Този модел е доста стар, Политойс от 60-те, има активен преден и заден капак, врати, покривът се вдига от едната страна като при истинския, а също и капачките за резервоара. Моделът има и окачване. Предполагам е произведен в края на 60-те. Различава се от вида на истинската шосейна 250 LM, обаче няма да дам трицифрена сума за модела на ЛоокСмарт, който е супер детайлен и достоверен, но просто е много скъп. Ако въобще се появи в продажба защото от няколко години не съм го виждал на търг в ибей.
ФИА отказва да узакони 250 LM като версия на 250 GT поради наистина огромните различия между двата автомобила. Единствената опция за Ферари останала да убеди ФИА , че ще произведе 100 броя от 250 LM. Дори днес италиански автомобил с централно разположен двигател се счита за екзотичен и ФИА били много скептични към твърденията на Ферари за бъдещото производство. Ферари продължават развитието на 250 LM през зимата на 1963/64 въпреки неяснотата около хомологацията на модела. Една от най-големите промени е замяната на мотора с по-голям 3.3 литров вариант. Все пак името остава 250 LM вместо по-подходящото 275 LM. Производството започва в началото на 1964та въпре че все още нямало зелена светлина за участие в клас GT от ФИА. Купувачите на 250 LM били принудени да участват в класа на състезателните прототипи, а Ферари трябвало да правят нова модернизация на 250 GTO за клас GT. Новата серия 2 на GTO външно имала сходен дизайн с 250 LM , но не успяла да победи на Льо Ман. Все пак титлата отново била за италианската компания.
Като цяло имало огромен интерес от частните отбори за автомобил клас GT s двигател разположен централно, но ФИА така и не давала хомологация на модела на Ферари. Последният опит да се достигнат трицифрените числа при продажбите бил автомобилът с шаси 6025. Шасито било изпратено при Пининфарина със заръката да се направи шосеен автомобил от 250 LM. Традиционно шосейните автомобили Ферари се различавали минимално от състезателните им събратя, но в този случай Пинифарина се заемат сериозно с автомобила. Пининфарина правят колата по-лесна за всекидневно използване като променят покрива и увеличават шасито до 2600 мм. По този начин увеличават интериорното пространство. За да запазят оригиналния дизайн на колата, широчината и дължината на купето били увеличени.
Автомобилът е боядисан в необичаен бял цвят със две сини ленти и кръстен от Пининфарина 250 LM Stradale. Цветовата схема била специално подбрана за да се хареса на клиентите от най-големия пазар на компанията - САЩ. Колата е представена на изложението в Женева през 1965та. В края на изложението имало поръчки за 16 броя, но Stradale остава единствената направена бройка. Всичко на всичко са построени само 32 250 LM автомобила и модела никога не получава хомологация за клас GT. През 1965 , 250 LM използвани от частни отбори успяват да спечелят на Льо Ман като тази победа до ден днешен е последната победа на Ферари на култовото състезание за издръжливост. След края на състезателната си кариера няколко 250 LM за превърнати в шосейни автомобили. Уникалното 250 LM Stradale след изложението в Женева заминава за изложението в Ню Йорк , където е представено от вносителя на Ферари Луйджи Чинети. Той успява да я продаде през 1971 и след това колата се препродава няколко пъти. През 1982 Томас Стегман купува автомобила и го показва редовно по конкурси за елегатност през 80те и 90те.
През 2005 е продадена на сегашния си собственик и претъпява освежаване. Колата днес е в състоянието като на снимките.
Ferrari 250 LM Stradale - Politoys
Днеска снимах една количка от същия производител...
Едно нечервено ферари винаги може да донесе критики. Сега обаче сините, кафявото и златното изпъкват сериозно и са повод да се замислиш дали не искаш да добавиш и някой друг цвят. Не виждам класическата 
