Нещо, което много отдавна трябваше да влезе в колекцията. Класическите състезателни Фордове са ми любима тема вече. Може би най-високотехнологичният Форд създаван някога.
В опит да се развие автомобил с по-добра аеродинамика и по-ниско тегло, е взето решение да се запази двигателя с обем 7.0 литра, но да се проектира наново всичко останало от Форд ГТ, включително да се сменят шаситата на Мк1иМк2. За да се намали зависимостта от английските партньори на Форд , подразделението Форд Адвансд Виъкълс е продадено на John Wyer и новата кола е произведена изцяло чрез усилията на компанията Форд и селектирани американски подизпълнители. J автомобила трябва да отговоря на Допълнение J от правилника на ФИА, въведено през 1966.
Първият J автомобил е завършен през март 1966 и поставя най-бързо време на тестове на Льо Ман през същата година. Цялата кола тежи само 1210 кг, с цели 140 по-малко Мк2. Решено е да се използват Мк2 заради тяхната доказана здравина. Новата кола почти не е развивана през годината. След края на Льо Ман, програмата отново е стартирана и е направен втори автомобил. По време на тестовете през август 1966 на пистата Ривърсайд, Кен Майлс губи контрол над колата и катастрофира фатално. Липсата на спойлер поражда повдигане в заданата част на автомобила и поради тази причина Майлс губи контрол над прототипа. След този инцидент, ново по-аеродинамично купе е изработено и колата е преименувана на Мк4.
Мк4 е построен на база подсилено шаси от J автомобила, използвайки двигателя с обем7.0 литра като при Мк2. Освен двигателя, също скоростна кутия и някои елементи от окачването са запазени от Мк2. Всичко останало е ново. След фаталният инцидент на Майлс, към колата е поставен стоманен ролкейдж, който макар много тежък, предоставял необходимата защита за пилота. Изпробвана е 2 степенна автоматична скоростна кутия, но след дълги тестове е запазена 4 степенната механична от Мк2. Дан Гърни не бил доволен от теглото на автомобила,което било с над 270 кг повече от това на основния конкурент – Ферари 330 П4.
Мк4 е използван само в две състезания, 12 часа на Себринг и 24 часа на Льо Ман като и двете гонки са спечелени. На Льо Ман, Марио Андрети катастрофира тежко и оцелява точно заради стомананения ролкейдж. Дан Гърни и Ей Джей Фойт печелят състезанието като Дан Гърни за първи път празнува чрез пръскане на шампанско на награждаването, традиция която се спазва до ден днешен в всякакви видове моторен спорт. Мк4 остава единствният напълно американски автомобил печелил 24-те часа на Льо Ман.

Ford GT40 Mk IV - Ixo, Winner of 1967 24H of Le Mans (Dan Gurney & A.J. Foyt).






https://www.youtube.com/watch?v=DIWujd79pi0https://www.youtube.com/watch?v=mBQk2J3eZwwhttps://www.youtube.com/watch?v=VOwsyyMnsDchttps://www.youtube.com/watch?v=P8keB-YkruUhttps://www.youtube.com/watch?v=0tU33MtJ9oc