Колекция 1:43 - Killer Queen

[bobarce]

Хубав модел, пък и на Спарк. Имам слабост към моделите от смола. Поздравления

[Тихомир]

Хубав модел . нямат край тези сините Аудита. То не са S , RS или пък печки на ДГ. Към изброените от теб М5 и Е500 бих добавил още един играч, който има сходна концепция - 850/S70/V70 R

[Mr.Mercedes-Benz]

Както каза Стефчо, перфект сет.

[TheDevilTwin]

2x V10

Понякога е много трудно човек да избере между два модела - особено когато цените и изработката им са идентични. Преди 2 години след дълго търсене най-сетне успях да си намеря сребриста Carrera GT на AUTOart, но след като взех модела в ръце, се почувствах леко разочарован. И ето, че дойде ден в който да направя директно сравнение между него и Minichamps.

Също както и в 18-и мащаб сравнението между Carrera GT на AUTOart и Minichamps е много трудно. Казано накратко - ако от двата модела можеше да се сглоби един, би било най-добре.
Плюсове на AUTOart: наличие на таван, който аз така и не успях да демонтирам; по-реалистични джанти, но с твърде дебели гуми; по-добри спирачни апарати и дискове.
Плюсове на Minichamps: по-добри фарове и стопове (стоповете си имат диоди, които при AUTOart липсват); релефна предна емблема; по-реалистични ауспуси; по-ниска и правилна стойка.

'05 Porsche Carrera GT (Minichamps)



Представяне на Porsche Carrera GT в темата

[Тихомир]

Много се чудя за това Порше, навремето така и не ми стана любим този дизайн, но пък колата е много брутална. Иво, защо 2ХV12, моторът на Carrera GT e V10.

[TheDevilTwin]

... Иво, защо 2ХV12, моторът на Carrera GT e V10.

Блял съм, докато съм го съчинявал Благодаря за поправката

[azata]

Най-добре и двете както си направил в момента Стойката на шампиона е много агресивна спрямо модела на АА.

[milski]

По-различен дизайн от страна на Porsche,но автомобилът ми харесва.

[stoicho110]

И двата модела са страхотни едно от любимите ми Поршета Браво

[NASO 43]

Много добри

[ms_power]

Мен лично не ме грабва моделът на шампионите никак, но за сметка на това смятам, че този на АА е брилянтен.

[TheDevilTwin]

Cowboy

Днешният модел е един стар, но доста популярен модел на Mercedes-Benz. Според мен досущ прилича на каубой от американски уестърн, а многобройните му участия в пустинни ралита свидетелстват за нрава му. Проектиран с редица нововъведения при безопасността - тенденция, която през 60-те и 70-те години е неразделна част от резюмето на немската компания.

Моделът на Minichamps е преобут с брутални BBS-и с огромен борд, които според мен добавят прекрасен чар на модела. Още повече че салонът е син, а купето - бял металик. Този път модификацията не е моя, а го купих "тунингован", но видът му ме задоволява напълно.

'74 Mercedes-Benz 450SLC (Minichamps)



Mercedes-Benz SL / SLC (R107 / C107)
Години на производство: 1971-1989
Държава: Германия
Произведени бройки: 300,175 (237,287 от SL и 62,888 от SLC в периода 1972-1981)
Дизайн на купето: Joseph Gallitzendörfer, Friedrich Geiger / Karl Wilfert (SLC)


Mercedes-Benz R107 (C107 за версията купе) е третото поколение на SL, произвеждано от 1971 до 1989 година. Това е вторият най-дълго произвеждан модел на компанията от Щутгарт след G-класата. Базовата версия е 280SL, а флагманът – 560SL, предлаган само в Северна Америка.

R107 наследява W113, известен още като „пагода”, а през 1989 е заменен от R129. SLC пък от своя страна е заместник на купето W111 и през 1981 слиза от поточната линия след появата на C126.

Според мнозина R107 е един от най-красивите модели на Mercedes-Benz до днес. Той се отличава с големи наклонени напред фарове и радиаторна решетка, както и продълговати стопове тип „вафла”, които остават запазена марка при моделите на Mercedes-Benz през следващото двайсетилетие. Аеродинамиката също е подобрена, а дизайнерът отговорен за автомобила е Friedrich Geiger, чийто ръце са създали безсмъртни класики като 300SL и 500K. Дизайнът на R107/C107 е показателен за моделите на Mercedes-Benz през 70-те години. Голяма част от похватите са пренесени и в представената една година по-късно S-класа W116 (т.нар „сом”).

Също както при предшествениците му, голяма част от версиите предназначени за САЩ, разполагат с V8-двигатели. При тях А-колоната е допълнително заздравена, а от 1982 всички версии разполагат серийно с въздушна възглавница за водача.

С версиите 450SLC, 450SLC 5.0 и 500SLC в края на 70-те Daimler-Benz взима участие в големи ралита като например 30,000-километровото „Vuelta à la America del Sud” (1977), Рали Сафари (1979) и Рали Бандама (1979/1980).

V8-двигателите, монтирани на R107, се появяват първо при големите лимузини 300SE/L през 1969, а по-малките, като например редовия 6-цилиндров M110 при 280SL, са доразвити от M130 при модела W113.

6-цилиндровият двигател с два разпределителни вала развива мощност 185 к.с. (между 02.1976 и 04.1978 – 177 к.с.). Двата V8 се появяват по-късно – 3.5-литров през 1971 с мощност 200 к.с. и обозначение M116, а през 1972 и 4.5-литров (M117) с мощност 225 к.с. През целия жизнен цикъл на R107, който наброява 18 години, двигателите постоянно са подобрявани, за да отговорят на нормите за вредни емисии, поради което мощността и обемът им са променяни. SLC се предлага също във версия 450SLC 5.0 от 1978 година с 5-литров V8 с изцяло нов алуминиев блок, развиващ мощност 240 к.с.
Този двигател се предлага от 1980 и при роудстъра, но с името 500SL. През 1985 R107 е преработен. Към гамата е добавен 3-литров редови шестак (M103) с мощност 188 к.с., а 3.8-литровият е с увеличен на 4.2 литра обем и вече носи обозначение 420SL (M116 с 218 к.с.). Като опция се предлага катализатор, а от 1986 се монтира серийно.

Най-екзотичната версия на 107 безспорно е 560SL. Тя разполага с 5,547-литров V8 с мощност 231 к.с., което я прави малко по-бавна от европейската топ-версия 500SL. Заради нормите в Северна Америка 560SL разполага с допълнителна защита от удар в колената и подкрепления при страничен удар във вратите.

107 поставя нови стандарти в областта на пасивната безопасност. Концепцията за сигурност Béla Barényis с деформационни зони отпред и отзад, която разчита на дизайн тип „три кутии”, намира своето приложение при този модел. Гръбнакът на R107 не е просто скъсено и заздравено шаси от лимузина както при неговия предшественик, а изцяло независима система с тунел за кардана и напречни и надлъжни греди, чиято различна дебелина на материала дава като резултат по-добра здравина при смачкване.

Тъй като SL е кабрио без тарга, единствената защита срещу преобръщане остава А-колоната и предното стъкло. Те са проектирани от нулата и правят купето с 50% по-здраво в сравнение с предходния модел. Това води до значителна устойчивост и автомобилът може да бъде продаван в САЩ без монтирането на допълнителна тарга греда.

Дори в интериора има тенденция за иновации. Таблото е подплатено с пяна в горната си част и в областта на колената. Нов е и воланът с четири спици, създаден на базата на изследвания при катастрофи. Почти всички части на волана са покрити с полиуретанова пяна. Телескопичната кормилна колона и монтираната зад предната ос скоростна кутия пък са допълнителни щрихи, имащи за цел да подобрят сигурността. Автомобилите са стандартно оборудвани с триточкови колани. Дръжките на вратите също са с нов дизайн, така че при удар да не се разпаднат, а да продължат да се отварят ръчно.

Моделът е конструиран така, че да е лесен за обслужване и най-бърз измежду всички кабриолети в гамата на марката. Таванът разполага с брилянтно опростен дизайн и се управлява автоматично. Когато е сгънат, той се скрива изцяло под капак. Стандартното оборудване включва твърд покрив, благодарение на който с няколко стъпки роудстъра се превръща в купе и може да бъде управляван при зимни условия.

Седалките още от самото начало са с подглавници и автоматични колани за безопасност. Като опция се предлага преграда за багаж зад седалките, която може да бъде използвана и за деца до 30 кг.

За удобството се грижи спонтанно реагиращата система за отопление, допълнена с климатизация от вратите. Устойчивите на петна повърхности на А-колоната и странични огледала осигуряват добра видимост дори при лоши метеорологични условия. Чистачките, разположени в средата пък покриват 70% от повърхността на предното стъкло и се грижат за оптимален въздушен поток, при това дори във висока скорост не се отлепят.

По време на производството започват да се предлагат нови системи за пасивна и активна безопасност. От 1980 се монтира ABS, а от 1982 въздушната възглавница за водача е серийна.

Както подобава при всеки Mercedes-Benz списъкът с допълнителни екстри е дълъг и би могъл значително да увеличи цената на автомобила. От електрически стъкла през отопление на седалките до климатик и дори телефон.

Върху базата на W111, известен като „Heckflosse” или „опашата перка”, Daimler-Benz произвежда версии купе и кабриолет, които би следвало да получат свой наследник. Следващата база W116 обаче закъснява и в началото на 70-те най-голямото купе е базирано на SL. Дизайнът е доразвит от Karl Wilfert и чака своята реализация във фабриката за прототипи Sindelfinger. Купе версията разполага с удължена каросерия и получава обозначение C107.

SLC е официалното име на модела, а премиерата се състои на автосалона в Париж през октомври 1971. До предното стъкло автомобилът е идентичен с роудстъра. Над 5-местното пътническо отделение се простира плоският покрив, който завършва със стръмен заден прозорец. Междуосието е 2820 мм спрямо 2460 при роудстъра, а страничните прозорци са напълно прибиращи се без B-колона (рамки на стъклата). Малкото разстояние между вратата и задното колело се оказва проблем, тъй като задните странични прозорци не могат да се приберат напълно. Karl Wilfert намира изход с един донякъде противоречив стилистичен похват, който разчита на двоен стъклопакет с вградени перки, които го разделят на две части. Предната част може да бъде напълно „потопена”, а задната с перките е статична.

За първи път при този модел комплектът за първа помощ се съхранява в специален поднос под задното стъкло - решение, което се превръща в традиция при много от следващите модели на Mercedes-Benz до 1995.

От 1971 до 1981 моделът се предлага във версии 350SLC, 450SLC, 280SLC, 380SLC, 450SLC и 500SLC със същите двигатели като при роудстъра. От 1978 до 1980 се произвежда 450SLC 5.0, който се отличава с преден спойлер и гумен лип върху капака на багажника.

Коефициентът на въздушно съпротивление при SLC е значително по-добър от този на SL, така че автомобилът осигурява същите характеристики въпреки по-голямото с 45 до 50 кг. тегло. В хода на своята 10-годишна история SLC намира 62,888 купувачи.

560SL (1985-1989) е замислен като модел за износ за Америка, Австралия и японския пазар. Поради тази причина той не е предлаган официално в Европа. Може да бъде разпознат по фаровете с по два кръгли рефлектора и смятаните за грозни удължени брони от неръждаема стомана. При версията за Северна Америка голяма част от частите на каросерията като например капаци, врати, брони, хардтоп и т.н. са обозначени с оригиналния идентификационен VIN-номер. По този начин може лесно да се открие кой автомобил е претърпял щети, тъй като резервните части са маркирани с буквата “R” („replacement” или резервна).

560-ките разполагат с разточително оборудване като единствената екстра, която се е доплащала, е отопление на седалките.

450SLC 5.0 разполага с елементи по купето, изработени от алуминий. Тези модели се различават от останалите не само по името. Докато 450SLC 5.0 разполага с 3-степенна автоматична скоростна кутия със заздравени зъбни колела, 500SLC е с 4-степенен автоматик, но при него липсват алуминиевите панели.

Надпреварата на голяма дистанция „Лондон-Сидни” е голям успех за Daimler-Benz през 1977, тъй като след дълга пауза автомобилите на марката заемат първо, второ, шесто и осмо място. Mercedes-Benz прекратява всякакво участие в автомобилни спортове след катастрофата на „24-те часа на Льо Ман” през 1955. През 1978 за база са ползвани 280E и 450SLC 5.0, тъй като отговарят на регламента. Те са снабдени с допълнителни дълги светлини, по-висока каросерия, седалки, ралбари и допълнителни бензинови помпи. Екипът е ръководен от Erich Waxenberger.

Първото предизвикателство е „Vuelta a la Americana Sud“ – рали с дължина 30,000 километра през 10 страни в Южна Америка от 17 август до 24 септември 1978. Първите 5 места са заети от Mercedes-Benz – от тях първо, второ и четвърто за 450SLC 5.0, а трето и пето за 280E.

През 1979 от 12-и до 16-и април автомобилите взимат участие в Рали Сафари, което след няколко премеждия и фрактури завършва с второ и шесто място за 450SLC 5.0 и четвърто за 280E.

Рали-Бандама (днес преименувано на Ivory Coast) се провежда през саваните на Кот д’Ивоар от 9-и до 14-и декември 1979 на дистанция 5600 километра. Екипажът на Mercedes-Benz приключва с четворна победа. Показателен факт за трудността на състезанието е резултатът от 1972, когато нито един автомобил не достига до крайната цел, така че победител на практика не е излъчен.

През 1980 „дебелият кораб” 450SLC 5.0 е преработен още веднъж след като теглото му е намалено, арките на калниците са уголемени и са му монтирани по-широки и високи гуми. На Рали Португалия от 4-и до 9-и март е постигнато четвърто и пето място.

Рали Сафари в Кения от 3-и до 7-и април 1980 завършва с трето, шесто и десето място за Mercedes-Benz.

От 24-и до 30-и май се провежда Рали Акрополис, където Dieter Glemser постига подиум 15 години по-рано. Този път силите му стигат едва за последното място. Дефектни спирачки, кормилна рейка огъната от камъни, прекъснати горивни тръби и загубена капачка на резервоара причиняват лошия резултат в крайното класиране.

На Рали Codasur в Аржентина от 19-и до 25-и юли само един отбор достига целта и заема второ място.

Поредното участие в Рали Бандама през декември този път донася двойна победа. Половината от стартиралите SLC достигат целта без повреди. На това състезание дистанцията е 5336 километра, от които само 792 асфалтирани. С приключването на сезон 1980 Daimler-Benz отново се оттегля от рали спорта.

Mercedes-Benz 450SLC (1972-1980)
Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса (M117)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 4.520 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 8.8:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch D-Jetronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 4 или 5-степенна ръчна / 3-степенна автоматична
Предаване: задно
Тегло: 1690 кг.
Мощност: 225 к.с. при 5000 об/мин.
Въртящ момент: 377 нютонметра при 3000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 49.77 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.13 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.8 сек.

[Тихомир]

Чуден е станал. Има непреходна форма този мерцедес,комбинация бяло, син салон и ббс е определено интересна и ми харесва

[commodore]

Джантежа е един път!

[monk.17]

Точно тази удължена версия харесвам най - много . Джантите са разкошни , както и комбинацията от син салон и прекрасен бял цвят .