taiko написа:ММММ много добро, прилича ми на мазератитата от "онова" време. Опа, сега видях - Винале, ясна е работата.
Ако Винале са правили купета за Мазерати няма как да не си приличат с тези на Ферари. В онези години така са се случвали нещата при бутиковите марки.
Следващото моделче доста ме затрудни. Ферари 250 Калифония e сред най-известните модели на марката , но в мащаб 1:43 нещата са доста неприятни за набавянето на модел на тази култова кола. Иксо са издали SWB (къса база), но отдавна е изчерпан и много труден за намиране. Черната журналка използва Иксовската матрица, не е лош модел, но аз държа да е червена. Арт Моделс правят LWB(дълга база). Моделът им е доста стар, но много симпатичен. Естествено има и смолни алтернативи както за SWB, така и за LWB.
Ferrari 250 GT California (LWB) - Art Models
След представянето на 250 GT Europa през 1955, новият дизайн на V12 двигател на Коломбо влиза в употреба в сериозен брой състезателни и шосейни автомобили в продължение на почти десетилетие. Този двигател бил особено успешен , когато се поставял на автомобили с дълга колесна база ( Long Wheelbase или LWB) от клас GT. След 1956 тези автомобили започнали да носят заводското обозначение "TdF" или Tour de France. По-слаби версии на същия мотор задвижвали серийните шосейни автомобили на Ферари. Когато на бял свят се появява прекрасния кабриолет с дизайн от Пинин Фарина наречен 250 GT Pinin Farina Cabriolet, моделната линия 250 GT изглеждала запълнена. Двама от най-важните дистрибутори на Ферари , Луйджи Чинети в Ню Йорк и Джон ван Нюман от Калифорния убедели Енцо Ферари, че това не е така. Чинети и Нюман искали кабрио версия на състезателната "TdF" като вярвали, че има пазар за открит състезателен автомобил пригоден за шосетата. Кабриолета на Пинин Фарина със сигурност не отговарял на такова описание поради луксозния си характер.
Най-лесно щяло да бъде ако Пинин Фарина проектират и изработват новия кабриолет, но фирмата вече била заета с производството на големия луксозен кабриолет. Вместо това , Скалиети били избрани да конструират новата кола, но дизайнът си оставал на Пинин Фарина. Скалиети основно се занимавали с направата на състезателни купета за Ферари и този нов модел наречен California Spyder е едно от малкото шосейни Ферарита с купета изработени от тях. С изключение на малък брой състезателни California Spyder , купетата били изработени от стомана, която била по-евтина и по-лесна за оформяне от алуминия използван в "TdF". Всички Калифорнии имали еднакъв дизайн на купето с изключение на предните фарове, които можело да са открити или покрити със стъкло.
Както било изискано от Нюман и Чинети, напълно състезателни шасита били използвани за модела, които били подобни на тези в "TdF". Когато през 1959/60 се появява къса колесна база на модела 250 GT Pinin Farina Cabriolet, новото шаси е приспособено и към модел California Spyder. Що се отнася до двигателите, потенциалните купувачи имали избор между нормален шосеен вариант и състезателен двигател. И двата били дизайн на Коломбо с по 12 цилиндъра. Състезателният двигател развивал мощност от 250 к.с. През годините на производство двигателите за модела постоянно били обновявани и винаги били най-модерното,с което компанията разполага.
Рискът поет от Ферари се възнаграждава като са направени около 50 броя от двата вида - къса и дълга колесна база за периода 1957-1963. Може да се каже, че колата е хит за производствените обеми на Ферари. Най-голямо внимание привличат автомобилите с алуминиеви купета, които били доста успешни състезателни машини. Днес цените на модела са изключително високи заради голямото търсене от страна на колекционери. През 2007 запазен екземпляр с дълга колесна база беше продаден за 5 милиона долара. През 2008 на аукцион в Маранело прекрасен реставриран екземпляр е продаден за зашеметяващите 10 милиона долара. Самата цена е по-скоро спекулация, но със сигурност ще даде ефект при продажба на други екземпляри в бъдеще.






