Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[taiko]

Масовката ме шашна. Доста си ги насъбрал.

[Тихомир]

Масовката ме шашна. Доста си ги насъбрал.

Доста са ама една не става за търкаляне. И още има за взимане и събиране, но са скъпи, а нещо хобито не ме радва както преди. А и какви хубави мекици колела има на промоция приоритетен ще се променят май.

[Тихомир]

Тъй, ето и последният модел за 2017 при мен. Признавам си, до преди да взема моделчето нищо не знаех за тази кола. Преди ВСВ по инициатива на Хитлер немските автомобилни производители - Ауто Юнион и Мерцедес-Бенц стават хегемони по пистите. Немските отбори са сериозно спонсорирани от нацисткото правителство, управлявани са като военни формирования, а целта да се покаже доминацията на арийската раса. Това ама хич не се нрави на другите нации... наречете го национална гордост. Типично по френски (ако сте гледали класиката Casablanca, знаете за какво пиша), правителството на Франция обявява награда от 1 милион франка за този френски производител/отбор, който успее да победи немците в специално подготвена надпревара. Условията на формулата са двигател с обем 4.5 литра или 3.0 литра ако е с принудително пълнене. Също така колата трябва да поддържа средна скорост от над 146 км/ч в продължение на 200 км. Рекордът за скорост се провежда на пистата Autodrome de Linas-Montlhéry, на която загива Антонио Аскари.


Делае се включват с 4 шасита, които са собственост на отбора Ecurie Bleue. Рене Драйфус успява да спечели наградата от 1 милион франка пилотирайки една от колитe. На състезанието Pau Grand Prix през 1938, Драйфус буквално става национален герой след като успява да победи сребърната стрела на Рудолф Карачола. Интересно е да се спомене, че Делаето разполага с около 225 к.с., а Мерцедесът с 480 к.с. Също така Рене Драйфус е евреин...

По време на войната колите са разглобени и скрити от нацистите. След войната се появяват две шасита, ,чийто собственици твърдят, че притежават Делаето спечелило 1 милион франка. Питър Мулин е единият от двата колекционери. Кой прав, кой крив не е ясно.

Колата ми е откровено грозна, но моделът на Мулин е просто бижу в мащаб. Перфектна боя, перфектни детайли, зад решетката отново има перка, фотоец в изобилие, детайли в изобилие. Направени са дори нитовете по купето. И дойде за 33.33 евро + 6 евро доставка. Просто мечта.

43. Delahaye Type 145 GP V12, 1938 - Minichamps Mullin Collection



























https://www.youtube.com/watch?v=JeYRHZVQtF8

https://www.youtube.com/watch?v=0Pnt0ppVBHM

Джей Лено добре разказва за периода и състезателните Делаета

https://www.youtube.com/watch?v=ugyMrpiXx1Y

[chevyimpala]

Отвратителна кола, очарователен модел - само да допълня!че детайлността на модела стига до там, че в краката на "пасажера" има допълнително подсилване с нитове. Историята също е много интересна.

Догодина и останалите 8

[stoicho110]

За мен е прекрасен състезател характерен с дизайна за времето си. И най-важното че е спечелил състезанието, модела както винаги е перфектен. Много добър завършек на годината

[taiko]

Типична за времето си "барака". Не ми е по вкуса, но пък ти си влязъл в серия, бая Делае-та насъбра.

[WeltherrschafT]

На мен моделът ми е грозен най-вече заради тези калници - хем ги има, хем ги няма, все едно са във въздуха, закачени за някакви планки...

[Тихомир]

Да, да не е красавец, но искам цялата серия от 22 модела. Освен това тази кола е била разглобена, впоследствие “реставривана” по визията на новия собственик. Типично за няколко състезателни машини в Мулин колекцията. Реално дали така е изглеждала истинската кола, не съм убеден. Също така колко е достоверна, не е ясно защото при разглобяването е възможност да са омешали четирите шасита. Класическа история за стар автомобил.

[WeltherrschafT]

Класическа история и тя е по-важната в случая. Интересно ми стана това: "правителството на Франция обявява награда от
1 милион франка за този френски производител/отбор, който успее да победи немците в специално подготвена надпревара."

Тази "специално подготвена надпревара" в каква ли степен е изиграла роля французите да спечелят също сигурно не е ясно.

[Тихомир]

Понеже съм френски възпитаник от гимназията, мога да споделя че французите (макар националния им флаг често да е оствал чисто бял), са доста горд народ. Няма лошо, и от нас са си патили. В случая е хубаво да се вникне в онези времена. Ако немците са измислили автомобила, то французите са измислили състезанията с такива. Само няколко години по-рано, Бугати Т35 е хегемон. Дори все още държи рекорда за най-много победи. Действията на френското правителство са въпрос на национална чест. Цялото това ново състезание ми се струва по-скоро предназначено именно за Бугати, но тяхната кола се оказва много чуплива и Делае печелят. Все пак са победили веднъж Мерцедес, което си е подвиг.

А немците в края на 30-те са били с доста пред Бугати, Делае, Алфа итн. Интересно е обаче, че нямат победа на Льо Ман преди войната.

[puma]

И този пухчо ми хареса

[Тихомир]

Ето и първият модел за 2018 тук. Всъщност този Панар го взех преди доста време с едни други модели. Бях го "захвърлил" в Продава, но преди няколко дни при едно пренареждане го мернах, а и нещо фенове на фирмата май няма... така че ще си го оставя за мен. Без това нямам модел на този производител. И си е Иксо Мюзеум, а не журналка. Марката със сигурност е най-добре позната с продуктите си след ВСВ, които са откровено странни, но всъщност това е един от най-старите автомобилни производители в света. Panhard et Levassor е основана през 1887 година от Рене Панард и Емил Левасор, но продават първата си кола през 1890. Използван е двигателя на Даймлер по лиценз. Кола от марката участва в първото автомобилно състезание - Париж -Руен през 1894. Панард оцелява дори след двете световни войни и Голямата Депресия (за разлика от доста други реномирани производители). След ВСВ, името е сменено само на Panhard и с цел справяне с реалноста в следвоенна Францияи, разработва автомобили с купета от алуминий. Новият директор, Жан Панард - наследил компанията, обаче не калкулира правилно разходите за алуминий и това едва не довежда фирмата до фалит. Последният пътнически автомобил на марката е произведен през 1967. Ситроен стават собственици на цивилната част от бизнеса. Панард имат богата история в произвдството на военни машни и товарни автомобили, но това не ме вълнува толкова.

Иксо са направили модела Х73, който разполага с редови двигател с 6 цилиндъра и мощност около 80 к.с. Конкретно този автомобил се води Panhard X73 Coupe Vulka, притежаван е от френската актриса Jeanne Florentine Bourgeois, по-известна като Mistinguett. Изключително ми харесват големите калници, малките странични стъкла отпред и плавното спускане в задната част. Напомня леко на хот род. Слагам и няколко рекламни брошури, които са в стила на онези години.

44. Panhard et Levassor 6CS (X73 Vulka Coupe), 1935 - Ixo Museum

























https://www.youtube.com/watch?v=1xcb0PYux1M

[taiko]

Много е лачен. Харесва ми.

[chevyimpala]

При теб му мястото. Отличен модел!

[Тихомир]

Това моделче също го имах, но беше ремонтирано, сега вече е в идеално състояние. Прекрасен модел от Мулин, детайлите са на изключително ниво. Конкретно до днес мислех, че това автомобилче е с парен двигател. Не бях прочел данните в сайта на Музея Мулин, но двигателят си е редови, с 4 цилиндъра и мощност от ... 8 к.с. И да, бяга от периода, но колекцията трябва да е от всичките 22 модела.

В ранните години на втомобила, Panhard et Levassor правят едни от най-добрите френски автомобили. Марката става известна благодарение на победата на Емил Левасор в състезанието Париж-Бордо-Париж през 1895. Колите са толкова добри, че в периода 1895-1900 печелят 15 от 22 състезания.

Този автомобил е със сериен номер 3332 и е от първите Тип Б1 с 4 цилиндров двигател по лиценз от Готлиб Даймлер. Двигателят е поставен отпред, този дизйан става известен под името Systeme Panhard. В онези времена конструкторите все още експериментират с мястото на двигателя в шасито. По-късно почти всички автомобилни производители приемат това разположение.

45. Panhard et Levassor Type B1 Rear-Entrance Tonneau, 1902 Minichamps Mullin Collection