Scuderia TH… The American Dream

[nedelchev]

Уникално.

[TheDevilTwin]

Зондата е много яка кола, но хилядите й лимитирани версии разводниха първоначалната идея. Ако някога реша да прибавя този изчанчляк към колекцията, бих заложил на изцяло карбоновата версия, която май вече се изкупи

[AnimaL`]

Това имам чувството, че ще литне

[аарон]

Страхотна е Ще трябва да се набавя

[NASO 43]

Страхотно изпълнение.

[stoicho110]

Браво Тишо, много красива и брутална, страхотен модел

[mercedes-230-e]

доста впечатляващ и зашеметяващ модел.
поздравления

[Тихомир]

Благодаря за коментарите. Да се върнем отново на болидите.

През 1959 Купър правят революция в спорта като поставят двигателя зад пилота. През 1960 Ферари постигат последната победа на автомобил с двигател разположен отпред. През същата година Ферари използват за първи път автомобил с двигател разположен отзад. Моделът е копие на колата на Ричи Гинтер, с номер 34 се е състезавал на голямата награда на Монако. Завършва на 6-то място, на цели 30 обиколки зад Стърлинг Мос с Лотус-Клймакс. На по-късен етап от кариерата си, Ричи Гинтер кара за заводския отбор на Хонда и постига единствената победа за отбора във Ф1 на състезанието в Мексико през 1965. През 1966 участва като консултант и изиграва малка роля във филма "Гранд При". Филмът на мен ми беше интересен и заслужава да бъде видян от феновете на Ф1. Филмът http://zamunda.net/details.php?id=205593&hit=1


Ferrari 246 P F1 - Altaya

Обърнете внимание как са карали. По тениска.











Моделът макар и журнален, не се среща никак често.

[taiko]

Е те тука съм пълна скръб.

[milski]

Pagani-то е страхотно.Чудесен модел.

[nedelchev]

Болидчето на Ферари от 60-та година е добро. Нищо, че е на Алтая. Аз го имам същото и много му се кефя. Интересна е темата и я следя.

[mercedes-230-e]

доста сполучлив модел.

и найстина рядко се предлага.
просто е симпатичен

[Тихомир]

Благодаря!

Кой е най-красивият състезателен автомобил? Всеки фен на автомобилните спортове има своя любимец. Дали не е синьо-оранжевия Форд ГТ с бруталния си американски V8 или пък някое чудовище от Група Б? Порше 917 също е добра партия, а красотата може и да е нетипична като Тирел П34. Аз имам няколко лични фаворита от различни марки и съм щастлив, че поне на модели вече са налични. Красотата е нещо субективно, но що се отнася до кончетата от Маранело определено бих поставил на най-високото стъпало 250 GTO при GT автомобилите, 330 П4 при прототипите и болида ,който сега ще представя, при едноместните. Ферари 312 ‘66 , а и събратята му от същата година в шампионата, са състезателни автомобили в най-чиста форма. Няма аеродинамични крила, няма спонсори, няма сложни електронни, хибридни и кой знае какви други системи … няма и сигурност за пилотите. Яркочервеното Ферари разполага с невероятно гласовит V12 с обем от 3000 куб см, изпускателни тръби стил „спагети” и сравнително проста, но красива аеродинамична форма.

Правилата за 1966 позволяват двигател с обем 3.0 или 1.5 с принудително пълнене. Ферари са от малкото отбори с готов двигател съгласно новите правила, но колата е неуспешна. Ферари постигат 2 победи с 312 реколта ‘66. Пилоти за отбора са Джон Съртийз, Майк Паркс, Лоренцо Бандини и Людовико Скарфиоти. С автомобил номер 6 Скарфиоти постига победа на Голямата Награда на Италия на Монца. Съотборникът му Майк Паркс е втори. През 1966-та шампион е Джак Брамбъм , с автомобил носещ неговото име , задвижван от двигател Репко V8. През 2014 година Сър Джак Брамбъм напусна този свят на 88 години. Изпитвам огромно уважение към тези модерни гладиатори, състезавали се през тези бурни и опасни времена. Поклон.

[azata]

Болидите на скудерия са ми слабост Паганито е просто извънземно-прекрасен Спарк

[Тихомир]

Благодаря !

Сезон 1969 е сезон за преструктуриране за отбора на Ферари. Усилията са насочени към спортните автомобили. Пилоти са Крис Еймън, Педро Родригез и Тино Брамбила ( само за ГН на Италия). Моделът представя колата на Педро Родригез , предполагам от Голямата Награда на Мексико. Интересното в случая е, че колата е състезавана от N.A.R.T., отборът на Луиджи Чинети. Местният пилот завършва на 7-мо място. Педро Родригез е е от така наречените универсални пилоти. Освен във Ф1 се е състезавал и с Порше 917 в Шампионата на производителите, Кан-Ам, НАСКАР, в ралита. Побеждава веднъж на Льо Ман с Форд ГТ40 през 1968. През 1970-та става шампион в състезанията на лед за Северна Америка. Считан е за един от най-добрите пилоти на мокро трасе. Загива през 1971 по време на състезанието Тарга Флорио. Пистата в Мексико Сити носи името Autodromo Hermanos Rodriguez, в чест на него и брат му Рикардо Родригез.