Scuderia TH… The American Dream

[Thunderbolt]

още един екип, който е приключил преждевременно.

много приятен модел

[Тихомир]

още един екип, който е приключил преждевременно.

За съжаление такива са били времената. Между 20-25 пилота са губили живота си на година тогава.

Да преминем отново към нещо любимо, Ферари, което ми е сред любимите състезателни автомобили.

В началото на 60те, Ферари печели Льо Ман три пъти поред. Всеки път с автомобил Теста Роса, притежаващ V12, разположен отпред. Последната от тези победи е и последната глава от една славна ера както за Ферари, така и за мотоспорта. Фил Хил и Оливие Жандабиан стават последните пилоти, които побеждават на Сартр с автомобил, който е с предно разположен двигател.

Колата на Хил и Жандабиан е уникална версия Теста Роса с шаси №0808. Колата започва съществуването си през 1960 като заводски автомобил, с означение на шасито №0780. Използвана е на Тарга Флорио и Льо Ман. През 1961, колата получава емблематичните двойни отвори ( Sharknose nostrils)и Камм-задница. В този си вид, колата претърпява няколко големи катастрофи, но всеки път е поправяна и използвана пак. За сезон 1962 Ферари модифицират колата толкова драстично, че решават да и дадат нов номер на шасито.

№0808 е удължена възможно най-много, за да приеме огромен V12 с 4.0 литра блок , който идва директно от луксозните шосейни автомобили от серията Суперамерика. Главата пък използва дизайн от Теста Роса, с шест двойни карбуратора Weber 42DCN. С този двигател, колата става най-мощната Теста Роса с почти 400 к.с. на разположение на пилота.

На Льо Ман №0808 участва в експерименталния клас, където съперници са трио Мазератита Типо 151S, които отпадат към средата на надпреварата. 330 TRI няма особена конкуренция и финишира на цели 42 мили пред втория в класирането, Ферари 250 ГТО.
Това е трета победа за Хил и Жандабиен, пилотирайки Теста Роса. След 1962, Ферари вече разчитат на по-модерните P автомобили.
След 1962, автомобилът има също доста интересна история. Колата е продадена на NART на Карло Чинети, който я използва на Льо Ман през 1963-та. Това се оказва и последното състезания за №0808, поради сериозна катастрофа, за щастие без жертви.

Чинети притежавал 2 купета за тази кола,затворено и спайдър. Колата била ремонтирана със затвореното купе и за цели 9 години Хисашу Окада я използва по улиците на Ню Йорк. Пиер Бардидон закупува колата от Окада и поръчва на компанията Fantuzzi да изработи копие на оригиналното състезателно купе. По този начин колата е върната към спецификацията си от Льо Ман през 1962.











С по-малката сестричка, 250 GTO, която завършва на престижното трето място през 62-ра.

[ferrarista47]

Еййй...братле
Много се радвам, че съживи и тази тема! Чувстваше се осезаемото ти отсъствие в мащаба и червената секта
Добре,че ми напоми да си оправя снимките на Еxoto-то и да го представя в 1:18
Сега по същество:

156-та е еднa от най,най-култовите, известни и разпознаваеми икони в историята на F1. Моделчето изглежда прилично и дори за малко щях да си го купя от фен-шопа на писта Монца преди 2год. но не съжалявам(сега си го имам в 1:18).
Колкото до "рег.табела" и на моето пише PROVA-MO-33, а на CMC-то е с момер 30....а и немога да намеря снимка от Монца/1961г. на която да се вижда задницата и какво пише на нея!?!

250P и 330-таса адските машини и победители!
Моделчетата са готЕни, но ако има по-добра алтернатива...то ти я пожелавам, че си залужават тези легенди

п.с.-тези дни ще надвия мързела и умората от жегите и ще се захвана с представянето на 156-та

[TheDevilTwin]

Ферари имат толкова много ръчно-изработени състезателни коли, които са жънали успехи на пистата, че в един момент просто започвам да им губя бройката. Определено в онези години Ферари са били в своя апогей. Иначе този модел не е най-красивото им творение, но успехите му са достатъчно значими, за да бъде част от всяка тематична колекция с кончета

[Antara1]

И двете ферарита са много красиви!!!

[Тихомир]

Мерси на всички,

Един класически италиански модел.

Gioacchino Colombo проектира V12 двигателя на Ферари от края на 40те години. Този двигател задвижва новосъздадената марка до шампионска титла във Формула 2 през 1949. Двигателите са достатъчно големи и мощни, с голям потенциал за развитие. Конкуренция обаче избира по-различен подход. Другите отбори използват по-малки, по-леки, редови двигатели с 4 цилиндъра. Тези мотори позволявали да работят по-дълго със същото количество гориво, компактните размери позволявали да се поставят по-ниско и по-близо до земята и не на последно място, размерите на цялата кола били по-малки. Енцо видял потенциала в такъв тип задвижващи единици и поръчал на новия си главен инженер, Аурелио Лампреди, да проектира редови двигател с 4 цилиндъра. Проектът получава висок приоритет, когато става ясно, че Световния шампионат ще се проведе съгласно правилата за Формула 2.

Лампреди създава 2 и 2.5 литрови версии, и двата са от алуминий, с два разпределителни вала. Въпреки различния обем, двигателите били доста сходни и дори споделяли много части. По-малкият е използван още през сезон 1952. В ръцете на маестро Алберто Аскари, Ферари печелят поредната титла. Аскари печели 6 от 8 състезания в шампионата на Ф1. (Аскари пропуска Голямата Награда на Швейцария) Ферари печелят и през следващата година.

Двигателите не са предвидени единствено за Ф1, използвани са и в състезателни автомобили.

Версия с обем от 3.0 литра, наречена 750 Монца, прави дебют именно на Монца. Постигната е победа от Хосе Фройлайн Гонзалез и Морис Тритинян.В чест на втората поредна титла във Ф1, колите с редови 4 цилиндъра и обем от 2.0 литра са преименувани на 500 Мондиал. Автомобилите с 2.0 и 3.0 са използвани от заводския отбор и от частни отбори.

Постигнатите успехи убедили младата компания да продължи развитието на този тип двигатели. Новият главен инженер на Ферари, Виторио Яно, има за задача да създаде нов двигател с обем от 2.0 литрам който можел да победи доминиращите Мазератита. Двигателят на Лампреди е използван като отправна точка. За първи път се появяват боядисаните в червено глави на цилиндрите, които ще дадат името на много от значимите автомобили на марката. Новият двигател бил с два карбуратора Weber и мощност от около 180 к.с. Скоростната кутия имала 4 предавки, задвижването било към задните колела, а масата на 500 TR не надвишавала 750 кг. Купетата били създадени в работилницата на Серджо Скалиети. През годината са направени промени, заради новите правила, добавени са цял преден прозорец, пасажерска врата и по-безопасен резервоар. След промените колите носели името 500 TRC.

Последващото развитие на двигателя позволява достигането на обем от 2.5 литра, тази версия е подготвена за Льо Ман, а колата носи името 625 LM, купетата са дело на Carozzeria Touring.

Общо са създадени 19 екземпляра от 500 TRC. След това Ферари се връща към традиционните V12 мотори.

Ferrari 500 TR - Art Model

Слагам снимка на подобна 1:1. Моделът представя колата, пилотирана от Франко Кортезе и Енцо Пинцеро на 1000 км на Монца през 1956-та. Екипажът завършва на 11 място. За съжаления не мога да открия снимка на истинската.











Препоръчвам звука на макс.

https://www.youtube.com/watch?v=F2eKOQpq7u4

[Antara1]

Супер е!!! Това,май е същото:

[minitek]

Последните модели са супер! И представянето им е подобаващо!

[stoicho110]

Браво продължаваш с прекрасните модели

[Тихомир]

Мерси за отзивите, още няколко интересни останаха за показване.

Да се върнем към традиционната конфигурация. (V12 Power)

Когато ФИА прави поредната драстична промяна в правилата на шампионата за туристически автомобили, мнозинството от състезателни прототипи на Ферари стават неизползваеми. В опит да се върнат на върха във Формула 1, Ферари напълно изоставят програмата си за състезателни прототипи. Разочароващите резултати във Формула1 през 1967 променят плановете на компанията и Ферари се завръщат към състезателните прототипи.

Два вида автомобили имат право да се състезават през сезон 1968. 3-литрови прототипи или 5-литрови състезателни автомобили, които за да са произведени поне в 25 броя, за да са легитимни. Ферари вече имали достатъчно опит с 3.0 литрови двигатели във Формула 1 и логично избрали да направят прототип с 3.0 литра двигател. Пред медиите е показан 312 P, който само след половин сезон е изоставен и всички усилия биват насочени към програмата на автомобилите 512 S, които трябва да се опълчат на Порше 917.

Година след дебюта на Порше 917, се появява отговора на Ферари с автомобила 512 S. Ферари веднага показват добро темпо и силни времена за обиколка , но са цяла година назад в развитието сравнени. За втори път в рамките на 2 години Ферари прекратяват състезателна програма и започват работа наново по нов проект за нов, 3.0 литров, състезателен прототип. Двигателят щял да бъде базиран на 3.0 литровия, V12, опозитен мотор дебютирал във Формула 1 с 312B. Този двигател с дизайн на Форгиери е един от най-успешните в цялата история на Ферари.

Двигателят на Ферари е доста близък до така наречените боксерови двигатели, но все пак не е боксер , а плосък или опозитен двигател, с ъгъл между цилиндрите 180 градуса.. Буталата при боскеровите мотори се движат едно срещу друго докато при опозитния плосък двигател те се движат в унисон. Най-голямото предимство на новия опозитен двигател,сравнен с предходния V12 с ъгъл между цилиндрите 60 градуса, е ниската височина на новия мотор. Това правело центъра на тежестта нисък и се подобрявало управлението.

Новият двигател не е боскер, но за да се различава колата от предходния 312 P Ферари добавят "B"към името. Така кола днес е позната като 312 PB. Подобно на болидите от Формула 1 на от този период и тук шасито имало структура полу-монокок от алуминии. Задното окачване и двигателят били монтирани към стоманена рамка поставена към алуминиевото шаси. 312 PB реално е като автомобилите от Формула, но с напълно закриващо гумите купе.

Една от основните причини компанията да започне работа по 312PB е решението на ФИА да забрани 5.0 литровите автомобили и да позволи единствено 3.0 литровите за сезон 1972. Сезон 1971 можел да бъде използван като тестова година, което значело, че Ферари няма да са назад в развитието както с 512 S. 312 PB прави ужасяващ дебют на първото си състезание - 1000 километра на Буенос Айрес. Италианският пилот Игнацио Гиунти катастрофира и загива в началото на състезанието. Добро класиране е постигнато с 4тото място на Брандз Хеч. Сезонът е изпълнен с технически проблеми за отбора. Първата победа идва на 9 часа на Килиами.

Зимата след сезон 1971 колата е модифицирана допълнително. Мощността на двигателя е увеличена от 450 к.с до 460 к.с. Тествани са голям брой различни купетаа. Вниманието е концетрирано върху аеродинамиката на задната част. Спечелването на шампионата през 1972 е абсолютен приоритет за Ферари. Нищо не е оставено на случайността. Построени са 6 автомобила като 3 да бъдат използвани на състезание, а другите три да са в завода в Маранело и подготвяни за следващия кръг. Наети са най-добрите пилоти : Джаки Икс, Рони Петерсон, Брайън Редман, Артуро Мерцарио, Тим Шенекен и Марио Андрети.

Първият кръг от шампионата за 1972 година е състезанието 1000 км на Буенос Айрес като 312 PB с пилоти Шенкен и Петерсон завършва на първо място. Всички други състезания през сезона са спечелени с изключение на най-престижната надпревара - Льо Ман. Ферари не използва за Льо Ман 312 PB защото колата е считана за автомобил подходящ за надпревари от типа 1000 км и почти сигурно нямало да издържи 24 часа. Ферари печели шампионата с огромна преднина пред втория Алфа Ромео. Ферари имат 160 точки , а Алфа Ромео 85.

За сезон 1973 Ферари правят 312 PB с 12 сантиметра по-дълга колесна база. Двигателят е допълнително подобрен и има мощност от 475 к.с. Успехите от 1972 не били повторени като сезонът бил изпълнен с множество технически проблеми и 312 PB побеждава само веднъж на състезанието 1000 км на Монца. На Льо Ман Ферари завършват далеч назад зад Матра пилотирана от Пескароло/Хил. Шампионатът е спечелен от Матра. В края на сезона, Ферари решават да се насочат изцяло към Формула 1.

Ferrari 312 P (B) - 1973 24 Hours of Le Mans Tim Shenken/Carlos Reutemann (DNF)















С по-ранната версия ot 1971-ва.



Възхитен съм от клиповете на Petrolicious, правени са с много вкус и любов към автомобилите. Насладете се на чудесния звук на дванайсетака.

https://www.youtube.com/watch?v=6dFzgsq49R8

Надявам се забелязвате и новия ми аватар , отне ми няколко часа да си го измайсторя.

[stoicho110]

Харесва ми прототипа на ферари и клипа е много добре браво

[taiko]

Брех значи, две седмици да ме няма и глей кво станало тука. Страхотия. Доста писах, ама ще го изтрия, коментарите са малко излишни...

[ms_power]

Иво е прав, и аз почнах да изпускам всички ръчни модели на Ферари. Затова е много полезна темата, научих неща, които не знаех преди. 330 определено ми беше най-интересен. Супер модели!

[azata]

Направо балсам за душата са последните моделите които показваш След БМВ,Ферари е марката от която най-много се интересувам.Много са хубави кончетата.

[Тихомир]

Благодаря за хубавите думи момчета, радвам се че има хора, които оценяват показаното и написаното.


Следва едно "мистериозно" Ферари. След 1973 Ферари не поддържат заводски отбор, но това не пречи на множество частни екипи да участват по състезания с доработени кончета. Моделът представя Ferrari 365 GT4 BB участвало в 24-те часа на Дайтона през 1978-ма, в клас GTX. Пилоти са D: François Migault (F)/Lucien Guitteny (F)/Gregg Young (USA). Завършват на 22-ро място, 159 обиколки след победителя.