Колекция 1:43 - Killer Queen

[taiko]

+/- 400 малииии то самолет, май бая е бърникано.

[emovalkov95]

ВЪРХОВНО! Любимото ми нещо в това хоби! Със здраве да се радваш и на колата, и на моделчето и още много страхотни емоции да ти носят!

[TheDevilTwin]

Porsche of the East Part 2

Моделът, който ще ви представя днес, е най-култовата Шкода за всички времена, дължаща славата си на успехите по състезателните писти и красивия непреходен дизайн, който е и причина за прякора й.
През 70-те и началото на 80-те частни отбори в Западна Европа участват в надпревари на затворена писта с тунинговани 130-ки, тъй като колите са изключително конкурентни в най-малкия клас, освен това са сравнително евтини.

Тази доработка е на базата на Foxtoys / Spark с преправен преден дифузьор, джанти и декали. На живо изглежда внушително въпреки видимите недостатъци като олято лепило и гънки по лепенките. Ето модела, от който е започнало надграждането.

'76 Škoda 130 RS (Foxtoys)



Представяне на 130 RS в темата

[stoicho110]

Добре е станала доработката. Браво

[Тихомир]

Смолен ли е модела? Спарк имат и метални. На мен задницата много ми допада на тази Шкода. Джантите са страхотни.

[taiko]

Харесва ми. Май имаш още няколко такива шарени.
В колекцията си имам две шкоди, може да се помисли по темата и да се разшири. Така и така имам доста житейски спомени, свързани с тази марка.

[TheDevilTwin]

Muscolo Italiano

Днешният модел е на неособено известен автомобил, но пък за сметка на това страхотно чаровен. Базирана на ФИАТ 850 купе, това е една от многото разработки на Абарт от 60-те, коя от коя по-екстремни. Истинската версия е била скъпа, съответно произведеният й тираж се брои на пръстите на едната ръка.

Алтернативата на Спарк е моделът на Hatchette от Абарт поредицата им, издадена преди 10-ина години. Както обаче се досещате, пропаст ги дели откъм детайлност - все пак журналката е модел за 15-20 лева и за парите си определено е добро попадение. Когато беше актуална, имах бройки от нея, но ги продадох до една, наред с останалите Абарти от журналната серия.

'66 Abarth OT 2000 Coupé "America" (Spark)



Abarth OT 2000 Coupé “America”
Години на производство: 1966
Държава: Италия
Произведени бройки: 5
Дизайн на купето: Mario Colucci

През 1964, когато на пазара излиза новият Fiat 850, повечето с пълно право го възприемат като усъвършенстван вариант на общодостъпния Fiat 600, но нищо повече от това. Карло Абарт обаче, както винаги има други виждания по тези въпроси и незабавно се заема с преработката на 850, въодушевен от големия успех, който постига със спортните версии на Fiat 600. Като начало повишава мощността от 34 на 42 к.с., но това някак си не успява да грабне вниманието на публиката, и още в края на 1964 той предлага нова версия на 850 с мощност 54 к.с. Година по-късно конските сили вече са 62, а съвсем скоро след това стават 74, докато максималната скорост е увеличена до невероятните за такъв работен обем 172 км/ч. Цената на тази екзотика, разбира се, също е доста висока. Докато стандартният Fiat 850 струва 798 000 лири, за купето на Abarth трябва да се платят цели 1 410 000 лири. Специалната серия, разработена от Карло Абарт, е лансирана на пазара под общото наименование „OT“, което значи Omologata Turismo (хомологиран туристически автомобил).

По отношение на Fiat Abarth от серия OT е необходимо да се уточни типът на каросерията и предназначението, за да се установи за кой точно модел става дума. Fiat Abarth OT 850 е представен през май 1964 на базата на Fiat 850 и разполага с леко модифициран сериен двигател. През ноември 1964 идва ред на OT 1000 с обичайната каросерия, но с най-новата еволюция на добре познатия 982-кубиков Abarth двигател от Fiat 600, отличаващ се в този вариант с акронима 202. Месец по-късно, през 1964 в Торино по едно и също време дебютират OT 1600 и OT 1000 Spider Speciale. Първият, базиран на Fiat 850, с подсилен 2-камерен двигател с двойно запалване от 1600 GT berlinetta, чиято мощност от 154 к.с. му позволява да достигне максимална скорост от 220 км/ч. OT 1000 Spider Speciale е създаден от Pininfarina в един единствен екземпляр с многобройни стилистични иновации, най-важната от които е носът с фаровете, затворени в прозрачен обтекател с формата на леща, която предшества грандиозното Ferrari Dino Coupé Speciale, създадено от Pininfarina за автомобилното изложение в Торино през 1965. През първите месеци на 1965 обикаляйки Торино е видян модел, който никога не е представян официално: OT 2000, всъщност нова версия на „чудовищния“ OT 1600, но оборудван с 2-литров двигател с двоен разпределителен вал и забележим заден аеродинамичен спойлер. На 1. април същата година Fiat Abarth Sport Spider OT 1600 е добавен към семейството OT – същински състезателен прототип, оборудван с шаси от пресована ламарина, екстраполиран от Fiat 850 и доработен от Abarth двукамерен 1600-агрегат, и лека 2-местна каросерия, отговаряща на състезателните разпоредби. През юни прототипът Sport Spider OT 2000 се присъединява към по-малкия, повтаряйки неговото естетическо и механично оформление. Отново през 1965, но на автомобилното изложение във Франкфурт, Pininfarina представя актуализиран OT 1000, който запазва долната част на Spider Speciale от 1964, но се превръща в купе след добавяне на врати, които да осигурят достъп за влизане в колата.

На 9. септември 1965, почти едновременно с обновения OT 1000 на Pininfarina, Карло Абарт представя своите OT 1000 Coupé и Spider, предназначени за серийно производство. Двата автомобила произлизат от моделите Fiat 850 Coupé и 850 Spider, тъй като са разработени в Corso Marche чрез монтиране на класическия 982-кубиков двигател Abarth с един разпределител (код 202), вграждан в OT 1000. Те са актуализирани естетически с обичайните декорации и брандиране на Abarth. Мощността на Fiat Abarth OT 1000 Coupé и Spider е 62 к.с., максималната скорост е приблизително 155 км/ч. Цените са 1 160 000 лири за Coupé и 1 300 000 лири за Spider.

Fiat Abarth OTR 1000 Coupé дебютира през септември 1965, като предлага OT-окомплектовка на цена от 1 410 000 лири, но добавя преден радиатор, защитен от хромирана решетка и радиалния двигател, т.е. оборудван с нова цилиндрова глава с бисферични горивни камери и единично захранване с гориво. Радиалният двигател се вгражда също в 1000 OTR и 1000 Berlinetta – единична бройка, която производителят на каросерии Нучио Бертоне подготвя за автомобилното изложение в Торино от 3-14 ноември 1965, като монтира твърдия покрив от 850 Spider, които той произвежда за Fiat и на свой ред става основа за модификациите на Abarth. Отвъд покрива, другата значителна естетическа разлика е отварянето на въздухозаборника за предния радиатор. Предният радиатор, типичен за OTR, е монтиран и в OTS 1000 Coupé. Моделът е включен в официалната ценова листа на Abarth през септември 1966, докато първите прототипи започват да циркулират през декември 1965, а хомологацията за състезания в категорията GT Group 3 се провежда на 23. март 1966. Естетически, OTS е много подобен на OTR, но механично е по-близък до OT, от който се различава по скромното увеличение на мощността от 62 на 68 к.с. и също толкова скромно увеличение на максималната скорост. В очакване на състезанията, Карло Абарт одобрява няколко специални детайла за този модел, основният от които е всмукателен колектор, позволяващ монтаж на карбуратор Weber 36 DCD 7 вместо Weber 30 DIC, който се вгражда стандартно. Същият OT акроним е използван за прототип, създаден чрез монтиране на двигателя 1000 върху каросерията на OT 1600 Spider Sport. OT 1000 Spider Sport не достига до серийно производство, но се използва от пилотите на официалния отбор, с цел участие в Европейския планински шампионат и Световния шампионат за производители.

Тези автомобили са толкова бързи, че редица спортни асоциации, включително и американската SCCA, забраняват на Abarth участие в клас под 1000 кубика, тъй като става ясно, че опонентите им нямат никакъв шанс. В Италия обаче еволюционното развитие на този автомобил продължава да изненадва с все по-разтърсващи версии. Част от купетата на Fiat 850 започват да се оборудват с по-големи двигатели с обем 1300 и 1600 куб.см., чиято максимална мощност вече достига 95 к.с., но това явно не е достатъчно. Още през февруари 1966 Карло Абарт представя в Торино своето истинско чудовище Abarth OT 2000 Coupe, с което традиционно добрите взаимоотношение между Abarth и Fiat достигат взривоопасно висок градус.

По случай първото автомобилно изложение Competition Car Exhibition, което се провежда в Торино от 26 февруари до 28 март 1966, OT 2000 е добавен към вече многобройното семейство на Abarth. Грандиозното купе e изложено с надпис на предното стъкло, обявяващ максималната скорост от 240 км/ч. OT 2000 се предлага върху каросерията на Fiat 850 Coupé. Разработката на този италиански „Muscle car“ започва още през 1964 под ръководството на главния инженер Марио Колучи и специалиста по двигатели Лучано Фочи. В резултат на това е проектиран 2-литровият OHV двигател Abarth Sigla 200 със специална цилиндрова глава, който е оборудван с два 2-камерни карбуратора Weber 45 DCO3 с хоризонтален поток. Той най-напред е внедрен в Simca-Abarth още през 1964, но когато е взето решение да бъде използван при серийна версия на Abarth, базирана на Fiat 850 Sport Coupe, мощността му е редуцирана до „по-скромните“ 185 к.с., но благодарение на увеличения въртящ момент от 185 нютонметра при 5500 об/мин. е постигната по-добра гъвкавост. Скоростната кутия е 5-степенна Abarth Tipo 139. Окачването също е специфично с люлеещи се рамена, стабилизатори и телескопични хидравлични амортисьори отпред, докато отзад е с тръбни рамена, пружини и телескопични хидравлични амортисьори. Джантите са изработени от магнезий, а четирите масивни състезателни гуми Dunlop са с размер 13x5J отпред и 13x6J отзад.

Външно каросерията на автомобила се отличава с по-масивни калници и твърде нетипичната за автомобил със заден двигател предна радиаторна решетка, под която е поставената резервната гума. Това разположение е предложено заради невъзможността резервното колело да се постави по друг начин под предния капак, тъй като мястото е запълнено от водния и масления радиатор, съответно колелото играе ролята на нещо като „пневматична броня“.

Мениджърите на Abarth, присъстващи на изложението в Торино, обясняват, че OT 2000 е последното от „чудовищата“, като подчертават известно задоволство от определението, дадено от пресата, и подчертават, че колата е замислена с цел да изненада и създаде интерес около марката. Някои журналисти и историци дават прякора „Америка“ на този модел, предполагайки, че е предназначен за пазара в Съединените щати. Доколкото е известно обаче, са създадени само 5 екземпляра, като днес един от тях се намира в Испания, а друг в Германия.

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 1.946 литра
Компресия: 10.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (OHV)
Пълнене с гориво посредством: 4 карбуратора Weber 45 DCOE/9
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Abarth Tipo 139
Предаване: задно
Тегло: 710 кг.
Мощност: 185 к.с. при 7200 об/мин.
Въртящ момент: 185 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 95.06 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.26 к.с. на кг.

[Тихомир]

Това бих го определил като "сиромашко" 911. Абарр наистина имат брутални разработки на базата съвсем обикновени коли. Интересна тривия за нас Пирин-Фиат 850, от който са сглобени няколко десетки бройки.

[TheDevilTwin]

Това бих го определил като "сиромашко" 911 ...

Аз бих го сравнил по-скоро с 356, тъй като е 4-цилиндрово, а размерите му са сходни. Разбира се първите 911-ки като евтина алтернатива са предлагани също и с 4-цилиндровите боксери от 356, но тяхното наименование е 912
Има още един автомобил, който застрашително много прилича на този Фиат - BMW Glas GT, което e с типично италианска нотка, благодарение на дизайна на Пиетро Фруа:
https://www.secret-classics.com/en/bmw-1600-gt/

[taiko]

Аз бих го определил като сиромашко фери 250. Щото отвън ми напомня на него. Направо си ми крещи в лицето.

Междо другото такъв GLASS (май беше оранжев) има и у нас, часто го виждах по ретропарадите.
От абарт+фиат разработките обаче най ми харесват 500-ките.

[taiko]

[milski]

Готин мъник.Много добри детайли и изработка.

[TheDevilTwin]

Angry Bird

За легендарната машина, която ще представя днес, думите са излишни. Затова ето два образователни клипа по темата:
https://www.youtube.com/watch?v=3U26ddkVw2Q
https://www.youtube.com/watch?v=9Xc5Gwd6XTI

'87 RUF CTR "Yellowbird" (Spark)



RUF CTR “Yellowbird”
Години на производство: 1987-1996
Държава: Германия
Произведени бройки: 29

RUF CTR (Group C, Turbo RUF), известен също като Yellowbird (жълта птица) e доработена версия на Porsche 911, дело на немския производител RUF Automobile. Представен за моделната година 1987, CTR използва подобрена и силно модифицирана версия на 3,2-литровия 6-цилиндров боксер, олекотени панели на каросерията, интегрирана клетка за безопасност (добавяща твърдост на шасито в допълнение към безопасността на пътниците), подобрено окачване и спирачки, поръчкова трансмисия, и няколко уникални детайла като например полиуретанови брони и странично монтиран пълнител за масло (функция на Porsche за моделната 1972), наложено след преместването на резервоара за масло напред, за да се изчисти междинният охладител от тази страна.
Колата получава прякора си „жълтата птица“ по време на тестовете на списание Road & Track, чиито служители отчитат контраста, породен от жълтия й цвят на фона на облачното небе в деня на фотосесията.

CTR (съкращение от „Group C Turbo RUF“) се базира на 1987 911 Carrera 3.2 вместо на 930 Turbo – фабричната версия на Porsche 911 с турбокомпресор. Решението автомобилът да се базира на Carrera 3.2 е взето поради малко по-ниското собствено тегло и коефициент на съпротивление на 3.2. Фабричните панели на каросерията, включително вратите, капака и капака на двигателя, са заменени от алуминиеви, благодарение на което теглото е намалено с 200 кг. Усилията за намаляване на съпротивлението, използването на предни и задни брони от фибростъкло и чифт всмукателни канали на задните раздувки, за да бъде осигурен въздушен поток към междинните охладители, оглавяват списъка с модификации на каросерията. Задните арки също са леко увеличени на ширина, за да поемат по-големите джанти Speedline.

В допълнение към по-леките панели са направени значителни модификации на двигателя, включително разпробиване на цилиндрите до 98 мм, за да се увеличи работният обем от 3,2 (3,164 куб.см) на 3,4 литра (3,367 куб.см), добавяйки подобрена система за горивно впръскване DME, първоначално проектирана за състезателното Porsche 962. Създадена от нулата турбо система, включваща големи двойни турбокомпресори и двойни междинни охладители, са основните акценти на модификациите, направени по двигателя, осигурявайки мощност от 469 к.с. при 5950 об/мин. и въртящ момент 553 нютонметра при 5100 об/мин.

По това време Porsche предлага 911 3.2 с 5-степенна ръчна трансмисия, но 930 Turbo е предлагано единствено с 4-степенна ръчна трансмисия, избрана, защото е единствената в състояние да се справи с високата мощност на турбомотора. Тъй като не се задоволява само с 4 предавки и не може да модифицира задоволително 5-степенната трансмисия, за CTR компанията RUF избира да използва нова 5-степенна трансмисия по собствен дизайн, което им дава пълна свобода да персонализират предавателните числа. Използвани са модернизирана система на окачване, 17-цолови алуминиеви джанти RUF Speedline, спирачна система Brembo с диаметър 330 мм и гуми Dunlop's Denloc system performance.

Компанията представя автомобила в края на 1987 на цена 142 900 щатски долара (приблизително 362 000 щатски долара през 2022), въпреки че цената варира в зависимост от това дали даден клиент го е поръчал директно от RUF или е докарал кола, закупена чрез дилър за преработване. RUF произвежда едва 29 автомобила от шасита, закупени от Porsche (отличават се по специфични RUF VIN-номера), а около 20-30 броя са клиентски коли, доработени впоследствие.

Твърди се, че официално съобщената мощност от 469 к.с. е най-ниското показание на динамометъра от всички тествани CTR двигатели, докато средната стойност е по-близо до 500 к.с.
С тегло от 1150 кг, CTR ускорява от място до 60 мили в час от 3,65 секунди, а максималната му скорост е над 210 мили в час. Въпреки че Porsche 959 е по-бързо по отношение на ускорението до 60 mph, Yellowbird е в състояние да надмине всяка конкуренция от периода, достигайки максимална скорост от 342 км/ч., която го прави най-бързият сериен автомобил в света в края на 80-те.
Като цяло CTR надминава повечето суперколи от онова време, включително Ferrari Testarossa и Lamborghini Countach. Освен това, въпреки че е по-бавен от Porsche 959 от 0-60 mph, Yellowbird изпреварва Porsche 959, Ferrari F40 и Lamborghini Diablo, ускоряващи от 0-100 mph, а максималната му скорост е най-висока.

CTR също така е висококомпетентен автомобил за писта и в продължение на няколко години държи неофициалния рекорд за най-добро време за обиколка на пистата Нюрбургринг-Нордшлайфе.
RUF CTR се появява за първи път през април 1987 в класацията „Най-бързите автомобили в света“, организирана от американското автомобилно списание Road & Track, в която е определен за „Най-бърз сериен автомобил в света“. Той ускорява от 0-60 мили в час за 4,0 секунди, 0-100 мили в час за 7,3 секунди, 0-200 км/ч за 10,5 секунди, 1⁄4 миля за 11,7 секунди с терминална скорост 133,5 мили в час (215 км/ч) и достига максимална скорост от 211 mph (340 km/h), побеждавайки конкуренцията с 10 mph (16 км/ч). Редакторът Пол Фрер съобщава: „Това е по-бързо, отколкото някога съм карал в живота си!“.

През 1988 Auto Motor und Sport организират високоскоростен тест на Nardò Ring, където RUF CTR е най-бърз, достигайки 342 км/ч. / 213 мили в час, надминавайки Porsche 959 (339 км/ч. / 211 мили в час), две Ferrari F40 (321 км/ч. / 199 мили в час) и Mercedes AMG 6.0 32V (288 км/ч. / 179 мили в час). В един момент постига неофициални 346 км/ч. / 215 мили в час.
През 1989 тест пилотът Щефан Розер кара CTR на Нюрбургринг. Обиколките са заснети на камера и пуснати от RUF във видео, наречено „Очарование на Нюрбургринг“, което добива популярност. Car & Driver го наричат новаторски, завладяващ и въздействащ, а за Top Gear това е най-добрата и вълнуваща обиколка за гледане.

През 2004 RUF CTR успява да се справи с по-нови спортни автомобили като Porsche Carrera GT, Ferrari Enzo и Mercedes-Benz SLR McLaren в предизвикателството Autocar 0-100-0 и впечатлява публиката, а друг автомобил, с пробег над 100 000 километра – на предизвикателството „Road & Track стоящи мили“ през 2005. След като тества CTR, Стив Милън заявява: „Това нещо е страхотно. Ускорява силно. Това е истинска кола от старата школа с много въртящ момент и мощност. Просто страхотно. Какъв прилив. Издържа през целия път.“

RUF CTR е автомобил, който може да се управлява във видеоигрите „The Duel: Test Drive II“, „Project Gotham Racing 3“, „Project Gotham Racing 4“, „Driver: San Francisco“, „Forza Motorsport 4“, „Forza Motorsport 5“, „Forza Horizon“, „Forza Horizon 2“, „Assetto Corsa“, „Project CARS“ и повечето симулатори от поредицата „Gran Turismo“.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер с въздушно охлаждане и 2 турбини
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 3,367 литра
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване DME
Купе/шаси: стомана с алуминиеви панели
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1150 кг.
Мощност: 469 к.с. при 5950 об/мин.
Въртящ момент: 553 нютонметра при 5100 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 139.29 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.40 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.1 сек.

[taiko]

Супер модел. Жалкото е, че вече тотално не ги различавам.

[Тихомир]

Брутален звяр.