След половин година затишие продължавам WRC-поредицата като днес ще почета един от най-великите пилоти на всички времена - Колин Макрей.
Докато гледах документалния филм за живота му (Colin McRae Rally Legend), осъзнах че в колекцията си нямам нито един модел на кола, управлявана от него и се заех да поправя този пропуск. Това упражнение ми отне ни повече, ни по-малко от година и 2 месеца. Причината за дългото търсене е, че исках кола от конкретно състезание и на точно определен производител, което предвид възрастта и тиража на представения по-долу модел, се оказа нелека задача. Алтернативата на AUTOart я зачеркнах на мига заради сбърканата предница.
И така... стигаме до култова разцветка и култов пилот от инфарктната битка между Макинен и Макрей в Монте Карло през 2001. Сега малко истотрия - Макрей води в първите два дни от надпреварата. На третия и последен състезателен ден (21. януари), по време на фаталния 13-и етап в средата на един десен завой електронната газ на Фокуса на Макрей отказва. Макинен, който се движи зад него, замалко не го удря, но успява да спре навреме и го заобикаля с безизразно лице. Макрей макар и вече изпреварен от опонента си, успява да подкара Фокуса, който обаче се предава още веднъж преди края на надпреварата. Шотландецът изпуска нервите си, излиза от колата и започва да я рита от яд - ето и видеорепортаж от състезанието. Освен това имам и Евото на Томи Макинен от същото състезание, което той печели.
'01 Ford Focus RS WRC Rallye Monte Carlo (Minichamps)
Колин Макрей е роден в Ланарк, Шотландия – баща му Джими е 5-кратен победител в Британския Рали Шампионат, а Колин е най-големият от 3-ма братя – по-малкият Алистър Макрей също е рали пилот, както и чичото по майчина линия Hugh "Shug" Steele.
Колин се жени за Алисън Хамилтън, която среща на 19-годишна възраст като негова навигаторка. Имат 2 деца Холи и Джони. През 1995 Колин се мести княжество Монако отчасти заради приятелството си с Дейвид Култард, но прекарва повече време в Ланаркшир, където двойката купува къща от 17-и век. Племенникът на Макрей, Макс също е автомобилен пилот.
Кариерата на Макрей започва от ранна възраст, когато се състезава с велосипеди, но интересът му към 4-колесните превозни средства надделява. На 13 побеждава шотландския шампионат по мотокрос за ученици. На 16 чрез Coltness Car Club, Макрей придобива тестова категория и започва да се състезава с Мини Купър.
През 1986 участва в Шотландския Рали Шампионат с Talbot Sunbeam заедно с навигатора на баща си Ian Grindrod и веднага си спечелва слава благодарение на скоростта и зрелищен стил на управление, силно наподобяващ този на финландеца Ари Ватанен, когото Макрей винаги е посочвал като свой идол.
Дебютът му във WRC-надпревара се състои през 1987 на Рали Швеция с Vauxhall Nova, където финишира 36-и в крайното класиране, а 2 години по-късно с Ford Sierra завършва 15-и. През 1988 със своя Vauxhall Nova печели Шотландския Рали Шампионат, а следващият му състезателен автомобил е Ford Sierra XR 4x4. През 1989 завършва 5-и в Нова Зеландия със Sierra Cosworth. През 1990 постига 6-о място на RAC Rally във Великобритания въпреки няколко инцидента. През 1991 минава към професионалните пилоти, след като подписва с Prodrive и David Richards и започва да кара за Субару в Британския Рали Шампионат с годишна заплата около £10,000. Макрей печели Британския Шампионат през 1991 и 1992, което му отваря врата към заводския WRC-отбор на Субару. През 1992 Макрей дебютира в Британския Шампионат за Туристически Автомобили (BTCC) с едно-единствено участие за отбора на Prodrive с BMW на кръга Knockhill, където се сблъсква с Matt Neal. Организаторите стигат до заключението, че Макрей е причинил сблъсък, който е можел да бъде избегнат, заради което го дисквалифицират.
При повишението си през 1993 Макрей първоначално кара подготвено от Prodrive Subaru Legacy Група А заедно с финландците Ари Ватанен, Хану Микола и Марку Ален. Своята първа победа във WRC Макрей осъществява през същата година на Рали Нова Зеландия. Това е също и първа победа за новосформирания отбор на Субару, кратко преди Legacy да бъде пенсионирано в полза на новата тогава Subaru Impreza 555.
Първенците в шампионата Toyota (TTE) са дисквалифицирани през 1995 на Рали Каталуния заради употреба на непозволен в правилника въздушен рестриктор. Това позволява на Макрей да спечели пилотската титла през 1995, която той постига с победа 1-2 редом до своя съотборник и двукратен шампион Карлос Сайнц на Рали Великобритания. Въпреки че продължава да бележи победи през следващите години, включително и на специализирани надпревари като Рали Акрополис, Сафари и Корсика, Макрей не успява да се нареди на по-горно от 2-ро място в крайното класиране през сезоните 1996 и 1997 зад финландеца Томи Макинен, който кара за Мицубиши Ралиарт. Въпреки това Колин съдейства на Subaru за 3-те последователни конструкторски титли. В своя последния сезон за Субару 1998 Макрей печели 3 надпревари и се нарежда 3-и в крайното класиране, освен това записва победа в Race of Champions на Канарските острови.
След поредица години с променлив успех, през 1999 Макрей подписва със заводския отбор на Форд M-Sport, за да кара новия Focus RS WRC. За период от 2 години договорът предвижда 6 милиона паунда за Макрей, които по това време го превръщат в най-скъпо платения рали пилот. Следват 2 последователни победи на Рали Сафари и Португалия. Новата кола обаче страда от проблеми с надеждността през по-голямата част от сезона, заради което Макрей завършва 6-и в крайното класиране. През сезон 2000 Макрей се изкачва на подиума през февруари на Рали Швеция. Следват победи на асфалтовите етапи в Каталуния и чакълените в Гърция, а крайният резултат е 4-о място при пилотите. В средата на сезон 2000 заради проблемите с издръжливостта на колата, Макрей заплашва че ще напусне отбора ако повредите продължат. Подемът към края на сезона обаче го кара да поднови договора си с Ford за още 2 години.
Променливият успех на Макрей с Форд продължава и през 2001 без запише точка в нито един от първите 4 кръга. На първата надпревара в Монте Карло Макрей води пред шампиона за предходния сезон Томи Макинен, но отпада. Следват 3 последователни победи в Аржентина, Кипър и Гърция, които го приравняват с първенеца Макинен – и двамата с 8 точки. Въпреки че е начело в шампионата преди началото на последната надпревара във Великобритания, Макрей още веднъж изпуска шанса си за втора WRC-титла в кариерата след като катастрофира и завършва 2-ри при пилотите – на 2 точки зад Ричард Бърнс със Субару.
С победа в Рали Сафари през 2002, Макрей влиза в книгата за рекорди като пилота с най-много победи в Световния Рали Шампионат като неговият рекорд е подобрен единствено от Карлос Сайнц. Договорът на Макрей с Форд е прекратен след сезон 2002 след като поисква от отбора 5 милиона паунда на година.
За сезон 2003 Макрей подписва със Ситроен, които в предходните години изграждат слава на печеливш отбор, благодарение на младия французин Себастиан Льоб, но иначе тимът предприема своята първа цялостна кампания във WRC. 2-ро място на дебюта му в Монте Карло, заедно с Льоб и Карлос Сайнц, които съдействат за победа 1-2-3 с Xsara WRC, е най-добрият резултат за Макрей през този сезон и впоследствие завършва 17-и при пилотите без нито една победа. През 2004 влизат в сила промени в правилата, според които номинираните за точки пилоти са намалени от 3 на 2 за отбор. Така Льоб, който е най-успешният пилот в отбора е единят номиниран, а вторият трябва да бъде избран между Сайнц и Макрей – тъй като Сайнц е по-резултатен от двамата, Макрей е принуден да си търси нов отбор за сезон 2004. Дейвид Ричърдс, бившият шеф на Макрей в Субару, който по това време държи търговските права на WRC ISC, е притеснен, че загубата на McRae би навредила на спорта, се заема да помогне на McRae да намери пилотско място за 2004. Въпреки това Макрей не успява да си намери отбор и за първи път от 10 години пропуска участие във WRC.
През 2004 Макрей участва в „24-те часа на Льо Ман“ с Ферари 550-GTS Maranello, където завършва 3-и в клас GTS, а през януари 2004 дебютира в Рали Дакар с Нисан и отбелязва победи в 2 от етапите. През 2005 се завръща и е най-бърз на 2 от първите 3 етапа в Мароко преди да катастрофира към края на 6-и етап.
През 2005 побеждава Baja 500 Portalegre.
През август 2007 Макрей съобщава, че все още се надява да намери място във WRC за сезон 2008, но заявява, че „ако това не се случи следващата година, няма да се върна, защото на това ниво не можеш да бъдеш извън спорта за по-дълъг период.“ През 2007 в Autosport подкаст Дейвид Ричардс потвърждава, че той и Макрей са обсъждали завръщането му в Subaru за сезон 2008. Макрей се свързва с Робърт Рийд, за да бъде негов навигатор, но преди да започнат тестовете им заедно, е съобщено за смъртта на Макрей.
Той умира на 15-и септември 2007 когато хеликоптерът му се разбива на 1 миля северно от Ланарк, Шотландия в близост до дома на семейството. 5-годишният му син Джони и 2-ма приятели на семейството – Graeme Duncan и 6-годишният приятел на Джони – Ben Porcelli също умират при катастрофата.
На 6-и септември 2011 разследването на инцидента заключава, че Макрей е виновен за катастрофата, довела до смъртта му и смъртта на пътниците му. Шериф Никола Стюарт заявява, че Макрей е предприел „ненужен и опасен“ нисък полет и че като частен пилот Макрей е неквалифициран и необучен да лети при такава височина. Установено е също, че лицензът на Макрей е изтекъл през 2005, а валидността на хеликоптера е изтекла през март 2007. В течение на разследването става ясно, че родителите на Бен Порчели не са дали разрешение на Макрей да качи сина им в хеликоптера.
Представяне на Focus RS в темата
Представяне на Focus RS WRC в темата
