Lamborghini Aventador Mondo Motors 1:18

[Тихомир]

Да изтупам тази тема от прахта.

След като няколко години колекционирах сериозно 1:43 реших да променя интересите си. Ще набавя няколко модела в този мащаб, основно Италиански автомобили и основно състезателни кончета. Стига приказки, ето с какво се обзаведох наскоро.


Ferrari 375 plus, 1954 Carrera Panamericana Mexico, Umberto Maglioli (1-st) - BBR


През1954-та се провежда последното състезание Carrera Panamericana. Това е последен, шести кръг от шампионата за спортни автомобили, състезанието включва 8 етапа с обща дължина от 3 070 км. Участват 150 автомобила и финишират 85. Състезанието е спечелено от Уберто Маглиоли с автомобил Ферари 375 плюс,който е собственост на Ървин Голдшмид. Маглиоли завършва с време 17 часа, 40 минути и 26 секунди, със средна скорост от 173.69 км/ч.

Преди самото състезание Скудерия Ферари вече си е осигурила титлата в шампионата, но при победа на Мексиканска земя, колите с конче щели да съберат максималния брой точки. Колите не са състезавани от заводския отбор, а от добре подготвени частни отбори от Мексико и САЩ.
Състезанието е изключително опасно и през краткото си съществуване взима много жертви. Този черен ПР никак не се харесва на Мексиканското правителство и на всички било ясно, че 1954-та ще бъде последната година за Карера Панамерикана. Чак през 1988 състезанието е възродено под формата на историческо рали.
В състезанието участва три броя Ферари 375 (две 375 + и едно 375 ММ), след Маглиоли, на второ място се нареждат Фил Хил и Ричи Гинтер с 375 ММ,третото Ферари, пилотирано от Джак Макфий и Форд Робинсън катастрофира сериозно и Робинсън губи живота си. Това е първия смъртен случай за това издание на надпреварата, за съжаление не и последния.

Постепенно броя на автомобилите намалял и двете Ферарита били далеч напред. Интересното в цялата история е, че Маглиоли пилотира сам, а зад него Гинтер и Хил се сменят. Маглиоли не допуска грешка до финала и завършва на 25 минути пред двамата американци.

Няколко думи и за колата, общо са създадени 5 броя 375. 50-те са много интересен период за Скудерия Ферари, експериментирали са със доста различни двигатели ( I4, I6 дори I2 и разбира се V12). Практически, Ферари разполагат с два типа V12. Малък и голям блок. Малкият блок е проектиран от Джоакино Коломбо , а големият блок от Аурелио Лампреди. 375 използва двигателите с по-голям обем, проектирани от Лампреди. Обемът варира от 4.5 литра(375 ММ) до 4.9 литра (375 плюс). Конските сили са межди 300 и 330. 375 + е изключитено успешен автомобил, като най-големият успех е победата на Льо Ман през 1954-та.
Нямам забележки към модела на ББР. Изключителна изработка. Не съм снимал двигателя защото ми е трудно с кожените каишки.





















Видео

https://www.youtube.com/watch?v=1KX73w1JZVo

Снимките не са кой знае какво, отдавна не съм излизал да снимам, надявам се с практика нещата да добият още по-добър вид.

[monk.17]

Модел с отлично качество . Надявам се да видиме още много красоти от теб в този мащаб , така както беше и в 1:43 .

[Тихомир]

Модел с отлично качество . Надявам се да видиме още много красоти от теб в този мащаб , така както беше и в 1:43 .

Такава ми е идеята, предимно модели от висок клас, но да видим до къде ще ми стигнат силите.

Ще пусна и другото ми ново попълнение, защото не знам кога ще имам друга възможност. Моделът ми харесва, не е нивото на CMC или ББР, но според мен е ок. Не ми се даваха двойни пари за Hi End, който в никакъв случай не е два пъти по-добър, а и имам кола номер 22 в 1:43, така че стана един хубав комплект.

Ferrari 250 GTO, 1962 24 H of Le Mans Leon Dernier/Jean Blaton (3-rd) - Kyosho


В средата на март 1961-ва година, Уилям Лайнс и неговия екип в Ягуар смайват света със своето най-ново творение- Ягуар Е-тайп. Британската кола вдига на тревога инженерите от Маранело.

Гироламо Гардини, влиятелен мениджър продажби на Ферари, току що се е завърнал от изложението в Женева, където е станал свидетел на дебюта на Е-тайп. Гардини е част от Ферари от самото създаване на марката и е мениджър продажби от 1950-та. Спокоен, прозорлив и обигран, той е сред най-верните хора на Енцо Ферари и ясно вижда опасността идваща от британския ГТ автомобил.

Ферари имат намерение да използват 250 GT SWB за още един сезон, но с така развилите се обстоятелства станало ясно, че е необходим нов автомобил в клас ГТ, с който да се защити спечелената титла.

Енцо Ферари нарежда Бизарини да се заеме със създаването на новата кола, която трябва да се противопостави на Е-тайп. Бизарини има само 8 години опит, но вече е свикнал с кратки срокове давани от Енцо Ферари.

Бизарини е на мнение, че при създаването на нов автомобил задължително трябва да участва и тестов пилот. Инженерът използва тестовия пилот за откриване на проблеми, а тестовият пилот споделя откритите нередности, за да може инженера да намери най-доброто решение за тях. С този подход са създадени 250 ТР, 250 Калифорния, 250 GT SWB и 250 ГТ 2+2.

Новият проект обаче е малко по-специфичен. Развитието и тестовете трябвало да се случат тайно, с малък брой служители, които Бизарини лично е трябвало да избере.

250 GT SWB постига трето място на Льо Ман през 1961, но Бизарини е наясно, че пред неговия екип има много работа за върешене. Дадено му е едно SWB ( шаси номер 2053GT), което да послужи за експериментално муле. Бизарини работи основно върху аеродинамиката и намирането на най-добрия център на тежеста.

Той премества двигателя назад, зад предната ос като по този начин постига централно позициониране на агрегат. Теглото е вкарано между двете оси и предната площ е намалена значително в сравнение със SWB.

Екипът създава работещ прототип, който е доста груб, но въплащава бъдещата форма на успешното GTO. Колата е толкоа грозна, че екипът я нарича Ил Мостро (Чудовището).

Докато изграждат Чудовището, Енцо Ферари е редовен посетител на екипа. Ферари постоянно им казва да побързат с колата. Времето е толкова оскъдно, че малкият екип работи постоянно, без значение дали е седмичен или почивен ден.

Безсънните седмици се отплащат, когато Стърлинг Мос и Вили Марезе успяват да направят обиколки, които са с по няколко секунди по-добри от тези на SWB.

Тъкмо когато Бизарини се подготвял да преобрази Чудовището в завършен автомобил, се случва една от най-големите кризи в историята на Ферари. Мениджърът продажби Гардини е една от силните фигури в компанията, той си играе с пазара на екзотични автомобили като решава кой да получи нов автомобил Ферари на момента, кой да чака, кой ще кара кола втора употреба и кой въобще няма да бъде одобрен. Неговото мото е „ Никога не преслдвай клиентите, остави ги те да дойдат при теб.“


Бидейки наясно с важната роля на Гардини, Бизарини е силно изненадан, когато Гардини, Карло Чити ( главен инженер), Ромоло Тавони ( състезателен мениджър) и Ермано Дела Каса ( административен мениджър) се срещат с Бизарини и веднага го питат: „На коя страна си? С Ферари ли си или с нас? Бизарини разбира, че имало спречкване между Гардини и жената на Енцо Ферари- Лаура. Гардини е поискал от Енцо Ферари да ограничи намесата на Лаура и е заплашил, че ще напусне, при което Енцо му е казал“ Вече си напуснал“.

Бизарини уважава много Гардини и неговия талант и се присъединява към останалите и подписва писмо, с което се опитват да върнат Гардини на старата му позиция. Когато това писмо стига до Енцо Ферари, реакцията му е проста, но ясна: „ Уволнете всички!“.


Само за миг Ферари уволнява голяма част от ръководните кадри в компанията. Въпреки тази криза, Енцо Ферари дава зелена светлина на един млад и неопитен инженер на име Мауро Форгиери. Форгиери е само на 26 години, когато оглавява състезателната програма на компанията.

Ферари се обръща към един от най-доврените си съюзници- производителя на купета Серджо Скалиети. Скромният майстор работи с Ферари от 1953-та и участва в създаването на повечето успешни коли на марката до момента.

Години по-късно, Скалиети споделя, че колата на Бизарини била прекалено сложна, с прекалено много тръби. Скалиети опростява дизайна и запазва основната форма на прототипа. Скалиети завършва колата само за 20 дни.

На 5 декември е създадено шаси 3223GT и предадено на Форгиери и неговия екип за тестове. Тестовете не започват добре, тестовият пилот Вили Марезе катастрофира с колата. Отначало всички си мислят, че вината за катастрофата е на пилота. Форгиери говори с Марезе и става ясно, че катастрофата е породена от аеродинамичен проблем. Колата създава повдигане в задницата, която води до нестабилност при висока скорост. Форгиери решава проблема като поставя малък спойлер в задницата ( Kamm-tail) на вече изграденият втори автоможил с номер нашасито 3387GT



На 24-ти март, шаси 3387 GT участва на 12 часа на Себринг. Пилоти са Фил Хил и Оливие Гендебиен, колата завършва на второ място, зад Ферари 250 ТР/61 (клас прототипи). През следващите три години 250 ГТО печели три път шампионата на ФИА за ГТ автомобили, ставайки един от най-успешните автомобили на марката.


Моделът
























Видео:

https://www.youtube.com/watch?v=ewQaikxTUJs

[Ивайло]

Добре дошъл отново в мащаба! И двете попълнения са страхотни, но особено ми харесва 250 GTO. Напълно съм съгласен за Hi End версията - по-добре е да имаш стандартното Kyosho за далеч по-добри пари.

[ms_power]

Изненада ме определено с тази рязка промяна на интересите. 250 GTO ми е много любима кола, главно в цивилен вариант, но и това Киошо никак няма да го върна!

[MuHaTa]

Ха, помня как ходихме да снимаме дребосъка, заедно с още една сурия модели.. Ако трябва помощ за снимки, свиркай.

[Тихомир]

Ха, помня как ходихме да снимаме дребосъка, заедно с още една сурия модели.. Ако трябва помощ за снимки, свиркай.

Може някой път да направим фотосесия, само да има подходящо място. Вече съм се оборудвал с "асфалт" за снимки.

[azata]

Честито Тишо-и двете фурии са страхотни

[ferrarista47]

Знаеш, че съм вери хепи от факта, че виждам попълнения в тази тема и машаб
375-та е много арен модел на ББР, но свалянето на коланите и после слагането им е нещо НЕЕЕЧОВЕШКООО
жокер от приятел...

Да не забравяме, че лоста на скоростите е активен, както и всички капаци по купето!
И жалко, че гумите не се развиват и свалят, но не е голяма болка

GеТеО-то на Киошо е уникален модел с добър баланс м/у качество и детайли И седи достойно до моделите на СМС и 375-та ББР

Аз много искам след време да налапам синьото GTO с третото око на Киошо(хайЕнд), но за сега немам излишни кинти за него

[Тихомир]

Благодаря на всички!

Докато събирам парички за нова придобивка, снимах на ново Теста Росата на СМС. Сложил съм снимките на три части назад в темата.

Експериментирах с новата ми придобивка - "асфалт", според мен снимките станаха прилични като за първи, плахи опити във външната фотография.









https://www.youtube.com/watch?v=og_IKVNK_6M

https://www.youtube.com/watch?v=x43zgvf7Bbo

[JC_Явор]

Страхотни модели показваш колега

[Eddie]

Браво Тишо само хубави модели да показваш в мащаба

[ferrarista47]

Тези нови снимки на Тестаростата съм ги пропуснал
Браво бе мен!!! Много добре си се справил и дано да ни показваш още мнооооого външни фотоси

[Тихомир]

Благодаря на всички, днес добавих модел номер 4 към новата ми колекция. Лек тийзър и обещавам да го снимам през наближаващите почивни дни... навън.



Започнах да кроя планове за Калифорнията на СМС...

[Тихомир]

Bugatti Type 57 SC Atlantic - CMC

От много време си мечтая да притежавам умален модел на Бугати и съм изключително радостен, че имам възможността да изпълня тази моя мечта с един неповторим модел.Нека направя кратко уточнение, за мен марката Бугати съществува от 1909 до началото на Втората Световна Война. По-късните реанимации на името не представляват интерес за мен като автомобилен фен.

Бугати 57SC Атлантик е един от най-странните, редки и скъпи автомобили в света. С ниския си профил, мощен двигател, лека конструкция, максимална скорост от 200 км/ч и капковидно купе, тази машина се счита за върховното Бугати и първият супер автомобил в света.
Синът на Етторе Бугати, Жан Бугати, има огромна заслуга за създаването на серията автомобили Тип 57 и лично скицира формите на Атлантик. Формите нарисувани от Жан смесват самолетни мотиви с авангардни капковидни форми. Дизайнът се допълва от стръмни предни стъкла и врати с форма на бъбреци.

Дизайнерската тема на Атлантик е представена прототипа от материала Електрон, изработен от алуминий и магнезий. Електронът позволява направата на много здрави панели, които са само 1/3 от теглото на алуминия, но сплавта е изключително лесно запалима, което не позволило използването на заварки. Всеки един панел е свързан с друг с нитове, което създавало проблем за визията на колата. Жан Бугати инкорпорира нитовете по начин, който позволява недостатъка да се превърне в отличителен белег.

Прототупът дебютира под името Аеролит на салона в Париж през 1935-та. Колата е сензация, но са направени само 3 поръчки. За серийното производство е избран обикновен алуминий, вместо леснозапалимия електрон. Шасито е снишено, а радиаторната решетка е с формата V.

Общо са направени само 4 броя от Атлантик с номер на шаситата: 57374, 57453, 57473, 57691

Шаси 57374

Това е първото от четирите Атлантика направени от Бугати. Първоначално е с нормално аспириран двигател и е доставено на един от най-добрите клиенти на Бугати –лорд Родшилд от Лондон. През 1939-та колата е преработена от спецификация 57 SC, добавен е компресор към редовия 8 цилиндровия двигател. Лорд Ротшилд продава колата през 1941-ва и до 1945-та сменя няколко собственика докато не попада в Американски ръце.

През 1971-ва на аукцион на Стобис в Лос Анджелис е купена от известния колекционер на марката и Президент на Американския Бугати Клуб – Др. Питър Уилямсън за рекордните 59,000 долара. В продължение на дълги години автомобилът е използван и чак между 2001 и 2003 е направена пълна реставрация. След реставрацията колата печели наградата „Най-добра на изложението“ на Пебъл Бийч Конкурс д‘Елганс.
Др. Уилямс притежава колата до кончината си през 2008. Вдовицата на Уилямсън продава колата на търг като цената не е публично обявена, но се счита,че сумата е между 30 и 40 милиона долара. Към днешната дата колата може да бъде видяна в автомобилния музей Мулин.

Шаси 57453
Вторият Атлантик никога не е бил продаден на клиент. Покзан е на салона в Ница през 1937-ма. Колата е била предвидена за Уилям Гроувър, който печели първата Голяма Награда на Монако именно с автомобил Бугати през 1929-та. За съжаление не е ясно какво се е случило с този автомобил и е много вероятно да е скрит в някой хамбар или склад във Франция.

Шаси 57473

Третият Атлантик е поръчан от Жак Холзшуц. Колата е доставена през декември 1936-та. Предполага се , че през 1939-та колата е обновена със съдействието на Фигони&Фалачи и също така е добавен компресор.
През 1952-ра Бугатито е придобито от Маргерит Шнайдер за нейния любовник Рене Шатар, три години по-късно Шатар и негова спътница трагично загиват, когато колата е ударена от влак на неограняем прелез. Остатъците от колата са продадени за скрап на дилър от Гиен, но младият ентусиаст на тема Бугати Пол-Андре Берсон успява да ги купи.

Берсон се наема с нелеката задача да възстанови автомобила. Процесът отнема цели 10 години и веднага след като е завършен, автомобилът е продаден на Никол Сейду. Берсон запазва голяма част от частите от катастрофиралия Атлантик с идеята да направи още един автомобил. През 2006-та колата е обявена от швейцарския брокер Лукас Хюни за продажба, Хюни успява да придобие и започната втора кола от Берсон. Двата автомобила са изпратени в работилницата на Пол Ръсел с идеята да се създаде възможно най-оригинален автомобилот наличните части.

Колата е боядисана в сив цвят и водени от останало парче плат от оригналнот табло е избран и цвета за купето. След като завършва тази реставрация, колата е показа на конкурса в Пебъл Бийч през 2010, но не е вписана за оценка от съдиите поради бурната му история. Някои специалист я считат за реплика.

Шаси 57591

Почти две години след първите три автомбила, четвърти Атлантик е направен. Шаси 57591 се различава от останалите, фаровете са отделни, както и други малки детайли. Колата е поръчана от британския ентусиаст Ричард Поуп през 1938-ма. Колата е боядисана в сапфирено синьо с боядисани телени джанти.

Поуп притежава колата през следващите 3 десетилетия. През 1988 колата е придобита от известния моден дизайнер Ралф Лоурън. Лоурън поръчва реставрация, която е извършена от Пол Ръсел. Лоурън сменя цвета на колата в черно. През 2013 автомобилът печели в категорията „Най-добър на изложението“ на Конкорсо д‘Елеганца Вила д‘Есте.
За мен Атлантик е изключително значим автомобил, ярък представител на стила Арт Деко. Атлантик въплащава напълно духа на семейство Бугати и възможностите на човешкия разум да създава красиви машини. Колата е един връх в автомобилната история, който е постигнат само няколко години преди хората да започнат безмилостно да се избиват във ВСВ, а от техните ръце да се създават единствено танкове, самолети и бомби, които да отнемат човешкия живот.

Модел









































Моделът си заслужава всяка стотинка. Благодаря за вниманието и хубава почивка.