DiecastCarsBG

от **asho.b** » 10 Яну 2014, 19:35

Свалям ти

Иво. Досега нямаш лош модел в колекцията. Определено имаш вкус, отношение и голяма доза уважение към моделите. :rocknroll:

от **azata** » 10 Яну 2014, 19:35

Прекрасен модел :clap:

А щом е и специален за теб-честито за тази хубава придобивка :cheers:

от **commodore** » 10 Яну 2014, 20:01

Няма равна! :notworthy:

от **suzuki_rf600r** » 10 Яну 2014, 21:45

Прекрасна е Делтата. :rocknroll:

от **monk.17** » 11 Яну 2014, 11:34

Модела е разкошен . :shock:

от **TheDevilTwin** » 14 Яну 2014, 19:14

Mitsubishi Ralliart Europe

Белите бойци продължават да се множат, а ето и следващите два. Годината е 1995 и японците са окупирали Световния Рали Шампионат - битката се води между Mitsubishi, Subaru и Toyota. Delta Integrale е вече история, а единственият европейски участник е Ford, чийто Escort Cosworth обаче се състезава с променлив успех.

Ево 2-ката е пилотирана от легендата Tommi Makinen и завършва на 4-о място в Монте Карло през 1995, а Ево 3-ката е от състезанието, на което тази еволюция дебютира - Тур дьо Корс (Корсика, Франция). Управлявана от италианеца Andrea Aghini тя се нарежда на достойното 3-о място на въпросното рали.

Представяне на Mitsubishi Lancer Evolution II GSR
Представяне на Lancer Evo III GSR в темата

'95 Mitsubishi Lancer Evolution II Rallye Monte Carlo (HPI Racing)
'95 Mitsubishi Lancer Evolution III Rally Corsica (HPI Racing)

Mitsubishi Lancer Evolution II & III Group A
Години на производство: 1994-1996
Държава: Япония
Произведени бройки: -

Evo II дебютира на рали сцената в Акрополис през 1994. Новата версия разполага с редица аеродинамични подобрения, които правят автомобила по-стабилен при висока скорост. Добавени са и нови амортисьори, с което разликите между първия Еволюшън и Evo II се изчерпват; дори хомологационният номер е един и същ.

За WRC 1994 FIA въвежда ротационната система, провеждайки надпреварата в 10 кръга. Производителите са задължени да участват в поне 9 от тях, за да се класират за конструкторската титла. В средата на сезона Mitsubishi изменят своята програма, което означава че няма да бъдат допуснати до спечелване на титлата.

Основни пилоти за отбора продължават да са Kenneth Eriksson и Armin Schwarz, но навигаторът на Schwarz – Nicky Grist се присъединява към Juha Kankkunen за Toyota. На негово място идва Klaus Wicha, който по-рано е навигатор на Schwarz в отбора на Toyota.

Темпото на Мицубишитата изненадва още при първото рали за сезона в Монте Карло. Armin Schwarz е начело, докато няколко непокорни зрители не принуждават пилота да излезе от пътя. И двамата пилоти на Mitsubishi са опустошително бързи в 11 от общо 22-та етапа на ралито. Въпреки това победата отива при Ford, а Isolde Holderied и Tina Thorner с Mitsubishi печелят титлата при жените в Група N.

Колите от Група N взимат участие от Германия до Португалия, а Holderied/Thorner отново отбелязват победа при жените, завършвайки на 11-о място в крайното класиране – топ резултат за Mitsubishi. На Рали Сафари Kenjiro Shinozuka отново е изпратен от отбора, за да се състезава с Lancer на Mitsubishi Oils. Той успява да оправдае очакванията, завършвайки втори зад Ian Duncan с Toyota.

На Рали Корсика участие взимат единствено немците в Група N, а на Акрополис се появяват новите модели Evolution II. Както Eriksson, така и Schwarz имат малки проблеми преди Eriksson да отпадне със счупено задно окачване. Въпреки това Schwarz съдейства за великолепния дебют на Evo II, завършвайки на второ място в надпреварата.

В Аржентина немските участници от Група N отново бележат успех, завършвайки на почетните 5-о и 8-о място. Големите имена се завръщат в Нова Зеландия, умело подпомагани от Recalde (който отпада след инцидент) и редица частни отбори с Mitsubishi. Липсата на мощност и подборът на грешен офсет за гумите попречва на пилотите да победят, въпреки че 3-о и 4-о място не е никак лош резултат предвид обстоятелствата.

На Рали 1000 Езера участие взимат редица Лансъри и Галанти, собственост на Ralliart Финландия и Mitsubishi Германия. Крайният резултат е победа в Група N и победа при жените за Isolde Holderied.

Ralliart Европа изпраща автомобили и в Сан Ремо. На това състезание се появява и най-новото попълнение в отбора – Tommi Makinen, който е привлечен след добри резултати с Galant в Група N. Роден във Финландия през 1964, той се присъединява към отбора, за да даде своя значим принос за успехите на Mitsubishi през следващите години.
Като цяло Рали Сан Ремо не е успех за Mitsubishi, тъй като окачването на Makinen се разпада, а Schwarz побеждава в два етапа от състезанието, но отпада след като автомобилът му се запалва. Поне Holderied побеждава в клас жени.

Holderied се завръща и на RAC Рали във Великобритания, където се надява да добави още една победа към шампионата в Група N, но нейният основен съперник завършва пред нея. На тази надпревара за първи път Proton дебютира в европейско състезание. Subaru побеждава в RAC Rally, а титлата отива при Toyota.

Kenneth Eriksson с Evo II бележи победи на Рали Индонезия и в Тайланд – два от общо 6-те кръга, които е решено да бъдат причислени към шампионата “Asia-Pacific”, победен от Subaru с Bourne. Eriksson завършва на една точка зад Bourne на почетното второ място.

През 1995 автомобилните производители са принудени да участват във всяка от 8-те надпревари в Световния Рали Шампионат. Mitsubishi Ralliart Европа не разполага с достатъчно голям бюджет за целта, така че на някои надпревари Ralliart Германия покрива участието на Mitsubishi в Група N. Системата за оценяване също е променена.
От техническа гледна точка са въведени нови ограничения за притока на въздух, който навлиза в турбината. Това намалява възможностите за модификации – всички водещи отбори са принудени да ограничат мощността на автомобилите си до 300 к.с. от 2-литровите турбомотори. Mitsubishi представя електронно-контролирани предни и централни диференциали през 1995, за които е отговорен главният инженер на Mitsubishi Ralliart Europe – Rolland Lloyd.

Evo III е изключително оптимизиран рали автомобил, благодарение на PPC-система, която намалява турбо дупката. Други характеристики са активно задвижване на четирите колела, 15-цолови джанти Enkei на етапи с чакъл и до 18-цолови (също на доставчика Enkei, а не OZ, каквито са при цивилните версии) за асфалт. Новите пружини Ohlins и подобрената аеродинамика са хомологирани с Evolution III на 1 април 1995 с номер A5469.

Armin Schwarz се връща при Toyota за сезон 1995, заради което Tommi Makinen става водещ пилот за Mitsubishi. Kenneth Erikkson подновява своя договор с Ralliart, а италианецът Andrea Aghini участва за отбора в няколко надпревари за този сезон. Phil Short пък се присъединява към мениджмънта на MRE, след като идва от Toyota Team Europe. Той е изключително опитен навигатор в началото на своята кариера, а след това е назначен за мениджър на отбора и се отчита директно пред Andrew Cowan.

Зад волана на Evolution II Makinen е недостижим. През по-голямата част от надпреварата в Monte Carlo, той се движи на 3-о място, но проблеми с новите диференциали през последния ден го класират с едно място назад. Aghini завършва 6-и, а Holderied/Thorner са първите дами, които започват сезона добре, защитавайки своята миналогодишна титла.

Рали Швеция се завръща в календара на WRC през 1995 и осигурява на Mitsubishi възможност да отбележи победа 1-2 в Група А, както и 1-2-3 в Група N. Това е и първа подобна победа за Lancer Evolution в Световния Рали Шампионат, но със сигурност е заслужена, тъй като Mitsubishi доминират в Швеция още от самото начало на състезанието. Eriksson повежда в началото, докато времето не се разваля. Тогава Makinen (по нареждане на отбора) го пуска пред себе си, за да му осигури първото място.

Mitsubishi оглавява шампионата до началото на Рали Португалия, където битката в Група А става още по-епична. Немският отбор съдейства за преднината на Ralliart с две места в топ 10 и още една титла при жените за Holderied. Благодарение на техните усилия (1-2-3 победа в Група N), Mitsubishi продължава да бъде начело.

Класическото Рали Сафари не е част от календара на WRC през 1995, въпреки че се брои за един от етапите в 2-литровата категория. Kenjiro Shinozuka взима участие в надпреварата със същия автомобил, който използва през последните две години, но с подобрения, които го превръщат в Evolution III. Той завършва на заслуженото второ място.

Същинските Evo III дебютират на Рали Корсика, където Aghini демонстрира своята класа на асфалт с току-що подготвен резервен автомобил, докато Makinen трупа опит на това състезание, което е напълно непознато за него до този момент. Немските машини в Група N (все още Evo II) отбелязват трета поредна победа 1-2-3.

Следващата надпревара за сезона се провежда в Нова Зеландия, където отборът на Ralliart е спонсориран от Rothmans, а цветовата схема на автомобилите е бяло-синя. Makinen повежда след първия ден, но отпада на втория, след като излиза от пътя. Erikkson успява да се задържи в челните позиции, въпреки че с петото му място Mitsubishi не успява да задържи преднината си в шампионата. Доброто представяне на Celica позволява на Toyota да оглави класацията, докато победата на McRae със Subaru дава шансове на отбора му.

Makinen печели Рали 1000 Езера за втори път (през 1994 го побеждава зад волана на Ford), но то не се причислява към WRC. Следващият кръг, който е част от шампионата, се провежда в Австралия, където Mitsubishi отново доминира в Група N, а Eriksson допринася с втора победа за японския производител. Останалите отбори изпитват трудности през цялото време на надпреварата, докато шведът преминава уверено през всички етапи. Makinen се движи на 3-о място, но в крайна сметка завършва 4-и, докато автомобилите от Група N отново се доказват като много силни.

Toyota и Mitsubishi си дишат във врата до следващата надпревара в Каталуня, Испания. Това е кръг, изпълнен с противоречия, след като Toyota са хванати в нарушение на правилата и дисквалифицирани, а Subaru дават нареждане на Colin McRae да отстъпи победата на своя съотборник. Въпреки това Holderied продължава да оглавява шампионата за жени на FIA (въпреки че не завършва), а Rui Madeira с Mitsubishi си осигурява титлата в Група N с победа в своя клас. Немците вече се състезават с Evo III.
Автомобилите на MRE (Mitsubishi Ralliart Europe) не се представят добре в Испания – което е обяснимо единствено поради факта, че е нов кръг за отбора. Aghini побеждава в един от етапите и събира достатъчно точки, за да върне преднината на Mitsubishi начело в шампионата. Makinen обаче се проваля, след като излиза от пътя в последния ден.

Mitsubishi води с преднина от две точки пред Subaru до RAC Rally – последен кръг за сезона. Съдбата обаче отрежда на Colin McRae да стане най-младият световен рали шампион, а Subaru отнася титлата при конструкторите у дома. Makinen и Eriksson водят през първия ден, но финландецът катастрофира на втория, повреждайки окачването. В същото време Eriksson завършва в езеро, което е тъжен край за кариерата му в Mitsubishi, нареждайки се на трето място в шампионата при пилотите.

На увеличаващия значимостта си шампионат Asia-Pacific Evolution III завършва на първите две места в Малайзия, 1-о в Австралия (също и кръг от WRC) и победа 1-2 на Рали Hong Kong-Beijing, където Ari Vatanen се появява като гост пилот. Mitsubishi бележи още една победа 1-2 в Тайланд (последния от 6-те кръга), която осигурява титлата на Kenneth Eriksson и Mitsubishi.

Tommi Makinen е единственият пилот, който кара за MRE през целия сезон 1996. Новобранецът Richard Burns подписва за отбора като пилот номер две, но се състезава основно в надпревари от Asia-Pacific. Бившият световен шампион Didier Auriol пък се появява на няколко състезания като гост пилот в края на сезона. Интересно е, дали крайните резултати за Mitsubishi биха били по-различни, ако талантливият французин участваше във всички надпревари през 1996.

Evolution III показва обещаващи резултати, добавяйки към победата в Австралия от предходната година нови първи места в Швеция, Африка (Рали Сафари), Аржентина, Финландия и Австралия. Автомобилите окупират първите три места на Rally Hong-Kong Beijing през 1996.

Заради ротационната система класическото Монте Карло отпада от календара на WRC през 1996. Въпреки това Лансърите от Група N, с които участват частни отбори, успяват да отбележат 11-о място, побеждавайки дори коли от Група А.

Началото на сезона е дадено на Рали Швеция, където Tommi Makinen побеждава убедително. Той печели 10 от общо 27 етапа и демонстрира своите умения след като през предходната година е принуден да отстъпи първото място на Eriksson. Колите от Група N доминират в своя клас, а Backlund печели (14-о място в крайното класиране) със своя Lancer на отбора Ralliart Швеция.

Вторият кръг е Рали Сафари. Makinen чупи кардан още на първия ден, но все пак завършва на второ място. В края на втория ден той вече оглавява класирането и успява да се задържи така до финала в Найроби. Той побеждава своя бивш съотборник Kenneth Eriksson с 14 минути. Както винаги Kenjiro Shinozuka също участва в надпреварата, завършвайки 6-и. За първи път от десетилетие насам пилот, който участва за първи път в тази надпревара, успява да я спечели. Въпреки това Makinen дължи успеха си на 20 дена тренировки и страхотна работа в екип. Преди началото на African classic Phil Short заявява: “Направихме доста промени по автомобила, благодарение на наученото до момента. Успяхме да разрешим всеки един проблем, който срещнахме по пътя си.”

WRC се пренася в Индонезия. След добър старт Makinen отпада заради повреда в двигателя. Burns и Yoshiro Kataoka също завършват с проблеми в моторите си. Като цяло представянето на отбора е разочароващо, а Subaru си осигурява преднина в преследване на титлата.

На Рали Акрополис Subaru се откъсва още по-напред, след като Colin McRae води от началото до края. Въпреки това Makinen (с второ място) успява да запази преднината си в надпреварата при пилотите. Мицубишитата бележат 1-2-3 в Група N.

Добър резултат отбелязва отборът в Аржентина, където Makinen печели лесно, Richard Burns завършва четвърти, а колите от Група N отново окупират първите три места в своя клас. Мицубиши отново се връща в битката. Благодарение на тази победа Makinen успява да си осигури значителна преднина пред Carlos Sainz, който е втори при пилотите след Индонезия.

Рали 1000 Езера е изключително напрегнато. Makinen печели след напрегната борба с Juha Kankkunen, а Mitsubishi повежда класирането пред Subaru.

Следващият кръг е на другия край на света – в изключително влажната Австралия. Там Makinen води през по-голямата част от надпреварата и завършва на първо място, осигурявайки си титлата при пилотите. Mitsubishi продължава да води в класирането, но отборът на Ralliart все още е много близо до този на Subaru – факт, който се затвърждава в Сан Ремо, след като Makinen претърпява лош инцидент още на първия ден и отпада. Останалите пилоти на Lancer също не успяват да се изкачат на подиума, а най-напред завършва Didier Auriol със своето 8-о място.

На последния кръг, провел се в Испания, Mitsubishi не успява да направи нищо, за да спре Subaru по пътя към втората им последователна титла. Makinen е с нов навигатор (след като Harjanne е контузен в Сан Ремо), което го забавя. Burns отпада от състезанието, след като блъска автомобила си, вследствие на което без автомобил остава и Didier Auriol – пилот, който с годините се е доказал като изключително бърз на асфалтови отсечки. Поне пилотът Gustavo Trelles взима купата в Група N, побеждавайки Uwe Nittel след дълга битка през този сезон.

Tommi Makinen взима златото в битката при пилотите – пета подобна победа за „летящ” финландец, но първа за Mitsubishi. Lancer отбелязва своя първи успех при надпревари на високо ниво. Makinen пък от своя страна кара на ръба на своите възможности през целия сезон, за което неоспоримо доказателство са резултатите му – или печели състезанието или отпада след катастрофа. Andrew Cowan казва по този въпрос: „Дори за мен е невероятно колко лесно се справя.”

В шампионата Asia-Pacific Subaru доминира през първия кръг в Тайланд, въпреки че Makinen и младият Richard Burns участват за отбора на MRE. Индонезия е пълен провал за отбора на Mitsubishi, но Burns завършва втори в Малайзия, а Shinozuka трети. Burns печели в Нова Зеландия (победа, благодарение на която продължава кариерата си с Mitsubishi), въпреки че Makinen катастрофира. В Австралия Makinen завършва първи, но Kenneth Eriksson вече си е осигурил титлата. Накрая след великолепна победа на Rally Hong Kong-Beijing (начело с Ari Vatanen) Mitsubishi си осигуряват титлата при конструкторите за сезон 1996.