След края на ерата на група C около 1994 г., Toyota решава да промени плановете си в състезанията със спортни автомобили, като преминава към производствените GT класове за 1995 г. Toyota решава да подходи към това по два начина, като използва два различни стила автомобили за състезание . Първата беше силно модифицирана Toyota Supra , наричана Supra LM, която ще използва турбокомпресор 3S-GT (503E) inline-4. Второто влизане е автомобил по поръчка, проектиран специално за състезателен автомобил, но въпреки това е необходим малък брой серийни автомобили за продажба, за да отговарят на разпоредбите за хомологация. Тази кола е силно модифицирана от Toyota MR2 и стана известна като SARD MC8-R. MC8-R ще използва V8 с турбокомпресор на Toyota. Докато Supra се представяше възхитително през 1995 г., MC8-R изглеждаше превъзходен за 1996 г. С развитието на мощни суперавтомобили за GT класовете по това време, Toyota реши, че автомобил, подобен на MC8-R, който е замислен като състезание кола първо, би било по-подходящо за продължаване на развитието на Toyota на GT автомобил. По този начин Toyota обяви, че ще прескочи 24-те часа на Льо Ман през 1997 г., за да може да разработи новия си автомобил GT за 1998 г. (MC8-R беше включен в състезанието през 1997 г., но не успя да се класира).
Обръщайки се към европейския офис на Toyota, базиран в Кьолн, Германия , Toyota Team Europe (TTE) и Dallara бяха натоварени с разработването на новия автомобил GT. С едногодишното прекъсване TTE успя да разгледа какво разработва състезанието за клас GT и да го използва в своя полза. През 1997 г. както Mercedes-Benz CLK GTR, така и Porsche 911 GT1бяха доминиращи автомобили в своя клас, които използваха вратички в действащите правила по това време. Всяка кола е била изработена по поръчка супер кола, от която само малка част от серийните автомобили са били създадени, за да я хомологират. TTE осъзнаха, че всъщност ще трябва да построят само един сериен автомобил, за да отговарят на разпоредбите за хомологация, като по този начин позволяват на TTE да има автомобил, който никога няма да бъде продаден истински на клиент, което означава, че всеки лукс на водача може да бъде пропуснат.
Второ, Toyota научи за вратичка, която Mercedes-Benz е използвал. Всички автомобили, базирани на GT, трябваше да разполагат с място за съхранение, което може да побере куфар със стандартен размер, за да може колата да се счита не само за производствена, но и за ползване от обществеността. Mercedes експлоатира това, като постави малка кубична дупка в неизползвана зона под задната каросерия, въпреки че не беше толкова лесен за достъп, колкото нормален багажник. В своята интерпретация на правилата Toyota успя да убеди служителите на Automobile Club de l'Ouest (ACO), че резервоарът за гориво на колата, обикновено празен, когато колата се проверява преди състезанието, е допустим като багажник, тъй като може, теоретично, дръжте куфар.
С тези вратички на място, TTE успя да разработи GT-One. TTE проектира и произвежда вътрешно шасито и каросерията на въглеродните влакна на автомобила, докато Toyota доставя силно модернизирана версия на двигателя, която първоначално е използвала в автомобилите си от група C, R36V 3.6 L Turbo V8.
TTE разработи и единствените две построени пътни коли GT-One, необходими, за да може състезателната кола да се класира като Grand Tourer, базирана на пътни автомобили. Те бяха боядисани в червено и снабдени с основен интериор. Единият е поставен в музей в Япония, а другият е изложен в Toyota Motorsport GmbH в Кьолн, Германия.
Представен навреме за Льо Ман през 1998 г., GT-One се появи за първи път на официалните дни за тестове на състезанието, проведено през май. За самата състезателна седмица и трите автомобила се представиха възхитително в квалификацията, като наложиха добро темпо, класирайки се на 2-ро, 7-мо и 8-о място, изпреваренти само от конкурента си от GT клас, Mercedes-Benz .
За самото състезание # 28 GT-One претърпя инцидент с висока скорост по средата на състезанието. Другите двама участници продължиха участието си, оставайки в топ 10. Въпреки това, в последните часове, по-високо класираният номер 29 GT-One претърпя повреда на скоростната кутия. Така Toyota беше оставена да заеме 9-то място с номер 27, който завърши състезанието на 25 обиколки зад печелившия Porsche 911 GT1 .
По време на състезанието в Льо Ман 1999, GT-Ones се бориха за лидерството с BMW и Mercedes. За съжаление GT-One беше възпрепятстван от по-висок разход на гориво и от повреди на неговите гуми Michelin през цялото състезание, причинени най-вече от остър чакъл, който беше докаран на състезателната повърхност от други автомобили . Дизайнът на кладенците на колелата на GT-One позволява издухана гума да причини големи повреди на механичните връзки вътре. Така само след 90 обиколки №1 GT-One, управляван от Мартин Брундъл, претърпя повреда от спукана гума която не позволи да се добере до бокса. По средата на събитието GT-One №2, управляван от Тиери Бутсен също пука гума при висока скорост и претърпява инцидент. Катастрофата бележи края на състезателната кариера на Бутсен. Това остави отбора само с кола №3, която все още беше в челото на състезанието. Към този момент голяма част от участниците напуснаха състезанието, Мерцедес поради катастрофа на единия автомобил и напускането на другия. Audi също беше загубил два от четирите си автомобила, BMW и Panoz бяха единствените отбори, които продължиха без големи проблеми.
Програмата GT-One няма да продължи през 2000 г., вместо това Toyota превръща TTE в лидери на новия екип на Toyota F1 . Това ще отбележи края на опитите на Toyota в Льо Ман, започнали през 1985 г., до завръщането му през 2012 г. с TS030 Hybrid затворен прототип LMP1 в Световния шампионат за издръжливост на FIA . След като Mercedes-Benz се оттегли и Audi се отказа от своя LMGTP конкурент, Audi R8C , няма участници в LMGTP в състезанието за следващата година; само Bentley продължи да се състезава в класа, докато не беше премахната в резултат на преструктурирането на класа LMP през 2006 г.
Toyota GT1 #1 Le Mans 1999 - HPI











Видео
https://www.youtube.com/watch?v=EqOArFhn9us