотове, Ятминги, Плейартове, Томики и т.н. за по левче или няколко левчета - нови, стари, пребоядисани, очукани, всякакви. Толкова можех, на мен по принцип дневни джобни пари не ми даваха, освен в някакви редки празнични случаи. Когато навърших пълнолетие все още не си бях купил нито една 1/18-ка, дори нямах пари за 1/24-ка на Бураго, но вече имах около 400 малки "въшки" и около 20-ина евтини 1/43-ки на Гама (Микро) - т. нар. от някои по онова време "български боклуци". Да, такива неща колекционирах по онова време. Старите колекционери си изчистваха колекциите от дреболиите и минаваха сериозно в 1/43. Аз като влязох в това хоби имах два Йестериера и един Полистил в 1/43 и може би си спомняш, че и трите ги замених/дадох на теб срещу малки мечбоксове и един ятминг, просто защото тогава разбрах, че не са за мен - не са в моята "лека категория". С Полистила стана фал тогава, както си спомняш, но това което получих за другите от теб си го пазя и до днес. Вие, които имахте пари си купувахте Полистил, Солидо, Верем и т.н., а аз купувах това, което вие оставяхте като ненужно. Това не ме правеше нещастен, а напротив - бях щастлив, че имаше нещо, което все пак можех да си позволя. Простирах се според чергата си, както се казва. Като студент почнах да работя - първите две години на минимална заплата - 120 лева. Тогава почнах да купувам първите по-скъпи 1/43 - Витези и др. подобни, за които трябваше да работя по една седмица, за да мога да изкарам за един модел! Какъв глупак съм бил, да блъскам цяла седмица, понякога и повече за една количка. И въпреки това си купувах - често на изплащане за 1-2 месеца. Сега вече е друго, но пак си гледам в моята чиния. Не се ядосвам и не се депресирам, че други колекционери и то от България имат модели за по няколкостотин евро, защото те си имат нишата и аз си имам нишата и си вирея в нея - всяка жаба си знае гьола и аз си знам моя.
Който има тръпка към мащабните автомобили, ще продължи да колекционира и ще си намери своето "място под слънцето". Който е дошъл само да избива някакви комплекси, ще приключи бързо и много ме съмнява, че като излезе на улицата ще стане крадец, сутеньор, автоджамбаз, наркоман или някакъв друг боклук, само защото е видял, че някой от форума си е купил СМС за 400$.
Всъщност няма нищо лошо млад човек да излезе на улицата - да порита топка с приятели, да покара колело, да се разходи в парка с кучето. По-добре, отколкото да се зомбира по няколко часа на ден в гледане на модели, ровене в онлайн магазини, сравняване на цени, да пръска пари за неодушевени предмети, обръщайки гръб през това време на семейството си или своите най-близки.
.
