The European MustangСлед квадратния Escort противно на хронологичния ред продължавам с неговия по-голям събрат от състезателните писти по онова време - Capri RS. Въпреки че е почти два пъти по-мощен той бива победен именно от Escort, но това в никакъв случай не го прави по-малко култов. Даже напротив - в своята серийна версия Capri добива изключителна популярност като достъпно спортно купе и покорява сърцата на Западна Европа с над 1.2 милиона продадени бройки. Втората и третата генерация на модела не успяват да достигнат същия успех.
Моделът на Minichamps е състезателната версия RS3100, която взима участие в немския (DRM) и Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC). Пропорциите и изработката са на чудесно ниво, но за моя огромна изненада Minichamps тотално са объркали историята му. На поставката пише, че това е победителят от състезанието в Zandvoort през 1974, но на практика автомобилът със състезателен номер 5 завършва на второ място във 2-ра дивизия (с пилоти Glemser / Hezemans), а победител е този с номер 4 (на Mass / Stommelen). Освен това класиралият се на първо място е с жълта лента на предното стъкло, а с червена е #5. Общо взето тотален миш маш.
Ето няколко линка със снимки и класиране от въпросната надпревара:
http://touringcarracing.net/Pages/p%201 ... voort.htmlhttp://touringcarracing.net/Races/1974%20Zandvoort.htmlhttp://www.racingsportscars.com/etcc/ph ... 08-11.html'74 Ford Capri RS3100 ETCC Zandvoort Winner (Minichamps)


Ford Capri Mark I
Години на производство: 11.1968-12.1973
Държава: Великобритания / Германия
Произведени бройки: -Capri е име, използвано от Ford Motor Company за три различни модела. Ford Consul Capri coupé e първият от тях (произвеждан в периода 1961-1964). През 1969 Форд представя напълно нов модел, който носи името Capri coupé – автомобилът е замислен като достъпно спортно купе по примера на Ford Mustang, произвеждан от американското подразделение на компанията (по-рано Opel прави същия ход, представяйки модела GT, чийто дизайн умишлено наподобява американския му събрат – Chevrolet Corvette). Името Capri е използвано и от дивизията на Ford – Lincoln-Mercury за 6 различни модела като например Lincoln Cosmopolitan Capri (1950-1951), Lincoln Capri (1952-1959), Mercury Comet Capri (1966-1967), както и при три различни генерации на Mercury Capri, произвеждани в периода 1970-1994.
Първата генерация на Ford Capri е представена на автомобилното изложение в Брюксел през януари 1969, а продажбите започват още на следващия месец. Желанието на Ford е да претвори успеха на Ford Mustang (известен в САЩ като първия „pony car” – достъпен спортен автомобил), но на европейска територия. Механично автомобилът е базиран на Cortina, а производството се извършва в заводите Dagenham и Halewood във Великобритания, Genk в Белгия, Saarlouis и Cologne в Германия. По време на разработката проектът носи обозначение “Colt”, но на Ford не е позволено да ползва това име при серийния модел, тъй като то е запазена марка на Mitsubishi.
Моделът представлява купе със скосена задна част, което да бъде достъпно за максимално голям спектър от потенциални купувачи. За целта е предлагано с голям набор от двигатели. Колите, произвеждани в континентална Европа, разполагат с V-образни 4-цилиндрови двигатели от Ford Taunus с обем 1.3, 1.5 и 1.7 литра, докато английските са задвижвани от 4-цилиндрови редови Kent-двигатели с обем 1.3 и 1.6 литра. Топверсиите са снабдени с Essex V4-двигател с обем 2 литра (английска версия) и Cologne V6 със същия обем (немска версия). В края на годината са добавени нови спортни версии – 2300GT за Германия, която разполага с двоен карбуратор и мощност 125 к.с., а през септември 1969 във Великобритания започва производството на Essex V6 с мощност 136 к.с.
Голяма част от механичните компоненти под купето са подобни на тези във Ford Cortina от 1966. Задното окачване е поверено на жива ос, подпомагана от листови ресори и щанги с малък радиус. Предното окачване е тип „Макферсон” в комбинация с кормилна рейка.
Моделът е добре приет от публиката. През юни 1970 в издание на вестник “Monthly Driver” журналистът Archie Vicar пише в своя публикация „смяната на скоростите по традиция на Форд е лесна, но не много приятна”. В същата статия Vicar споменава „Автомобилът се нуждае от фина настройка, за да се усеща на пътя повече като европейски и по-малко като американски”.
Гамата продължава да бъде разширявана с появата на още един 3-литров вариант – Capri 3000E, който е представен във Великобритания през март 1970 и разполага с по-луксозен интериор.
През май 1969 започват продажбите на Capri на австралийския пазар, а от април 1970 моделът се предлага в Северна Америка и Южна Африка. Тези версии използват 1.6-литров Kent-мотор с понижена мощност, а през 1971 на някои пазари той е заменен от 2-литров 4-цилиндров редови Pinto. Изключение е Perana, произвеждан от Basil Green Motors в близост до Йоханесбург и е задвижван от 302-куб. инчов двигател Ford Windsor V8. Всички версии за Северна Америка разполагат с преден капак с издут купол и четири кръгли фара; емблемите на Ford са премахнати, а моделът е продаван от дилъри на Mercury под слогана „секси европеецът”.
През септември 1971 се появява нова версия с 2,637-литров двигател Cologne V6, сглобен от Weslake с техните специални изцяло алуминиеви цилиндрови глави. Обозначението е Capri RS2600. Този модел използва горивно впръскване Kugelfischer и увеличена до 150 к.с. мощност, благодарение на което служи като база за състезателната версия, участваща в група 2 на Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC). RS2600 получава също модифицирано окачване, къса скоростна кутия, олекотени панели на купето, вентилирани дискови спирачки и алуминиеви джанти. Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 7.7 секунди. 2.6-литровият двигател е дефорсиран през септември, за да бъде вграден в луксозната версия 2600GT с обем 2,550 литра и два карбуратора. Немецът Dieter Glemser печели пилотската титла в шампионата през 1971 зад волана на RS2600 на Ford Köln, след като Capri RS е победен само веднъж през целия сезон. Конструкторската титла отива при Alfa Romeo, които участват в по-малкия клас. През 1972 в шампионата се появява новооснованият отбор на BMW Motorsport, но Capri-тата продължават да доминират през целия сезон. Този път обаче Ford печели както конструкторската, така и пилотската титла с Jochen Mass зад волана. Capri RS2600 взима участие също и в „24-те часа на Льо Ман”, както и „1000км на Нюрбургринг”, печелейки и двете надпревари в своя клас.
Първата специална версия на модела е Capri Vista Orange Special, която е представена през ноември 1971 и е базирана на 1600GT и 2000GT. Предлага се в оранжев цвят, а срещу доплащане може да бъде оборудвана със спойлер върху багажника Ford Rally Sport (RS), скара върху задното стъкло, отопляемо задно стъкло и черен покрив. От тази версия са произведени общо 1200 бройки. Една от последните лимитирани серии е GTXLR Special, която е предлагана в цвят зелен металик или черен с червен интериор. Разполага с допълнителни екстри като платнени вложки върху седалките, аварийни светлини, лампа в купето (плафон), отварящи се задни прозорци, черен таван и издутина на предния капак, която за първи път е монтирана на версия с малък мотор. Двигателите са 1.6 и 2.0.
Моделът Capri се оказва изключително успешен с 400,000 продадени бройки до 1970. През 1972 е направен фейслифт, който става известен между ентусиастите като „Capri бис” (т.е. втори) или Mk1 фейслифт. Разполага с по-комфортно окачване, по-големи задни светлини и нови седалки. Монтирани са и фарове с отделни мигачи, а версията 3000GXL се предлага с двойни фарове. Kent-двигателите са заменени от мотори Ford Pinto, както и предходният 3000GT, който вече се предлага и в Германия. Във Великобритания 2-литровият V4 е запазен в гамата.
През 1973 версиите за Северна Америка получават по-големи гумени брони, за да отговорят на тамошните стандарти за безопасност.
1973 е годината, в която Capri бележи най-високи продажби – 233,000 броя. 1-милионното Capri – от версията RS2600 е завършено на 29-и август.
През декември Форд заменя базираната на двигател Cologne V6 версия RS2600 с RS3100 – с двигател Essex V6. Обемът на двигателя, както подсказва името, е увеличен до 3,098 куб. см. За разлика от своя предшественик той използва двоен карбуратор Weber и достига същата мощност от 150 к.с. През ноември 1973 в Halewood са произведени едва 249 броя от RS3100 с хомологационна цел. 250-ият автомобил е произведен в South Ockendon преди останалите и може би е един от 6-те предпроизводствени прототипа, които се различават по фиксираните задни странични стъкла и 3-лъчев волан. Моделът се предлага в 7 различни цвята – Diamond бял, Daytona жълт, Sebring червен, Modena зелен, Stardust сребрист, Olympic син и Marine син (светлосин). Всички са със златисти декали около предната решетка, около задния панел със светлините и стоповете, както и тройна линия отстрани. Други отличителни белези са 4-те кръгли фара, преден лип спойлер, четвъртити предни брони (броните са черни на цвят) и голям заден спойлер тип „патешка опашка”.
Всички бройки от RS3100 са предлагани единствено чрез дилъри на Ford RS. Заради петролната криза по онова време и задаващата се втора генерация на Capri, продажбата на RS3100 е истински кошмар. Форд се принуждава да регистрира 23 бройки като служебни коли за мениджърите по продажби и да ги предлага на промоционална цена като използвани коли, но с малък пробег. През юни и юли 1974 50 броя от RS3100 са изнесени за Австралия.
По време на производството си RS3100 е най-бързият сериен европейски Форд с ускорение от 0 до 100 км/ч. за 7.6 секунди и максимална скорост от 201 км/ч.
Автомобилът продължава да бъде конкурентноспособен в шампионатите за туристически автомобили през 1973 и 1974 след като на Ford Motorsport е позволено да оборудват своите двигатели с двувалови глави. За целта през 1973 е произведена лимитирана серия от 100 броя с този нов двигател. Моторът на RS3100 е допълнително тунингован от Cosworth за участие в група 4 и е превърнат в чудовище с обем 3,412 куб. см., горивно впръскване, два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Обозначението е GAA, а мощността при състезателните версии достига 440-450 к.с в средата на сезон 1974. Друга важна модификация е преместването на радиаторите от предницата в арките на задните калници с цел по-добро разпределение на теглото.
BMW от своя страна също изкарва 100-хомологационни броя от 3.0 CSL с два разпределителни вала. Така Фордовете и BMW-тата са най-бързите коли в шампионата, но в крайна сметка титлата отива при Zakspeed и техния Escort RS 1800. Ford никога отново не се състезава с Capri чрез своя официален отбор, но това не слага край на състезателната кариера на модела. През 1977 третото поколение на Capri взима участие в Група 5 с 1.4-литров турбо двигател, произвеждащ над 300 к.с. Така Capri отново се доказва като изключително подходяща състезателна машина.
Ford Capri RS3100 DRM / ETCC Group 4 (1973-1974)
Технически характеристики:Двигател: 6-цилиндров V-образен Cosworth GAA под ъгъл 60 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 3.412 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Lucas
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна ZF
Предаване: задно
Тегло: 1040 кг.
Мощност: 440 к.с. при 8750 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 128.95 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.42 к.с. на кг.