Scuderia TH… The American Dream

[ico_naskov]

Разкошен модел на Миничампс едно от любимите ми Old school моделче

[macho007]

И двата модела ми харесват много. Може би този с рег. номера (дилърската версия) е една идея по-добър.

[TheDevilTwin]

Малко не вденах за какво иде реч, ама моделчето е култово и задължително.

Има се предвид бюджетната серия Maxichamps, в която преиздадоха също и 2002 Turbo.

[Torbalan]

Тишоооо, вземи намали темпото!!!
Наланчил си се здраво, а и си се уферарил и изпбееНвеил

[paralesko]

Е,дното BMW е май по хубаво - не разбирам много от този модел ама това с никилираните бъбреци на решетката отпред ме грабва повече.

[Тихомир]

Хайде пак на Ферарита. Следващото моделче според мен не е първа младост, но е класически дайкаст (не може всичко да е смолно). Фотоецът е просто приказка. Колата е победила на 12-те часа на Себринг през 1958 с пилоти Фил Хил и Питър Колинс. За 12 часа Хил/Колинс са успяли да направят 200 обиколки и да изминат 1040 мили. Впечатляващо за 1958-ма.

Ferrari 250 TR 1958, Winner 12H of Sebring - Bang

Към края на 50те години на миналия век ръководещата автомобилния спорт организация - FIA имала планове да направи автомобилните надпревари по-безопасни и по-привлекателниза участие. Фаталните инциденти на Льо Ман през 1955 и Mille Miglia през 1957 показали сериозните пропуски в безопасността на автомобилните състезания. През това време по пистите се водела жестока битка между три водещи компании - Мерцедес, Ферари и Мазерати. Двете фирми използвали най-модерните и ефективни състезателни автомобили създавани до тогава. Останалите известни производители от този период нямали голям интерес да се включат в скъпо струващи състезания, където много трудно ще се противопоставят на двете доминиращи сили. Британските Ягуар и Астън Мартин например, участвали само на 24те часа на Льо Ман. През 1957 във FIA започнал процес за поставяне на ограничения на състезателните автомобили с цел повишаване безопасността. Обсъждало се максималния работен обем да варира от 3.0 литра до 3.5 литра. Правилата за новия сезон 1958 били приети през есента на 1957. По това време във Ферари вече работели над състезателен автомобил за новия сезон.

Предвиждайки значителните промени в правилата, компанията от Маранело започва втора състезателна програма още през пролетта на 1957. Втората програма имала за цел да се подсигури направата на легитимен състезателен автомобил за сезон 1958 ако FIA променят правилата както и се случва по-късно. Първата състезателна програма работела над създаването на автомобил с V12 конфигурация и 4 разпределителни вала, по 2 на всеки от двата цилиндрови блока. За втората започната програма трябвало да се реши по кой път на развитие да се тръгне - да се продължи развитието на двигател с 4 разпределителни вала или да се избере концепция с 2 разпределителни вала. Двигателят с 2 разпределителни вала щял да бъде значително по-лек и с по-опростен дизайн и следователно по-евтин за масово производство. Това неминуемо щяло да привлече много нови частни отбори по състезателните трасета. От друга страна двигател с такъв дизайн щял да има по-малка мощност и следователно по-лоши състезателни качества. По това време Ферари продавали на своите частни клиенти автомобили разполагащи с 4 цилиндрови редови двигатели. Първоначално тези машини доминирали , но към края на 50те доминацията им намалявала с всяко изминало състезание. Разработката на нов масов спортист била наложителна и затова Ферари се насочили към направата на кола с по-опростения вид двигател. Работата започнала с модернизирането на вече съществуващ агрегат с обем от 3.0 поставян на модела 250 GT.

Модернизираният двигател бил поставен в автомобил 250 GT и изпробван на Mille Miglia през 1957, където показва забележително темпо. За състезанието 1000 километра на Нюрбургринг нов опитен автомобил е създаден. Същият преработен двигател на Коломбо е поставен в шаси от 290 ММ , но купето било подобно на 500 TRC. Въпреки че, новия прототип е набързо сглобен , колата със сериен номер 0666 е малко по-бавна от автомобилите със значително по-голям обем на двигателя. По време на състезанието , колата се движи четвърта като зад волана е Мастен Грегъри. На мястото на Грегъри по-късно сяда значително по-неопитен състезател , който се смъква в класирането и финишира на 10то място. Обратно в завода, обемът е увеличен незначително до 3.1 литра, а мощността нараства от 260 к.с до 320 к.с. при 8000 оборота в минута. Построено е второ шаси , на което също се поставя тази "гореща" версия на двигателя. Купето е дело на Скалиети и е с понтонни калници. Екипирани с тези потентни двигатели, двата автомобила участват в оставащите състезания от сезон 1957 с цел тестове и с непостоянни успехи.

След изясняването на крайния вариант на правилника за сезон 1958 през есента на 1957, Ферари вече можели спокойно да построят конкурентен състезателен автомобил от натрупаните знания през втората половина на 1957ма. Шасито от прототипа остава непроменено и е тръбна стоманена конструкция. За заводския отбор автомобилите имали задна ос тип Де Дион, но за частните отбори автомобилите били с твърда ос. Дизайнът на автомобилите бил взет директно от втория прототип направен от Скалиети с понтонен дизайн на калниците. Този дизайн бил предпочетен защото позволявал на студен въздух директно да се насочва към предните барабанни спирачки. Недостатъкът му бил в повдигането на предницата при високи скорости. Сърцето на новия състезателен прототип било V12 къс блок, двигател с дизайн на Коломбо , който имал единствено еднакъв обем със стартовата разработка от модифицираното 250 GT. Мощността на новия агрегат достигала 300 к.с. , а обемът бил малко под 3,0 литра.

Новата кола е представена на традиционната за компанията прескоференция през месец ноември 1957ма. Името на новия автомобил е 250 Testa Rossa , където 250 е обемът на 1 цилиндър в куб сантиметри , а Testa Rossa в превод означава червена глава и става дума за червения цвят на цилиндровите глави на двигателя. От самото начало британската преса се подигравала на колата, че била прекалено назад технически и имала много тежко шаси и също така използвала барабанни спирачки вместо дискови. Въпреки по-старите използвани технологии във Ферари били сигурни , че 250 TR ще бъде по-здрав автомобил от доказалите се като модерни , но не достатъчно издръжливи британски марки Астън Мартин, Лотус и Ягуар. Устите на критиците са окончателно затворени, когато Ферари 250 TR започава сезон 1958 с две победи на състезанията в Буенос Айрес и Себринг. Дългата подготовка на 250 TR започва да се отплаща, а надеждността била на изключително високо ниво. Не трябва дас е пропуска факта, че Ферари били единствените със създаден автомобил специално за нововъведените правила през 1958 година. Единствената по-сериозна конкуренция идвала от вече остарялото Мазерати 300 S , което било използвано от редица частни отбори. Жестоката битка през миналия сезон 1957 принудила заводския отбор на Мазерати да се откаже от състезания след надпреварата на пистата в Каракас , Венецуела.

Обратно в Европа от Ферари очаквали силна конкуренция в лицето на заводоския отбор на Астън Мартин и частните отбори използващи същата марка. Новият 3 литров Астън Мартин DBR1 имал сериозен състезателен потенциал в ръцете на Стърлинг Мос, но скоростната кутия на британския състезателен автомобил била изключително ненадеждна. На състезанието Тарга Флорио, Ферари постигат трета победа за сезона. На следващия кръг на състезанието 1000 километра на Нюрбургринг, организаторите принудили Ферари да използват по-лошо състезателно гориво. Въпреки предупрежденията на Енцо Ферари, че ще бойкотира състезанието, германските организатори били непреклонни и се наложило механиците на скудерията на правят модификации в последния момент на седемте участващи 250 TR. Въпреки направените промени, двигателите на Ферари не работели добре с новото гориво и победата отишла при Астън Мартин. Все пак на второ място финиширал автомобил Ферари и така след 4 състезания компанията си осигурила шампионската титла при състезателните прототипи за поредна година. След Германия, всички погледи били насочени към Льо Ман и огромната възможност на автомобилите да донесат 3та победа в историята на компанията на престижното състезания. Заводските автомобили носели името TR58 за да бъдат различавани от подобните използвани от частните отбори. Пилотите Фил Хил и Оливие Гендебиен пилотират тяхното TR58 до победата като най-близката им конкуренция остава 12 обиколки зад тях или около 160 километра.

Скоро след убедителната победа на Льо Ман , компанията започва да подобрява 250 TR за да запази състезателното му предимство. След изработката на 19 екземпляра, производството за частни отбори е прекратено и цялото внимание се насочва към заводския отбор. През следващите години заводските автомобили биват продадени на най-лоялните частни отбори използващи автомобили Ферари. По този начин много победи са постигнати в по-малки състезания. Основната задача при подобряването на колата била да се напаснат новите дискови спирачки с марка Дънлоп. Съвсем малко промени били направени по двигателя като мощността се увеличава до 306 к.с. Нова 5 степенна скоростна кутия заменя старата 4 степенна. Пинин Фарина прави дизайн на ново купе, което по-късно се изработва при Фантуци поради заетостта на Скалиети с правенето на шосейни автомобили. Цялата тази работа води до появата на TR59, кола значително по-лека и леко по-мощна от предшественика си. Аржентинското състезание в Буенос Айрес отпада през 1959 и това дало допълнително време до откриването на сезона на Себринг. Самото трасе на Себринг е известно като натоварващо най-вече спирачките и било перфектното място да се тестват новите дискови спирачки на TR59. Фераритата постигат двойна победа въпреки редица дребни проблеми.

За повечето европейски кръгове присъстват заводския отбор на Астън Мартин както и Порше , чиито пъргави автомобили също били конкурентни. Първите пукнати в доминацията на TR били видими на Targa Glorio , където TR59 били победени и по издръжливост и по скорост. Оформлението на новата 5 степенна скоростна кутия не пасвало на бавната писта и това довело до разрушаване на диференциала и на трите Ферарита участвали в състезанието. Победата била спечелена от Порше. Скоростна кутия отново се показала като проблемна и на Льо Ман , но заради други причини. През тестовите дни през месец април били открити проблеми в скоростните кутии, но учудващо никакви промени не били предприети. Единствено пилотите били предупредени на отпускат газта по правите от време на време. Преди състезанието на Льо Ман на пилотите било казано да не надвишават 7500 оборота в минута, но веднага след стартирането сякаш всички забравили това нареждане. След лош старт Жан Бера успява да достигне до лидерската позиция и записва множество рекордни обиколки. На първия си пит стоп уредът за отчитане на оборотите показвал 9300 оборота в минута и десет часа по-късно Бера бил извън състезанието. Неговите съотборници също пренебрегнали нареждането за по-ниски обороти и също отпаднали. Така и трите заводски автомобила отпаднали от надпреварата. Астън Мартин най-накрая успяват да спечелят на Льо Ман , а също така побеждават и в шампионата въпреки силното представяне на няколко частни 250 GT.

За сезон 1960 са направени малки подобрения по колата и то основно заради леките промени в правилата за участие. Единствените технически промени били свързани със скоростните кутии като много видове били тествани през сезона. Три от петте TR59 били върнати в завода за модифициране съгласно правилата на сезон 1960 и приели името TR59/60. На Льо Ман напълно различен прототип носещ името TRI 60 бил използван. Този модерен състезателен автомобил бил значително по-лек от TR59/60 и имал по-добро поведение в завоите. Шампионатът се състоял само от 5 състезания и след отказването на Астън Мартин, конкуренцията на Ферари била минимална. Първата победа след повече от година суша дошла на състезанието в Буенос Айрес. Скудерията бойкотирала следващото състезание на Себринг защото отново била принудена да използва чуждо гориво както на Нюрбургринг 2 години по-рано. Ферари TR59 на частен отбор успява да спечели 4 точки за шампионата завършвайки зад заводските Поршета. На Тарга Флорио и Нюрбургринг условията отново не били на страната на Ферари и победите били съответно за Порше и Мазерати. На Льо Ман Ферари постига бляскава двойна победа и печели шампионата с преднина от 4 точки пред Порше.

Въпреки че Ферарита все още били конкурентни през последните два сезона , доминацията от 1958 изглеждала много далечна и драстични мерки били необходими. Новата кола TRI 61 все още се водела от семейството на Testa Rossa, но шасито било от съвсем различен тип или днес казано спейсфрейм шаси. Окачването било взето от предишния модел TRI 60. Новото шаси било по-леко и по-здраво от използваните преди това. Най-очевидната промяна била новотo купе с отворите тиp акула в предницата и аеродинамичния елемент в задната част. Към TRI 61 е добавен пъргавия модел 246 SP за да може Ферари да се противопоставя по-успешно на тесните писти от календара. Тази тактика на Ферари дава резултат като TRI 61 печели на Себринг и на Льо Ман , а малкия състезател със средноразположен двигател 246 SP печели на Targa Florio. Титлата отново е за Ферари. ФИА отново се намесва и драстично променя правилата за сезон 1962 като съобщава , че шампионата ще се провежда с автомобили от клас GT. Все пак състезателните прототипи можело да участват в състезанията, но не получавали точки при призово класиране.

За 19 състезания , 250 TR успява да победи в 10 от тях за периода 1958 -1961. Може да се поспори дали успехите са заради липсата на конкуренция или заради изключителните състезателни качества на модела, които спирали другите автомобилни производители да участват в шампионата. Всичко това е незначително, когато става въпрос за рекордите на модела. Днес името Testa Rossa стой на важно място в историята на компанията от Маранело. Със само 34 направени екземпляра, моделът е също и едно от най-скъпите Ферарита днес. През пролетта на 2009 точно Ферари 250 TR е продадено на търг на цена от 12 милиона долара.

За колекцията остава да си намеря TRI 61, изборът е между ЛоокСмарт и Иксо. TRI 60 не можа да присъства на семейната снимка. Ще бъде добавена,без това трябва да сменя снимките, че хич не са станали.

















https://www.youtube.com/watch?v=og_IKVNK_6M

https://www.youtube.com/watch?v=WIXvL5Tm_Jg

[taiko]

Тези дни ще се сдобия с една група подобни мазератита. Някак си ми харесват моделите от "онова" време, макар и малко еднотипни за мене.
Фераритата къртят естествено.

[c41s]

Страхотни Честито Тишо!

[Тихомир]

Това изпадна за колосалната сума от 30 лв с доставка. Моделът буквално е чисто нов, с перфектна опаковка. Просто не мога да се нарадвам на тези Херпи. Страхотно качество за смешни пари. Не мога да си обясня защо цените им отават толкова приемливи. Преди няколко седмици играх за втора Тойота Супра на КАТО, отново пластмасов модел, ами търга свърши на 90 долара. . Не че се оплаквам, кой не харесва хубаво и евтинко. Колата не ми е сред любимите, но е задължителна за редичката от по-достъпни Ферарита.

Ferrari 348 TB - Herpa

лед 14 години производството на модела 308/328 е заменен от напълно нов автомобил през 1989. Семейството 308/328 остава в историята като едно от най-успешните за компанията Ферарита.

Стилистиката на новия модел е вдъхновена от предшественика 328 с няколко щриха от Тестароса. Основните промени са новия двигател V8 с обем от 3.4 литра, 5 степенна скоростна кутия поставена напречно директно до двигателя, който също е напречно разположен. 348 идва от 3.4 литра и 8 цилиндъра.

Като при предшественика си колата се прави като купе и тарга. Продукцията продължава 5 години като през 1993 към моделната линия е добавен пълноценен кабриолет. Този кабриолет е първият напълно открит автомобил за компанията от почти 20 години.

Ферари предлагали и допълнителни пакети за увеличаване на мощността на колата - "Challenge" . Автомобилите от типа 348 Challenge дали началото на състезателни серии с този автомобил.

[benz180sc]

МНОООГО ДОБРО за тези пари е просто супер

[rvalev]

Да, да много добро.

[commodore]

Пърфект!!!

[stoicho110]

На вълна кончета

[c41s]

Егати и търга евала.. страхотни пари страхотна кола

[taiko]

Едно от най- най- любимите ферарите.