Още дъртози предстоят. Тази дойде малко повредена, но си ме кефи и ще си я запазя. Липсва едната дръжка. Имам и баркетата на 166, победител от Льо Ман обаче ще я махам заради друг дефект за това не съм я снимал с купето. Дизайнът на каросерията е на фирмата Туринг и трудно може да се сбърка. Колата е от ралито Миля Миля от 1951, екипаж L. Masseroni/L. Masseroni. Завършват на 21-во място. Победител е Ферари 340 Америка Берлинета на заводския отбор на Ферари с екипаж Луиджи Вилорезе/Пиеро Касани.
Ferrari 166 MM Berlinetta - Art Models
166 ИнтерВ началото всички автомобили с марка Ферари споделят множество компоненти помежду си, но в основата си са били базирани на Ферари 125 S. От 1948 се появяват две обособени моделни линии- 166 ММ и 166 Inter. И двата модела носят инициалите на автомобилни състезания ММ ( Mille Miglia) и Inter ( Copa Intereuropa), но само моделната линия ММ са били изцяло състезателни автомобили. С по-слаби двигатели и по-дълга колесна база линията Inter се е считала за шосейни автомобили. По-слабите шосейни автомобили били снабдени само с един карбуратор Вебер и достигали мощност от 115 к.с. Състезателните автомобили от типа 166 били снабдени с три карбуратора Вебер и достигали мощност от 140 к.с. Двигателят, независимо от мощността бил вързан за 5 степенна скоростна кутия, собствена разработка на Ферари.
Първите шасита били използвани в различни по вид и характеристики автомобили, подобно на двигателите. Шаситата били изградени от два елипсовидни стоманени елемента от всяка страна с няколко напречни елемента засилващи здравината на конструкцията. Предно окачване е изградено от двойни носачи с напречни листови ресори и хидравлични амортисьори. Задното окачване било още по-опростено и се състояло от неподвижна ос и надлъжно разположени листови ресори. Спирачната система се състояла от 4 хидравлични барабанни спирачки.
Въпреки че, Ферари стандартизира моделната си линия, автомобилите били доставяни на собствениците си бе купета. Купетата се изработвали от специализирани работилници за купета по поръчка и съгласно желанията на купувача. Така всеки автомобил излязъл от завода става уникален и се различава от другите, въпреки че носят еднакво моделно име. Първият 166 Inter има изградено купе от „Туринг” Милано, точно тази работилница произвежда най-много купета за модела. Винале, Джиа, Бертоне и Стабилименти Фарина също били използвани за направата на купета за 166 .
Двигателят е еволюция на разработения от Коломбо V12 с обем 1.5. Тук двигателят има обем малко под 2 литра. По-късно се оказва , че има още място за увеличаване на обема, което довежда до появата версиите 195 ( 2.2 литра) и 212 ( 2.6 литра) на същия двигател. Разликите между тези модели са минимални и са основно в мощността на двигателя.
Производството на първата шосейна кола на Ферари спира през 1952, като за 5 години за направени само 142 броя от моделите 166, 195 и 212 Inter . Истинският заместител на Inter е моделът 250 GT, който превръща Ферари в истински автомобилен производител. Интересното е , че двигателят на 250 GT също използва за база разработката на Коломбо.
166 ММ
След пускането на първата шосейна кола през 1948, нещата около историята на марката стават малко по-лесни за описване. За да почете победата на спортния автомобил 166 S на Mille Miglia , компанията прекръства модела на 166 ММ.
От техническа гледна точка Ферари 166 ММ не се различава много от най-ранните ферарита. Окачването е опростено и се състои от носачи отпред и неподвижна ос отзад. Това , което правело автомобилите с конче конкурентноспособни се намирало под предния капак. Както написах по-рано, 12 цилидров двигател с малък обем позволяващ продължително усъвършенстване и уголемяване с цел да се повиши мощността.
Основната разлика на 166 ММ с предишните състезателни Ферарита е дизайнът и конструкцията на купето. Изфраждането на тези компоненти е било поверено на външна компания. Това , от което се нуждаел малкият състезателен автомобил било олекотено купе, задача пасваща идеално на каросериина работилница Туринг Милано. Техните "суперледжера" дизайни били едни от най-леките купета по-това време. При представянето на Гран При на Торини, журналистите дали прякора "Баркета" на колата, което означава малка лодка на италиански. Това име останало през годините както и купето на Туринг. Днес този дизайн на Туринг е най-известният правен и използван във Ферари.
Предназначението на 166 ММ основно било да бъде състезателен автомобил продаван на частни клиенти. Когато осъзнали състезателния потенциал на автомобилите, Ферари построили и използвали няколко автомобила като заводски отбор. Между 1948 и 1950 само 30 броя били направени като 25 от тях имали купе от Туринг Милано. По времето , когато последното 166 ММ било завършено, Ферари вече тествали възможностите на нов дизайн на двигател с по-дълъг цилиндров блок по идея на Аурелио Лампреди. През 50те интересът към състезателни автомобили с обем на двигателя около 2 литра нараснал значително и това довело до представянето на 166 серия 2.
И в ръцете на заводски пилоти и частни отбори, 166 ММ показва стабилни състезателни успехи. Най-известният успех е първата победата за Ферари на 24те часа на Льо Ман през 1949. Колата била пилотирана от Лорд Селсдън и станалия по-късно вносител на Ферари за САЩ Луйджи Кинети. Интересното при тази побета е, че Кинети карал 23 часа, а Лорд Селсдън само 1 час, единствено за да покрие правилата на състезанието.
166 MM е огромен успех на и извън пистите за Ферари и допринася изкючително много за установяването на компанията като производител на състезателни и шосейни автомобили. Използваният дизайн на двигател създаден от Коломбо бива изоставен след края на състезателната програма на 166 ММ, но бива възроден години по-късно и става основа за разработването на двигателите от моделната линия "250", които са идентични с тези на 166 ММ.
От тази версия Берлинета 166 ММ са направени само 6 броя.






https://www.youtube.com/watch?v=AGp9QqYmkmcИ едно много интересно ранно Ферари от същото семейство 166-195-212, което може би е послужило за вдъхновение на Форд Тъндърбърд.
https://www.youtube.com/watch?v=WciLAb4Ni4s