Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[commodore]

Истинско бижу!

[Antara1]

Много е красив "Последният мохикан"!

[puma]

И цветовете, и моделът са много добри

[Тихомир]

Изпаднаха ми две Алфи на много прилична цена. Макар да са Миничампси мисля да си оставя.Ето първата.

Към 10 часа в неделната сутрин на състезанието 24-часа на Льо ман за 1938, Clemente Biondetti и Raymond Sommer водят с цели 11 обиколки на втория. Колата, която пилотират е Alfa Romeo 8C 2900B Le Mans Coupe. За съжаление поради техничски проблеми, огромната преднина не се материализира в победа за култовата италианска марка. След злополучните последни часове на състезанието, колата е върната при Alfa Corse, които отговарят за състезателнта програма. През годините се сменят много собственици,но все пак уникалният маратонец се завръща у дома, в музея на Алфа Ромео - Museo Storico.

Шасито използвано за този уникат е едно от петте специални 8C 2900B предвидени за състезателни цели в началото на 1938. Въпреки че колата се предлага на клиенти като шосейна, реално е Гранд При автомобил, който е почти иденти§чен с 8C 2900А. Двигателят е проектиран от легендарния конструктор Виторио Яно, представлява редови осем цилиндров двигател с обем 2.9 литра, мощността варира между 180-220 к.с. Скоростната кутия е монтирана на задния мост, явявайки се първата трансаксиална Алфа. Купето е дело на фирмата Туринг Милано. Специално за тази кола италианците правят възможно най-аеродинамичното купе, с цел постигане най-висока скорост на правите на Сартр. Колата получава прякора: Soffio di Satana или Дъхът на Сатаната.

Макар точно тази кола да няма победа на Льо Ман, AР имат цели 4 предвоенни победи в на Льо Ман. Отделно конкретната бих казъл че е доста впечатляваща от техническа гледна точка. Не знам дали се дава ясна сметка, че ако в момента Алфа Ромео основно правят евтини и напудрени производни на ФИАТ (изключвам новата Джулия и джипа, който е гавра), до началото на ВСВ и първите години след войната, автомобилите с тази марка са били не по-лоши от Бугати, Ролс-Ройс, Дюзенберг, Делаж, Делае, Бентли итн.

Моделът е типичен Миничампс със всичките си слаби места. Боята е прекалено дебела, фаровете не са баш идеални, чистачките ми вадят очите. Който иска съвършенство - TSM за над 100 евро.

53. Alfa Romeo 8C 2900B Le Mans Berlinetta, 1938 - Minichamps Museo Storico

[stoicho110]

Модела ми харесва много

[bukibol]

Чудесна е алфата,много ми хареса А и да прибавим факта,че това е автомобил от 1938г.с впечатляващ дизайн и технически възможности.Даже и сега пак би се представил достойно, ако го изкарат на пътя

[Тихомир]

Шосейните версии на 8C 2900B са много красиви, тази не толкова, но пък стана супер сет.

Под името 6C Алфа Ромео произвежда коли в периода 1927-1954 в 4 серии. Последната е 6C 2500 е представена през 1938, но поради ВСВ са направени само няколко стотин коли. След войната колата вече се казва 6C 2500 Freccia d'Oro - Златна стрела. Двигателят отново е по дизайн на Виторио Яно, а повечето купета са изработени от Туринг Милано. За времето си колата е била една от най-скъпите, такава са имали Краля на Египет, Рита Хейуорт, принц Али Хан, принц Рание. Таква кола участва и в Кръстника.

Моделът е много тъмно син цвят, а не черен. Изненадващо за мен няма пейнт раш. Отдавна го гледам, но в сивата му версия. Тази е по-ценна според мен.

54. Alfa Romeo 6C 2500 Freccia d'Oro, 1947 - Minichamps Museo Storico

[commodore]

Тази много ми харесва и на мен!

[bukibol]

Просто тези коли са велики, имат класа и присъствие каквито малцина от съвременните притежават Като я видях предницата ми напомня донякъде на Ланча Тезис, особено погледнато под ъгъл

[puma]

Едни от най-любимите ми модели на AR

[rvalev]

Тази много ми харесва и на мен!

+1

[Тихомир]

Да вдигнем тази тема с един модел, който ми подейства като "wake up call" и ме накара сериозно да преосмисля колекционирането на умалени модели. Накратко, огромен фен съм на Бугати и в частност Тип 57. За мен беше голям кеф, че точно тази кола я има на модел. Съчетава както любима марка, така и любими форми от периода. Доста месеци гледах въпросния модел и все не му идваше реда, но преди няколко месеца най-накрая се реших го купя. И вместо да си начеша крастата, останах силно разочарован. Разлепени детайли, омазано с лепило стъкло, липсващи детайли. Кошмар в мащаб 1:43. (Хелоуин за колекционери ). Естествено веднага се свързах с продавача, който твърдеше, че ми е изпратил нов, неразпечатан модел. Лично на мен ми беше омръзнало да се занимавам с дефектни модели, последните няколко, които купих бяха все с някакъв проблем. Или аз съм най-големия карък, или качествения контрол в китайските фабрики липсва или е минимален. Та, исках си парите обратно, но пари не видях, върнах повреденото Бугати и... получих второ. И второто не е перфектно, а като плащам 200 лв за нов модел наистина очаквам да е перфектен. Тук поне проеблемът е с разлепени детайли и може да се коригира, но не ми се занимава и не ми се ангажира някой да се занимава. Не върви да платиш толкова много пари и после да си го досглобяваш. Огромен минус за Матрикс, тъпото е че те правят и Бугати Аеролит, но след одисеята с този техен модел нямам никакво желание да купувам второ тяхно творение. Цялата случка ме накара сериозно да се замисля до колко искам да колекционирам модели. Резултатът- около 100 модела обявени за продажба и още около 150, които може би ще си търсят нов дом. Естествено ще си пазя някои неща със сантимент като Ферарита, Бугита, Дюзита и коли с дизайн на капка вода, но и тях бил продал при добра оферта.

Няколко думи за колaта. На външен вид изглежда творение на Фигони & Фалачи, но всъщност е дело на Ванвоорен. На 14 Март 1939, Princess Fawzia от Египет се омъжва за Mohammad Pahlavi син на шаха на Иран. Иран по това време има отлични взаимотношения с повечето държави в света, дори с европейските. Като подарък за сватбата, френското правителство поръчва това Бугати с екстравагтно купе. Колата със сериен номер #57808 получава линиите на Фигони и Фалачи. Със сигурност Ванвоорен са черпили вдъхновение от друга икона от периода - Делае 165.

До 1979 колата остава в Иран като след революцията почти е унищожена. За щастие колата е продадена в САЩ, но в окаяно състояние и с американски осмак под капака. Накрая все пак се стига до хепиенд като е реставрирана напълно и в момента се намира в Автомобилен музей Питърсън.

Bugatti Type 57C Vanvooren Cabriolet, 1939 - Matrix Models

[retrocars]

Супер са!

[stoicho110]

Както сме говорили по темата не винаги цената отговаря на качеството, модели на един и същи производител коренно се различават в изработката. Модела предполагам е хубав, моля те ако можеш да му направиш хубави снимки да го разгледаме по-добре.

[Тихомир]

Стойчо, в бизките месеци няма да успея да го снимам по-добре заради един постоянно мъркащ, рижав, космат разбойник, който проявява небивал интерес към всяко нещо, което правя. Моделът е много фин, много детайлен обаче изработката куца. Много пъти е дискутирано, наред с предимствата си откъм боя и достоверност, смолните модели имат слабост при лепилата. Интересното е че червеното Делае като го взех имаше проблем на същото място с разлепени лайсни.