от Lucky13 » 26 Апр 2021, 07:55
Отговорът ми тук идва малко със закъснение, но какво да се прави, такъв е живота.......
Първо, набързо за представените модели. F50 на Маисто е по-добро и по-правилно от това на Бураго. По простата причина, че моделът на Бураго е правен по прототипа на Ферари, преди истинската кола да излезе, което е често срещана практика в производството на модели. Точно както и Енцото на Хот Уилс.
За Макларена на Маисто...... Моделчето е просто прекрасно, особено като се има предвид кога е излезло, на какви пари и като се сравни с Миничампсовия Макларен от същата ера. Аз имам интересна история с този модел. Не си спомням от къде, защо или за какви пари съм се сдобил с него още в началото на '90те години. Още по-малко пък си спомням защо съм искал да го продам. Но зная, че имаше проблем с кормилото му, чиято ос едвам се крепеше цяла. И аз го оставих на концесия в един магазин на Витошка (без майтап). Обаждат ми се да отида да ми платят, защото моделът е продаден. Отивам да си взема парите и се мотая да зяпам нещо в магазина. През това време обаче влезнал човекът дето го купил и вдига скандал, че му е продаден счупен модел. При което му казват, "а прекрасно, момчето дето ни го донесе тамън е още тук". Така се запознавам с някаква горила с два пръста чело, който ми обяснява, как сме и двамата в проблем. Моделът бил за детето на "шефа", ама му паднало кормилото като го извадил шефа му и го дал на малкия да си играе с него. Малкия искал нов модел, а този е единствен. И той не можел да се върне при шефа без нов модел за детето. Така, леко препотен, ме повозиха на една черна Ес Класа до Млад Техник, където купихме епоксидна смола, след което ме возиха до вкъщи, където с възхитен поглед, горилата ме зяпаше, докато аз разглобих модела на кухненската си маса, където нагрях срязана кърфица, която боднах в пластмасовата ос на кормилото за арматура и после "облякох"подсилената ос в епоксидна смола, което направи чарка в пъти по-здрав отколкото е бил когато и да било. Горилата дори ме закара обратно до Витошка, където имах някаква работа. Най-идейното е, че приключението ми с този Макларен ми спести здрав бой и ме пази доста време от сериозни проблеми, без дори да зная. Имах съученик, който беше голямо леке. Абсолютно лайно, разплакало бая майки, обаче с мама тясно обвързана с мутренския свят. Въпросното човече е ял бой от мен не веднъж. В днешно време е добре известна личност в България от обкръжението на един Делян Пеевски, който пък е съученик на жена ми. Та въпросния ми съученик, който вече ми устроил "банкет" ме видял точно този ден да ходя по тротоара с горилата и да се качвам с него в Мерцедеса. И знаел точно кой е шефа му и решил, че не е добра идея да се ебава с мен заради хората, които познавам. Хората, които всъщност аз никога не съм познавал и си нямам идея кои са. Та това е то съдбата. Всяко зло за добро!
Първото Мърсиелаго на модел в България не знам чие е било. Но работех за дилършип, където продавахме и Ламборгини и първото Мърсиелаго вкарано на източното крайбрежие в САЩ го вкарахме ние и някъде имам снимка с колата на щанда ни на изложение във Филаделфия. Беше Arancio Argos, ако не се лъжа.
Сега основната причина за коментара ми, който стана ферман.
Изопачават се думите ми и въобще смисъла на някои неща, казани от мен и от други хора. Едва ли не се представят нещата сякаш съм казал на Тишо от високо, че щом не си е купил Енцо на BBR не е никакъв колекционер. А това съвсем не е така. Намеква се също, че може би аз и някои други хора, сме забравили от къде сме тръгнали. Това са абсурдни твърдения. Енцото на Хот Уилс е грешно и меко казано дърво. В него не мисля, че има какъвто и да е чар по редица причини, основно, че е излязно по време когато вече са се правели модели на Миничемпс, Ауто Арт и не на последно място Киошо. И това, което казах беше, да се постарае да си намери моделът на Елит, защото си струва парите. Тишо, си надува сам свирката редовно, колко изпечен колекционер с опит е и освен това се самоопределя като ферарист. Един колекционер не купува просто модели да трупа бройки, а колекционира определени вещи, които идват понякога с цената на много труд, дебнене и лишение. Това мисля се опита да му обясни Еди.
Коментарите за играчки. Да точно така, според мен хората трябва да се примирят с това да наричат някои неща с точните им имена. Дебелата жена е дебела, грозното куче е грозно, простакът е прост и играчките са си играчки. Проблемът не е в това дали са играчки, дали ги наричаме такива, а още по-малко пък, че ги колекционира някой. Проблемът идва от това, че някой се засяга, когато му кажат истината в очите, че колекционира играчки. В което аз не виждам нищо лошо. Братовчетка ми едно време колекционираше салфетки. Връстниците ми не може да не си спомнят, че по времето на светлия соц в България, се колекционираха празни цигарени кутии, станиолли от шоколади и празни бирени кутии, които гордо се излагаха на показ на секциите в хола. Хора по света колекционират Кока Кола стъклени шишета, стари консервени кутии с автомобилно масло и какво ли не. И цените на някои от тези вторични суровини са главозамайващи. Но никога не съм чул някой да представя празна бутилка от Кока Кола за стъклена скулптора или пък филателист да обяснява, че колекционира миниатюрни произведения на изкуството.
И аз имам едн куп играчки в колекцията си. Когато съм във фаза в която по една или друга причина не купувам модели за колекцията си, си купувам Хот Уилсове по 99 цента за колекцията ми от играчки за да си начеша крастата. обичам си ги. Ценя си ги. Радвам им се и си ги събирам и са ценни за мен. Но са играчки. В колекцията ми има не едно и две Бурагота, Маистота, Мира, Ревел, Мотормакс и Уели модели. И някои от тях имат къде по-висока сантиментална стойност за мен от някои от моделите ми на BBR. Но не мога да приема за нормално, че един колекционер ще отдели време, усилия и търпение да събере колекция от каквито и да е предмети и при първа тегава ситуация ще ги разпродаде и в последствие ще ги замени с с възможно най-евтините бледи копия, които се намират под път и над път. Ще споделя за пръв път нещо тук.
За цялата 2020 година, не съм купил нито един модел. Нямах възможност, а и до някъде нямах никакво желание. Всъщност почти нямах желание да правя каквото и да било. Нямах желание да дишам. В края на 2019 година загубих всичко. Загубих къщата си в Колорадо, която бях плащал 15 години. Изгубих $230 000. Трябваше да си продам и Корвета за фракция от стойността му. Трябваше да събера всичката си покъщина и да се преместя птрез пет щата в Тенеси, където да започна от нулата. С две деца и жена ми. Без дом, без работа и само с надежди и упоритост. Преместихме се на първи Март 2020. Три дни по-късно мина невероятно торнадо, което такова таковата на източната част от града, което остави един куп народ без покрив, а от друга страна направи намирането на квартира почти невъзможно. За капак, седмица по-късно затвориха тотално заради Ковид, което не само ни направи окончателно безработни, но и направи конкуренцията за малкото работни места безмилостно жестока. Брадата ми побеля, челото ми получи нова доза бръчки, цигарите, които бях отказал се завърнаха с пълна сила, а аз станах над 100 кила. Колекцията ми е предимно и основно Ферари. Но имам много други модели, които вървят на бая цени. Също така имам изобилие от еднакви модели в различни цветове. Като например всички Дайтони на Киошо и четири техни F40. Искате ли да познаете колко от моделите си продаох, докато преживявахме ситуацията? Нито един! Защото всеки един от тях е ценен за мен без значение от цената на която е закупен или стойността му в момента. Това е колекция от моменти в живота ми. Тя не се продава. Ако я продам един ден, това ще бъде защото съм решил да приключа с хобито. Тоест няма да ми е хоби вече.
, с него мога да кажа че покрай хобито станахме приятели от поне 7-8 години. Много сериозен колекционер на мащаб 1:87, където преди години се бях изцепил с реплика "Какво ги събираш тия киндер играчки." 
Добре че е пич и не ми се обиди и не ме блокира вовеки. 
Сега и аз имам към 20-25 броя в този мащаб, основно Мерцедес. 
"Кубчето" преди него също ми е любимо. 
Прекрасна 2020 откъм разходи... така че парите от моделите бяха добре дошли, пак ще напиша, въобще не се съжалявам, че разпродадох голяма част от моделите си... това са просто колички. 