Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Страшна стойка има това Иксо. И формата е докарана добре. Според мен това е една суперкола, която до още 5 6 години ще бъде напълно забравена. От заглавието не можах да се сетя коя е тази Американска суперкола. Мислех си за Вайпър.

[longfinmako]

Прилича на Макларън,но ми се струва малко по-дълга.
Другата американка е Shelby Ssc Ultimate Aero.Беше най-мощната кола по едно време и много ми приличаше на Ламбо от страни.Във Варна се мерна по едно време.Марешки си я беше купил,но дали все още я има не знам.

[TDI Power]

Много добър избор на разцветка, дори бих казал, че е най-добрият. Има хубава стойка, въпреки леко по-дебелите гуми, лично на мен това не ми прави такова впечатление, колкото затъмненото задно стъкло и липсата на двигател, но пък фаровете са много изразителни. От хубави снимки лесно се съпоставят модели и сега като го сравних с моя Витес, той има същата стойка, като цяло не мога да преценя като изпълнение кой от двата е по-добър. Ако можеше от двата модела да стане един... кусурите на единия, другият ги компенсира, с изключение на гумите.

[azata]

Добра си е бегачката.И на мен ми допада в този цвят Освен Иксо и Витес има ли издание от друг производител?

[stoicho110]

Американски мускул, не бях виждал до сега този автомобил много добър модел и страхотна презентация

[taiko]

Голям дзвер, една от любимите ми американски брички. Моя е оранжав, ама е по-постен, явно от по-евтино изпълнение. Затова пък ще си взема един шарен след време като му дойде реда.

[asho.b]

Луд модел, зверска стойка

[Mr.Mercedes-Benz]

Супер автомобил си е, както и да го погледнеш. Моделът също е много добър.

[taiko]

http://www.youtube.com/watch?v=8vOhrMSwZX0

[bobarce]

Допадна ми

[TheDevilTwin]

BMW V12 Power

Дълго време безуспешно издирвах LM-версията на McLaren F1, дело на HPI, в цвят Papaya Orange. Когато излезе моделът на HPI, все отлагах покупката му, докато оранжевите LM-и бяха изкупени буквално като топъл хляб за няма и месец. И за да запълня празнината, се утеших с две не по-малко интересни версии на F1 - и двете състезателни.

Едната е копие на автомобила, благодарение на който F1 постига най-значимия си успех на състезателните писти - победата в "24-те часа на Льо Ман" през 1995 година. Много добро впечатление ми направи страхотната черна перла със сини частици, както и бруталният надпис "BMW V12 Power", разположен от двете страни на четирите ауспуха, прегледно наредени един до друг

Другият представлява умален модел на небезизвестното шаси с номер 27R, чиято история можете да прочетете най-накрая на представянето. Цветът му, разбира се, е "Papaya Orange", благодарение на което изглежда умопомрачително до не толкова привлекателната разцветка "Ueno Clinic Tokyo".

Който все още не си е взел този модел на HPI да граби докато е време, защото все още ги има на поносими цени, а някои дори са намалени - броят на разцветките и версиите е разточителен. Преди време същата история беше с Lancia Delta HF Integrale на HPI Racing - излезе в поне 20 различни версии и доста време беше намалена, но когато количествата се изчерпаха, стана невъзможно намирането й на достъпна цена.

Представяне на цивилната версия на McLaren F1 в темата

'95 McLaren F1 GTR Le Mans Winner (HPI Racing)
'97 McLaren F1 GTR "Long Tail" (HPI Racing)



McLaren F1 GTR
Години на производство: 1995-1997
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 28
Дизайн на купето: Peter Stevens

McLaren F1 GTR е състезателна версия на McLaren F1, която се появява през 1995 и участва в състезания на затворена писта като BPR Global GT Series, FIA GT Championship, JGTC и British GT Championship. Най-значимата победа за GTR е в „24-те часа на Льо Ман“ през 1995, където надвива дори по-бързите прототипи и завършва на първо място. F1 GTR взима участие в различни надпревари до 2005 година.

Бащата на McLaren F1, Gordon Murray, създава автомобила с идеята да бъде най-бързата серийна кола и не крои никакви планове за пистова версия, въпреки че в него са внедрени много състезателни технологии и дизайн. Въпреки това скоро след появата на модела, е учреден шампионатът BPR Global GT Series. Началото е поставено през сезон 1994 и в него участват модифицирани спортни автомобили като Venturi 600LM, Ferrari F40 и Porsche 911 Turbo. Тъй като е смятан за заместител на Световния Шампионат за Спортни Автомобили, редица автомобилни производители проявяват интерес към сериите. По същото време отборите търсят бърз и мощен автомобил за клас GT1, а някои от тях като например ръководените от Ray Bellm и Thomas Bscher виждат потенциала в McLaren F1 и се обръщат към Gordon Murray с цел да го убедят да създаде състезателна версия на F1.

Накрая Murray се съгласява да превъплъти F1 в състезателен автомобил и да осигури на отборите няколко шасита за сезон 1995. Неизползвано шаси, което е трябвало да стане #019, е използвано от McLaren и значително модифицирано, за да служи като прототип за разработка. Заради сходството между цивилните и състезателните версии не са необходими значителни промени, въпреки това купето получава няколко допълнителни отвора за въздух, най-забележимият от които е в центъра на предницата, а други два са разположени в страничните прагове, където се намира багажното отделение при цивилната версия. Отзад е монтирано голямо крило, което има за цел да увеличи силата на притискане на задницата. Интериорът е оглозган до минимум, след като са премахнати всички екстри и е монтирана състезателна клетка. Стандартните спирачки пък са заменени от карбонови. Заради правилата по това време V12-двигателят BMW S70 е снабден с въздушен рестриктор, който намалява мощността му до 600 к.с. от 620 при цивилната версия. Въпреки това GTR е по-бърз заради по-доброто съпротивление и понижено тегло. Запазени са централната позиция на седене, повдигащите се врати и дори стандартната скоростна кутия.

За сезон 1995 са завършени 9 шасита като #01R е запазено от компанията за тестово муле и е използвано единствено за участие в „24-те часа на Льо Ман“ от Kokusai Kaihatsu Racing. Британският отбор GTC Racing получава две коли, а по-късно поръчва трета, която да замени катастрофирал автомобил. David Price Racing, BBA Competition, Mach One Racing и Giroix Racing Team получават по едно състезателно шаси, а последното #09R е продадено на Hassanal Bolkiah – султана на Бруней за автомобилната му колекция.

На „24-те часа на Льо Ман” през 1995 McLaren постига победа, както и най-високата максимална скорост, достигайки 381 км/ч. на правата Mulsanne.

След успешния сезон 1995 McLaren продължава да подобрява автомобилите си, за да останат конкуретнтоспособни и през следващата година най-вече срещу чисто новите претенденти като например Ferrari F50 GT и Porsche 911 GT1. На помощ идват BMW Motorsport, които по това време решават да използват връзката си с McLaren, за да вземат участие със свой собствен отбор, използващ F1 GTR.

Сред модификациите са удължена предница и задница на автомобила, както и по-голям сплитер в предната част. Купето също е модифицирано с цел да осигури по-лесно и бързо разглобяване. Скоростната кутия е модифицирана и вече разполага с по-лек кожух от магнезий, както и заздравени механични части. Благодарение на тези модификации теглото на GTR е намалено с 38 килограма. Заради голямото търсене са произведени още 9 нови бройки, а две от старите (#03R и #06R) са модифицирани като са снабдени с подобренията от новата версия. Въпреки че дава по-лошо време за обиколка в сравнение с “long tail”-версията (с удължена задница) от 1997, моделът от 1996 е най-бързият на права отсечка – постига скорост 330 км/ч. на правата Mulsanne на Льо Ман през 1996, което е с 13 км/ч. повече от 1997 “long tail” F1 GTR и с 6 км/ч. повече от 1996 Porsche 911 GT1.

През 1997 сериите GBP Global GT се превръщат във FIA GT шампионат, съответно правилата за клас GT1 претърпяват промени. Коли като Porsche 911 GT1 доказват своя потенциал още на последните надпревари през 1996, а Mercedes-Benz CLK-GTR се представя доста добре на тестовете. McLaren са изправени пред тежка задача, тъй като са принудени отново да модифицират своя F1, за да бъдат конкурентноспособни срещу автомобили, които никога не са били замисляни за употреба по пътищата.

Най-важната част е модифицирането на купето с цел да осигури възможно най-добра аеродинамика и сила на притискане. Въпреки че е запазен монококът от карбонови фибри, целият екстериор е създаден наново. Предницата и задницата отново са удължени, монтирано е по-голямо задно крило, а калниците са допълнително раздути, за да осигурят възможно най-доброто сцепление, което правилата позволяват. Пространството между асфалта и купето е намалено до 70 милиметра отпред и отзад вместо 60 отпред и 80 отзад при автомобила от 1996.

Двигателят също претърпява сериозни модификации като обемът му е намален до 5,990 кубически сантиметра с цел да се увеличи издръжливостта му, а мощността остава непроменена. Скоростната кутия е заменена от нова 6-степенна секвенциална трансмисия X-trac.

Произведени са още 10 бройки и нито една от предишните не е модифицирана. За да бъде допуснат до участие автомобилът, McLaren са принудени да направят серийни версии, които използват удълженото и раздуто купе. Тези автомобили носят обозначение F1 GT и са произведени в общо 3 бройки. Версията от 1997 често е наричана “long tail” (дълга опашка) заради удълженото купе най-вече отзад.

На Льо Ман през 1997 колата постига скорост от 317 км/ч. на правата Mulsanne, докато Porsche 911 GT1 Evo – 326 км/ч., Nissan R390 GT1 – 319 км/ч., а TWR Porsche Joest LMP – 320 км/ч.

F1 GTR дебютира в BPR-шампионата на първия кръг за сезон 1995 на Jerez с три коли (две на отбора GTC Competition и една на David Price Racing’s West Competition). Макларъните демонстрират своята бързина още от самото начало, давайки трите най-добри времена на квалификациите. По време на състезанието Макларънът на Ray Bellm и Maurizio Sandro Sala успява да надделее над Porsche 911 GT2 Evo и взима победата със 16 секунди. На второто състезание френският отбор BBA Competition добавя своя нов F1 GTR, а Bellm и Sala отново бележат победа. Следва победа за West Competition на Монца, след което GTC бележи първо място на четвъртия кръг в Jarama. Второто шаси на GTC с номер #04R е силно повредено при инцидент и на следващото състезание е заменено от #08R.

На Нюрбургринг Макларън окупира първите пет позиции с отбори GTC, West Competition, както и новобранците Giroix Racing и Mach One Racing. Следва още една победа в Donnington, загуба от Porsche на Montléry, а след това от Ferrari на Anderstorp. Въпреки това F1 GTR успява да победи в последните четири кръга от сезона. West Competition взимат титлата при отборите с 2 победи, докато GTC са трети с пет победи, а Mach One Racing са четвърти с три победи.

През 1996 McLaren дебютира със своя подобрен GTR, за да продължи доминацията си в шампионата. Добре познатите отбори като GTC Competition и Giroix Racing купуват версиите от 1996, докато отбори като BBA Competition, West Competition и Mach One запазват старите коли. BMW Motorsport с помощта на отбор Bigazzi поръчват три броя F1 GTR.

McLaren започват сезона със същия успех като в предходната година – GTC Competition отбелязват първата победа в ръцете на Ray Bellm и James Weaver. GTC, West Competition и Mach One си поделят по едно първо място в следващите три кръга, а на Anderstorp McLaren отново са победени от Ferrari. GTC взимат победа на Suzuka, но когато сериите пристигат в Brands Hatch отборите с McLaren се изправят пред нова конкуренция – Porsche дебютира със своя изцяло нов 911 GT1 и завършва с уверена победа. Въпреки че според правилата колата не може да отбележи точки, 911 GT1 побеждава отново на Spa. Porsche пропускат състезанието на Nogaro и оставят победата в ръцете на McLaren, но на последното състезание в Zhuhai се завръщат отново с 1-во място.

Въпреки че Porsche показва своята доминация в края на сезона, McLaren-ите на GTC Competition взимат титлата при отборите, а West Competition са трети. За сезон 1997 сериите BPR Global Endurance GT са заменени от FIA GT.

Въпреки че McLaren доминира в BPR в началото на 1996, през 1997 F1 GTR започват да губят срещу чисто новото Porsche 911 GT1. По същото време McLaren са наясно, че тепърва ще идват още сериозни претенденти за титлата – Mercedes-Benz CLK-GTR, Lotus Elise GT1 и Panoz Esperante GTR-1, които са създадени изцяло с цел участие в клас GT1. Затова новите версии F1 GTR “Long Tail” са разработени със съдействието на BMW Motorsport и през сезон 1997 McLaren залага изцяло на тях. Отборите, които се състезават с F1, са официалният тим на BMW Motorsport – Schnitzer Motorsport, както и Team Davidoff и Parabolica Motorsports. Частни отбори продължават да използват по-старите версии от 1995 и 1996.

На отварящия кръг за сезона Mercedes-Benz демонстрира сила като дава най-добро време при квалификациите, но страда от механични проблеми по време на състезанието. Новите F1 GTR успяват да надделеят над Porsche като бележат победа 1-2-3 срещу 6 броя 911 GT1. На следващия кръг от шампионата Mercedes-Benz се представя доста по-добре след като колата им губи с по-малко от секунда срещу F1 GTR на BMW Motorsports. В Хелзинки BMW отново побеждават, след като Mercedes-Benz срещат за пореден път механични трудности.

Скоро Mercedes-Benz успяват да преодолеят проблемите с автомобилите си и бележат 1-2 победа на Нюрбургринг пред 5 McLaren-а. Британците отвръщат на удара с победа на Spa, а Mercedes доминират с 1-2 победи в следващите три кръга. McLaren успява да запише още една последна победа на Mugello преди края на сезона. Последните две победи отиват при Мерцедес, а BMW Motorsport, които са отбелязали единствените победи за McLaren през тази година, се изкачват до второ място в шампионата, докато Team Davidoff взимат трето място със сериозна разлика в точките. Въпреки че McLaren успяват да победят Porsche, те не успяват да се конкурират с мощността на новите Мерцедеси.

BMW официално се оттегля от проекта в края на 1997, за да подготви свой прототип за Льо Ман – BMW V12 LM. McLaren, осъзнавайки че не могат да се борят равностойно срещу CLK-GTR, се отказват от заводския си отбор през 1998. В същото време Team Davidoff, Parabolica Motorsports и BBA Competition продължават своето участие с вече остарелите си автомобили, но не успяват да финишират на по-предно от 5-о място. Team Davidoff са единствените, които отбелязват точки през този сезон, завършвайки 6-и в отборното класиране. След сезон 1998 клас GT1 е прекратен заради доминацията на Мерцедес, а участието на McLaren F1 във FIA GT е прекратено окончателно.

Въпреки че не е част от нито един шампионат надпреварата за „24-те часа на Льо Ман“ е достатъчно значима, за да представлява интерес за McLaren. Там всеки отбор има възможност да се изправи срещу голяма част от своите потенциални конкуренти в GT1 от най-различни шампионати, освен това на това състезание участие взимат и създадени изцяло за Льо Ман автомобили. През 1995 McLaren F1 се появява за първи път на Льо Ман, а участие взимат всичките 7 шасита, произведени до този момент. Освен 6-те коли, които се състезават в BPR Global GT сериите, на Льо Ман е използван и прототипът #01R, пилотиран от отбора Kokusai Kaihatsu Racing.

Преди състезанието предположенията са, че участниците от клас WSC на прототипите в Льо Ман лесно ще вземат победата, тъй като нямат абсолютно нищо общо с цивилни коли като например GT1, а са създадени специално за Льо Ман. Въпреки това по време на състезанието WSC-колите отпадат от статистиките заради технически трудности, а участниците в клас GT1 се задържат безпроблемно в надпреварата. През последните часове на състезанието 5 броя McLaren F1 GTR са все още в играта, докато от клас WSC остават едва 3 автомобила. В битка между McLaren-а на Kokusai Kaihatsu и прототипа на Courage Compétition накрая Макларънът надделява, останалите F1 GTR финишират на 3-о, 4-о, 5-о и 13-о място, а два броя отпадат. В чест на постижението компанията създава 5 специални броя F1 LM за клиенти – 5 като броя на завършилите в Льо Ман коли. Шасито-победител в състезанието, пилотирано от Yannick Dalmas, Masanori Sekiya и JJ Lehto не е използвано в състезания отново, а отива директно в музея на McLaren.

Завръщайки се през 1996, надпреварата между прототипите на Льо Ман е още по-оспорвана, а GT1 сам по себе си е достатъчно оспорван след като Porsche дебютират със своя чисто нов модел 911 GT1. McLaren отново участва със 7 коли, но не успява да повтори успеха си, въпреки че в своя клас е надвит само от два броя 911 GT1, а победителят е Porsche LMP. 6 от 7-те Макларъна завършват на 4-о, 5-о, 6-о, 8-о, 9-о и 11-о място.

През 1997 McLaren участва с “long tail”-версията с общо 6 автомобила. Претенденти в надпреварата са вече не само Porsche, но и Lister, Panoz и Nissan. McLaren отново се представят добре като 2 автомобила завършват на 2-о и 3-о място зад Porsche LMP. През 1998 само два броя F1 GTR се включват в Льо Ман, един от които завършва на 4-о място.

През следващата година клас GT1 е закрит и колите на McLaren не са допуснати до участие. Въпреки това на състезание в Япония, организирано от ACO през 1999, McLaren F1 GTR участва за отбора Hitotsuyama Racing в клас LMGTP за прототипи с твърд покрив. Ако автомобилът спечели в този клас, автоматично получава възможност за участие в Льо Ман клас прототипи през 2000. За съжаление обаче GTR не успява да финишира.

След края на състезателната кариера на F1 GTR през 1998 различни шасита са използвани за най-различна употреба. Някои коли като например победителя в Льо Ман през 1995 са излагани пред публика на автомобилни шоута и музеи. Други стават собственост на частни колекционери и са съхранявани, както и използвани от собствениците им в исторически състезания – например сериите “GT90s Revival”, в които се включват предимно автомобили от шампионата BPR Global GT.

Няколко броя F1 GTR са екстензивно модифицирани с цел да бъдат легални за каране по улиците. Те са с увеличена височина на окачването, а състезателният резервоар е заменен от традиционен с нормална капачка. Въздушният рестриктор също е премахнат, благодарение на което двигателите им достигат пълния си потенциал. Тези модифицирани версии са считани за най-бързите цивилни версии на модела, тъй като са най-леки.

Преизведени са общо 28 бройки от F1 GTR. Девет от тях са версията от 1995, девет от 1996 и 10 от 1997. Някои от тях са модифицирани към по-новата спецификация, но тази статистика отговаря на оригинално произведените коли.

Шаси #27R – произведено по поръчка на Parabolica Motorsport за участие в шампионата FIA GT през 1997 (отборът се класира на 7-о място в шампионата) и първоначално е боядисано в жълт цвят “Ferrari Fly” със сини елементи. По-късно се появява в „24-те часа на Льо Ман” през 1997, управлявано от екипаж на отбор Goh, но не успява да финишира (в цветова схема черно-червено и спонсор “Lark”).

През 1999 автомобилът е продаден на AM Racing за участие в British GT и е боядисан в цветова схема “Madame Clicquot” в цвят Papaya Orange (оригиналният оранжев цвят на F1 LM).

През 2000 е продаден на аукцион Brooks по време на Фестивала на Скоростта в Goodwood. На същия фестивал през 2005 автомобилът се появява с английски регистрационни номера “CIA 4” отпред и отзад. Въпреки че номерата са истински, а автомобилът е собственост на “Cars International” във Великобритания, този GTR “Long tail” не е модифициран в цивилна версия. Предишният му собственик е имал желание да го конвертира, но до този момент никой не е опитвал или успявал да превърне GTR “Long Tail” в автомобил, легален за каране по пътищата.

През 2011 автомобилът отново се появява на Фестивала на Скоростта в Goodwood, реставриран и боядисан в оригиналната си разцветка на “Parabolica Motorsport”.

[Тихомир]

Льо Манският и аз ще го взимам, перфектно ще ми се впише. Любим модел на ХПИ. Някой замислял ли се е колко малко все още съществуващи производители имат V12 мотори? Реторичен въпрос, наистина са малко. Абсолютен връх в автомобилостроенето. Естествено има и V16 двигатели...

[asho.b]

Стрела отвсъкъде

[taiko]

Много добро. Откакто си купих първото НРI вече съм фен на фирмата. Не съжалявам, че подобно моделче имам на иско, не съм толкова взискателен. НО наистина хипарите пипват моделите отвякъде. И са МЕТАЛНИ. Ако имаха по-голямА гама модели, щяха да са доста по вървежни от НЕО-то. Ама им е много някакъв никакъв каталогът, почти само японки ...както и да е, не е важно. Разкошен модел.

[longfinmako]

Прекрасни Признавам си,шаренкото по ми хваща окото,но и двата са задължителни.
Не мисля,че HPI са само метални както каза Доктора,имат и смолни модели.