Колекция 1:43 - Killer Queen

[ms_power]

Уникален е цвета на Форда! Много любима кола и 1:1, и като модел.

[Thunderbolt]

ама предницата му е сериозно сгрешена

[TheDevilTwin]

ама предницата му е сериозно сгрешена

При цивилната версия фаровете са най-дразнещият елемент, но това сме го коментирали доста.
Иначе на WRC-то предницата му е по-различна от стандартния Cosworth. Разликите в екстериора са най-вече в предната броня, решетката между фаровете и задния спойлер:

[ferrarista47]

Да са ти честити Иво
Страхотно изглежда в това синьо и това, че няма да бъде издаден на ново в този цвят го превръща в ценен екземпляр!
Този Cosworth е адската икона...
На времето е бил толкова желан в UK, че е бил в челните места като една от най-крадените коли и застраховката му е достигала и влизала в графата: Ферари, Ламбо и др. скъпи екзотики

[TheDevilTwin]

Alleggerita Junior

Днес ще обърна внимание на един типичен представител на 60-те - леко двуврато купе с 4-цилиндров двигател, задно предаване и непреходен дизайн, дело на Bertone. Типичните за онова време хромирани брони са изхвърлени, а купето е модифицирано с пластмасови раздувки, които придават доза агресия на красивия дизайн. Четирилистните детелини на калниците и змията на предния капак пък са чудесен завършек на цялостната картинка.

Като една типична класика на Alfa Romeo моделът Giulia ми е изключително любим във всичките му версии, а червеният Junior на Minichamps беше отдавна набелязан от мен, но едва сега успях да го докопам. Изработката на модела не блести с нищо, но пресъздава достатъчно реалистично истинския автомобил, който и без това е лишен от каквито и да било екстри.

'68 Alfa Romeo Giulia GTA 1300 Junior Corse (Minichamps)



Alfa Romeo Giulia GTA 1300 Junior
Години на производство: 1968-1975
Държава: Италия
Произведени бройки: 493 (193 цивилни и 300 състезателни)
Дизайн на купето: Bertone

Alfa Romeo GTA е спортно купе, произвеждано от италианския автомобилен производител Alfa Romeo в периода 1965-1971 година. Състезателните версии носят обозначение Corse, а цивилните – Stradale.

През 1962 година е представен наследникът на изключително популярната Giulietta. Името на модела е Giulia, а фирменото обозначение е „серия 105“. Версията купе с две врати, базирана на серия 105, използва скъсено шаси от седана Giulia, а дизайнът му е дело на Bertone. Името на автомобила еволюира от Giulia Sprint GT към Giulia Sprint, GTJ (J като Junior) и GTV (Veloce) до края на 60-те.

По това време компанията Alfa е изключително активна в автомобилния спорт, а Autodelta – състезателната дивизия на Алфа, разработва версия базирана на този модел. Обозначението е GTA вместо GT като „А“ означава “Alleggerita” – в превод от италиански „олекотен“. GTA влиза в производство през 1965 с 1570-кубиков двигател, а по-късно е представена и версията 1300 Junior. GTA е предлагана във версии Stradale и Corse в зависимост от предназначението.

Външните панели на колата са изработени от алуминий, а вътрешните са от изтънена стомана. Стандартното оборудване включва алуминиеви джанти, пластмасови странични прозорци, алуминиево задно окачване, променени дръжки на вратите и механизми за прозорците, както и намалено до минимум оборудване в интериора. Двигателят разполага с цилиндрова глава с двойно запалване (с по две свещи на цилиндър, наричани “twin plug”, а през 80-те системата е преименувана на “twin spark”), системата за запалване Marelli с 45-милиметрови карбуратори е взета директно от Ferrari Dino. Капаците на разпределителния вал, на ремъка и картера са изработени от магнезий. Предавателните числа на трансмисията са по-къси от стандартните, така че да бъде осигурено по-бързо и леко превключване. Теглото на автомобила е едва 740 кг. Цивилната версия на този автомобил развива мощност около 115 к.с., докато състезателните разполагат с до 170 коня. 1600 GTA не разполага със сервоусилвател на спирачките, освен това е с по-тънък радиатор от стандартната версия. Произведени са 500 бройки с цел хомологация.

GTA 1300 Junior разполага с 1.290-литров 4-цилиндров редови двигател, който е базиран на мотора от 1600, но е с по-къс ход на коляновия вал. Тази версия не разполага с пластмасови прозорци, магнезиеви компоненти на двигателя и алуминиеви джанти. Стандартният двигател разполага с 95 к.с., но по-късно мощността му е повишена на 110 к.с. Autodelta подготвя състезателни версии с горивно впръскване, които разполагат с мощност до 165 к.с. Произведени са общо 493 броя от GTA 1300 Junior, от които 300 състезателни (Corse).

GTAm (1969-1971) развива до 240 к.с. от двигател с обем 2 литра. Автомобилът често е смятан за развитие на GTA, но всъщност е базиран на американската версия GTV 1750. 1750 GTAm (по-късно наричан 2000 GTAm, след като е представен 2000 GTV) се появява през 1969. Има две теории за произхода на името Am, но нито една от тях не е официално потвърдена от Alfa Romeo. Според първата Am идва от “Alleggerita Maggiorata”, което на италиански означава „олекотен и увеличен“, а според втората – America Maggiorata.

Автомобилът разполага със стоманено купе, модифицирано с алуминиеви и пластмасови елементи. Заради промяната в правилата през 1971, според които минималното тегло е увеличено (от 920 на 940 кг.) GTAm има по-малка необходимост от олекотяване. За база е използван 1750 GTV с механична система за горивно впръскване SPICA.

Болшинството от оригиналните GTAm са произведени от Autodelta, а номерата на шаситата им започват със 105.51.ХХХХХХ. За европейския пазар са използвани 1750 GTV с двойни карбуратори от Dell’Orto или Weber, а номерата на шаситата започват със 105.44.XXXXXX. Същото се отнася за 2000 GTV и 1300 GT Junior. Някои състезателни отбори и частни сервизи поръчват части от Autodelta и други тунинг фирми, след което сглобяват сами своите състезателни коли. Оригиналният двигателен блок 1750 (в действителност е с обем 1779 куб. см.) е издълбан и са му монтирани ризи, вместо да бъдат ползвани индивидуалните цилиндри. Така обемът нараства до 1985 куб. см., а по-късно и до 1,999 литра, за да бъде допуснат до участие в клас до 2000 кубика.

Според източници са произведени около 40 броя GTAm, дело на Autodelta и частни сервизи. Реалната бройка обаче е трудно да бъде проследена, тъй като тези версии не разполагат със специфични номера на шаситата, а са създадени на базата на цивилни версии.

Giulia 1600 GTA-SA (Sovralimentato или на английски – Supercharged) е изключително рядка версия, произведена в едва 10 бройки в периода 1967-1968. Двигателят е 1570 куб. см. twin spark с два маслени суперчарджъра, които доставят мощност 250 к.с. при 7500 об/мин. GTA-SA е създадена за участие в Група 5 на FIA в Европа и през 1967 печели състезанието за издръжливост „100 мили на Hockenheim“ в ръцете на немския пилот Siegfried Dau. В Холандия Rob Slotemaker и Nico Chiotakis също карат GTA-SA.
И двете версии GTA / GTA 1300, както и GTAm са изключително успешни и бележат редица победи. На първото състезание за сезона в Монца GTA окупира първите седем места, а Andrea de Adamich взима титлата през 1966.

В САЩ първата победа за GTA е отбелязана през януари 1966 с пилоти Monty Winkler и Pete Van der Vate в надпреварата “Refrigerator Bowl” на нефункцониращата вече писта Marlboro в Мериленд. Autodelta GTA на Horst Kwech и Gaston Andrey печели в клас до 2 литра на встъпителното състезание Sports Car Club of America (SCCA), което е част от шампионата Trans-Am през 1966. Horst Kwech печели и първия национален шампионат SCCA B-Sedan ARRC със същия автомобил през тази година. GTA взима титлата и през 1970.

По-късно 1750 GTAm и 2000 GTAm бележат победи, пилотирани от Toine Hezemans, който печели „24-те часа на Francorchamps“ със своя автомобил. GTA и GTAm печели в стотици състезания преди конкуренцията да стане по-сериозна през 1971. Giulia понякога успява да надделее дори над автомобили с доста по-големи двигатели като например 3-литровото BMW CSL.

Alfa Romeo Giulia GTA 1300 Junior Corse (1968-1973)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.290 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване
Купе/шаси: стомана с алуминиеви елементи
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 850 кг.
Мощност: 158 к.с. при 7800 об/мин.
Въртящ момент: 148 нютонметра при 6500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 122.48 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.18 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.0 сек.

[stoicho110]

[azata]

Много е красива

[longfinmako]

Прекрасна GTA-Junior Без броните е много по-агресивна визията и определено за него време 158 конски сили от 1,3 мотор си е успех.

[commodore]

Истинска Алфа!

[Тихомир]

Безсмъртен дизайн. Честито, завиждам ти за тази красавица.

[TheDevilTwin]

The Rockstar

Автомобилът, който ще ви представя днес, с гордост би могъл да бъде наречен "рок звезда". Не просто красив, а изключително привлекателен на външен вид, спечелил не едно и две сърца, смятан за класика дори и днес. Заради безбожно високата си цена едва не докарва BMW до фалит (досущ като една рок звезда, чиято кариера завършва с наркотици или СПИН), което дава началото на славната кариера на Herbert Quandt - когато през 1959 управителният съвет на BMW е на ръба да продаде целия концерн на Daimler-Benz, именно той решава съдбата на компанията, увеличавайки дяла си от 30 на 50% напук на своите банкери, които го съветват да продаде всичко. Така в последния момент баварският автомобилен производител бива спасен.

Комбинацията от червено и черно върху джанти с бели кантове е скандална и пасва перфектно на славата му. От друга страна моделът на Minichamps не е на необходимото ниво с рисуваните си стопове, но липсата на по-добра алтернатива и достъпната му цена са достатъчна причина да присъства в колекцията.

'56 BMW 507 Roadster (Minichamps)



BMW 507 Roadster
Години на производство: 1956-1959
Държава: Германия
Произведени бройки: 252
Дизайн на купето: Albrecht von Goertz

BMW 507 е спортен роудстър, произвеждан от немската компания BMW в периода 1956-1959 година. Моделът е създаден специално за американския пазар и е планирано производство от хиляди бройки годишно, но прекалено високата му цена го прави трудно продаваем и в крайна сметка са произведени едва 252 бройки, заради което немската компания едва не фалира.

Моделът се появява по идея на щатския автомобилен вносител Max Hoffman, който през 1954 се обръща към управителния съвет на BMW с молба да бъде произведена двуврата роудстър версия на седаните 501 и 502, която да запълни пазарната ниша между скъпия Mercedes-Benz 300SL и евтините, но маломощни спортни коли на Triumph и MG. Инженерът на BMW Fritz Fiedler е нает да създаде шасито, използвайки колкото се може повече съществуващи компоненти. Първите скици на екстериора, дело на Ernst Loof, са отхвърлени от Hoffman, който смята, че дизайнът не е достатъчно привлекателен. През ноември 1954 по настояване на Hoffman BMW наема дизайнера Albrecht von Goertz, от чийто ръце по-късно се ражда формата на BMW 503 и 507.

През 1956 и началото на 1957 са конструирани 34 броя от 507 серия 1. Тези коли са със заварени алуминиеви резервоари с обем 110 литра, разположени зад седалките. Това обаче се явява проблем, тъй като големите резервоари намаляват както мястото за пътниците, така и багажното пространство, освен това когато покривът е вдигнат в купето има мирис на суров бензин. От серия 2 BMW започва да монтира 66-литрови резервоари, които са разположени на мястото на резервната гума.

507 разполага със скъсена носеща рама от 503, а междуосието е намалено от 2835 на 2480 мм. Автомобилът е дълъг 4835 мм, а височината му е 1257 мм. Теглото от около 1330 кг. е постигнато благодарение на купе от ръчно изваян алуминий, така че няма две еднакви бройки от 507. Голяма част от колите са продадени с опционалния ръчно-изработен демонтиращ се твърд таван, но заради разликите в купетата всеки твърд покрив пасва единствено на автомобила, за който е произведен.

Предното окачване разполага с паралелни двойни носачи с торсионни греди и анти-рол бар, докато задното разчита на „жива” ос с торсонни греди, Panhard прът и централно А-образно рамо, което контролира ускорителната и спирачната сила. Спирачките са барабанни Alfin с размери 284,5 мм, а като опция се предлага серво. По-късните екземпляри от 507 разполагат с дискови спирачки Girling отпред.

Двигателят е OHV V8, изработен от алуминиева сплав и е с обем 3,168 куб.см, снабден с два карбуратора Zenith 32 NDIX; маслена помпа, задвижвана от верига; спортни валове; променена запалителна система; полирани повърхности на горивната камера и степен на сгъстяване 7.8:1. Всички тези подобрения осигуряват мощност от 150 к.с. при 5000 об/мин. Скоростната кутия е 4-степенна ръчна с къси предавки, която стандартно разполага с крайно предавателно число 3.70:1, а като опция се предлага с 3.42:1 или 3.90:1. При тест на автомобила със стандартната трансмисия, проведен от Motor Revue, е постигнато ускорение от 0 до 100 км/ч. за 11,1 секунди и максимална скорост от 122 мили в час (196 км/ч).

BMW 507 дебютира в хотел Waldorf-Astoria в Ню Йорк през лятото на 1955. Производството започва през ноември 1956. Max Hoffman възнамерява да продава 507 за около $5,000 USD, а годишните продажби да достигнат 5000 бройки. Високите производствени разходи обаче вдигат цените в Германия до 26,500 DM, а по-късно до 29,950 (за сравнение по онова време Mercedes-Benz 300SL е струвал 32,500 DM). Това принуждава вносителя за САЩ да продава колите на цена от 9,000 долара, а по-късно за 10,500. Въпреки че привлича известни личности като Hans Stuck и Georg “Schorsch” Meier колата никога не успява да достигне повече от 10% от пазарния дял на противника си от Щутгарт – Mercedes-Benz 300SL.

Вместо да възкреси спортния имидж на BMW, моделът 507 довежда компанията до ръба на банкрута – загубите до 1959 възлизат на 15 милиона дойче марки. Компанията губи пари от всяка произведена бройка от модела, затова в края на 1959 производството е прекратено след едва 252 серийни броя и два прототипа. Компанията бива спасена от капиталовложенията на Herbert Quandt и производството на нови достъпни модели като например BMW 700 и “New Class” 1500.

BMW 507 остава крайпътен камък за компанията благодарение своя атрактивен дизайн. До днес са съхранени цели 202 броя от модела, което е доказателство за обаянието му. Бърни Екълстоун продава своя 507 Roadster за £430,238 британски паунда ($904,000 USD) на аукцион в Лондон през октомври 2007. През 2009 година цените на модела се покачват до 900,000 евро. На конкурс, проведен на остров Амелия през март 2014 е достигната продажна цена от $2,4 милиона.

Дизайнът на 507 по-късно вдъхновява моделите Z3 и Z4, както и популярното возило на Джеймс Бонд – Z8, който е пряк наследник на 507.

Редица знаменитости са притежавали BMW 507. През 1959, когато е изпратен в Германия на служба с американската армия, легендарният певец Елвис Пресли си купува бяло 507. Същият автомобил с номер на шасито 70079 по-рано е бил използван за престестове и е каран от пилота Hans Stuck. Елвис го внася в САЩ през 1960 и го продава на DJ-я от Алабама – Tommy Charles. Той го модифицира значително и дори му монтира V8-двигател от Шевролет.

Елвис подарява друга 507-ца с номер на шасито 70192 на Ursula Andress, с която през 1963 участва в комедийния мюзикъл „Забава в Акапулко”. Съпругът й John Derek (също известен актьор) му монтира V8-двигател Ford 289. По-късно колата е продадена и реставрирана с оригинален двигател. През 1997 е продадена на аукцион за $350,000 USD, а през 2011 – за $1,072,500 USD.

John Surtees получава 507 роудстър като подарък от Count Agusta по повод на титлата си в клас до 500 кубика през 1956 с мотор MV Agusta. По-късно той участва в разработката на дисковите спирачки за 507 с Dunlop и неговата кола е снабдена с дискови спирачки на 4-те колела, а автомобилът му все още е негово притежание. След смъртта на австралиеца сър Jack Brabham на 19 май 2014 на възраст 88 години, John Surtees (роден на 11 февруари 1934) е най-възрастният шампион от Формула 1. Той е и вторият най-възрастен световен шампион в Moto GP/500cc след британеца Geoff Duke, който е роден на 29 март 1923.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса (M507)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 3.168 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 7.8:1
Клапани: по 2 на цилиндър, OHV
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Zenith с двоен дросел
Купе/шаси: купе от кован алуминий върху шаси от стоманена рама
Спирачки: барабанни на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна ZF S4-17
Предаване: задно
Тегло: 1340 кг.
Мощност: 150 к.с. при 5000 об/мин.
Въртящ момент: 220 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 47.34 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.11 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.8 сек.

[Тихомир]

Моделът на Миничампс наистина е далеч от добрите им творения, но пък предава отлично формата на истинската кола. Изтърквам се вече, но това е велик дизайн и никога няма да остарее и да омръзне.

[NASO 43]

Алфата ми е да не казвам най любимата ,но винаги навява тъжни спомени.
507 също е много добра.

[azata]

Класика е 507-цата.И в черно с този червен салон изглежда много добре.На мен най-много ми харесва варианта в бяло с червен салон,но за жалост така и не успях да го намеря този модел.

[Пацо щурото]

Еииииии ,страхотно е това BMW .Цветовата комбинация е жестока,за дизайна вече се произнесоха компетентно,а този пениз на джантите ме впечатли здраво.