Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[Antara1]

Много красив състезател! С тези фарове е бил номер едно през нощта.

[rvalev]

Това нещо е чудовищно във всички възможни значения.

[svetlio]

Любимите ми Бентлита -Blower and Speed Six. Превъзходен модел. Неповторимо усещане за скорост и мощ.
По принцип съм любител на размер 1:18 и нагоре, но тук не мога да остана равнодушен. Ако ги има всичките по известни в 1:43 си ги купи, заслужава си.

[taiko]

Доста барнато моделче, като за миничемпс в твой стил... Харесва ми.

[stoicho110]

На мен тази ювелирка ми прилича повече на локомотив отколкото на състезател

[Тихомир]

Любимите ми Бентлита -Blower and Speed Six. Превъзходен модел. Неповторимо усещане за скорост и мощ.
По принцип съм любител на размер 1:18 и нагоре, но тук не мога да остана равнодушен. Ако ги има всичките по известни в 1:43 си ги купи, заслужава си.

Аз също харесвам 1:18 и нагоре. Предполагам ги имаш и двете Бентлита в 1:18, аз само погледнах в ибей и не ми харесаха цените. От време на време разглеждам нещата предлагани в мащаб над 1:18, но не смея да си купя нещо. Има едно Бугати в 1:12, по което ми текат лигите, но за съжаление не съм склонен да дам толкова много пари за един модел. Чакам да се появи Талбо Лагото на СМС, ще го разгледам макар и да е малко вероятно да го взема. Много ще се зарадвам ако СМС направят Дюзенберг в 1:18. Него ще го взема със сигурност. В 1:43 има много богат избор на коли от 20-те-30-те, коучбилд шедьоври. Аз държа да моделите ми да са смолни, което автоматично ме праща в един доста неприятен ценови сегмент. До колкото мога ще събера Мулините, някое друго Нео, Матрикс, Грейт Лайтнинг Моделс итн.

На мен тази ювелирка ми прилича повече на локомотив отколкото на състезател

И на мен също ми прилича на локомотив. Може би заради традиционния цвят за британска състезателна кола. shake: Започвам да забелязвам някои типични неща в зависимост от държавата на произход на колата. Например за мен френските и италианските коли (разбирай ателиетата, които са правели купетата) са с най-елегатните и красиви форми. Немците, американците и британците някак не се отнасят толкова по формите. И техните коли са красиви, но далеч не толкова помпозни.

[Тихомир]

Нещо, което дори още не съм си го платил, но понеже Владо ме видя колко съм изтръпнал по темата Бугати Атлантик и се смили на скромната ми колекционерска душица и ми го даде на версия. Аз се ангажирам да си го платя в най-кратък срок разбира се Имам слаба надежда Ауто Арт все пак да издадат този модел в Сигначър серията, но.... изчака ми се чакането. Ако излезе ще го взема в друг цвят. За мен Атлантик е най-значимата кола в историята на марката. Апропо, за мен Бугати съществуват до смърта на Етторе Бугати. Следващите коли "Бугати" просто нямат магията на оригиналите. Миничампс пресъздават колата в колекцията Мулин. Само заради тази кола си заслужава да се посети този уникален музей. Вътре е като рая за мен. Само красоти от тази ера. Ето кратък урок по история за Атлантик:

Бугати 57SC Атлантик е един от най-странните, редки и скъпи автомобили в света. С ниския си профил, мощен двигател, лека конструкция, максимална скорост от 200 км/ч и капковидно купе, тази машина се счита за върховното Бугати и първият супер автомобил в света.
Синът на Етторе Бугати, Жан Бугати, има огромна заслуга за създаването на серията автомобили Тип 57 и лично скицира формите на Атлантик. Формите нарисувани от Жан смесват самолетни мотиви с авангардни капковидни форми. Дизайнът се допълва от стръмни предни стъкла и врати с форма на бъбреци.

Дизайнерската тема на Атлантик е представена прототипа от материала Електрон, изработен от алуминий и магнезий. Електронът позволява направата на много здрави панели, които са само 1/3 от теглото на алуминия, но сплавта е изключително лесно запалима, което не позволило използването на заварки. Всеки един панел е свързан с друг с нитове, което създавало проблем за визията на колата. Жан Бугати инкорпорира нитовете по начин, който позволява недостатъка да се превърне в отличителен белег.

Прототипът дебютира под името Аеролит на салона в Париж през 1935-та. Колата е сензация, но са направени само 3 поръчки. За серийното производство е избран обикновен алуминий, вместо леснозапалимия електрон. Шасито е снишено, а радиаторната решетка е с формата V.

Общо са направени само 4 броя от Атлантик с номер на шаситата: 57374, 57453, 57473, 57691

Шаси 57374

Това е първото от четирите Атлантика направени от Бугати. Първоначално е с нормално аспириран двигател и е доставено на един от най-добрите клиенти на Бугати –лорд Родшилд от Лондон. През 1939-та колата е преработена от спецификация 57 SC, добавен е компресор към редовия 8 цилиндровия двигател. Лорд Ротшилд продава колата през 1941-ва и до 1945-та сменя няколко собственика докато не попада в Американски ръце.

През 1971-ва на аукцион на Стобис в Лос Анджелис е купена от известния колекционер на марката и Президент на Американския Бугати Клуб – Др. Питър Уилямсън за рекордните 59,000 долара. В продължение на дълги години автомобилът е използван и чак между 2001 и 2003 е направена пълна реставрация. След реставрацията колата печели наградата „Най-добра на изложението“ на Пебъл Бийч Конкурс д‘Елганс.
Др. Уилямс притежава колата до кончината си през 2008. Вдовицата на Уилямсън продава колата на търг като цената не е публично обявена, но се счита,че сумата е между 30 и 40 милиона долара. Към днешната дата колата може да бъде видяна в автомобилния музей Мулин.

Шаси 57453
Вторият Атлантик никога не е бил продаден на клиент. Покзан е на салона в Ница през 1937-ма. Колата е била предвидена за Уилям Гроувър, който печели първата Голяма Награда на Монако именно с автомобил Бугати през 1929-та. За съжаление не е ясно какво се е случило с този автомобил и е много вероятно да е скрит в някой хамбар или склад във Франция.

Шаси 57473

Третият Атлантик е поръчан от Жак Холзшуц. Колата е доставена през декември 1936-та. Предполага се , че през 1939-та колата е обновена със съдействието на Фигони&Фалачи и също така е добавен компресор.
През 1952-ра Бугатито е придобито от Маргерит Шнайдер за нейния любовник Рене Шатар, три години по-късно Шатар и негова спътница трагично загиват, когато колата е ударена от влак на неограняем прелез. Остатъците от колата са продадени за скрап на дилър от Гиен, но младият ентусиаст на тема Бугати Пол-Андре Берсон успява да ги купи.

Берсон се наема с нелеката задача да възстанови автомобила. Процесът отнема цели 10 години и веднага след като е завършен, автомобилът е продаден на Никол Сейду. Берсон запазва голяма част от частите от катастрофиралия Атлантик с идеята да направи още един автомобил. През 2006-та колата е обявена от швейцарския брокер Лукас Хюни за продажба, Хюни успява да придобие и започната втора кола от Берсон. Двата автомобила са изпратени в работилницата на Пол Ръсел с идеята да се създаде възможно най-оригинален автомобилот наличните части.

Колата е боядисана в сив цвят и водени от останало парче плат от оригналнот табло е избран и цвета за купето. След като завършва тази реставрация, колата е показа на конкурса в Пебъл Бийч през 2010, но не е вписана за оценка от съдиите поради бурната му история. Някои специалист я считат за реплика.

Шаси 57591

Почти две години след първите три автомбила, четвърти Атлантик е направен. Шаси 57591 се различава от останалите, фаровете са отделни, както и други малки детайли. Колата е поръчана от британския ентусиаст Ричард Поуп през 1938-ма. Колата е боядисана в сапфирено синьо с боядисани телени джанти.

Поуп притежава колата през следващите 3 десетилетия. През 1988 колата е придобита от известния моден дизайнер Ралф Лоурън. Лоурън поръчва реставрация, която е извършена от Пол Ръсел. Лоурън сменя цвета на колата в черно. През 2013 автомобилът печели в категорията „Най-добър на изложението“ на Конкорсо д‘Елеганца Вила д‘Есте.

А ето какво съм написал при представянето на Атлантика на СМС, мнението ми не се е променило и на милиметър:

"За мен Атлантик е изключително значим автомобил, ярък представител на стила Арт Деко. Атлантик въплащава напълно духа на семейство Бугати и възможностите на човешкия разум да създава красиви машини. Колата е един връх в автомобилната история, който е постигнат само няколко години преди хората да започнат безмилостно да се избиват във ВСВ, а от техните ръце да се създават единствено танкове, самолети и бомби, които да отнемат човешкия живот."

Просто отворете една бира и се наслаждавайте на тези преливащи форми, макар и само в мащаб 1:43.

22. Bugatti Type 57 SC "Atlantic", 1936 - Minichamps Mullin Collection



















С батко си от СМС.



https://www.youtube.com/watch?v=6vk16a8Cp1A

[benz180sc]

Невероятно интересна история за този митичен автомобил За биричка ми е малко рано но с кафето ме зареди много положително за деня.Чудесен модел от шампионите и като му видях и цената в e bay не мога да кажа нищо друго освен РЕСПЕКТ

[taiko]

Много лачено моделче. Колата е една от любимите ми арт деко модели.

[Antara1]

Красота,и в мащаба,и в 1:1!
Остава да добавиш и мотоциклета.

[milski]

Хубав модел.Дори и днес изглежда доста футуристичен.

[rvalev]

Тишо,
Благодаря за ограмотяването. Автомобилът е уникално мега гига хипер красив. Миничампс са оставили сърце и душа в моделчето.
Поздравления за придобивката.

[Тихомир]

Росене, Миничампс нищо не са оставили, Мулин серията е от смола и се произвежда от Спарк за Миничампс. Единствено картоните и кутии са техни. Ако те правеха моделите най-много да си бяха оставили ръцете . Спарк правят и състезателните Ферарита за ЛоокСмарт и преди години правеха Ферарита под марката Ред Лайн.

Второто попълнение от Владо. Това не влизаше въобще в моите планове, но формата, боята металик и това че е Спарк надделяха. Колата е марка SS Cars Ltd като абревиатурата означава Standard Swallow. По-късно S.S. сменя името си на Ягуар и от там нещата вече са ни ясни. Промяната се случва през 1945... с цел името да не се асоциира с нацистката паравоенна организация SS.

Конкретният автомобил е представен на изложението Ърлс Корт Мотор Шоу през 1938 и е най-скъпия SS100 произвеждан някога. Колата е продадена веднага от напористия Уилямс Лайънс, който по-късно не само че получва рицарско звание "Сър", но е известен като Г-н Ягуар. Лайънс продава колата на г-н Лео Марч, който пък я подарява на 17-годишния си син Гордън. Макар очевидното, че новият собственик идва от доста заможно семейство, Гордън Марч участва във ВСВ като пилот от кралските военновъздушни сили (За разлика от г-н Доналд Тръмп например, който се скатава за войната във Виетнам...spoiled rich brat)След края на ВСВ Гордън Марч продава колата и собствениците се сменят многократно. Колата остава уникат, произведен в един брой и ако се вгледате ще забележите, че доста от детайлите и формите са пренесени към следващите спортни модели на марката (ХК120 итн).


23. Jaguar SS100 3.5-litre Coupé Prototype, 1938 - Spark Models


















https://www.youtube.com/watch?v=8RHZ3ft0UsY

https://www.youtube.com/watch?v=2ptW6kE0Ruk

[NASO 43]

НЕ! За тези няма думи!

[rvalev]

Не знаех за връзката Миничампс - Мулин - Спарк, важното е че моделите са супер. Принципно тези години и Арт Деко не са сред фаворитните ми автомобили, но разглеждайки темата и текста започнах много да се впечатлявам. А и голяма красота са.
Във ВладоМАГ има за всекиго по нещо.