Колекция 1:43 - Killer Queen

[longfinmako]

Добро е моделчето
При това,че няма много алтернативи,миничампса е за предпочитане.Има едно изпълнение на Делпрадо за Япония,което по мое мнение също става,но едва ли е по добро.На други производители не съм виждал.

[taiko]

[Antara1]

Голяма красота!!!

[stoicho110]

[TheDevilTwin]

GTR x2

Както обещах по-рано в темата на Стефчо, нащраках няколко снимки за съпоставка на старото и новото издание на E36 M3 GTR на Minichamps. Мисля, че би било полезно за феновете на BMW, тъй като моделите не са от най-евтините, а когато човек дава повечко пари за количка, със сигурност не би искал да направи грешен избор.

За моя голяма изненада старото издание дори надминава по-новото. Накратко:
• Седалки / корита - при стария са червени на цвят и две на брой, докато при новия само шофьорът има привилегията да седи и е черно на цвят (при останалите разцветки от старото издание - бялото е със сини корита, а червеното - с черни)
• Стойка - при стария е по-прецизна и ниска, докато новият е леко вирнат отзад
• Емблема - при новия липсва емблемата M3 върху капака на багажника
• Стъкла - новият модел е с черни кантове на прозорците, което особено при страничните стъкла изглежда доста нереалистично; при стария кантовете липсват, съответно стои по-добре
• Мигачи - при стария задните мигачи са бели, което е грешно; предните от своя страна са оранжеви, както би следвало

С оглед на изброените по-горе разлики, смело твърдя че освен по-хубавите джанти, новото издание просто не е по-добрият модел от двата. Затова стигнах до извода, че е редно да си оставя и двата

Представяне на E36 M3 GTR в темата

'93 BMW M3 GTR (Minichamps - Old Edition)

[Тихомир]

Набраво ме разбиваш с тези x2 включвания. Харесват ми двете е36ци, макар и неточностите.

[taiko]

Арееееееееее и ти ли почна да ги сбираш по цветове. Аз не смогвам по една бройка да набавя...готини са, направо завиждам. Черно с червен салон си е дЕволско отвсякъде


А сега прочетах разликите. Първо - мигачите си ги праиш квит си искаш от първия тунинг магазин. Моите, на е36-цата, бяха оранжави, после станаха кристал. Второ-дигнато е, щото са сменили пружините и пълнителите на амортисьора. Поне при мене беше така. Че и на една страна биеше, май надясно...Трето- габаритите ми бяха червени, като дяволски очи- това ми вдигна около 10 к.с. мощта ...и самочувствието. Имах и емблема М power отзад, ама не я махнах, защото оставаше петно със старата боя (светъл спомен от неколкократно пребоядисване, поради технико-катастрофални причини) . НЕ, НЕ СЪМ КАРАЛ ГТР, ама имах такова самочувствие. Та сигурно някаква такава кола са използвали за шаблон на моделчето. Нищо си му няма, ЕКСТРА СИ Е..

[asho.b]

Блажени модели

[Пацо щурото]

Черното, просто кърти от всякъде. Харесвам и белите коли, ама при това BMW нещо не се е получило ...което не означава , че е лошо.

[azata]

Добре си ги подкарал Черния е класика.Остават ти белия и червения да намериш и си готов

[longfinmako]

На мен и двете издания ми харесват.Единствено ме дразни,че ауспусите са като на повечето нискобюджетни модели.Това разбира се е поправимо,но производител като Миничампс трябва да обърне внимание на това,понеже,както Иво каза,моделите не са никак евтини

[TheDevilTwin]

Zakspeed

Средата на 70-те, ера в която могъщите турбо-чудовища доминират по състезателните писти, а конските сили започват да достигат четирицифрени стойности... в немския шампионат един мъничък квадратен хечбек успява да надделее над автомобили с два пъти по-големи двигатели. Разбира се, става въпрос за тотално трансформиран Escort, който със своите пропорции напомня досущ на кибритена кутийка, а типичните за онези години сигнални ленти, както и златистите BBS-и с огромни бордове са задължителен елемент от излъчването му. В цялата тази история са намесени и велики имена като Zakspeed и Hans Heyer.

Айде и един бърз онборд клип за напълване на гащите:
http://www.youtube.com/watch?v=TRyp-KuXMVU

'76 Ford Escort RS1800 Zakspeed DRM Winner (Minichamps)





Ford Escort Mark II
Години на производство: 12.1974-08.1980
Държава: Великобритания / Германия
Произведени бройки: -

Ъгловатото второ поколение на бестселъра Escort се появява през януари 1975, а първите серийни модели слизат от поточните линии на 2-ри декември 1974.

За разлика от първата генерация, която е разработена от Форд Великобритания, втората е дело на сътрудничество между английското и немското подразделение на компанията. Кодовото име на проекта е „бренда”, а моделът използва механичните компоненти от първото поколение. В Италия продължава да се предлага с 950-кубиков двигател заради данъчните облекчения в страната, а на останалите пазари двигателите са с по-голяма кубатура. Версиите комби и ван използват купето от 1-ва генерация, но с предница и интериор от Mark 2. Задното окачване е поверено на листови ресори за разлика от конкурентни автомобили от същия клас като например Hillman Avenger, който разполага с амортисьори и отзад.

Най-популярни са моделите “L” и “GL” във версии купе с две врати, седан с 4 и комби. По-високо позиционирани са изпълнения “Sport”, “RS Mexico” и “RS2000”, които са предназначени за спортни натури, а “Ghia” (с 2 или 4 врати) разполага с допълнителни екстри.

През 1978 година е направена козметична промяна, благодарение на която L-версиите получават квадратни фарове (преди това са предлагани само за GL и Ghia), а интериора и екстериора при повечето версии също е подобрен. Колите вече са с по-широка предна следа.

През 1979 и 1980 се появяват три специални версии – Linnet, Harrier и Goldcrest. През август 1980 във Великобритания производството е прекратено, а в останалите държави, където моделът се произвежда (Ирландия, Германия, Австралия, Нова Зеландия, Холандия, Израел) продължава още няколко месеца.

Escort Mark 2, също както своя предшественик, е изключително успешен на рали сцената. Версията Mexico получава нов 1.6-литров OHC Pinto двигател за разлика от предходния OHV. Моделът “Sport” е снабден с 1.6-литров Kent, докато версията RS1800 е изцяло нова и разчита на 1790-литров Cosworth BDE мотор с горивно впръскване. Този мотор е специално създаден за състезателни цели.

Състезателните версии са допълнително подобрени след като купетата им са раздути с арки на калниците, а често са монтирани четири допълнителни фара на нощните етапи. Двигателят е заменен от 2-литров Cosworth BDG с алуминиев блок и развива 250 к.с. Трансмисията е 5-степенна ZF допълнително заздравена, а окачването е 5-точково.

С Escort Mark 2 компанията продължава ежегодното участие в RAC Rally Великобритания, побеждавайки абсолютно всяка година от 1975 до 1979, освен това се състезава в редица други шампионати по света. През сезон 1979 на Световния Рали Шампионат Björn Waldegård печели пилотската титла, Hannu Mikkola е втори, а Ari Vatanen завършва на пето място – и тримата с Escort RS1800. Тримата пилоти съдействат на Форд за осигуряването на титлата при конструкторите през същата година – единственият път, в който компанията отнася златото у дома преди 2006 година, когато Marcus Grönholm и Mikko Hirvonen печелят с Ford Focus RS WRC 06. Ватанен отново взима титлата при пилотите през 1981 с RS1800.

1.6-литровият двигател от 1975 Escort Ghia разполага със 84 к.с. и 125 нютонметра при тегло от 955 кг. За сравнение Toyota Corolla от 1974 разполага със 75 к.с. и тежи 948 кг.

Версията RS2000, която разполага с полиуретанова наклонена предница и двигател Pinto от Ford Cortina, е представена през март 1975 във Великобритания и през август същата година в Германия. Тя развива мощност 110 к.с. и максимална скорост от 177 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 8.9 секунди. 2-литровият двигател често е монтиран в Escort Mark 1 в комбинация с 5-степенна кутия от Sierra.

Deutsche Rennsport Meisterschaft (в превод Немски Състезателен Шампионат или накратко DRM) представлява шампионат на затворена писта и е предшественик на DTM.

Началото е поставено през 1972, а участниците са разделени в две групи – група 2 „туристически автомобили” и група 4 GT. По това време същите или подобни автомобили участват в Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC).

Състезанията са разделени на „голяма” дивизия 1 (от 2 до 4 литра) и „малка” дивизия 2 (до 2 литра). През 1977 до участие са допуснати също и автомобили от Група 5. Това са всеизвестните турбозверове от 70-те като например раздутото до неузнаваемост Porsche 935, което разполага с по-висока мощност дори от F1-болидите по онова време.

През 1979 е представен клас Racing Trophy за бюджетни състезателни коли, базирани серийни автомобили. До 1981 DRM се състои от комбинирани състезания в различните класове, докато през 1982 международната организация FIA променя правилата и създава новата Група C (заедно със съществуващата вече Група 6), която заменя Група 5. Шампионатът от своя страна е преименуван на Международен Немски Състезателен Шампионат (IDRM). Междувременно Racing Trophy остава част от шампионата през 1982 и 1983 освен на състезанието 1982 ADAC Eifelrennen на писта Nürburgring Nordschleife.

През първите 5 години (1972-1976) титлите в DRM са спечелени от Форд с пилоти Hans-Joachim Stuck (1972), Dieter Glemser (1973 и 1974), Hans Heyer (1975 и 1976). В шампионата участват и пилоти от Формула 1 като например Rolf Stommelen и Jochen Mass. Други значими пилоти са Waltraud Odenthal, който управлява Ford Capri RS и Walter Röhrl с Opel Kadett GT/E.

В „малкия” клас участие взимат автомобили като Alfa Romeo Alfetta GT, Audi 80GT, Ford Escort RS, BMW 2002, BMW 320, Mazda RX-3, Opel Kadett GT/E, Volkswagen Scirocco.
В „големия” клас колите са BMW 3.0 CSL, Ford Capri 2600RS, Jaguar XJ 12C, Lancia Stratos Turbo, Porsche 911S/Carrera RSR.

През 1976 до участие са допуснати коли от дивизия 2 и 4 по спецификация от 1975, но с размери на гумите и тегло според правилата от 1976. Разбира се участниците могат да използват автомобили с пълна спецификация от 1976, но с едно изключение – Porsche 934, което разполага с дори по-висока мощност отколкото е официално съобщено. Малкото задно крило и тесните му гуми създават проблеми, освен това през сезон 1976 единствено отбора на Schnitzer участва с такъв автомобил в DRM. Очакванията са, че добре подготвените Каприта и BMW-та са основните претенденти за титлата. Въпреки че Hezemans и Wollek доминират през сезона, те допускат доста грешки и в крайна сметка победата отива при Zakspeed, след като GS и Schnitzer не успяват да достигнат скоростта на Hans Heyer и Ludwig, които завършват съответно на първо и второ място.

Ford Escort RS1800 Zakspeed DRM Group 2 (1976)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови Cosworth BDA
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.840 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Lucas
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна Ford
Предаване: задно
Тегло: 845 кг.
Мощност: 240 к.с. при 8500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 130.43 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.28 к.с. на кг.

[stoicho110]

ей тва е красота

[commodore]

Нямам думи! Но ще си призная, че завиждам.

[AnimaL`]

Страхотна разцветка, а и модела не отстъпва