Scuderia TH… The American Dream

[commodore]

За мен модела е 6+

[axel]

Голяма красота е това 330.

[milski]

На снимките,моделът е много фотогеничен.Чак ми се иска и аз да си взема такъв.

[mercedes-230-e]

Много яко .понасъбрал си доста качествени и атрактивни модели. само ти си знаеш колко усилия нерви и кинти са ...обаче кеф. цена няма.....браво отдавна не бях разглеждал ама сега се нагледах

[Тихомир]

Още дъртози предстоят. Тази дойде малко повредена, но си ме кефи и ще си я запазя. Липсва едната дръжка. Имам и баркетата на 166, победител от Льо Ман обаче ще я махам заради друг дефект за това не съм я снимал с купето. Дизайнът на каросерията е на фирмата Туринг и трудно може да се сбърка. Колата е от ралито Миля Миля от 1951, екипаж L. Masseroni/L. Masseroni. Завършват на 21-во място. Победител е Ферари 340 Америка Берлинета на заводския отбор на Ферари с екипаж Луиджи Вилорезе/Пиеро Касани.

Ferrari 166 MM Berlinetta - Art Models



166 Интер

В началото всички автомобили с марка Ферари споделят множество компоненти помежду си, но в основата си са били базирани на Ферари 125 S. От 1948 се появяват две обособени моделни линии- 166 ММ и 166 Inter. И двата модела носят инициалите на автомобилни състезания ММ ( Mille Miglia) и Inter ( Copa Intereuropa), но само моделната линия ММ са били изцяло състезателни автомобили. С по-слаби двигатели и по-дълга колесна база линията Inter се е считала за шосейни автомобили. По-слабите шосейни автомобили били снабдени само с един карбуратор Вебер и достигали мощност от 115 к.с. Състезателните автомобили от типа 166 били снабдени с три карбуратора Вебер и достигали мощност от 140 к.с. Двигателят, независимо от мощността бил вързан за 5 степенна скоростна кутия, собствена разработка на Ферари.

Първите шасита били използвани в различни по вид и характеристики автомобили, подобно на двигателите. Шаситата били изградени от два елипсовидни стоманени елемента от всяка страна с няколко напречни елемента засилващи здравината на конструкцията. Предно окачване е изградено от двойни носачи с напречни листови ресори и хидравлични амортисьори. Задното окачване било още по-опростено и се състояло от неподвижна ос и надлъжно разположени листови ресори. Спирачната система се състояла от 4 хидравлични барабанни спирачки.

Въпреки че, Ферари стандартизира моделната си линия, автомобилите били доставяни на собствениците си бе купета. Купетата се изработвали от специализирани работилници за купета по поръчка и съгласно желанията на купувача. Така всеки автомобил излязъл от завода става уникален и се различава от другите, въпреки че носят еднакво моделно име. Първият 166 Inter има изградено купе от „Туринг” Милано, точно тази работилница произвежда най-много купета за модела. Винале, Джиа, Бертоне и Стабилименти Фарина също били използвани за направата на купета за 166 .

Двигателят е еволюция на разработения от Коломбо V12 с обем 1.5. Тук двигателят има обем малко под 2 литра. По-късно се оказва , че има още място за увеличаване на обема, което довежда до появата версиите 195 ( 2.2 литра) и 212 ( 2.6 литра) на същия двигател. Разликите между тези модели са минимални и са основно в мощността на двигателя.

Производството на първата шосейна кола на Ферари спира през 1952, като за 5 години за направени само 142 броя от моделите 166, 195 и 212 Inter . Истинският заместител на Inter е моделът 250 GT, който превръща Ферари в истински автомобилен производител. Интересното е , че двигателят на 250 GT също използва за база разработката на Коломбо.

166 ММ

След пускането на първата шосейна кола през 1948, нещата около историята на марката стават малко по-лесни за описване. За да почете победата на спортния автомобил 166 S на Mille Miglia , компанията прекръства модела на 166 ММ.

От техническа гледна точка Ферари 166 ММ не се различава много от най-ранните ферарита. Окачването е опростено и се състои от носачи отпред и неподвижна ос отзад. Това , което правело автомобилите с конче конкурентноспособни се намирало под предния капак. Както написах по-рано, 12 цилидров двигател с малък обем позволяващ продължително усъвършенстване и уголемяване с цел да се повиши мощността.

Основната разлика на 166 ММ с предишните състезателни Ферарита е дизайнът и конструкцията на купето. Изфраждането на тези компоненти е било поверено на външна компания. Това , от което се нуждаел малкият състезателен автомобил било олекотено купе, задача пасваща идеално на каросериина работилница Туринг Милано. Техните "суперледжера" дизайни били едни от най-леките купета по-това време. При представянето на Гран При на Торини, журналистите дали прякора "Баркета" на колата, което означава малка лодка на италиански. Това име останало през годините както и купето на Туринг. Днес този дизайн на Туринг е най-известният правен и използван във Ферари.

Предназначението на 166 ММ основно било да бъде състезателен автомобил продаван на частни клиенти. Когато осъзнали състезателния потенциал на автомобилите, Ферари построили и използвали няколко автомобила като заводски отбор. Между 1948 и 1950 само 30 броя били направени като 25 от тях имали купе от Туринг Милано. По времето , когато последното 166 ММ било завършено, Ферари вече тествали възможностите на нов дизайн на двигател с по-дълъг цилиндров блок по идея на Аурелио Лампреди. През 50те интересът към състезателни автомобили с обем на двигателя около 2 литра нараснал значително и това довело до представянето на 166 серия 2.

И в ръцете на заводски пилоти и частни отбори, 166 ММ показва стабилни състезателни успехи. Най-известният успех е първата победата за Ферари на 24те часа на Льо Ман през 1949. Колата била пилотирана от Лорд Селсдън и станалия по-късно вносител на Ферари за САЩ Луйджи Кинети. Интересното при тази побета е, че Кинети карал 23 часа, а Лорд Селсдън само 1 час, единствено за да покрие правилата на състезанието.

166 MM е огромен успех на и извън пистите за Ферари и допринася изкючително много за установяването на компанията като производител на състезателни и шосейни автомобили. Използваният дизайн на двигател създаден от Коломбо бива изоставен след края на състезателната програма на 166 ММ, но бива възроден години по-късно и става основа за разработването на двигателите от моделната линия "250", които са идентични с тези на 166 ММ.

От тази версия Берлинета 166 ММ са направени само 6 броя.















https://www.youtube.com/watch?v=AGp9QqYmkmc

И едно много интересно ранно Ферари от същото семейство 166-195-212, което може би е послужило за вдъхновение на Форд Тъндърбърд.

https://www.youtube.com/watch?v=WciLAb4Ni4s

[taiko]

Готина е, а за дръжката провери в "ония" сайт...

[longfinmako]

Хубав модел.Ако не беше писал,че е Ферари,спокойно щях да си помисля,че е нещо ингилизко Поне по форма така ми прилича

[Udi]

Пф...страхотен модел ! Прилича ми на Austin Healey от 1967 г., но версия купе

[Тихомир]

Готина е, а за дръжката провери в "ония" сайт...

Вече съм напазарил от там. Цанил съм Стефчо да ми прави една Калифорния, може и този модел да намаже нещо.

Хубав модел.Ако не беше писал,че е Ферари,спокойно щях да си помисля,че е нещо ингилизко Поне по форма така ми прилича

Прилича на инглизко защото дизайнът на купето е дело на Carrozzeria Touring Superleggera от гр. Милано, които освен редица италиански коли са правили дизайна на бритаски коли като Бристол 401, Астън Мартин ДБ2/4, ДБ4, ДБ5,ДБ6. През 50-те и 60-те италианските коучбилдъри са били доста оборотни.

Пф...страхотен модел ! Прилича ми на Austin Healey от 1967 г., но версия купе

Ферарито се появява през 1948, Хейлито през 1952, по-скоро Хейлито прилича на кончето.

Следва един доста важен модел, първото Ферари с двигател в средата. Бест не са написали коя точно от трите версии на колата са направили.

Ferrari 196/246/268 SP Dino - Best Models



Огромните успехи на Купър във Формула 1 с техните централно разположени двигатели водят до една от най-големите революции в автомобилния спорт. Преди това , дълги години било възприето, че двигателят, както конете при файтоните, трябва да дърпа автомобила и да се намира отпред. Въпреки това успехите на британската компания бързо променят тези разбирания и към края на 50те години по пистите мнозинството състезателни едноместни автомобили и състезателни прототипи имали конфигурация с централно разположен двигател. Философията на Енцо Ферари винаги е била еволюция вместо революция, но смазващото превъзходство на британските отбори го принуждават бързо да реагира и да предпочете налагания от конкурентите дизайн. За минимален период от време италианската компания конструира два състезателни автомобила с централно разположен V6 двигател.

Ферари вече имали няколко експеримента с централно разположен двигател в своите едноместни автомобили, но първата завършена състезателна кола с такава конфигурация била 246 SP от 1961 година. Логичният избор за агрегат бил компактният V6 Дино, понеже при централното разположение се изисквало повече място за двигателя. Заетото повече място се компенсирало от по-доброто пътно поведение и по-доброто разпределение на тежестта.

Новият модел 246 SP е абсолютно различен от всеки досегашен дизайн на компанията, но всъщност е едно пренареждане на съществуващите възли и агрегати. Двигателят V6 е подобен на моторите използвани във Формула 1 по това време от скудерията. Окачването и шасито са подобни на предишните състезателни прототипи на компанията. Купето имало традиционно оформление за Ферари от този период. Сборът от всичко това правел един сравнително опростен автомобил с голям състезателен потенциал. Резултатите не закъснели като експерименталния нов дизайн на Ферари постигнал две победи на 1000 км на Нюрбургринг и на Тарга Флорио.

През следващите години на модела са монтирани множество различни двигатели в зависимост от характеристиките на състезанието, в което ще участва модела. От двата направени 246 SP, само един оцелява до днес като сега е известен като 196 SP. Другата кола служи за тестово муле за 12 цилиндрови двигатели и е унищожена при инцидент. Други 4 подобни автомобила били направени, но те имали двигатели или V6 или V8. Моделът 246 SP е изключително важна част от историята на компанията защото проправя път на много състезателни прототипи и шосейни коли през 60-те и 70-те , които ще донесат множество победи и слава на компанията от Маранело.













Границата между две епохи. Другата кола е Ferrari 330 TRI/LM, последната кола с двигател отпред печелила на Льо Ман.



https://www.youtube.com/watch?v=oLEPTSSv-54

https://www.youtube.com/watch?v=xd7KXUQBsvI

[taiko]

Това в ляво е баси изрода...

[bat_mitco]

Тия имат толкова вкусно червено...Направо да го заяде човек...

[longfinmako]

Супер си е Диното.Този производител Бест Моделс ми е непознат,явно не произвеждат нищо в моя жанр Моделите им дайкаст ли са или смола

[Тихомир]

Супер си е Диното.Този производител Бест Моделс ми е непознат,явно не произвеждат нищо в моя жанр Моделите им дайкаст ли са или смола

Моделите на Арт Моделс, Бест Моделс и Банг са метални, произведени в Италия и основно правят Ферарита. Повечето влизат в категорията винтич модели. Не знам дали правят рали модели, виждал само тяхно 308 като рали автомобил.

Ето и последния модел за годината. Моделчето не е кой знае какво, но запълва дупка сред прототипите от Маранело. Липсва ми едно 312П, отново на Бест, но този модел държи фантастични цени от порядъка на 130-140 лв. Толкова пари за стар метален модел няма да дам, чакам ЛоокСмарт да го издадат. Интересното при модела е че е с джанти Борани - телени, а не с алуминиеви. И двете версии ги има в мащаб. Историята на П автомобилите на Ферари е много интересна и поне на мен много любима.

Ferrari 365 P2 - Best Models



Състезанията за издръжливост били доминирани от Ферари , когато Джон Купър прави революция в автомобилния спорт със своите състезателни автомобили със средно разположен двигател във Формула 1 в края на 50те години. Ферари са хванати неподготвени за тази революция, но Енцо Ферари решава да остане на върха поне при състезателните прототипи за издръжливост и лансира множество V6 и V12 машини за да постигне тази цел. Първият автомобил влязъл в употреба с централно разположен мотор за Ферари бил 246 SP от 1961 година. След 2 години състезаване с малки по обем на двигателя прототипи Ферари правят следващата крачка като представят първия си V12 автомобил с централно поставен двигател - 250 P.

Енцо Ферари се оказва прав като избира пътя на централно разположените двигатели. Ферари постигат последната си победа с автомобил с двигател отпред на Льо Ман през 1962, а революционния 250 P побеждава през следващата година. На пистата доминацията на Ферари е абсолютна както в класа на прототипите така и сред GT автомобилите. От другата страна на Атлантика в действие е план , който има за цел да разруши превъзходството на италианската компания. Първоначално Хенри Форд се опитва да купи Ферари, но официално преговорите пропадат. Неофициално се твърди , че Енцо Ферари затворил вратата на Форд заради желанието на американците да контролират напълно състезателния отдел на фирмата от Маранело. Нещо недопустимо за Енцо Ферари. След провала на покупката от Форд се заемат да проектират собствен автомобил, който да победи червените автомобили. На базата на Лола Мк 6 е построен Форд GT , който дебютира на Льо Ман през 1964 година.

250 P e снабден вече с по-голям двигател с обем 3.0 литра и носи името 330 P. 330 P e по-бърз и по-издръжлив от тестовия Форд GT . Нито един Форд от прототипите не успява да финишира през 1964 та , а Ферари записват бляскава тройна победа. В клас GT обаче Форд успяват да победят легендата 250 GTO със своята AC Cobra Daytona Coupe. И от двете страни на Атлантика не се спестяват средства като Ферари показва напълно новото P2 , което ще се изправи срещу 7.0 литровия GT40. Отново проблеми с надежността съпътстват Форд , но и Ферари не се представят добре като P2 завършва чак на 7 място на Льо Ман.

За сезон 1966 ФИА премахват правилото за минимална широчина на предното стъкло. По-малките предни стъкла помогнали да се увеличи скоростта по правите с около 15 км/ч. Ферари усилено подобряват P2 за да могат да се противопоставят на иначе показващия добра скорост Форд GT 40. Всички подобрения по автомобила на Ферари били правени на вече доказало се като концепция шаси. Новото P3 имало още по-аеродинамично купе с врати от фибростъкло . Това е първият път , когато фирмата от Маранело използва композитни материали вместо алуминий. Съединителят е преместен между скоростната кутия и двигателя. Скоростната кутия е напълно нова ZF с 5 скорости. Прекрасно изглеждащите карбуратори Вебер на P2 били заменен с инжекцион от Lucas при P3. Двигателят имал малко повече мощност, но по-широката следа на автомобила добавила малко повече маса сравнено с P2. Като цяло съотношението мощност-тегло било запазено. Всичко на всичко са направени три броя Ferrari P3.

Резултатите на първите състезания от сезона са обещаващи. Пилотирано то Майк Паркс , Джон Съртийз и Людовико Скарфиоти Ферари P 3 със сериен номер 0844 печели състезанията 1000 километра на Монца и 1000 километра на Спа. Късметът изневерява на Ферари като проблеми с работниците във фабриката попречват на добрата подготовка за Льо Ман. С малко време за подготовка нито едно P3 не издържа след 17тия час на надпреварата. За разлика от Форд , които постигат убедителна тройна победа на най-престижното състезание за издръжливост.

Трябва да се каже , че Форд имат значително по-голям бюджет от Ферари , но компанията от Маранело няма намерение да се отказва. Първите тестове със заместника на P3 са проведени през декември 1965. Освен козметичните промени двигателят бил сменен при P4. Моторът все още имал обем от 4.0 литра, но бил подобен на агрегатите от Формула 1 с 3.0 литра. Двигателят е и с нова цилиндрова глава с по 3 клапана на цилиндър. 1 за изгорелите газове и 2 за горивна смес. Инжекционът Lucas е преместен от мястото межди цилиндровите блокове до разпределителните валове. Мощността на двигателя достигала 450 к.с при 8200 об/м.

След 560 тестови обиколки на Дайтона P4 е готов за действие. Две от трите P3 произведени, включително шаси номер 0844 са снабдени с купета като на P4, но имат карбуратори вместо инжекцион. Две незавършени 330 P3 били довършени и направени по спецификациите на P4 и са кръстени 412P. Тези 4 автомобила са продадени на частни тимове като идеята е да подсигурят заводските P4. Новото при Форд за Льо Ман бил автомобила GT 40 mk IV . Този път шасито е построено в САЩ, а двигателят бил познатия 7.0 литра V8. Тестовете на Дайтона се отплатили като Ферари доминирали на домашния терен на Форд точно на пистата Дайтона. Подиумът след състезанието бил пълен с пилоти на Ферари, които дебело потчертали превъзходството на марката. Трите автомобила победители с марка Ферари преминават финала заедно. Първите две са P4 , а третата е шаси с номер 0844 на отбора на Луйджи Чинети N.A.R.T. На Льо Ман Форд побеждават Ферари основно заради значително по-мощните автомобили. Отново имало проблеми с издръжливостта, но един Ford GT 40 mk IV завършва пред 2 P4. Ферари печелят шампионата за 12ти път за последните 14 години.

Правилата се променят и 330 P3, 330 P4 и 412P стават неизползваеми. NART модифицират тяхното шаси номер 0844 за състезания от сериите Can-Am . Сериите са доминирани от автомобили Макларън с двигатели V8 от американските производители.



















И малък урок по История на прототипите Ферари.



https://www.youtube.com/watch?v=dJbuUXebF9M

https://www.youtube.com/watch?v=2YRvsOuodiw

От мен пожелавам весело посрещане на Новата 2017 година. Нека тя да бъде по-добра от отиващата си и да ви донесе много хубави моменти!

[stoicho110]

Красота, как само си ги наредил като коледни подаръци. А 330 P4 е набелязан за вземане от доста време

[c41s]

Забавно моделче
Благодаря за хубавите пожелания Тишо да ти се връщат двойно!