Действието се развива на един от вътрешните паркинги на местната писта, където Джеймс ходи редовно да взима здравето на любимото си Ferrari FXX. Там той се събира с приятели по душа и заедно прекарват следобеда в бързи обиколки и мирис на бензин. За съжаление точно този ден му се наложи спешно да си тръгне точно, когато сядаха да обядват. Бързайки към паркинга, където бяха оставили колите, Джеймс с ужас видя, че някакъв нов участнике спрял своето Ferrai 512BB по възможно най-неподходящия начин.
В изблик на надежда, той отиде към колата и започна всичките ни познати трикове за вдигане на шум и евентуално собственика да чуе и да дойде.
За съжаление това не се случи. Минаха 10 минути, Джеймс остана без нокти и коса от нерви. Губеше ценно време, хора го чакаха и можеше да загуби много голяма възможност за развитие, а освен това и приятелката му му се обади с думите "трябва да поговорим възможно най-скоро".
Джеймс забеляза, че ръчната на 512-ката не е дръпната и реши да се пробва да избута колата. Наоколо вече се бяха събрали зяпачи, но всички само се подхилкваха и даваха "умни съвети" без да му помогнат ни най-малко.
В крайна сметка реши да се пробва да изкара колата си. Хвърли един бърз поглед на разстоянията и на свой риск реши да се пробва.
Трябваше да бъде изключително внимателен с другите две коли. F40-ката беше на най-добрия му приятел, като беше единственият екземпляр в страната, а това беше и рядка модификация, която неговият приятел е търсил с години и я е реставрирал до най-малкия болт. Фиораното пък беше на друг негов близък приятел, като това беше колата на мечтите му. Поел големи рискове с бизнеса си и спестявал над 10 години, в момента това Фиорано беше най-глезената кола в града. Собственикът й я поддържаше в безупречно перфектно състояние и въпреки, че беше навъртяла 150 000 км, 70 000 от които на писта, колата беше като току-що излязла от завода.
Разчитайки изцяло на усета си за автомобила и малкото, което виждаше поддал главата си от прозореца, Джеймс започна да маневрира, докато се опитваше да се поддържа спокоен от нервите, които беше набрал на собственика на 512-ката, притеснението за приятелката си и ужасът, че бизнесът му се държи на косъм.
Не го улесняваше и факът, че типтроникът на FXX-а не беше планиран за таксиджийски манерви и колата подскачаше като ужилена. След няколко опита, обаче успя да намери надежда за пролука.
Колата ръмжеше яростно, по принцип това му харесваше, но сега го вбесяваше. Трябваше да използва цялата си концентрация да предвиди къде ще бъде предницата й всяка следваща секунда и да се надява, че е преценил правилно разстоянието и няма да влезе в задницата на една от най-скъпите F40-ки в света.
Почти беше успял, но трябваше да пази и собственият си автомобил за над 2 милиона, който сега можеше да получи драскотина или огънат панел, който би му коствал още десетки хиляди за поправка, оправяне на геометрия и какво ли още не. Ферари бяха изключително стриктни с FXX-овете си, защото на тях бяха заложили стотици милиони.
В изблик на милост на съдбата, изведнъж предницата на FXX-а се показа в страни от задната гума на F40-ката.
Остана само да успее да провре и широката задница в оставащото все по-малко пространство.
И изведнъж чу овациите на зяпачите наоколо. Явно беше успял.
Най-накрая, след половин час на ярост, мъка, бяс, отчаяние, успя да изкара колата си от клопката. Забърза се с всичката си останала концентрация и отлетя към хоризонта, само за да разбере, че приятелката му е купила розова риза, а бизнес партньорите му са му подготвили приятна изненада, купувайки му умален модел точно на Ferrari 512BB, при това жълт, а в кутията му бяха сложили и договора, за който мечтае. Всичкото притеснение е било напразно, но защо трябваше да се състари с 10 години, само защото някой е решил, че може да спре, където му е кеф, а не на останалите 34 свободни места на паркинга...
По истински случай с леки корекции на автомобилите
Плюс специалните поздрави на съседите от блока, които редовно ми поставят и още по-засукани "тапи".



Най-интересното е как Лего-човека така добре съвпада с мащаба.






Евалата, как ми се иска и аз да попадам в такива ситуации, точно на някоя пистичка и точно когато бързам за контракт свързан с милиони евра 










