Колекция 1:43 - Killer Queen

[ferrarista47]

Иво, добре избухна Много добре се е получила преработката БРАВО

[commodore]

Иво, добре избухна Много добре се е получила преработката БРАВО

Самата истина!

[monk.17]

И двете баварчета са хубави , но повече ми хареса доработката .

[TDI Power]

Чудесни са и двата, доработката се е получила идеално. Честно казано от заглавието на темата преди да отворя, очаквах съвсем различен модел, който е гледал NFS, знае какво имам предвид, а аз дори нямам представа дали го има в 1:43, в 1:24 го правят Маисто. Но и Е30 не лъже никак.

[minitek]

Изглеждат страхотно! Обаче ми се струва, че ако модификацията беше върху AutoArt-овската версия, нещата щяха да изглеждат доста брутално.

[TheDevilTwin]

Batmobile

Логичното продължение на Е30 М3 е неговият основен конкурент в DTM - 190Е Еvo 2. Автомобил, който изглежда толкова бутафорно със своите нахвърляни спойлери, че събужда присмех дори у конкуренцията с BMW, които възкликват "Ако тези спойлери функционират, значи трябва да променим нашия аеродинамичен тунел"... е в крайна сметка са го променили Именно поради това не е никак чудно, че най-ревностните фенове на този модел са именно японците - те са всеизвестни със своите кичозни тунинги дори на екзотики като Ламборгини или Ферари.

В 43-и мащаб има няколко алтернативи на Evo 2 - първият са смолите на TSM и HPI, които в интерес на истината не са никак лоши, но цените им удрят сериозно в джоба. Металните версии пък са дело на Minichamps като болшинството са от старото им производство. Новата матрица се предлага единствено в две разновидности - състезателна и чисто бяла "Plain Body" (втората е специално издание за някакво изложение в Япония). Тъй като и двете са бели, реших да не давам 100 евро за чисто бялата, а да си взема другата, след което да й махна декалите, тъй като излиза доста по-евтино. И ето че след любезното съдействие на Чочо и Марто тя вече е факт - благодаря ви сърдечно и на двамата!

'92 Mercedes-Benz 190E 2.5-16 Evolution II (Minichamps)



Представяне на Mercedes-Benz 190E в темата

[Тихомир]

MЧ трудно може да се мери със смолните алтернативи. Смолите са много реалистични, но наистина заслужава ли си да се дадат толкова много средства за 1 модел. МЧ пресъздава достатъчно добре истинската кола, бялата боя е много коварна при 43-ките, доста често изглежда прекалено дебела. Убеден съм, че на живо моделът изглежда страхотно.

[azata]

Бате станала е много добре и идеята ти много ми допада И мисля да взема едно Е90 si с декали и да го направя базово,но само това със свалянето на лепенките ме притеснява.

[Mr.Mercedes-Benz]

Чудесна е станала. Идеята за сваляне на декалите е много сполучлива. И при мен е така.

[macho007]

Много добре е станал, браво за което! Въпреки по-бутафорния външен вид, модела ми харесва доста.

[ms_power]

Много жалко, че трябва да прибягваме до такива методи, за да се сдобием с някои желани модели. Представям си какъв кеф е оригинално черно Ево на Миничампс. Трябва обаче да се задоволим с наличното и това бялото тук е прекрасно!

[ico_naskov]

Страхотна разработка

[idoll]

Отличен!

[TheDevilTwin]

The Italian Attack

След последната еволюция на 190-ката, идва ред на нейния най-лош кошмар - автомобилът, който детронира Мерцедес в родния им шампионат - 155 V6 TI. Смятана за една от първите "неистински Алфи", тъй като стандартно разполага със задвижване на предните колела, но в същото време притежава всички преимущества на своите предшественици - красив дизайн и изпълнено с успехи участие по състезателните писти.

Моделите на HPI не се нуждаят от коментар - безспорно най-добрата алтернатива в мащаба, но вече трудно откриваеми на сносна цена. Интересен факт е, че версията от 1996 година няма почти нищо общо с тази от 1993. Цялата предница е една идея по-ниска, джантите, дори броните и отворите за въздух са променени до неузнаваемост. Един нагледен пример с какви темпове се развива автомобилният спорт.

Представяне на Alfa Romeo 155 в темата

'93 Alfa Romeo 155 V6 TI DTM Winner (HPI Racing)
'96 Alfa Romeo 155 V6 TI ITC (HPI Racing)





Alfa Romeo 155 V6 TI DTM
Години на производство: 1993-1996
Държава: Италия
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: I.D.E.A. Institute / Ercole Spada

След кратко и не особено успешно участие в сериите Indy Racing, в началото на 90-те състезателното подразделение Alfa Corse отново се концентрира в състезания за туристически автомобили. Сезон 1992 доказва, че решението на отбора да използва чисто новия 155 е правилно. Версията 155 SuperTurismo печели 17 от 20 състезания в италианския шампионат и този резултат окуражава Alfa Romeo да погледне отвъд родния си шампионат, където конкуренцията е по-сериозна. Немският шампионат DTM се оказва перфектната сцена, където италианците да докажат своя нов автомобил. За жалост на новобранците от Италия правилата за състезания с туристически автомобили са сериозно променени и влизат в сила през сезон 1993.

От 1993 година нататък състезанията са разделени в два класа – FIA клас 1 и клас 2. Основната разлика между двата е нивото на допустимите модификации. Автомобилите от Клас 2 трябва да останат максимално близки до хомологираните серийни версии докато в Клас 1 на производителите е дадена по-голяма свобода. Не е очудващо, че автомобилите в повечето национални шампионати са адаптирани за Клас 2, поради което почти всеки може да бъде допуснат. По-интересният факт обаче е, че в DTM са въведени по-екстремните правила за Клас 1. Това принуждава Alfa Romeo да разработи автомобил за всеки един от двата класа.

Въпреки че формата на цивилната версия трябва да бъде запазена, инженерите на Alfa Corse получават почти пълна свобода за всичко останало по автомобила. Най-силната страна на 155 DTM безспорно е шасито – то комбинира високооборотен 2.5-литров V6 с ъгъл между цилиндрите 60 градуса и новоразработената система за задвижване на четирите колела Q4. Алуминиевият атмосферен двигател развива зашеметяващите 400 конски сили при 11 500 об/мин. Тази мощност е същата като при версията SuperTurismo от 1992, но при нея двигателят е турбиниран. Моторът е разположен пред предната ос, а 6-степенната скоростна кутия е монтирана в средата на автомобила за постигане на оптимално разпределение на теглото. Около 1/3 от мощността се предава към предните колела, а остатъкът – към задните.

За да отговори на правилата за Клас 1 е запазено стоманеното шаси от цивилна Alfa 155. Всички панели изглеждат „сток”, но до един са изработени от карбонови влакна. Всички аеродинамични елементи освен крилото върху капака на багажника са разположени под нивото на главините на колелата. В резултат на това страничните престилки и предната броня разполагат със сериозни отвори, които доставят въздух до радиаторите и спирачките, освен това създават значителна сила на притискане. Стандартните въздушни отвори на предната решетка са запазени, тъй като осигуряват приток на въздух за 6-те тромпета на дроселовите клапи.

От интериора на стандартния автомобил е запазена съвсем малка част – в средата на автомобила е монтирана една единствена седалка заедно с трансмисията.

Alfa Corse взима участие с два броя 155 V6 TI, пилотирани от Alessandro Nanini и Nicola Larini – и двамата участвали преди това във Формула 1, а през 1992 са отговорни за доминацията на Alfa Romeo в италианския SuperTurismo шампионат. Още в началото на сезон 1993 става ясно, че Алфите са основен претендент за титлата. Основната конкуренция идва от редица отбори на Mercedes-Benz, които участват с остарелите вече 190Е, развитие на версиите от предишните сезони. С 14 победи от общо 22 кръга отборът на Alfa Corse отнася титлата вкъщи, а за шампион в края на сезона е коронован Larini, който бележи общо 11 победи през този сезон.

Съкрушителното поражение за отбора на Mercedes-Benz / AMG на родната им територия ги кара да разработят изцяло нов автомобил за DTM, който е базиран на току-що появилата се С-класа. Година по-късно Opel се присъединяват със своята Calibra DTM. Инженерите на Alfa Corse от своя страна продължават да усъвършенстват 155. Първо стандартната трансмисия е заменена от секвенциална, а по-късно от полуавтоматична тип Формула 1, която разполага с пера зад волана. Двигателят също претърпява сериозни промени. В своя последен вариант той е с по-голям 90-градусов ъгъл между цилиндрите (след като инженерите на Алфа откриват този пропуск в правилата, който не забранява подобна модификация), който спомага за постигане на по-нисък център на тежестта и развива покъртителните 490 к.с. при 11 900 об/мин. Аеродинамичните елементи по купето също са променяни през годините. Теглото на версията от 1996 е едва 1060 кг., а максималната й скорост е около 300 км/ч.

155 V6 TI участва до 1996 година, когато DTM-шампионатът е заменен от новооснования Международен Шампионат за Туристически Автомобили (ITC). През 1994 година Mercedes-Benz демонстрира своето превъзходство, но Alfa все пак успява да измъкне 11 победи. Въпреки това титлата отива при немците. През 1995 отборът на Alfa страда от постоянни проблеми с електрониката, което е всеизвестна болка при италианските коли. През 1996, участващата за четвърти пореден сезон Алфа отново се устремява към върха. През втората половина на годината италианската машина отбелязва 6 поредни победи срещу конкуренцията. В крайна сметка конструкторската титла печели Opel, а пилотската – Manuel Reuter. Alessandro Nannini с Alfa 155 се класира на трето място при пилотите, а Alfa – на второ при конструкторите.

В края на сезон 1996 Alfa Romeo и Opel се оттеглят от ITC, което напълно обезсмисля шампионата. Въпреки страхотните автомобили и постоянно повишаващите се бюджети на отборите DTM/ITC-шампионатът бива прекратен. За Alfa Romeo немският шампионат DTM се оказва изключително успешен, след като постига общо 38 победи за четири сезона, които до този момент не са достигани за толкова кратък период. Пилотите, които бележат тези победи са Nicola Larini (17), Alessandro Nannini (13), Stefano Modena (2), Christian Danner (2), Michael Bartels (2), Kris Nissen (1) и Gabriele Tarquini (1). По същото време състезателната версия на 155 побеждава националните шампионати на Великобритания и Испания, а в Италия завършва на второ място.

Alfa Romeo 155 V6 TI DTM (1994)
Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.498 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 12.5:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Weber Marvelling
Купе/шаси: стомана и елементи от карбонови влакна
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела, ABS
Трансмисия: 6-степенна секвенциална
Предаване: на четирите колела
Тегло: 1100 кг.
Мощност: 420 к.с. при 11 500 об/мин.
Въртящ момент: 294 нютонметра при 8000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 168.13 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.38 к.с. на кг.

[ico_naskov]

Тези Алфи са ми любимите