Привет на всички. Чрез кратък разказ искам да споделя последните си преживявания покрай завръщането ми към външните снимки.
Свободен ден от прочее задължения и ангажименти, а също така и с прогноза да бъде облачен. Идеална обстановка! Убеден, че тове ще е деня, в който ще направя хубави снимки за конкурса, потеглих с пълен сак модели към едно от тепетата. Пристигайки по обед на мястото, облаците вече изчезнаха и се появи жарко слънце. Нищо, сетих се за друго и сенчесто място в подножието на тепето с подходящ фон. След кратко катерене, установих, че фонът не е подходящ, тъй като бе изградена спортна площадка пред него. Явно е станало в периода от 3 години, в който не съм се качвал изобщо на тепето... Направих няколко проби и продължих на горе по познатите пътеки. Познати ли? Не, и тях бях забравил. Последва известно лутане из камънаците и гъстата растителност. Е, най-накрая стигнах върха, където видях идеалното място, но... проблем, трябваше да се позиционирам върху 20 градусов наклон, за да направя желаните кадри. Чудене, разпъване, сглобяване, местене... най накрая успях.

Тъй като вече се бях изпотил чудовищно, реших да просна ризата да се проветри и изсъхне. Появилият се вятър я събаряше на земята неколкократно докато снимах. След като приключих, опаковах всичко обратно в сака и тръгнах да се прибирам. Да, но по пътя усетих приятно полазване и хапане от доволно големи мравки, които се бяха навряли навсякъде. От къде ли? Явно от ризата, докато е била на земята. Както и да е, стигнах до спирката, където се качвам при мой познат шофьор. След провелият се диалог с него:
Ш: "Май си снимал днес?"
А: "Да."
Ш: "Поизпотил ли си се."
А: "Личи ли си?"
Ш: "Не, усеща се."
...се "навпрях в ъгъл и заплаках".
Е, стигнах до вкъщи, макар и леко унизен, и след като прегледах фотосесията, установих, че от 120 снимки, само 4 задоволяват моите критерии. Ето кои са те:
От първото място:

От върха:


На слизане:

Въпреки всичко, доволен съм от постигнатото и се надявам да ви харесат.
