ms_power написа:Прекрасен модел, признавам си, че малко завиждам. Обичам тази версия на Кунташа, въпреки че съм по-голям фен на LP400.
И аз повече харесвам изчистена ЛП400, но и раздутата е красива по свой начин.
Да се върна към нормалното ежедневие в темата. Поредната 250-ка в редиците. Моделът на Банг е стар, но с прекрасни пропорции и фотоецнати елементи. Не може да се сравнява със Сперименталето представено по-рано, но на мен си ми харесва. Банг правят и по-ранната версия на Тур Дьо Франс, която също ще набавя, когато се опарича. Може би следващата година. Иско също правят 250 ТдФ, но в сив металик и като журналка. Не лош модел за малко пари. Днес от домакински задължение не остана време, но утре ще наредя всичките ми 250-ки за обща снимка.
Ferrari 250 TdF (Tour de France) - Bang 
През пъвата половина на XX век спортните и състезателни автомобили били екипирани с доста спартански купета от отворен тип. Комфортът за водача/пилота и неговата защита от неблагоприятните метеорологични условия били поставяни на заден план. На първо място винаги била концепцията да се сведе теглото на автомобила до минимум и да се намали челното съпротивление на автомобила. Към края на 30те години, по-доброто познаване на аеродинамиката води до създаването на първите състезателни автомобили със затворено купе тип Берлинета. Все пак такива автомобили доста рядко участвали на състезания по това време. Всичко това се променило в началото на 50те години, когато масово навлезли малки по размери автомобили с две врати и затворено купе, наречени Гранд Туризмо или съкратено GT автомобили. Първоначално този вид автомобили били предназначени за шосейни автомобили, но много ентусиасти започнали да участват с тях по състезания. През 1955 клас Гранд Туризмо е добавен към световния състезателен календар за автомобили с обем от 2.0 и 3.0 литра.
Първият автомобил имащ съкращението GT в името си на компанията от Маранело се появява през 1954 и носи името 250 GT Europa и е заместник на 250 Europa. Първоначално колата е създадена като шосеен автомобил, но постепенно започва да се използва като състезателен. Моделът поставя началото на изключително успешна серия състезателни GT автомобили. За разлика от предшествениците си, които имат двигатели на Лампреди, 250 GT Europa е снабдена с двигател V12 Коломбо къс блок. Купето било дело на Пинин Фарина , а шасито подобно на състезателните автомобили използвани от Ферари. Автомобилът имал колесна база от 2600 мм.
Със своя обем 2953 куб. см новият 250 GT Europa пасвал перфектно в новосъздадения GT клас от 3.0 литра, така че за никой не било изненада, когато по пистите се появил състезателен вариант на 250 GT Europa наречен "Competizione" за сезон 1955. Първите състезателни 250 GT били подобни на шосейните автомобили, но всички екстри били премахнати с цел намаляване на теглото. Първите автомобили имали мощност около 230 - 260 к.с. Пинин Фарина прави първите купета за тези автомобили, но след това производството е преместено при Скалиети, но дизайнът на колите все още бил дело на Пинин Фарина. С изключение на 5 автомобила направени от Загато , всички следващи купета GT-та били правени при Скалиети.
Фирменото обозначение на всички коли произведени между 1955 -1964 било едно и също - 250 GT, но няколко различни прякора били използвани. Колите направени между 1955 -1959 се водят Дълга база ( Long Wheelbase или съкратено LWB) и имат по-дълга колесна база от по-късно произвежданите автомобили Къса база ( Short Wheelbase или съкратено SWB) с големина от 2400 мм. Третият тип 250 GT са TdF или Тур дьо Франс и се произвеждат от 1957 до 1959 и се различават предните два вида. Името на последния вид идва от състезанието за издръжливост Tour de France , където 250 GT доминира и правилника на организаторите позволявал автомобилът победител в своя клас да носи името на състезанието. Първите GT автомобили за сезон 1955 и 1956 имали характеристики сходни на състезателния модел 250 ММ, след 1957 много подобрения са направени по автомобилите.
Дизайнът на моделите за 1957 бил подобен на представената през 1955 250 GT. Предната част била подобна на 250 ММ, но задницата вече притежавала малки перки. През следващите 3 години дизайнът в основата си остава непроменен, но могат да бъдат разпознати 3 различни вида по отворите на задните колони. Първият е с 14 отвора, вторият вид има само 3 , а последният е с 1. Позицията и фаровете за модела постоянно се променяла. Шасито остава непроменено като концепция, скоростната кутия е 4 степенна механична и е същата като на модел 342 America.
За разлика от състезателните автомобили на Ферари, тези гранд туръри получават нечетни номера на шаситата като първите автомобили , имащи дълга база ( LWB) са използвани от заводския отбор изключително рядко.От тази първа серия от типа Дълга база са направени 94 екземпляра до 1959 и само част от тях са били използвани за състезания. Тези , които са участвали в състезания печелят множество победи на Тур дьо Франс , Mille Miglia, 24 часа на Льо Ман, Тарга Флорио и състезания в Северна и Южна Америка. С многобройните си победи 250 GT се счита за една от най-успешните състезателни GT коли за времето си в клас 3.0 литра. Много рядко автомобилът е имал технически проблеми и ако се появявали такива то те са били основно заради отказ на барабанните спирачките. С въвеждането на дисковите спирачки в моделите 250 GT SWB през 1959 и 250 GTO през 1962 и този проблем е елиминиран.
Всички без 5 купета на серията Тур дьо Франс ( TdF) били построени от Скалиети. Тези 5 оставащи били изпратени при Загато, където купетата били правени съгласно изискванията на собственика. Купетата на Загато бил ценени заради лекотата им. Тези леки купета постигнали много победи в малките класове , където всеки килограм имал значение. Няма две еднакви измежду тези 5 купета направени от Загато , поради факта , че всеки клиент имал различни предпочитания. Най-известните собственици и пилоти на автомобили с купе от Загато били Владимиро Галуци и Камило Луглио. Те се състезавали с повече от един такъв автомоби с купе на Загато.
https://www.youtube.com/watch?v=f1m_v6FFTq0https://www.youtube.com/watch?v=RyrEyZCHy4Y
Феновете на Ламборгини също, все пак това май е единственото Ламбо водело в състезание от Ф1. Всъщност, като разглеждах снимки из нета има и червено и жълто, които са били използвани за сейфти кар. Моделът ми изпадна съвсем случайно на търг и го взех на много нормална цена. Все още не съм на 100% убеден дали да си го запазя, Иксовската матрица никак не е лоша. Отделно тези "необичайни" версии вече са доста редки и държат цени. 
