Това моделче дойде леко повредено при мен, едното стъкло е счупено, мисля да го оставя така, че не ми се купува втори път. Иначе колата е доста значима, първият победител след ВСВ и първият победител с марка Ферари.
Ferrari 166 MM Winner of 1949 24H of Le Mans, Peter Mitchell-Thompson, Luigi Chinetti - Ixo ModelsПървите състезателни модели на Ферари са истински кошмар за автомобилните историци. Автомобилите постоянно са сменяли двигатели, номера на шасита и купета. Автомобилът , който се счита за най-старото съществуващо Ферари, шаси със сериен номер 002C, е било екипирано през години с минимум 3 различни двигателя и множество различни купета. След пускането на първата шосейна кола през 1948, нещата около историята на марката стават малко по-лесни за описване. За да почете победата на спортния автомобил 166 S на Mille Miglia , компанията прекръства модела на 166 ММ.
От техническа гледна точка Ферари 166 ММ не се различава много от най-ранните ферарита. Окачването е опростено и се състои от носачи отпред и неподвижна ос отзад. Това , което правело автомобилите с конче конкурентноспособни се намирало под предния капак, a именно 12 цилидров двигател с малък обем позволяващ продължително усъвършенстване и уголемяване с цел да се повиши мощността.
Основната разлика на 166 ММ с предишните състезателни Ферарита е дизайнът и конструкцията на купето. Изграждането на тези компоненти е било поверено на външна компания. Това , от което се нуждаел малкият състезателен автомобил било олекотено купе, задача пасваща идеално на каросериина работилница Туринг Милано. Техните "суперледжера" разработки били едни от най-леките купета по-това време. При представянето на Гран При на Торино, журналистите дали прякора "Баркета" на колата, което означава малка лодка на италиански. Днес този дизайн на Туринг е най-известният правен и използван във Ферари.
Предназначението на 166 ММ основно било да бъде състезателен автомобил продаван на частни клиенти. Когато осъзнали състезателния потенциал на автомобилите, Ферари построили и използвали няколко автомобила като заводски отбор. Между 1948 и 1950 само 30 броя били направени като 25 от тях имали купе от Туринг Милано. По времето , когато последното 166 ММ било завършено, Ферари вече тествали възможностите на нов дизайн на двигател с по-дълъг цилиндров блок по идея на Аурелио Лампреди. През 50те интересът към състезателни автомобили с обем на двигателя около 2 литра нараснал значително и това довело до представянето на 166 серия 2.
И в ръцете на заводски пилоти и частни отбори, 166 ММ показва стабилни състезателни успехи. Най-известният успех е първата победата за Ферари на 24те часа на Льо Ман през 1949. Колата била пилотирана от Лорд Селсдън и станалия по-късно вносител на Ферари за САЩ Луйджи Чинети. Интересното при тази победа е, че Чинети пилотирал цели 23 часа, а Лорд Селсдън само 1 час, единствено за да покрие правилата на състезанието.
166 MM е огромен успех на и извън пистите за Ферари и допринася изкючително много за установяването на компанията като производител на състезателни и шосейни автомобили. Използваният дизайн на двигател създаден от Коломбо бива изоставен след края на състезателната програма на 166 ММ, но бива възроден години по-късно и става основа за разработването на двигателите от моделната линия "250", които са идентични с тези на 166 ММ.









https://www.youtube.com/watch?v=AGp9QqYmkmchttps://www.youtube.com/watch?v=CcSgn1tqlVU