Колекция 1:43 - Killer Queen

[minitek]

Това моделче го желая откакто го видях в CK преди Нова година. За жалост нямам пари... Страхотен модел!

[ms_power]

Страхотен цвят! Радвам се, че поне Порше като компания се завръщат към корените си - за жалост това не правят много от любимите марки.

[TheDevilTwin]

The Goddess

Малко са колите, произведени преди 50-те, които успяват да пробудят възхищението ми. Да бъдеш собственик на подобна каляска в смутните времена преди Втората Световна Война, е било истински фурор - автомобил, който дори и днес притежава покъртителен чар и непреходна красота. И това не е всичко - в историята му присъстват изключителни успехи по състезателните писти по времето, когато Ферари все още е било просто име на състезателния отбор на Alfa Romeo; лимитирано производство и 8-цилиндров двигател. Така че въобще не бива да ни учудва, че е дело на италианци - те са всепризнати със своите автомобилни скулптури, а Alfa Romeo е най-уважаваната от мен италианска марка. Опитайте се да изброите имената на няколко красиви Алфи, за които се сещате... и със сигурност няма да назовете дори и една десета от тях.

Моделът на Minichamps е великолепен, а единственият му недостатък е цената - но няма как да го виним за това, просто защото е адски желан

'38 Alfa Romeo 8C 2900B Lungo (Minichamps)



Alfa Romeo 8C 2900B Lungo
Години на производство: 1937-1938
Държава: Италия
Произведени бройки: 33 (всички версии на 2900B)
Дизайн на купето: Carrozzeria Touring Superleggera

Alfa Romeo 8C е име, използвано за спортни, състезателни и цивилни автомобили през 30-те години на 20-и век. 8С обозначава 8-те цилиндъра, които са разположени в ред. Vittorio Jano е инженерът, който проектира двигателя, замислен предимно за състезателни цели в периода 1931-1939 – на първия в света едноместен гран при автомобил Monoposto Tipo B – P3 през 1932 е монтиран такъв. По-късно намира предназначение в автомобили като дву-моторния 6.3-литров Bimotore от 1935, 3.8-литровото Monoposto 8C 35 Type C и Alfa Romeo 8C 2900B Mille Miglia Roadster.

Редица топ-модели с индивидуализирани купета, дело на производители на каросерии, също са задвижвани от 8C-двигателя.

Историята започва през 1924, когато Vittorio Jano създава своя първи 8-цилиндров редови двигател за Алфа Ромео – 1,987-кубиковият P2 с общ тунел за колянов вал. Първият успех идва през 1925, когато с него е спечелен първият Световен Шампионат. Въпреки че е 8-цилиндров, обозначението 8C все още не е използвано.

8C се дебютира по време на Миле Миля през 1931. Блокът и главата на двигателя са цяла отливка, което затруднява поддръжката и намалява здравината. Обемът на е 2,336 куб.см., а трансмисията задвижва разпределителните валове, суперчарджъра и останалите компоненти.

8С е използван при два модела – в 8C 2300 (1931-1935) и при още по-редкия и скъп 8C 2900 (1936-1941), при който обемът нараства до 2,905 куб.см.

Тъй като по това време състезателните коли вече не се нуждаят от механик на борда, Alfa Romeo произвежда първата в света едноместна състезателна кола, разполагаща с два 6-цилиндрови двигателя, монтирани един до друг върху шасито. Автомобилът обаче e твърде тежък и сложен, затова за Гран При сезон 1932 Jano създава Monoposto Typo B (или P3). P3 се доказва като изключително успешeн и побеждава още при появата си на Гран При на Италия през 1932. Колата е задвижвана от 8C-двигател с увеличен до 2,665 куб.см. обем и два суперчарджъра вместо един.

Първоначално Alfa Romeo заявява, че няма да продава 8C на частни лица, но през есента на 1931 започва продажбата на шасита във версии “Lungo” (дълго) и “Corto” (късо) на цени над 1000 британски паунда. Върху шаситата са монтирани купета на различни италиански каросерийни производители като Zagato, Carrozzeria Touring, Carrozzeria Castagna, Pininfarina и Brianza, въпреки че Alfa Romeo също произвежда купета. Някои шасита разполагат с купета, дело на Graber, Worblaufen и Tuscher от Швейцария, Figoni от Франция. Alfa Romeo също произвежда индивидуализирани купета по поръчка и префасонира състезателни автомобили в цивилни. Някои от най-известните собственици на 8C са баронеса Maud Thyssen от фамилията Thyssen, собственикът на авиокомпания и фирма за скутери Piaggio – Andrea Piaggio, Raymond Sommer и Tazio Nuvolari.

Първият модел 8C 2300 от 1931 е създаден като състезателен автомобил, но впоследствие са произведени 188 цивилни версии. Състезателната версия на 8C 2300 Spider, пилотирана от Tazio Nuvolari, побеждава през 1931 и 1932 на Targa Florio в Сицилия. След победата през 1931 на гран при на пистата Монца, двуместната скъсена версия на Spider си спечелва прякора Monza.

8C 2300 tipo Le Mans е спортната версия на 8C 2300 и дебютира успешно през 1931 на купа Eireann, управлявана от Henry Birkin. Тя печели „24-те часа на Льо Ман” през 1931 (Howe-Birkin); 1932 (Chinetti-Sommer); 1933 (Nuvolari-Sommer) и 1934 (Chinetti-Etancelin).

Екземплярът на 8C 2300 Le Mans, който е изложен в музея на Alfa Romeo, е поръчан от сър Henry Birkin през 1931 с цел състезания, но не е същият, с който Birkin и Howe печелят „24-те часа на Льо Ман” през 1931.

През 1933 заимстваният от Tipo B 8-цилиндров редови двигател с два разпределителни вала, суперчарджър и увеличен до 2,577 куб.см обем, е монтиран на 8C Monza на отбора Scuderia Ferrari. Скудерията всъщност представлява „полу-официалното” състезателно подразделение на Alfa Romeo, които не участват в състезания като заводски отбор заради лошата икономическа ситуация на компанията. Със своите 215 к.с. от 2.6-литровия двигател Monoposto Tipo B (P3) успява да ускори от 0 до 100 км/ч. за по-малко от 7 секунди и развива максимална скорост от 217 км/ч. През 1934 обемът на двигателя е увеличен до 2.9 литра.

Tazio Nuvolari печели гран при на Германия на Нюрбургринг през 1935 зад волана на 3.2-литрово Tipo B, състезавайки се срещу по-мощните сребърни стрели на Mercedes-Benz и Auto Union.

Осем 3.8-литрови версии, които са с нов дизайн на моторната отливка, са завършени за 5 месеца. Те се използват в Alfa Romeo Monoposto 8C 35 Type C и са състезавани от Scuderia Ferrari. Мощността е 330 к.с. при 5500 об/мин., а максималният въртящ момент от 434 нютонметра е на разположение от 900 до 5500 об/мин. Спирачките са барабанни с размер 15.5 инча, а колелата са 5,25 до 5,50 на 19 цола отпред и 7 до 7,50 на 19 отзад. Въпреки че на високоскоростните писти не успяват да се справят с конкуренцията от Mercedes и Auto Union, те надделяват на по-тесни и бавни отсечки. През 1935 Tipo C е снабден с проблемния V12, който не успява да отговори на очакванията, затова 3.8-литровият мотор продължава да бъде използван при състезания.

През 1933 за първи път изправеният на задни крака кон се появява върху калниците на Bimotore.

На 14-и септември 2013 една от първите Scuderia Ferrari 8C 35, с която Tazio Nuvolari печели Coppa Ciano през 1936, е продадена за 5.9 милиона британски паунда, което е нов световен рекорд за цена на Алфа Ромео.

През 1935 за да се изправят срещу Mercedes-Benz и Auto Union, Enzo Ferrari (мениджър на отбора) и Luigi Bazzi (дизайнер) създават състезателна кола с два 3.2-литрови двигателя – един отпред и един отзад, благодарение на което обемът е 6.3 литра, а максималната мощност 540 к.с. Двата двигателя са свързани с отделен вал към скоростната кутия, която задвижва всяко от двете задни колела поотделно. Този автомобил така и не успява да надделее над Mercedes W25 B на Rudolf Caracciola, а разходът на гориво и износването на гуми са двата най-големи проблема. Така по-високата скорост, която развива, не успява да бъде бъде компенсирана от по-честите престои в пит стопа. На 12-и май 1935 два автомобила взимат участие в гран при на Триполи, пилотирани от Nuvolari и Chiron, завършвайки 4-и и 5-и. Chiron финишира втори на следващото състезание Avus 1935. На 16-и юни 1935 Nurolari пилотира специално подготвено Bimotore от Флоренция до Ливорно и поставя нов скоростен рекорд от 364 км/ч., както и средна скорост 323 км/ч. Това е първият автомобил, който използва предно окачване Dubbonet с независими рамена.

Моделът 8C 2900 е създаден предимно с цел състезания на Миле Миля. Тези коли използват 2.9-литрова версия на 8C-двигателя и са базирани на окачването на 8C 35 Grand с независими рамена отпред и оси с напречни листови ресори отзад.

8C 2900A е показана за първи път пред публика през 1935 на автомобилното изложение в Лондон. Двигателят разполага със степен на сгъстяване 6.5:1, а официалната мощност е 220 к.с. при 5300 об/мин. Произведени са 10 броя от 2900А – пет през 1935 и още толкова през 1936.

През 1936 на Миле Миля Scuderia Ferrari участва с три броя 8C 2900A, а също и през 1937. През 1936 завършват на първите три позиции – първи Marquis Antonio Brivio, Giuseppe Farina е втори, а Carlo Pintacuda трети. През 1937 резултатите са първо и второ място като Pintacuda побеждава, а Farina е втори. Третата 2900А, пилотирана от Clemente Biondetti, не финишира. 8C 2900A печели също „24-те часа на Спа” през 1936 с Raymond Sommer и Francesco Severi.

Производството на 8C 2900B започва през 1937. Направени са промени, които имат за цел да подобрят комфорта и издръжливостта. Двигателят е дефорсиран отново като компресията е 5.75:1, а оповестената мощност е 180 к.с. при 5200 об/мин. Шасито се предлага в две разновидности – къса база Corto с дължина 2,799 мм, която е по-дълга от 2900А, както и Lungo – 3,000 мм. Колелата са 19-цолови със 17-инчови хидравлични барабанни спирачки. Произведени са 32 броя от 2900B, от които 10 през 1937 и 22 през 1938. През 1941 е сглобен още един екмепляр с резервни части. Повечето купета са дело на Carrozzeria Touring, докато някои са изработени от Pininfarina.

8C 2800 Pininfarina кабриолет е продадена на търг за $4,072,000 USD в Пебъл Бийч, Калифорния. Това е десетата най-висока цена, платена за автомобил по това време.

През 1938 състезателният тим на Alfa Romeo – Alfa Corse поема задълженията на Scuderia Ferrari заедно с голяма част от персонала им, включително Enzo Ferrari. Alfa Corse подготвя 4 броя 8C 2900B Corto за участие в Миле Миля през 1938. Тези версии разполагат с роудстър купета на Carrozzeria Touring Superleggera. Три от колите са дефорсирани до 225 к.с., докато четвъртата, предоставена на Biondetti, разполага с мотор от гран при автомобила Alfa Romeo Tipo 308, който доставя 295 к.с. Алфите завършват на първите две позиции като Biondetti печели, а Pintacuda е втори, след като води състезанието от Pianceza до Terni, но спирачките му блокират. Другите две коли не успяват да завършат – Farina катастрофира, а Eugenio Siena прегрява двигателя. Piero Dusio финишира трети със своята частна 8C 2900A. През 1938 една 2900B печели „24-те часа на Спа” с пилоти Pintacuda и Severi.

Alfa Corse подготвя още една версия на 8C 2900B с номер на шасито 412033 за Льо Ман 1938. Колата разполага с аеродинамично купе с твърд таван – по онова време всички компании участват с открити автомобили. Дизайнът е дело на Carrozzeria Touring. Пилотирано от Sommer и Biondetti купето води през по-голямата част на състезанието, но проблем с едната гума, а след това клапан водят до отпадането й, въпреки че води със 160 км на втория в класирането.

След войната същият автомобил участва в редица състезания, управляван от частни лица. През 60-те е изложен в музея Donington, а през 1987 става част от колекцията в музея на Alfa Romeo. Днес дори се появява в мероприятия за класически автомобили.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров редови със суперчарджър
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.905 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 5.75:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Zenith
Купе/шаси: стомана
Спирачки: барабанни на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Задвижване: задно
Тегло: 1250 кг.
Мощност: 180 к.с. при 5200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 61.96 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.14 к.с. на кг.

[аарон]

Много хубав модел,а за цвета......нямам думи

[Тихомир]

Страхотна е Иво.

Опитайте се да изброите имената на няколко красиви Алфи, за които се сещате... и със сигурност няма да назовете дори и една десета от тях.

[commodore]

Красота!

[TDI Power]

Великолепна кола! Изчетох с удоволствие целия текстови материал.

[azata]

Брутално красива

[ferrarista47]

Страхотна Алфа си си прибарал Иво адмирации за което
Много добре изглежда моделчето и предполагам е старичко като издание и рядко
Инфото го изчетох на един дъх...

Страхотна е Иво.

Опитайте се да изброите имената на няколко красиви Алфи, за които се сещате... и със сигурност няма да назовете дори и една десета от тях.

Старите Алфи са адски машини(като дизайн и спортисти)

[milski]

Цветът е хубав,автомобилът превъзходен.

[Пацо щурото]

Ооооооооо.Много е красива тази лимитирана алфетка .

[asho.b]

Съвършено изделие

[TheDevilTwin]

Pagoda

Моделът, който ще ви представя днес, трябваше да се появи много отдавна в колекцията ми. Преди няколко години, когато видях такъв SL покрай абитуриентските балове, направо се влюбих от пръв поглед. Беше абсолютно копие на моделчето - черно купе и покрив, бежов салон и гуми с бял кант. И още тогава започнах издирването му на модел, което се оказа по-трудната задача. Minichamps произвеждат "пагода" в 1001 различни версии и цветове - с твърд покрив, със свален покрив, с вдигнат мек покрив, с бял кант на гумите, без бял кант, 230SL, 250SL, 280SL... и всичките до една държат сериозни цени.

За мен това е един от най-красивите модели на Мерцедес и типичен представител на 60-те. Автомобил датиращ от времето, когато Мерцедес все още правеха колите си както трябва - и като дизайн, и като здравина (най-вече заради редовия 6-цилиндров мотор за разлика от днешните V6), и като технологични иновации.

'68 Mercedes-Benz 280SL "Pagoda" (Minichamps)



Mercedes-Benz SL “Pagoda” (W113)
Години на производство: 1963-1971
Държава: Германия
Произведени бройки: 48,912
Дизайн на купето: Paul Bracq, Béla Barényi

Mercedes-Benz W113 е двуместен роудстър, представен за първи път на автомобилното изложение в Женева през 1963. Произвеждан е в периода 1963-71 и заменя 190SL (W121 BII). Създадени са общо 48,912 екземпляра, от които 19,440 продадени в САЩ.

W113 е разработен под ръководството на техническия директор Fritz Nallinger, шеф инженер Rudolf Uhlenhaut и шеф-дизайнер Friedrich Geiger. Дизайнерите Paul Bracq и Béla Barényi успяват да изваят изключително елегантен и изчистен силует на автомобила, който заради формата на твърдия покрив получава прякора “пагода” (будистки храм, светилище).

Всички версии разполагат с редови 6-цилиндрови двигатели с многоточково горивно впръскване. Капаците и вратите са изработени от алуминий с цел намаляване на теглото. Сравнително късото и широко шаси, в комбинация с прекрасно окачване, силни спирачки и радиални гуми, осигурява на W113 страхотно пътно поведение. Дизайнът на предницата, въздействащ с характерните отвесни фарове с форма на аквариум и семпла радиаторна решетка, е завършен с голяма емблема в средата – препратка към легендарния 300SL роудстър.

W113 е в конфигурация купе/роудстър, благодарение на мек покрив и опционален твърд таван, който може да се монтира допълнително. Съществува и версия 2+2, която носи наименовинието 250SL “California Coupe” и разполага със задна седалка вместо ниша за прибиране на мекия покрив.

До 1955 техническият директор на Mercedes-Benz проф. Fritz Nallinger и екипът му не се притесняват от липсата на спортен нюх в 190SL, тъй като за по-претенциозните купувачи се предлага ексклузивният 300SL. Въпреки това Mercedes-Benz започва разработка на по-мощна версия на 190SL, която да бъде на платформа с моделно обозначение W127 – двигателят е 2.2-литров M180 6-цилиндров редови, а името 220SL. Окуражен от позитивните резултати от тестовете, Nallinger предлага 220SL да влезе в серийно производство, което е планирано за юли 1957.

Изникват обаче технически проблеми, поради които се отлага производственият старт на W127, а междувременно се появява новата платформа W112, която използва изцяло нова технология за купето. Така през 1960 Nallinger предлага да се премине към изцяло нов дизайн за 220SL, базиран на платформата на седана W111, но с 30 см. по-късо шаси. Технологията от своя страна е заимствана от W112 и като резултат от тази комбинация се ражда W113 – с подобрен 2.3-литров 6-цилиндров редови двигател (M127) и горивно впръскване, както и отличителният твърд покрив „пагода”.

230SL дебютира на престижното изложение в Женева през март 1963, където Nallinger съобщава: „Нашата цел бе да създадем сигурен и бърз спортен автомобил, който освен своята динамика е в състояние да предложи висок комфорт при пътуване.”

W113 е първият спортен автомобил с т.нар „safety body” (подсигурено при удари купе), базирано на изключителната дейност на Bela Barényi, който подобрява издръжливостта на автомобила при удар. Моделът разполага със солидно отделение за пасажерите и зони на смачкване, които имат абсорбиращи удар предна и задна секция, внедрени в структурата на автомобила. Интериорът е закръглен, а всички ъгли и ръбове са премахнати, също както при W111.

W113 е също и първият Mercedes-Benz с радиални гуми.

Началото на производството на 230SL е дадено през юни 1963 и продължава до 5-и януари 1967. Предното окачване е с два напречни носача с независима връзка, а задното – поверено на ос с нисък център. Спирачната система разполага с дискови спирачки отпред и бараманни със серво отзад. Скоростните кутии са две – 4-степенна ръчна или опционална 4-степенна автоматична, която е изключително популярна в САЩ. От май 1966 се предлага 5-степенна ръчна ZR S5-20, за която също се доплаща. Произведени са общо 19,831 броя от 230SL, от които по-малко от четвърт са продадени в САЩ.

2,308-литровият M127.II 6-цилиндров редови двигател с мощност 150 к.с. и въртящ момент 196 нютонметра е базиран на M180. Направени са редица подобрения с цел подобряване на мощността като например увеличаване на първоначалния обем (2,197 куб.см), изцяло нова цилиндрова глава с по-висока степен на сгъстяване (9.3:1 вместо 8.7:1) и по-големи клапани, както и модифициран разпределителен вал. Монтирана е инжекционна помпа със 6 впръсквателя вместо с 2, което позволява разположение на дюзите в цилиндровата глава и впръскване на горивото през всмукателя и отворените клапани директно в горивните камери. Като опция се предлага топлообменник масло-вода.

Шеф инженерът на Mercedes-Benz Rudolf Uhlenhaut, който е компетентен зад волана колкото всеки друг пилот, демонстрира възможностите на 230SL на тясна отсечка на писта Annemasse през 1963, където постига най-добро време за обиколка от 47,5 секунди. За сравнение пилотът Mike Parkes дава време 47,3 секунди със своето 3-литрово V12 Ferrari 250 GT.

250SL е представен в Женева през 1967. Производството е в периода декември 1966 – януари 1968. Краткият производствен цикъл прави тази версия най-рядка. Окачването е също толкова твърдо и спортно колкото при по-ранните SL-и, но автомобилът е по-пъргав, освен това спира по-добре благодарение на задни дискови спирачки. Обемът на резервоара е увеличен от 65 на 82 литра. Също както своя предшественик 250SL се предлага с 4-степенна ръчна и 4-степенна автоматична скоростна кутия. За първи път обаче се предлага блокиращ диференциал. От 5,196 броя 250SL повече от една трета са продадени в САЩ.

Основното подобрение обаче е 2,496-литровият двигател, който е с увеличени отвори за клапаните, както и със 7 основни лагера вместо с 4. Максималната мощност остава непроменена, но въртящият момент нараства от 197 на 216 нютонметра. Гъвкавостта е подобрена и благодарение на нов воден радиатор с капацитет увеличен от 10,8 на 12,9 литра, както и стандартен топлообменник масло-вода.

250SL маркира също и появата на 2+2 версията “California Coupe”, която разполага с махащ се твърд покрив, но мекият отсъства. Вместо това е монтирана малка задна седалка. Липсата на мек покрив предполага, че този автомобил е предназначен единствено за излети на хубаво време, така че голяма част от тези версии са в добро състояние и днес.

280SL е представен през декември 1967, а производството му продължава до 23-и февруари 1971, когато W113 е заменен от наследника R107 350SL. През годините W113 еволюира от спортен автомобил до комфортен гранд турер, още повече че моделите, предназначени за САЩ, често са оборудвани с 4-степенен автоматик и климатик. Моделите с ръчна трансмисия се предлагат стандартно с 4-степенна или опционална 5-степенна ръчна кутия ZF – втората е монтирана на едва 882 бройки и е силно търсена оригинална опция днес. В Европа повечето бройки са с ръчна трансмисия, но без климатик. От 23,885 броя от 280SL повече от половината са продадени в САЩ.

Основната разлика е по-големият 2,778-литров M130 двигател с мощност 170 к.с. и въртящ момент 244 нютонметра, който най-сетне осигурява на W113 адекватна мощност. Подобрените характеристики са постигнати благодарение на премахване на 4.5 милиметра от цилиндрите, което достига до лимита на M180-блока и изисква цилиндрови отливки без пасажи за водно охлаждане. Така масленият охладител става задължителен и е монтиран вертикално до водния радиатор. Всеки двигател е тестван по два часа преди да бъде монтиран, така че данните за мощността да бъдат гарантирани.

M130 маркира финала на еволюцията на редовия 6-цилиндров едновалов M180 на Mercedes-Benz. Той бива заменен от изцяло новия M110 двувалов 6-цилиндров редови мотор, представен при R107 280SL през 1974. За известно време е монтиран също и в W109 300SEL, където заменя скъпия 3-литров алуминиев M189.

Моделите, предназначени за Северна Америка, разполагат с редица промени. Те могат да бъдат различени по издутината на предните фарове, показатели в мили, хромирани водачи на броните, странични мигачи, по-ниска задна ос и липса на светлини за заден ход. Двигателите на 280SL пък разполагат с модификации, които имат за цел да постигнат по-ниски вредни емисии, заради което мощността им е 160 к.с. (вместо 170).

Оригиналният дизайн на Paul Bracq днес е смятан за шедьовър, но при появата си събужда смесени чувства. Така през 1963 Pininfarina иска от Mercedes-Benz да създаде своя версия на 230SL със собствен дизайн. Tom Tjaarda от Pininfarina превръща роудстъра в купе с твърд покрив, което буди известна прилика с Ferrari 250 GT Lusso. Дизайнерът запазва радиаторната решетка и фаровете на оригинала, но дава по-остър наклон на решетката и издува калниците, което разширява автомобила, а капакът на двигателя става по-къс и по-тесен. Задницата е изваяна в стила на Ferrari 330 GT 2+2, но без да й бъде отнет силуетът на 230SL. Дизайнът на интериора остава непроменен, но му е добавена типичната нотка на италианска ръчна изработка. Крайният резултат обаче не е достатъчно убедителен, за да влезе в серийно производство и остава единична бройка, която впоследствие става собственост на немския журналист и издател Axel Springer.

Шеф инженерът на Mercedes-Benz Rudolf Uhlenhaut изпитва неимоверно влечение към мощните автомобили и през 1965 монтира на 250SL масивния 6,332-литров V8 (обозначение M100, мощност 250 к.с.) от Mercedes-Benz 600. Автомобилът получава обозначение W113/12, но въпреки добрите характеристики се появява проблем – предницата е прекалено тежка заради големия мотор, така че проектът е изоставен. По-късно този автомобил е унищожен – нормална процедура при тестовите автомобили по онова време.

През 1966 дизайнерът на купета от Торино Pietro Frua представя ръчно изработена “shooting brake”-версия на 230SL, носеща обозначение 230SLX.

• Белгийското уеб-издание “Gentlemen’s Corner” слага W113 в класацията 20 „Автомобили с най-добър дизайн за последните 50 години”.
• GQ определя W113 като една от „10-те коли, които създадоха Mercedes-Benz”.
• За David Gandy от Vogue.com W113 е един от „15-те любими автомобила”.
• “Daily Telegraph” пък публикува класация, в която W113 заема място в „100-те най-красиви автомобила на всички времена”.

Mercedes-Benz 280SL “Pagoda” (1967-1971)
Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров редови (M130)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.778 литра
Компресия: 9.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна / 4-степенна автоматична / 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1340 кг.
Мощност: 170 к.с. при 5700 об/мин.
Въртящ момент: 240 нютонметра при 4500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 64.79 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.11 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.8 сек.

[g_klas]

много красив поздравления страхотен

[NASO 43]

Страхотен