Колекция 1:43 - Killer Queen

[asho.b]

Същински елеанор в автомобилостроенето. Цветовата комбинация е много интересна, а най ме впечатли подробната информация Евала за което.
P.S Между другото този Астън освен във филмите на Джеймс Бонд съм го срещал и в един филм с Джейсън Стейтъм, но не мога да се сетя кой точно беше. Със сигурност не е транспортер. Цветът във филма му беше зелен с бежов салон и се готвеха да убият една мутра, за да му го отмъкнат плюс още хиляди неща

[taiko]

Този витес много ме ръчка напоследък. Щом Иво го е взел, значи си струва. Ясно...няма какво повече да се кумя

[azata]

На мен ми харесва А и като Иво написа-цената му спрямо шампионския си е много приемлива

[ms_power]

На мен едрия металик ми бърка много в очите, но колата е любима! Цветът на интериора също е доста сполучлив.

[taiko]

О да, едрия металик наистина бърка в здравето. Колко модела пропуснах заради това. Боята е за кола 1:1 , някак си не стои добре на малки модели. Но астъна ми е любима кола и ще си го взема - еднро дребно- майната му. навремето така проспах един промоционален Джаг от хобиленд за 25 кинта. Сега се ръфам отзад, ама трудно приемам този вид боя ...

[ferrarista47]

Доста приятно моделче(като не обръщаме съществено внимание на боята)

[Thunderbolt]

предполагам че на снимките изглежда още по-очеизваждащо, трябва да се види на живо.
сега ако сложиш до него и DBS или новия Ванкуиш ще заспи

[TheDevilTwin]

Mulliner

Днес ще обърна внимание на още едно британско купе, но датиращо от период, когато луксозните автомобили са приличали повече на катедрали на колела, а купетата им са били ръчно изваяни от специални ателиета. Предвид цената едва ли е изненада, че единствено лордовете и бароните са имали възможността да ги притежават и да се наслаждават на лукса им.

Моделът е на Oxford и като за 16 евро е направо бижу

'56 Bentley S1 Continental Fastback Mulliner (Oxford)



Bentley S1 Continental
Години на производство: 1955-1959
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 431 (всички версии на S Continental)

Bentley използва името Continental за няколко генерации луксозни модели, започвайки от 1952.

След Втората Световна Война Bentley се преориентира към производство на леки автомобили, а заводът е преместен от Crewe, Англия в Derby. Там инженерите на марката произвеждат R-Type Continental в продължение на три години – от 1952 до 1955. Те са деривати на оригиналния R-Type – втората серия на следвоенната производствена линия на Bentley.

R-Type Continental е един от най-скъпите автомобили за времето си, а шасито му е независимо конструирано и е продавано на производители на каросерии. Произведени са общо 208 бройки.

След R-Type Continental последователно се появяват Continental S1, S2 и S3, започвайки от 1955 – S1 е първият изцяло нов модел на Bentley след войната, а също така и последният автомобил на марката с независимо шаси. S2 се появява през 1959 с нов V8-двигател серия L, използван и в други тогавашни модели на Bentley като Mulsanne. Автомобилите разполагат с климатик и сервоусилвател на волана – екстри, които са смятани за върха на технологиите по онова време. В края на 1962 на бял свят излиза S3, който се отличава по четирите фара, разположени хоризонтално и лек фейслифт на предницата. S-моделите са произвеждани до 1965, когато са заменени от серия Т с монококова конструкция (т.е. купето и шасито са едно цяло), а не с отделно шаси.

В края на април 1955 Bentley анонсира новия си седан, наследник на R-type – модел, който с известни изменения се произвежда от 1946. Купето е 5 или 6-местно и се произвежда от пресована стомана с подчертана външна конструкция. Вратите и капаците са от алуминий.

Екстериорно автомобилът се различава изцяло от R-type, а основните нововъведения са:
• Три инча по-дълга колесна база
• По-нисък таван, но без да се намалява пространството при главите на пасажерите в комбинация с по-голяма вместимост на багажника.
• По-меко окачване с електрически контролирани задни амортисьори.
• По-лек волан и подобрени спирачки.
• Обем на двигателя, увеличен до 4,887 куб.см.
• Стандартна 4-степенна автоматична скоростна кутия с възможност за избиране на индивидуални предавателни числа.

Също както при предходните Mark VI и Bentley R-Type почти няма разлика между стандартните модели на Bentley и Rolls-Royce. Bentley S се различава от Rolls-Royce Silver Cloud I единствено по формата на радиаторната решетка и различните емблеми.

Моделите си поделят 4.9-литров редови 6-цилиндров мотор. Това са и последните автомобили, задвижвани от двигатели, които датират от Rolls-Royce Twenty (1922-1929). Монтирани са двойни SU карбуратори, които през 1957 са подобрени.

Производството е в две версии – стандартна база (3124 мм) и дълга база от 1957 (3226 мм). Стандартната е тествана от британското списание “The Motor” през 1957 и постига максимална скорост от 166 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 13.1 секунди, а разходът на гориво е 17,5 литра на 100 км. Тестовият автомобил е разполагал с опционален сервоусилвател за волана, а цената му е била £6305, от които £1803 данъци. От стандартната база са произведени общо 3072 броя (от които 145 са ръчнопроизведени), а от дългата база – 35 (12 ръчно производство).

Двувратите версии, известни като Continental, са представени 6 месеца след седана – като конфигурация купе (fixed head coupé) и кабриолет (drophead coupé). Те са предлагани само като специална поръчка на премия от около 50% над цената на четиривратите версии. Производството е поверено на H. J. Mulliner & Co., Park Ward, James Young и Freestone & Webb. Съществува и предпроизводствена купе версия с дизайн на Pininfarina.

През 50-те и 60-те години Bentley Continental добива популярност със своя мощен двигател и ниско окачване, което осигурява добро поведение при висока скорост, а страхотният фастбек дизайн на купето спомага на Bentley да си извоюва статут на проспериращ производител в следвоенната епоха.

През 2008 на аукциона “Sports & Classics of Monterey” Bentley R-Type Continental Fastback е продадено за сума надвижаваща половин милион долара, докато екземпляри от версията S1 Continental се търгуват на цени от порядъка на $250,000-300,000.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров редови
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 4.887 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 7.2:1
Клапани: по 2 на цилиндър, OHV
Пълнене с гориво посредством: два SU карбуратора
Купе/шаси: стоманен монокок
Спирачки: барабанни на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна автоматична
Предаване: задно
Тегло: 1700 кг.
Мощност: 170 к.с. при 4500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 34.78 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.10 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 12.9 сек.

[Thunderbolt]

аЦкото бентли

[commodore]

Моделите на Оксфорд,подобно на Вангардс предлагат ,чудесно качество на съвсем прилични цени.Това бентли,го доказва напълно!

[taiko]

[azata]

Много хубаво Бентли И цвета ми допада

[asho.b]

Много хубаво Бентли И цвета ми допада

Просто няма какво друго да добавя

[TheDevilTwin]

Group A Dominator

Дойде момента за един изключително специален модел, който от бая време исках да прибавя към колекцията. Неслучайно заложих именно на 16-клапановата версия с черни кантове на броните, тъй като тя е може би най-успешната от всички. Черните въздуховоди върху предните джанти добавят много агресивен облик, а изработката на HPI е недостижима. Едва когато човек разгледа модел като този, успява да си даде сметка колко недодялани са WRC-бегачките на всички останали производители в мащаба. Жалко, че фирмата се отказва да произвежда 43-ки, защото определено имаше още много какво да покаже. Опитах се да направя хубави снимки, въпреки това не успях да уловя прекрасния интериор, който също заслужава подобаващо внимание.

'90 Lancia Delta HF Integrale 16V Rallye Monte Carlo Winner (HPI Racing)



Lancia Delta Group A
Години на производство: 1987-1992
Държава: Италия
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: Джуджаро

Lancia Delta се появява на рали сцената още през 1985 година със своята версия S4. Когато през 1986 Група Б е забранена от FIA, конструкторите на Lancia решават да заложат на серийната 5-врата версия на Delta и я преработват за участие в Група А на Световния Рали Шампионат през сезон 1987. До ден днешен Lancia Delta държи световния рекорд за най-много последователни конструкторски титли във WRC – общо 6 от 1987 до 1992. Пилотските титли пък отиват при Juha Kankkunen (1987 и 1991) и Miki Biasion (1988 и 1989).

През 1987 година след промяната на статуквото в Световния Рали Шампионат, Lancia се оказва единственият производител, който разполага с подходящ автомобил за участие в надпреварата. Delta HF 4WD (Abarth SE043) разполага с всички необходими качества – 2-литров турбо-двигател в комбинация със задвижване на четирите колела. Неговите конкуренти са или с по-ниска мощност – Mazda 323 и Ford Sierra XR4x4, или със задно задвижване – Sierra Cosworth и BMW E30 M3, а някои дори с предно – Opel Kadett GSi и Renault 11 Turbo. Но не всичко изглежда толкова перфектно – калниците на Delta са прекалено тясни, което възпрепятства монтирането на по-големи колела и спирачки, освен това ограничава хода на окачването. Проблематичен се оказва и компактният размер на автомобила в комбинация с напречно-разположен двигател, тъй като това усложнява достъпа до ключови компоненти – дефект, който няма как да бъде отстранен и при следващите еволюции на Delta. Преди началото на сезон 1987 никой не е предполагал, че Lancia или някой от нейните пилоти ще спечели шампионата.

През 1987 пилотите на отбора са Massimo Biasion, Juha Kankkunen и Markku Alén. Biasion започва с победа на Рали Монте Карло, а по-късно взима първо място в Аржентина и Сан Ремо. Juha Kankkunen пък се нарежда четири пъти на подиума в комбинация с победи на Рали Olympus и на последния кръг – RAC Rally, където отмъква титлата от Markku Alén, чийто надежди угасват след серия от инциденти, включително преобръщане на автомобила по таван пред телевизионните камери още на първия ден. Lancia печели 7 от 11 кръга, което е напълно достатъчно, за да си осигури титлата както при конструкторите, така и при пилотите. След като завършва на първо място при пилотите Kankkunen противно на всички очаквания и политиката на отбора, отива да кара за Toyota след края на сезона.

Delta HF 4WD печели и първите два кръга от сезон 1988 начело с Bruno Saby на Рали Монте Карло и Markku Alén в Швеция, а на третия кръг - Рали Португалия, моделът е наследен от 8-клапановата версия Integrale (Abarth SE044). Ръководителят на отбора Cesare Fiorio споменава в интервю преди състезанието, че новата версия разполага с по-големи калници, които имат за цел да осигурят повече място за подобрените колела и спирачки. Окачването и увеличената мощност пък правят автомобила по-конкурентноспособен на асфалт, въпреки че на чакъл новата кола не показва значително подобрение в сравнение със своя предшественик. Marku Alén отпада с проблем в скоростната кутия още в началото на състезанието, което поражда опасения за здравината на трансмисията и на другия участник – Biasion. Поради това отборът взима сериозни мерки при проверките на колата му. В крайна сметка италианецът завършва надпреварата с победа и без сериозни механични проблеми. Разработката на по-здрава 6-степенна кутия по това време е вече започната и тя е представена още на следващата надпревара. След това Lancia просто доминира до края на сезона. Италианците са победени само веднъж на сухия асфалт на Рали Корсика от Sierra RS Cosworth, пилотирана от Didier Auriol. Така в края на сезона отборът е с победи в 10 от 11 надпревари, което за втори път превръща Lancia в шампион при конструкторите, а Biasion отнася златото у дома. Markku Alén пък завършва сезона с победа на RAC Рали, която е и първа лична победа за финландеца.

Martini Lancia продължават да доминират и през 1989, побеждавайки първите 6 състезания, а накрая отнасят титлата с огромна преднина. Италианецът Miki Biasion, финландецът Markku Alén и французинът Bruno Saby се връщат в отбора, докато други успешни пилоти като французина Didier Auriol, шведа Mikael Ericsson и аржентинеца Jorge Recalde подпомагат отбора през този сезон. На Рали Сан Ремо дебютира Integrale 16V (Abarth SE045). Единствено на това рали състезателните автомобили са боядисани в червено. Biasion доминира през целия сезон и в крайна сметка печели титлата за втори път.

През сезон 1990 Ланчия продължава да участва с Integrale 16V. Към отбора отново се присъединява Juha Kankkunen, където основната движеща сила са Biasion и Auriol. Конструкторската титла е спечелена с общо 6 първи места, но те са поделени между трите пилоти, така че купата отива при Carlos Sainz с Toyota Celica GT-Four ST165. Повратният момент се случва на последната надпревара за сезона – RAC Рали във Великобритания, където Kankkunen катастрофира, водейки в класирането и подарява титлата на испанския пилот. За първи път от 1986 Lancia не успява да спечели едновременно пилотския и конструкторския шампионат.

През сезон 1991 битката между Toyota и Lancia продължава. Преди началото на сезона се появяват спекулации, че Delta ще бъде декласирана от Celica – впечатления, които са подхранвани основно от победата на Carlos Sainz на първия кръг в Монте Карло. Въпреки това в ръцете на Juha Kankkunen Delta завършва на първо място в Кения, Аржентина, Финландия и Австлалия, а Didier Auriol печели Рали Сан Ремо. Ланчия си осигурява титлата за рекордния 5-и път. В същото време Sainz катастрофира в Австралия и отпада след електрическа повреда в Каталуния, поради което титлата отива при Kankkunen. По това време Toyota и Lancia инжектират отборите си с огромен бюджет и зелена светлина за разработки, за да бъде подсигурена победата на всяка цена. Появяват се спекулации, че и двата отбора правят свои собствени интерпретации на правилата, с което ги нарушават, но това така и не е доказано. Въпреки това е всеизвестно, че повечето състезателни автомобили от Група А са разполагали с доста повече от допустимите 300 к.с. – може би по-близо до 400. Колите на Lancia са измежду най-мощните, което в комбинация с издръжливостта им е основна причина за успехите по състезателните писти в лицето на неблагоприятни фактори като например лошото разпределение на тежестта и скоростната кутия, която е доста по-опростена от тази на Toyota.

На RAC Рали през 1991 битката между Kankkunen и Sainz в британските гори се оказва решаваща – колата на Sainz издухва гарнитура на главата и Kankkunen взима трета поредна титла.

За сезон 1992 Ланчия разработва версията Evoluzione (Abarth SE050), която понякога е наричана “Deltona” или “Super Delta”. Тя дебютира на първото рали за сезона – Монте Карло. Тази последна еволюция разполага с по-твърдо купе, по-широки калници, по-големи колела и спирачки, подобрено окачване и аеродинамика, както и по-мощен двигател, с който автомобилът е с 5-6% по-бърз от Integrale 16V. Въпреки това е достигнат максимумът на възможностите, които могат да бъдат извлечени от този автомобил, дизайнът на който по онова време е смятан за вече остарял. Тъй като Lancia не планира наследник, участието на фирмения отбор е прекратено в края на 1991. За следващите два сезона автомобилите са използвани от полу-частния отбор Jolly Club, който е подпомаган от Lancia.

През 1992 Toyota се появява с изцяло нова Celica, която силно контрастира на Delta Evoluzione и се спекулира, че Lancia няма да издържи на конкуренцията. В действителност Celica се оказва проблематична и Auriol доминира до средата на сезона. Kankkunen също отбелязва значителен брой подиуми, както и първо място в Португалия, а гост пилотът Andrea Aghini печели на Рали Сан Ремо. Lancia печели конструкторската титла за 6-а поредна година. Междувременно Sainz изпитва трудности с новия автомобил и на някои надпревари бива победен дори от тромавата Sierra, но през втората половина на сезона испанецът успява да изплува. Auriol пък отпада на Сан Ремо и завършва едва на 10-о място в Каталуния. Преди последния кръг Auriol, Kankkunen и Sainz са на три точки един от друг, поради което са основни претенденти за титлата. В крайна сметка Auriol отпада с повреда в двигателя, а Kankkunen излиза от пътя, оставяйки Sainz с втора титла при пилотите.

През 1993 Sainz отива да кара за Jolly Club с Delta Integrale, но не успява да постигне значими успехи. Това слага край на успешната кариера на Lancia Delta Group A.

[ms_power]

Страхотна красавица и задължителен модел!