Колекция 1:43 - Killer Queen

[Torbalan]

Някое Трофео за 3ка?

[TheDevilTwin]

Ugly, uglier, ugliest

Subaru често са критикувани заради дизайна на своите модели. Например при своята премиера най-новата Impreza беше оприличена на Hyundai Accent заради приликите в дизайна, а втората генерация на Forester носи красноречивия прякор "хладилник". За Impreza често автомобилните ентусиасти са на мнение, че всяко следващо поколение на модела е по-грозно от предходното и това донякъде е оправдано. Втората генерация беше силно критикувана заради своите кръгли фарове, благодарение на които и до днес носи прякора "bug eye" (очи на буболечка), а пък третата първоначално се появи във версия хечбек, което породи гняв у ревностните фенове на модела. Във версия седан обаче STi-ката не изглежда никак зле, а синият металик я отваря още повече. И като капак на всичко Subaru не изневериха на своята традиция постоянно да изкарват нови и нови лимитирани версии на Impreza, за които подробности можете да прочетете малко по-надолу.

Моделът на Ebbro е едно от най-добрите им творения, което е попадало в ръцете ми. Единственият недостатък са дисковете на спирачките, които са цяла отливка с джантите. Иначе моделът е страхотен и с кеф го наредих до останалите състезателни боксьори.

'11 Subaru Impreza WRX STi (Ebbro)



Subaru Impreza WRX STi (GR, GV)
Години на производство: 2007-2014
Държава: Япония
Произведени бройки: -

Третата генерация на Subaru Impreza е показана за първи път на автомобилното изложение в Ню Йорк на 2-ри април 2007 година и се предлага в атмосферен вариант или с турбо. През октомври 2007 дебютира най-мощната версия – WRX STi. Новата Impreza първоначално се предлага в нестандартната за този модел форма хечбек с 5 врати (обозначение GH), а четиривратият седан е представен година по-късно (обозначение GE). Раздутите версии носят обозначение GR за хечбека и GV за седана. Въпреки че първоначално раздутото купе е особеност само на STi, по-късно се предлага и при WRX.

Версията хечбек на WRX STi е показана за първи път на изложението в Токио през октомври 2007. За Япония двигателят е 2-литров EJ207 с twin-scroll турбина, генерираща 308 к.с. и въртящ момент от 422 нютонметра. Моделите за износ разполагат с 2.5-литров EJ257 със single-scroll турбина VF48, мощност 300 к.с. и 407 нютонметра. За разлика от предходните модели червеният надпис “STi” върху интеркулера липсва. STI е със 70 до 100 кг. по-тежък от WRX-версията в зависимост от оборудването. Това се дължи на по-сложната трансмисия, заден диференциал и други промени по шасито. Бил Томас пише в статия на Top Gear „Ако върнете тази кола 5 години назад, махнете емблемите и я закарате на състезание с автомобили Subaru, хората може да помислят, че сте дошли със Ssang Yong и направо да ви изритат”.

Също както стандартния WRX, третата генерация на модела се предлага под името “Subaru WRX STi”. За да разграничи STi от WRX, Subaru го оборудва с раздуто купе и по-широка следа. Някои елементи от окачването на STi са изработени от алуминий. Други модификации са електронен контрол за стабилност с режими „normal”, “traction” и “off”; интелигентната система на Subaru с режими “intelligent”, “sport” и “sport sharp”, както и електронен централен диференциал, който също може да бъде настройван. Това позволява разпределяне на въртящия момент в променливо или ръчно конфигурирано съотношение, което може да варира от 35/65 до 50/50 съответно към предната и задната ос.

В САЩ STi-версията се предлага от март 2008.

След като Subaru отнасят сериозни критики относно формата на купето тип хечбек, през 2010 е представен WRX STi във версия седан. Най-забележимият отличителен белег е големият заден спойлер. В Австралия се предлага от 2011 – както в стандартна форма, така и като STi spec.R. Втората версия разполага с електрически шибедах, кожена тапицерия, сателитна навигация, алуминиеви джанти BBS и опционални седалки Recaro.

Фейслифтът, проведен през 2010, може да бъде отличен по новата предна броня, подобрено окачване, благодарение на по-твърди пружини, по-големи анти-ролбари, нови сачмени втулки в долната част на предните носачи, както и по-широки гуми.

WRX STi 20th Anniversary Edition (2008)
Тази версия е предназначена за японския пазар в лимитирана серия от 300 бройки. Разполага с ново регулируемо окачване и по-тънки преден и заден ролбар, 18-цолови алуминиеви джанти, бял цвят, заден лип спойлер, кожени седалки Recaro с червени шевове и плочка с поредния номер на централната конзола.

WRX STi spec C (2009)
Лимитирана версия от 900 бройки за японския пазар. В сравнение с обикновено STi разполага с подобрения по двигателя, окачването и панелите на купето. Лагерът на турбината е модифициран, за да се намали износването, ECU-то е подобрено, а интеркулерът разполага с водно впръскване. Окачването и сервоуправлението също са променени за по-добро поведение и здравина на купето. За намаляване на теглото автомобилът е снабден с алуминиев капак, ламинарни стъкла и по-лек акумулатор.

WRX STi A-Line (2009)
Версия на STi с 5-степенен полу-автоматик, който може да бъде превключван посредством пера зад волана. Първоначално се предлага само в Япония и Сингапур, а по-късно и в Хонг-Конг, Тайланд, Индонезия и Австралия през 2011.

WRX STi 330S / WRX STi Type UK, WRX STi 380S
Версии за Великобритания, тунинговани от Prodrive. 330S разполага с увеличена до 330 к.с. мощност, а 380S – до 380 коня. Промените включват също нови джанти и елементи по купето. Показани са на Британското автомобилно изложение.

На 10-и септември 2008 Subaru съобщава, че версията 380S няма да бъде произвеждана поради проблеми с хомологацията. Въпреки това 330S се появява в серийно производство под името WRX STi Type UK.

WRX STi R205 (2010)
Лимитирана серия от 400 бройки, разполагаща с технологията, която Subaru използва за „24-те часа на Нюрбургринг”. Както подсказва името, фокусът е върху поведението на автомобила при цивилни условия (R идва от “road”). Максималната мощност е увеличена на 320 к.с. благодарение на компоненти като специална турбина с двоен тракт. В допълнение са монтирани 18-инчови спирачни дискове и накладки Brembo на предните и задните колела. Автомобилът разполага също с аеродинамични елементи под предната и задната броня.

WRX STi Special Edition (2010)
Версия за Северна Америка, подобна на японската Spec C. Разполага с по-твърдо окачване, по-тънка стабилизираща щанга за по-добро поведение и 18-цолови алуминиеви джанти със 7 тънки спици в цвят графит, климатик и стерео система с 4 говорителя вместо климатроник и система с 10 говорителя при стандартната версия.

WRX STi tS, WRC STi A-Line tS (2010)
Лимитирана версия, произведена в 400 бройки за японския пазар

Cosworth WRX STi CS400
Лимитирана версия от 75 броя за Великобритания. Двигателят е тунингован от Cosworth и разполага с 400 к.с., предна решетка с черен пиано лак, променена предна броня с емблема “Cosworth”, 18-цолови алуминиеви джанти, преден лип спойлер, заден спойлер, разпънки Bilstein, амортисьори Eibach, вентилирани предни дискове AP Racing с по-голям диаметър и 6-бутални апарати, кожени седалки Recaro с надпис “Cosworth”, централна конзола на таблото в пиано лак и стелки “Cosworth”. Тази версия влиза в продажба в края на май 2010.

WRX STi S206, WRX STi S206 NBR Challenge Package (2011-2012)
Лимитирана до 300 броя версия на седана за японския пазар.

WRX STi A-Line type S (2011)
Версия на A-Line с 4 или 5 врати за японския пазар.

WRX STi Group R4 (2012)
Състезателна версия, предназначена за международни ралита. Показана е на автомобилния салон в Токио през 2012.

WRX STi, WRX STi spec C, STI A-Line type S Package (2012)
Промените по японските версии на седана и хечбека включват:
• 18-цолови алуминиеви джанти с нов дизайн за STi и STi A-Line
• А-line оборудването разполага с премиум пакет (бежов интериор, ковани 18-цолови алуминиеви джанти BBS) за моделите със 6-степенна ръчна кутия
• Кора на багажника в цвета на купето (при седана)

Промените при STi spec C включват:
• Появата на версия с 4 врати
• Като опция могат да бъдат премахнати задната чистачка, фаровете за мъгла и задния спойлер (за седана)
• климатроник като опция
• подглавници и 3-точков колан за средната задна седалка като опция

Японските модели STi A-Line type S Package включват:
• Голям заден спойлер (седан)
• Ексклузивни седалки тип „корито” от алкантара или кожа с червени шевове
• Кори на вратите и барче, тапицирани с алкантара
• 18-цолови джанти BBS от кован алуминий
• Корита Recaro като опция
• 17-инчови предни дискове с 4-бутални спирачни апарати Brembo отпред и 2-бутални отзад като опция.

Продажбите на тези версии започват на 3-и юли 2012.

WRX STI tS Type RA, WRX STI tS Type RA NBR Challenge Package (2013)
Лимитирана версия на седана, произведена в 300 броя за японския пазар.

Subaru Impreza WRX STi (GV) Sedan (2010-2014)
Технически характеристики:
Двигател: алуминиев Flat-4 с турбочарджър
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.457 литра
Компресия: 8.2:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: многоточково горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискови на четирите колела, ABS
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Задвижване: на четирите колела
Тегло: 1535 кг.
Мощност: 305 к.с. при 6000 об/мин.
Въртящ момент: 393 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 124.13 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.19 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.2 сек.

[NASO 43]

И шарена и цивилна има дух това Subaru!
А моделчето е

[Тихомир]

Грознички са Субитата, но компенисрат с техника. Ако имам възможност бих предпочел грозничко Суби пред красиво Ауди например. Хубаво Еббро.

[longfinmako]

Моделът е много добър
Като автомобил, аз харесвам повече старите форми на Субару плюс старите джанти.Не можех да свикна с хеча STI,но сега го харесвам повече от седана от същото поколение.Може и аз да съм сбъркан,ама след 22В и бъгай(много хора го имат за грозник),това ми се губи

[milski]

Има доста истина в думите ти.Отдавна не бях харесвал модел на Subaru толкова много,но този определено ме грабна.Особено хечбека.

[WeltherrschafT]

Иво, чуден модел - то не са фарове, стойка, металик... Въпреки всичко хеджбека ми е по-любим на мен.

[sadesign]

[TheDevilTwin]

Group N Spec



Продължавам с най-новото попълнение към Ево колекцията - един модел, който излезе съвсем скоро след дълго чакане. Той е част от "Plain Body White" серията на IXO, която включва ненашарени WRC-бегачки в бяла цветова гама. Моделът е хубав, но има още какво да се желае. Боята е бял мат и е осеяна с тъмни петна и точки, което ми направи лошо впечатление. Предните колела са малко по-навътре, отколкото е редно, а черните елементи не са боядисани прецизно и на места излизат от контурите.

Представяне на Mitsubishi Lancer Evolution X в темата

'10 Mitsubishi Lancer Evolution X Group N (IXO)



Mitsubishi Lancer Evolution X (CZ4A) Group N
Години на производство: 2009-2014
Държава: Япония
Произведени бройки: -

FIA World Rally Championship-3 (WRC-3) или известен още като Production World Rally Championship (PWRC – в превод шампионат за серийни автомобили) е група от Световния Рали Шампионат, която се провежда на същите участъци, но в нея участват единствено серийни автомобили, хомологирани според правилата на R1, R2 и R3. Сериите започват през 2002, заменяйки Група N. Колите, които взимат участие, най-често са серийни автомобили с ниско тегло и задвижване на четирите колела като например Subaru Impreza WRX или Mitsubishi Lancer Evolution, въпреки че наборът от автомобили, които биват допуснати до участие, е доста голям. Освен състезанията, организирани от FIA, в различните държави се провеждат редица други ралита под регламента на Група N.

През 2013 WRC за серийни автомобили е преименувано на WRC-3, освен това е представена Група R. Така във WRC-3 вече са допускани единствено автомобили с две задвижващи колела, базирани на R1, R2 и R3. Това не позволява хомологация на коли от Група N и Група А, а сегашните N4 автомобили се състезават във WRC-2 заедно с клас S2000, R4 и R5.

Титлата в шампионата е спечелена с Evo X общо два пъти - през 2010 от Armindo Araújo, който печели за втора поредна година – предходната с Evo IX, благодарение на което става първият пилот в PWRC от основаването му насам, спечелил надпреварата две поредни години. През 2012 пък шампион е Benito Guerra с отбора на Mitsubishi Ralliart.

Подготовката на Evo X за участие в Група N включва одобрен от FIA ролкейдж с тегло 44 кг., скоростна кутия със скъсени предавателни числа и допълнителни кори за защита под купето. Теглото на автомобила е намалено до 1355 кг., което включва едно резервно колело, празен резервоар и празни водни резервоари.

Хомологацията за R4 изисква допълнителни подобрения в сравнение с Група N като например променена геометрия на предното и задното окачване, благодарение на нови носещи рамена. Всички гумени тампони са заменени от унибални лагери, купето е олекотено до 1300 кг., а скоростната кутия е 6-степенна секвенциална.

[longfinmako]

Добро си е моделчето Разбира се винаги има какво да се желае в подобряването,но и скъпите производители често си имат кусури.
п.п. На шарените модели поне не им личи толкова

[taiko]

Лудница е и бялото...и червеното. Най-ме радва обаче черното. Задължителен модел.

[Тихомир]

И аз трябва да си изнамеря някой Лансър. И двата ми харесват, но белият малко повече. По-добър ми се струва. Чакам епизод Christmas Special в твоята тема. Дано скоро представиш "онзи" модел.

[azata]

Субито на Ебро е жестоко.Чудесна изработка са направили Лансера на Иксо също ми харесва,въпреки недостатъците по модела които изброи

[TheDevilTwin]

Trentatré

Днес в рубриката "пожелахте да видите" ви представям модела, с който възнамерявам да завърша тази година. Става въпрос за може би най-красивата Alfa на всички времена - пиша може би, защото красивите Алфи са като красивите жени - всяка със свой собствен чар и излъчване, поради което е трудно да се определи коя е по-по-най. Истинският автомобил има невероятна история и е по-скоро състезателен автомобил за улицата, отколкото цивилна версия. Изключително непрактичен и труден за поддръжка, скъп и рядък до неузнаваемост, освен това характеристиките му отреждат да е един от най-бързите за времето си.

Моделът на Minichamps е покъртителен - идва с красива подаръчна кутия, включваща брошура с историята на истинския автомобил, значка с четирилистната детелина на Alfa Romeo и планка с поредния номер от общо 9999 произведени броя. Като изключим огромната фуга на отварящата се задница, годинките въобще не му личат.

'68 Alfa Romeo Tipo 33 Stradale (Minichamps)





Alfa Romeo Tipo 33 Stradale
Години на производство: 1967-1969
Държава: Италия
Произведени бройки: 18
Дизайн на купето: Franco Scaglione

Alfa Romeo е автомобилен производител, известен със своите ексклузивни автомобили през 20-те и 30-те години та 20-ти век, но след Втората Световна Война компанията поема по друг курс. Ръководните органи взимат решение да пренасочат производството си към доходния пазар на автомобили от среден клас и започват разработката на Giulietta. За разлика от конкурентите, които създават евтини и прости автомобили, инженерите на Alfa решават да оборудват Giulietta с най-новите технологии по онова време като например двувалов двигател. За да бъдат привлечени максимално много клиенти, е използвана модулната платформа, благодарение на което се появяват версии купе и кабриолет. В началото на 60-те Giulietta е заменена от Giulia, която получава името GT Coupe и печели редица състезания още при своята поява. Състезателният успех на частните отбори и техните GT-та вдъхновява производителя от Милано да създаде свой собствен състезателен отбор. Така се ражда “Autodelta”, а основателят Carlo Chitti, е натоварен със задачата да създаде спортен прототип с името „33”.

След година разработка Tipo 33 с 2-литров V8 под ъгъл 90 градуса и мощност 270 к.с. при 9600 об/мин. е представен пред публика. Автомобилът веднага получава прякора “Periscopio” заради нетипичния отвор за въздух, разположен отгоре. Прототипът дебютира на 12-и март 1967 на белгийското състезание по планинско изкачване във Fléron с Teodoro Zeccoli зад волана, който печели надпреварата. Автомобилът се оказва недостатъчно издръжлив и неконкурентноспособен в Световния Шампионат за Спортни Автомобили през сезон 1967, а най-добрият му резултат е 5-о място на 1000 км. на Nürburgring, управляван от Zeccoli и Roberto Bussinello.

През същата година Alfa натоварва дизайнера Franco Scaglione със задачата да разработи ексклузивна цивилна версия на Tipo 33, а производството е поверено на Carrozzeria Marazzi. Прототипът на Scaglione надминава очакванията на ръководството на Alfa. Автомобилът разполага с голяма част от технологията, използвана в състезателните автомобили на отбора. През септември 1967 в Италия публиката на изложението за спортни коли в Монца става свидетел на най-красивия модел на Alfa, който е виждал бял свят. Официалният дебют се състои на автомобилния салон в Торино по-късно през 1967. Произведени са 18 бройки след някои подобрения, извършени от дизайнерския отдел на Alfa Romeo, а цената от 70,000 DM позиционира Tipo 33 редом до модели на Ferrari, Iso и Lamborghini.

През 1968 това е най-скъпият сериен автомобил с цена от $17.000 долара. По същото време цената в Италия е 9,750,000 лири. За сравнение Lamborghini Miura е струвала 7,700,000, а средната работна заплата е била 150,000 италиански лири.

1968 година вижда появата на втория прототип, който се явява еволюция – Tipo 33/2 Daytona Coupe. На „24-те часа на Дайтона” Porsche 907 доминира, благодарение на своите 2.2-литрови двигатели, но Alfa отнася победата в клас до 2 литра с Udo Schütz и Nino Vaccarella, благодарение на което автомобилът получава прякора Daytona. Победата е повторена на Targa Florio, където Nanni Galli и Ignazio Giunti завършват на второ място в крайното класиране, следвани от съотборниците си Lucien Bianchi и Mario Casoni. Galli и Giunti печелят в своя клас на писта Нюрбургринг, където 2.5-литровата версия (с мощност 315 к.с.) завършва за първи път, а Schütz and Bianchi са 4-и в клас до 3 литра. Въпреки при повечето състезания пилотите на Alfa биват победени от Porsche заради по-големите им двигатели. През 1968 Tipo 33/2 е състезаван от много частни отбори, побеждавайки в своя клас на 1000 км. Monza, Targa Florio и Nürburgring. В края на сезон 1968 Alfa Romeo завършват на трето място в Международния Шампионат за Конструктори.

През 1968 са произведени общо 28 броя от 33/2, което позволява хомологация за участие в Група 4 през 1969.

Редакторът на немското списание „Auto, Motor & Sport” споделя своите впечатления от Tipo 33 Stradale при престоя си в завода на Alfa Romeo в Северна Италия в края на 60-те. Manfred Jantke пише следната статия, публикувана в брой 20/1969 на изданието:

„Последната глава от историята за Autodelta се развива в Stuttgart, където Alf Truck доставят обещаната Strada няколко месеца по-късно. Пътната версия на Tipo 33 е базирана на шаси и двигател от състезателния автомобил, но по-правилно е да бъде описана като маскирана „Льо Ман”-версия. Маскировка, която се състои от изключително красиво алуминиево купе, боядисано в Rosso Alfa червен цвят и интериор от синьо кадифе. Купето е с височина едва 99 см и изглежда толкова спортно, че може да бъде объркано с прототип от стартовата решетка. Купето в детайли – отварящи се нагоре врати тип „пеперуда”, странични отвори за въздух, които охлаждат задните спирачки (отляво) и двигателя (отдясно), единична чистачка, 8 индукционни фунии, които са изложени на показ през задното стъкло и изключително широки състезателни гуми. Със сигурност пешеходците редовно ще спират, за да се взират в тази красавица. Купето може да бъде лесно разгърнато след повдигане на предната и задната част. Автомобилът не разполага с багажно отделение, освен това може да превозва само двама, за които обаче има предостатъчно място. Разбира се техническите характеристики се различават от тези на състезателната версия, макар и не с много. Двигателят разполага с горивно впръскване SPICA (вместо Lucas при състезателната версия) и доставя мощност от 230 к.с. при 8800 об/мин., а 6-степенната скоростна кутия е изцяло синхронизирана.

За жалост описанието, което направихме по-горе не съответства напълно на това, което докараха пред входа ни. Вместо кадифе в интериора преобладава гол метал, а педалите са надупчени като френско сирене. Още една ракета на колела? Това, от което се страхувахме най-много, съвсем скоро се превърна в реалност – двигателят започна да създава проблеми едва след няколко километра, а на следващия ден въобще не запали поради напълно покрити със сажди запалителни свещи.

За състезателните свещи и специалния гаечен ключ се обърнахме към сервиза на Bosch, които успяха да се справят със свещите тип 340 – за вярване или не! Тези свещи са предназначени за „24-те часа на Льо Ман”, но не и за каране в трафик. С новите свещи тип 290 двигателят запали веднага. Но с това проблемите далеч не се изчерпват – Strada има силна нужда от гараж поне нощем, тъй като автомобилът не разполага с ключалки на вратите. Въпреки това паркингът в непосредствена близост до офиса на редакцията се оказа неподходящ, тъй като Stradale не успя да влезе в асансьора. Когато запалват автомобила при студени температури бъдещите собственици трябва да се придържат към следните правила – отваряте капака, наливате гориво в осемте индукционни фунии, затваряте капака, влизате в автомобила и се стараете да запалите внимателно посредством ключа и педала на газта.

Шофирането на Strada по улиците съвсем не е удоволствие, тъй като този автомобил не е подходящ за употреба извън състезателните писти. В градски условия далеч не е пъргав, но се държи добре на пътя. Дроселовите клапи постоянно гърмят оглушително зад кокпита, а слънцето нагрява купето до температура, сравнима със сауна. Затова веднага закарахме автомобила до пистата Hockenheim, където би трябвало да се чувства като у дома си. На това място Strada изпълва сърцето на шофьора с ентусиазъм. На пистата Tipo 33 напълно захвърля уличния си нрав и се превръща в чистокръвен състезател. Strada се движи по същия начин както изглежда – невероятно като за 2-литров автомобил. Колата ни накара да се страхуваме от километража, тъй като след 24 секунди подмина 214 км/ч. Благодарение на 6-степенната скоростна кутия високооборотният двигател ускорява в невероятен диапазон.

По време на нашия тест успяхме да достигнем почти до 9000 об/мин. и ушите ни изпитваха наслада при всяка смяна на предавките. Отвън автомобилът е по-тих заради монтираните заглушители, но усещането вътре не е по-различно от това при състезателната версия.

Горещите 8 цилиндъра разпространяват аромат на скъпо състезателно масло, от което двигателят побира не по-малко от 17 литра. Без съмнение пътното поведение на Strada ще бъде вълнуващо за обикновения шофьор – благодарение на ниския център на тежестта, състезателните гуми и добре настроеното твърдо окачване, скоростта, която този автомобил развива в завой, би изпратила всяка друга цивилна кола в пропастта. 33 Stradale се държи на пътя като състезателен автомобил и всяко движение на волана дава прецизна обратна връзка с пътя. Спирачките, съединителя и педала на газта доставят на водача перфектно усещане на състезателната писта.”

Tipo 33 Stradale е първият сериен автомобил, който разполага с врати тип „пеперуда”. Автомобилът разполага също с изключително закръглени стъкла, които достигат до тавана. Купето е изработено от алуминий, а шасито е тръбно. Тъй като изработката е ръчна, всеки модел се различава от останалите по някои детайли. Например ранните модели разполагат с двойни фарове, докато по-късните са с единични. Позицията и броят на чистачките на предното стъкло е друга разлика. По-късните модели се различават по въздушните отвори зад предните и задните колела, които имат за цел да изведат горещия въздух от спирачките.

Състезателният двигател няма нищо общо с масово произвежданите мотори на Alfa по онова време. Той е тясно свързан с V8-мотора на Montreal и въпреки по-малкия си обем, е доста по-тунингован. И двата мотора са заимствани от състезателната версия на Tipo 33, но се различават по много детайли. И двата са задвижвани от верига, но при Stradale коляновият вал е същия като при състезателната версия. Инженерът Carlo Chitti създава алуминиевия 1,995-литров V8, разполагащ с картер със сухо мазане и горивно впръскване SPICA, 4 бобини и 16 запалителни свещи. Използва 4 разпределителни вала, задвижвани от верига, а ограничителят е на 10 000 об/мин. Двигателят разполага с 230 к.с. при 8800 об/мин. в цивилната версия и 270 к.с. при състезателната, а степента на сгъстяване е 10.5:1. Тъй като всяко едно Stradale е сглабяно на ръка, мощността варира. Например първата произведена бройка No. 750.33.101 разполага с 243 к.с. при 9400 об/мин. с обикновена генерация и 254 к.с. с отворена генерация.

Това е и първият сериен автомобил, който разполага със 6-степенна скоростна кутия от Valerio Colotti. Джантите са 13-цолови магнезиеви Campagnolo с дискови спирачки Girling отпред и отзад, а колелата са с ширина 9.5J отпред и отзад. Окачването както при повечето състезателни коли от 60-те е с горни и долни контролиращи рамена отпред и носещи рамена отзад.

Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 5.5 секунди, а максималната скорост е 260 км/ч.

През март 1969 моделът е спрян от производство след едва 18 произведени бройки. Някои от купетата не успяват да намерят собственик и 5 от тях са дадени на дизайнерските студия Bertone, ItalDesign и Pininfarina. Bertone са първите, които представят своя концепция на базата на Tipo 33 – прототипа Carabo на автомобилното изложение в Торино през 1968. Това е един от първите клиновидни дизайни, които ще доминират през 70-те години. Година по-късно Giorgietto Giugiaro / ItalDesign показват Iguana. Pininfarina представя два прототипа на базата на 33 Stradale (Cuneo и Alfa Romeo 33.2), а петата машина се ражда отново от ръцете на Bertone и носи името Navajo. Всичките пет уникални прототипа съществуват и до днес и са част от колекцията на Alfa Romeo в “Museo Storico” (исторически музей) заедно с поне две бройки от Tipo 33 Stradale.

Макар и да не се превръща в успех за своя период, днес Tipo 33 Stradale е смятан за един от най-красивите автомобили на всички времена. Дизайнът и двигателят са заимствани от състезателните автомобили, което дава на Stradale възможност да се съревновава с повечето спортни автомобили по онова време. Стойността на 33 Stradale днес е трудна за определяне, тъй като изключително рядко се появяват за продан.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 1.995 литра
Компресия: 10.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване SPICA
Купе/шаси: купе от алуминий върху тръбно шаси
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна ръчна Colotti
Предаване: задно
Тегло: 700 кг.
Мощност: 230 к.с. при 8800 об/мин.
Въртящ момент: 300 нютонметра при 7000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 115.28 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.32 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.5 сек.

[Тихомир]

Велик,голям, неповторим!

Много я искам тази 33, но ще остане за 2015-та. Поздравления отново за това бижу в хобито.