Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[stoicho110]

Много интересна статия

[Thunderbolt]

такъв имаше като бонус кола, след като превъртиш първата Mafia. когато я играх за първи път нямах никаква представа каква е тая кола и ми се струваше много странно, какво прави в игра, представяща щатите 30те години.
след това се разчетох и ехеее. жалко че никой не я прави в 1:18

[chevyimpala]

Определено заслужава внимание. Имах възможността да пипна модела и наистина е много тежък. Но не всичко е тежест боята му няма и няма и да има проблеми до второто пришествие. Нищо общо със съвременния дайкаст.

[Lucky13]

Определено заслужава внимание. Имах възможността да пипна модела и наистина е много тежък. Но не всичко е тежест боята му няма и няма и да има проблеми до второто пришествие. Нищо общо със съвременния дайкаст.

Защото НЕ Е дайкаст.

[Тихомир]

Аферата с белия метал продължава. Колата е позната на всеки автомобилен ентусиаст. При първа възможност ще добавя статия. Моделът е очарователен.

Tucker Torpedo 1948 - Brooklin Models

























https://www.youtube.com/watch?v=nDLzRrtl3Wk

[chevyimpala]

Тези модели от бял метал са доста подценени, по мое мнение превъзхождат съвременния китайски дайкаст в няколко отношения:
1. Времеустойчиви са - модели на по 40+ години, които не демонстрират умора на метала, нито пък проблеми с боята (четете paint-rash);
2. Имат невероятен чар - по-груби и недодялани, с почти никаква детайлировка, но изключително грабващи, притежаващи харизма;
3. Тежат си на мястото... в буквален смисъл. Нещо тая концепция за модели ала яйчени черупки не ми харесва. Както казах детайлировката е на ниско ниво, но всяка една заигравка в т.ч. регистрационни номера, името на модела, "слепите" светлини, ако щете дори и винтовете карат човек да се усмихне вътрешно;
4. Ръчно изработени са - вложена е душа, а не са изтръцкани на конвейер в някое китайско село;

.... ама това си е моето мнение

[Тихомир]

Тези модели от бял метал са доста подценени, по мое мнение превъзхождат съвременния китайски дайкаст в няколко отношения:
1. Времеустойчиви са - модели на по 40+ години, които не демонстрират умора на метала, нито пък проблеми с боята (четете paint-rash);
2. Имат невероятен чар - по-груби и недодялани, с почти никаква детайлировка, но изключително грабващи, притежаващи харизма;
3. Тежат си на мястото... в буквален смисъл. Нещо тая концепция за модели ала яйчени черупки не ми харесва. Както казах детайлировката е на ниско ниво, но всяка една заигравка в т.ч. регистрационни номера, името на модела, "слепите" светлини, ако щете дори и винтовете карат човек да се усмихне вътрешно;
4. Ръчно изработени са - вложена е душа, а не са изтръцкани на конвейер в някое китайско село;

.... ама това си е моето мнение

И моето мнение е някъде там. След 11 години опит в бранша и многократно споделяни наблюдения върху стотици (хиляди?) модели, ще се окаже че стария дайкаст от едно време е най-читав. Рио, Брум, Банг, Корджи, Динки итн. Китайците нямат равни в производството на детайлни модели, спор тук няма, обаче колко ще издържат е голямата питанка . Моите наблюдения показват, че след 5-10 години започват да се наблюдават отклонения от заводското състояние. Ако говорим за Мачбокс за 3-4 лв, приемливо, но ако говорим за СМС/ГМП/ББР итн за 500+ лв? Таковал съм ти детайлността.

Нямам представа как ще остареят Бруклините и другите от бял метал, но аз ги дебна да изпадат на оферта и не ме разбиват финансово като някой Матрикс или ГЛМ. А чарът им на живо е огромен и ми доставят огромно удоволствие да си ги гледам. Това е най-важното. Кеф да има.

[taiko]

Харесва ми. И е от метал. Уау

[chevyimpala]

Харесва ми. И е от метал. Уау

И няма патина

[Lucky13]

Oyново ще повторя. Не сравнявайте белия метал с дайкаста, защтото са две съвсем различни неща. Белият метал е като смолните модели. А Дайкаста е като сглобяемите пластмасови модели, но от метална сплав.

[Тихомир]

Още няколко интересни снимки:











Малко история. Изводите кой прав и кой крив в цялата сага, всеки може да си ги направи за себе си.

Престън Томас Тъкър е буен, едър и висок мъж, който мисли мащабно и който може да събере голяма сума пари – бързо. Той е индустриален ветеран, с опит в продажбите с Студебейкър, Додж и др. Също така предприемач, който си осигурява финансиране от Хенри Форд, за да произвежда състезателни коли през 1935. Произвежда и бърза военна-разузнавателна кола през 1937. През 1948 Тъкър изненадва всички и с „Най-съвременно новата кола от 50 години насам.“

Оформеният като торпедо фестбек седан с четири врати, Тъкър 48, изглежда като колата на бъдещето, ново начало за американската авто индустрия след ужасите на войната. Дизайнът е дело на напредничавия Алекс Тремулис и базиран на 128 инчова колесна база (3.25 м), с дължина 219 инча (5.56 м) и височина от само 60 инча (1.52 м) – ниско за времето си. Инженерните решения са напълно различни от приетата Детройтска норма. Окачването е напълно независимо, двигателят е отзад. Самият мотор е разработен от въздухар за хеликоптер, но охлаждането е водно. Освен това е напълно алуминиев и смощност около 166 к.с.

Липсата на време, пари и дори технология, изключват цялото предно стъкло, дисковите спирачки, „гумените“ пружини и много други иновации предложени от Престън. Но колата е иновативна: фаровете са 3, централния завива с движението на предните колела, вратите продължават с покрива за по-лесен достъп, местата са 6, пасажерите седят ниско, а седалките са взаимнозаменяеми, за да се намали неравномерното износване. Добавени са и мерки за безопасност като масивни брони, стъклата изкачат навън при удар и „безопасна клетка“ за пасажерите.
Въпреки теглото от над 2 тона, колата ускорява от 0-100 за около 10 секунди. Максималната скорост е над 190 км/ч благодарение на аеродинамичната форма. Челното съпротивление е едва 0.30. Разходът на гориво е малко на 11/100 литра при скорос 90-95 км/ч. Управлението и пътното поведение също са добри предвид размера на колата.

Тъкъръ 48 сигурно е щял да се продава добре, въпреки цената като за Кадилак – 4000 долара. Производството приключва с едва 50 броя плюс 1 прототип. Всички са произведени преди август 1948, в бивша фабрика на Додж в Чикаго.
Престън винаги е твърдял, че Тъкър е прекалено голяма идея, за да оцелее в конкуренцията на установените Детройтски компании. Тъкър обаче обрича начинанието след като издава акции за 15 милиона, за да финансира проекта. Това действие привлича вниманието на Агенцията по ценни книжа, които са привлечени от шума около акциите. Тъкър и 7 негови служители отиват на съд през октомври 1949 с обвинения за измами с ценни книжа. Всички обвинения обаче отпадат. Иронично, но компанията има парите да произвежда колата, но доверието на обществото го няма. Всички активи на компанията разпродадени набързо.

Тремулис по-късно скицира страхотен фастбек купе – Талисман като предложение за Тъкър през 50-те. Тази идея не се реализира, Престън Тъкър се мести в Бразилия, където иска да направи спортна кола (Кариока), но умира само на 53 на 26-ти декември 1956.
Сагата на Тъкър е представена във филма от 1988 „Тъкър: Мъжът и неговата мечта“. Достоверността на филма няма да я коментираме. Интересно е че Копола притежава два броя от рядката кола.

Ето и писмото на Престън Тъкър за цялата история:
Господа,

Както знаете, ние правим напълно нов автомобил – Тъкър. Бидейки новодошли в сектор, в който трябва да започнем от нулата и работейки усилено и по-бързо от повечето от вас. Например, вместо за 20 месеца, моите инженери проектира за 10 перфектна кола, която по мое мнение ще започне нова ера в автомобилостроенето.

В същата година, ние завършихме национална дилърска мрежа, придобихме голям и съвременен завод и се подготвихме за масова продукция. Тези неща бяха изпълнение, при това добре, въпреки постоянната, нечестна опозиция от автомобилната индустрия.
Моля, не ме разбирайте погрешно. Много от вас са излезли от пътя си, за да са приятелски настроени към Корпорация Тъкър. Вярно е, че някои от вас не споделяха убеждението, че кола с двигател отзад, е колата на бъдещето, но имахте желанието американските потребители да решат това.

Но също така има и една друга много силна група, която за две години изнесе внимателно планирана кампания да попречи на потребителите да получат Тъкър. Тези хора се опитаха да внедрят шпиони в завода ни. Опитаха се да подкупят лоялни служители на Тъкър. Подобна любопитност към нещата случващи се в Тъкър са ласкателство, но тези хора не спряха до там.
Те дори има свои говорители на високи позиции във Вашингтон. Като пряк резултат от тяхното влияние, дилърите на марката, мъже с характер и позиция в техните региони, бяха тормозени от агенти на правителството и разследващите комисии на Конгреса.
Моите служители и аз самия, както и компанията бяхме разследвани и пак разследвани. Милиони долари платени от данъци, използвани за безсмислен опит да се убие Тъкър, да се спрат доставките на суровини, да ни отнемат от времето, за да се защитаваме вместо да се съсредоточим в изработката на напълно нов автомобил. Но те не успяха да ни спрат.

Може би знаете, че нашата оферта за фабриката за стомана в Кливлънд, собственост на държавата, беше отхвърлена. Нека ви разкажа за тази история. Бяха поискани запечатани оферти, съгласно закона. Само две бяха подадени, офертата на Тъкър беше висока и ако беше приета щеше да внесе около 4 милиона долара повече на държавата от другата оферта.

Тази фабрика щеше да предоставя суровини за производството на колата и да обслужва други по-малки бизнеси.
Ще си помислите, че високата оферта за фабриката е трябвало отдавна да се приеме. За пет месеца политическия натиск предизвика забавяне след забавяне. Все още чакаме. Не знаем кой е отговорен за това. Но кой мислите получава сега материалите от тази фабрика? Не кой да е, а някои добре познати и неприятелски автомобилни компании.

Политическият натиск и разследвания могат да се проследят до един индивид, който иска да „спре Тъкър“. Ако действа от честни подбуди в своя опит да забави колата, тогава се надявам той да има куража да каже това пред обществото.
Лично аз вярвам, че има други мотиви. Доказателства в документите на Тъкър показват, че жена му притежава собственост в голяма фирма за продажба на автомобили. И когато направил събиране във Вашингтонски хотел преди месеци, познайте кой е платил сметката? Служител на автомобилна компания, която е определено неприятелска на Корпорация Тъкър. Всичко това е съвпадение?
Отново сме разследвани. Точно когато трябва да произвеждаме колата, която е впечатлила милиони. Точно когато цялото ни време трябва да е отдадено на правенето на коли, моите служители и аз трябва отново да се защитаваме, за пореден път след като предложихме на Америка напълно нова кола.

Какво бихте си помислили ако сте на наше място? Бихте ли казали, това е съвпадение или бихте си помислили, че всичко е планирано?
Може би се чудите защо правя тези твърдения в отворени писмо. Ето защо: Като президент на Корпорация Тъкър, аз съм отговорен за 1872 дилърства и дистрибутори, почти 50000 акционера. Тези хора вложиха 25 милиона долара в Корпорация Тъкър. И аз ще защитавам техния интерес.

В допълнение, ние обещахме напълно нов автомобил и стотици хиляди ни писа, че са готови и чакат да го купят. Всеки ден идват писма от хора, които знаят че се бори да пуснем по пътищата колата и в същото време се борим да предоставим тази нова концепция.
Ние ще оправдаем доверието на тези хора. Ние ще предоставим колата, на цена която е достъпна. Как ще стане това, ще уточни днес.
Междувременно, искам да отбележа че тепърва започваме да се борим. До момента бяхме търпеливи, но търпението ни се изчерпва. Можем да дадем имена, дати и места, с които да докажем твърденията си за нечестна конкуренция и ако се наложи ще го направим.
Настъпи ли деня, в който някой може да огъва законите на нашата държава, за да обслужва собствени интереси, това ще бъде денят, когато демократичното правителство ще умре. И ние сме оптимисти, че когато фактите са на масата, американското обществено мнение ще влезе с голямата пръчка.

[puma]

Красавец

[Тихомир]

Нещо толкова симпатично, че си зарязах работата за 15-20 минути да го щракна. Моделът е произведен в Канaда,бял метал, предполагам преди 30 тина години. Има малко работа по него, но нищо сериозно. Мисля да махна и декалите по вратите. Колата освен като Крайслер се е продавала и под марката De Soto.

Chrysler Airflow Coupe, 1934 - Durham Classics

[WeltherrschafT]

Ами много готин модел, определено! Не личи по нищо, че е толкова стар. Интересни винтове са му сложили, за квадратна отвертка или нещо подобно.

[stoicho110]

Отново много интересен модел, браво