След уникално дългата работна седмица, най-накрая имам време за следващото попълнение. Първото БМВ в темата. Статията е бърз превод по темата и не е моя. Авторът е Henry Catchpole
http://www.evo.co.uk/features/features/ ... _cars.html.

В офисите на списание Ево има една малка подземна стаичка с мирис на мухлясало. Ние я наричаме библиотеката. Както предполагам очаквате, там може да намерите доста интересни неща вариращи от Абарт до Занарди (А-Z). Също така и интригуващи заглавия от рода на Tiff Gear ( биографията на Тиф Нидел бел. Преводач

). Вътре има и стари камери, поне две гуми, кофа и сиви телефони, които са свързани, но никога няма да звъннат.
Причината, поради която често прекарвам часове в тази хартиена пещера не са книгите, а каталозите от списанията. Брой след брой, заглавие след заглавие, постепенно четящият се изгубва сред милионите думи, снимки и реклами от отминалите времена. Ако търсиш за първоначалните ревюта на нещо старо, можеш да се окажеш потопен в изцяло друга ера, където се дивиш на тънките гуми и мустака на Найджъл Менсъл. Накрая, след часове гледане, изплуваш с мигащи очи, чувствайки, че все едно си излязъл от машина на времето.
Преминах през целия този процес преди няколко дни, след като открих и прочетох съвременни ревюта на BMW M5 E28. Останах леко учуден. Останах с впечатлението, че за средата на 80те , М5 не е обявено за герой от култова величина както си представях, че е било. Много от нещата, които сега ще похваля са били отбелязани и тогава, но някак са липсвали днешните фанфари, поздравяващи този модел-родоначалник.
М5 получава само 2 страници в списание Car, и макар че Autocar му отделят 4 страници, Дайхатсу Домино получава цели 7 в същия брой. Всеки харесвал М5, но просто не го виждали като крайъгълен камък в авто индустрията. Проблемът може би е бил цената. М5 и имало 282 к.с. във времена, в които Ферари 328 е само 270 к.с. Цената на М5 била 31 295 паунда, а на Ферарито 34 750…
Това било доста голяма спънка за имиджа на М5. Потребителят трябвало да плати доста пари за автомобил, който не бил по-различен на външен вид от леко напомпано 520. И все пак като видя червеното М5 собственост на Стийв Райт, веднага си казвам, че изглежда страшно подценено. М5 спокойно може да мине за върха при sleeper-ите ( Q-car ). Всъщност М535 е дори по-интересната машина на външен вид. Някак си не е изненадващо, че М5 не е звезда за корици.
Винаги съм искал да покарам здраво е28 и така от 2007, когато решавахме коя е най-добрата кола с М емблема. Само качването в автомобила си е едно малко преживяване. Като дете на 80те, интериорът припомня дълго забравени спомени. Тази лъскава кожа, старовремските пружини в седалките и мирисът на носталгия. Сядащата позиция е изненадващо висока и вдясно, B колоната изглежда доста близко, когато се пресегнеш към колана. Бутоните са електрическите седалки са произведение на изкуството.
Както и отвън и тук има малко следи, че се настаняваш удобно в ръчно изработен автомобил от М моторспорт. Малък трикольор в долната част на волана, няколко канта по седалките, букви М по оборотомера. Концепцията на таблото е толкова ясно ориентирана единствено към шофьора.
Завъртам простия ключ и стартера започва да се върти, достатъчно дълго да започнеш да се чудиш дали ще запали. Трябва да се очаква доза театралност от такава кола. Стартира се двигател от супер автомобил все пак. 24 клапановият, 3.6 литров М88 двигател е невероятен.
За днешните стандарти ускорението е енергично, но не и светкавично. 0-60 мили за 6 секунди е добър резултат, както и от 0-100 за 15 секунди. Този автомобил е на 173 000 мили и все още звучи добре след 6000 оборота.
М5 е толкова цивилизован, че човек забравя с каква скорост се движи. Автомобилът буквално яде километрите и може да се използва за дълги пътувания безпроблемно. М5 изглежда дълъг автомобил, но всъщност лесно се управлява и е перфектно балансиран. Единствено спирачките издават ерата, от която идва този автомобил. Не са лоши като на други модели от периода, но определено не са от калибъра на двигателя.
В наши дни Ферари 328 струва два пъти повече от М5 Е28, и все пак има само 187 бройки М5 с десен волан, така че това е наистина рядък звяр. Може да няма състезателното наследство на М3 Е30, но все пак е ръчно изработен автомобил и разполага с двигател от М1. Още повече наистина е сритало задниците на конкурентите от класа на супер седаните. Макар и навремето списанията да не са оценили подобаващо този автомобил, значимостта му расте с всяка изминала година.
Това легендарно парче от автомобилната история е и парче, което дава голямо удоволствие от шофирането.




http://www.youtube.com/watch?v=FzOPR7STqrQhttp://www.youtube.com/watch?v=YQKOsDi5HsU