Колекция 1:43 - Killer Queen

[commodore]

Цвета е невероятен!

[John]

Абсолютно съгласен за цвета! Няколко пъти ми изпада в сребристо, но си държа на тъмно синьото. Моделът на АА е приказен!

[idoll]

R34-ката е невероятен. За поред път се убеждавам в качествата на Ауто Арт.

[Тихомир]

Аутоартът е готин, но и Ебброто ми хвана окото. Май ще си търся син Скайлайн Р34.

[azata]

Любимият ми Нисан и в точния цвят.Чудесен модел на АА

[TheDevilTwin]

The Hypercar

Сега нещо по-ново от AUTOart - за съжаление не на нивото на R34-ката, но пък за сметка на това по-скъпо

При появата си P1 постави насоката за развитие при бъдещите супер коли. Той е първият сериен супер автомобил, който комбинира бензинов двигател с литиево йонна батерия - тенденция, която се затвърди с LaFerrari, Porsche 918 Spyder и Honda NSX. Въпреки това смея да твърдя, че като технологии и характеристики творението на McLaren е на светлинни години от изброените.

В последния брой на Top Gear в сравнение между трите - McLaren, Porsche и Ferrari за победител беше определено LaFerrari, но тестът не включва сравнение на писта, а по-скоро субективната оценка и впечатленията на редакторите от карането на трите коли по междуградски пътища в Италия. Силно се съмнявам, че тези автомобили са способни да покажат максимума си на обикновен път. Още по-странен обаче е фактът, че нито един от трите производителя не желае да съобщи официалното време за обиколка на Нюрбургринг, въпреки че колите им вече са разпродадени до последната бройка. Именно поради тази причина на редакторите е било изрично забранено да тестват колите на писта.

Факт е обаче, че от трите единствено Ферарито е с атмосферен двигател и макар да е най-мощно (963 к.с. срещу 903 при McLaren и 887 при Porsche), при него въртящият момент е най-нисък поради липсата на турбина. А както е всеизвестно - конските сили продават коли, но въртящият момент печели състезания.

Моделът на AUTOart е средна хубост - за 100 лв. няма да получите завиващи колела, липсва също и вдигнатият заден спойлер, а по фугите боята не е покрила добре. Алтернативата му е True Scale, които правят концептуалната версия с вдигнат спойлер, но пък при нея стъклата са черни - от друга страна обаче е смола, а цената е същата като на AUTOart. Така че реших да заложа на по-малкото зло от двете.

'13 McLaren P1 (AUTOart)



McLaren P1
Години на производство: 2013-
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 375
Дизайн на купето: Design Director Frank Stephenson

McLaren P1 е суперавтомобил с хибридно задвижване, произвеждан в лимитирана серия от британския автомобилен производител McLaren Automotive. Концептуалната версия дебютира на автомобилното изложение в Париж през 2012, серийната – на 83-ото международно автомобилно изложение в Женева през 2013. Доставките до клиенти във Великобритания започват през октомври 2013, а до ноември 2013 е разпродадена цялата серия планираните от 375 броя.

При представянето на автомобила в Париж през 2012 главният инженер-дизайнер Dan Parry-Williams се изказва по повод на P1: „Приоритетът на автомобила поставя функцията пред дизайна.” Това разбира се е част от етноса на McLaren. „Всичко е водено от инженерния дизайн. И все пак това е поразително красив автомобил. P1 отразява основните ценности на McLaren. Още от самото начало нашият стремеж бе да разработим кола, която да шофирате до състезателната писта, а след като натиснете бутон – да я състезавате. Максималната скорост никога не е била приоритет. Много по-сложно техническо предизвикателство и много по-смислено бе, да разработим най-бързата серийна кола на състезателните писти. При каране по пътищата това я прави много по-значима отколкото максималната й скорост.

Също както при легендарния McLaren F1 от 1992, P1 разчита на средноразположен двигател и монокок от карбонови влакна. Конструкцията на купето се нарича MonoCage и е развитие на MonoCell-структурата, използвана при 12C и 12C Spider. MonoCage за разлика от MonoCell при 12C служи отвеждане на въздушен поток до двигателя посредством „шнорхел”, разположен на покрива и отвори за въздух, които спестяват тегло. Всички панели на купето са изработени от карбонови влакна, тъй като McLaren е първият производител, който предлага Grand Prix-автомобил с изцяло карбоново купе (през 1981) и едновременно с това първият, който предлага изцяло карбоново купе при сериен автомобил (F1). Колата е с минимално количество отделни елементи на купето. Предната и задната част се състоят от монолитни панели във формата на „мида”, които са прикрепени към централния MonoCage и това е всичко с изключение на две малки клапи в задната част, предния капак и вратите. Тази конструкция намалява теглото и наличието на фуги, благодарение на което автомобилът има максимално изчистен вид.

Големите карбонови панели са също мулти-функционални с интегрирани отвори и въздуховоди, имащи за цел да осигурят аеродинамика и охлаждане. Карбоновите елементи са изключително тънки и леки, но и много здрави. Лекотата е приоритет при P1 също както при всички модели на McLaren. Ако един компонент може да върши работата на два или повече, той заменя нуждата от използване на отделни компоненти. „Този подход пести тегло, но изисква по-сложни структури с по-малко части, което отнема повече време за дизайн.” – отбелязва шеф инженер-дизайнерът Parry-Williams.

P1 разполага с 3.8-литров V8 бензинов двигател с две турбини, който е със същия обем като мотора на MP4-12C. Двете турбини осигуряват налягане от 2.4, а максималната мощност е 727 к.с. и въртящ момент 719 нютонметра при 7500 об/мин. В комбинация с електрическия мотор, който произвежда 176 конски сили и 260 нютонметра комбинираната мощност на P1 е 903 к.с. и 978 нютонметра. Електрическият мотор може да бъде включван автоматично от шофьора или да бъде оставен в автоматичен режим, при който премахва турбодупката при бензиновия двигател. Това дава на автомобила константна мощност в диапазона до 7000 об/мин. Колата е със задвижване на задните колела, осъществено посредством 7-степенна скоростна кутия Graziano с двоен съединител.

Мощността на електрическия мотор се съхранява в 324-клетъчна литиево-йонна батерия, разположена зад кабината и е разработена от Johnson Matthey Battery Systems. Батерията може да се зарежда от двигателя или посредством контакт за два часа. Автомобилът може да бъде задвижван посредством бензиновия двигател, посредством батерията или с комбинация от двете. P1 разполага с напълно електрически режим от най-малко 10 км при комбиниран европейски цикъл на движение. В рамките на цикъла електрическият режим е 31 километра, а при комбинация от двата мотора разходът на гориво е 13 литра на 100 км. С един резервоар и едно зареждане автомобилът може да измине 530 километра. Разходът на гориво само с бензиновия двигател е 14 литра на 100 км. комбиниран; 15 литра на 100 км. градски и 12 литра на 100 км. извънградски.

P1 разполага със системи от Формула 1 като например IPAS – Instant Power Assist System, която осигурява пълна мощност при ускорение посредством електрическия мотор, DRS – Drag Reduction System, която оперира посредством задното крило и увеличава максималната скорост при права линия; и не на последно място KERS – Kinetic Energy Recovery System – тя съхранява кинетична енергия при спиране, която по-късно може да бъде използвана при ускоряване. Две от тези системи (IPAS и DRS) се управляват от два бутона върху волана.

P1 ускорява от 0 до 100 км/ч. за 2.8 секунди, до 200 за 6.8, а до 300 за 16.5 секунди, което го прави с 5.5 секунди по-бърз от McLaren F1. Четвърт миля изминава за 9.8 секунди с терминална скорост 245 км/ч. Максималната скорост е електронно ограничена до 349 км/ч. Теглото на P1 е 1490 кг., което му дава съотношение мощност/тегло от 606 коня на тон. Гумите са Pirelli P-Zero Corsa със специално разработени карбоново-керамични спирачки от Akebono. Спирането от 299 км/ч. до покой отнема 6.2 секунди и дистанция 246 метра. От скорост 97 км/ч. автомобилът спира за 30,2 метра. Коефициентът на въздушно съпротивление е 0.34 Cd – доста ниска стойност предвид огромната сила на притискане, която автомобилът генерира.

Серийната версия на McLaren P1 е показана на автомобилното изложение в Женева през 2013. Производството е в стриктно лимитирана серия от 375 броя, което има за цел да поддържа ексклузивността на колата. Цените започват от £866,000 GBP (€1,030,000 EUR или $1,350,000 USD), но до ноември 2013 около 75% от купувачите поръчват като опция уникален дизайн от McLaren Special Operations, качвайки средната цена на P1 до над £1 милион GBP (€1,2 милиона or $1.6 милиона USD).

През август 2013 McLaren съобщава, че производството предназначено за Америка, Азия и Близкия Изток е разпродадено. Квотата за Европа е разпродадена в средата на ноември 2013.

След кратко закъснение производството започва през октомври 2013. Ръчната сглобка се осъществява посредством екип от 61 инженери, а на ден се сглабя по един автомобил като до края на 2013 се очаква да бъдат сглобени 50 броя от P1. Първата доставка се случва в управлението на McLaren в Woking, Англия през октомври 2013. До средата на ноември същата година са произведени 12 броя. Първата доставка в САЩ е осъществена през май 2014. Според JATO Dynamics едва 20 броя са били регистрирани по света през първите 9 месеца на 2014, а до октомври 2014 са регистрирани 12 броя от P1 в Швейцария, считано от началото на годината.

По повод 20 години от победата на McLaren в „24-те часа на Льо Ман” (през 1995), компанията съобщава, че ще възкреси името GTR като представи състезателна версия на P1, наречена P1 GTR.

Тя ще бъде предлагана само на собственици на P1 в много ограничена серия. Дебютът й се състои на конкурса в Пебъл Бийч на 17-и август 2014.

McLaren твърди, че това ще бъде най-мощният им модел с максимална мощност от 1000 к.с. Той ще разполага със сликове и според фирмените инженери ще има по-добро сцепление, аеродинамика и сила на притискане в сравнение с цивилната версия. Окачването е предназначено специално за писта, изпускателната система е изцяло нова, а фиксираното задно крило е в състояние да използва системата DRS.

Производството ще започне през 2015 година след като всичките 375 броя от P1 са завършени. Производството ще бъде подпомогнато и осъществено от McLaren Special Operations.

McLaren съобщава време за обиколка на P1 под 7 минути на пистата Nürburgring Nordschleife, което се равнява на средна скорост от над 179 км/ч. Въпреки това точното време не е съобщено.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса (M383T) и електрически мотор
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.799 литра
Компресия / степен на сгъстяване 8.7:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC) с двойно VVT
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване
Купе/шаси: монокок от карбонови фибри MonoCage с алуминиева предна и задна рама
Спирачки: вентилирани карбоново-керамични дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 7-степенна автоматична Graziano с двоен съединител
Предаване: задно
Тегло: 1490 кг.
Мощност: 903 к.с.
Въртящ момент: 978 нютонметра
Съотношение мощност/обем на двигателя: 191.36 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.60 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 2.8 сек.

[Тихомир]

В пъти по-добре от жълтия цвят,който е тотално осран от АА. Модел за 100 кинта с оакана боя . В този цвят изглежда супер. Ще се взима.

[аарон]

Страхотия......

[azata]

Макларъна е чудесен Както написа Тишо-този цвят му стои страхотно.В този модел въпреки,че няма участие на БМВ и аз съм решил да го добавя след време в колекцията си с Макларъни.

[Thunderbolt]

това е Колата! според мен взе правилното решение с този АутоАрт.

[ms_power]

Досега четох ревюто на момчетата от ТГ. Определено аз бих взел този Макларън от светата тройца. Красив цвят и задоволително качество на модела. Лично аз го предпочитам в спортния режим (по-ниско до земята, с гуми леко навътре под калниците и отвореното крило), но трябва да се задоволим с наличното.

[TheDevilTwin]

Baby-Lambo

Днес ще ви представя моделът на Lamborghini, който се доближава най-много до Countach като дизайн. Става въпрос за единственият модел, който е предлаган от компанията успоредно с легендарния клин, а дизайнът му също е дело на Bertone. Въпреки че не е особено популярен, той е най-успешният V8-модел на Lamborghini (за разлика от предшествениците му Urraco и Silhouette).

Моделът на Minichamps е прекрасен и като изключим прекалено тънките гуми, изглежда досущ като истинската кола!

'81 Lamborghini Jalpa P350 (Minichamps)



Lamborghini Jalpa P350
Години на производство: 1981-1988
Държава: Италия
Произведени бройки: 410
Дизайн на купето: Bertone

Последният V8 модел на Lamborghini се появява на изложението в Женева през март 1981 като наследник на неуспешния Silhouette, от който са произведени едва 52 бройки в периода 1976-1977 – името на модела е Jalpa (произнася се ял-па) и произлиза от Jalpa Kandachia, което е известна порода бойни бикове – традиция, която по-късно е използвана и с името на Gallardo. При производството са използвани доста части от Silhouette и също както него е базиран на оригиналния Urraco.

Автомобилът разполага с отварящ се таван тип тарга. По времето когато Jalpa е готова да бъде представена пред публика, Ferruccio вече е продал своите акции от компанията, а името е променено на Nuovo Automobili Lamborghini SpA. Много нови идеи се раждат в Sant’Agata, но проектът за серийно производство на Jalpa е поставен на първо четене, тъй като компанията се нуждае от по-достъпен модел, позициониран под флагмана Countach, но също толкова привлекателен, поради което дизайнът е поверен на Bertone. За разлика от Countach е доста по-лесен за каране, благодарение на по-добрата видимост и пригодимост за каране в трафик.

V-образният 8-цилиндров двигател е с по два разпределителни вала и е базиран на мотора от Silhouette, но с увеличен от 3 на 3.5 литра работен обем. Максималната мощност е 255 коня при 7000 об/мин., а максималният въртящ момент – 313 нютонметра при 3500 об/мин.

Jalpa не е особено бърза, въпреки че Lamborghini имат друго мнение по въпроса. В днешно време автомобилните производители съобщават характеристики, които са по-скоро консервативни, но през 80-те Lamborghini прилагат съвсем различна стратегия – те лъжат всеки, който ги слуша, съобщавайки време за ускорение от 0 до 100 км/ч. за 6 секунди, въпреки че нито един тест не успява да постигне по-малко от 6.8. Максималната скорост е 234 км/ч. е теглото – 1510 килограма.

Когато през 1981 продажбите започват, пластмасовите елементи като брони, въздушни отвори и похлупак на двигателя са в черен цвят, а стоповете са същите като тези на Silhouette. Това е променено през 1984, когато започват да се монтират кръгли стопове, а пластмасовите елементи вече са боядисани в цвета на купето – фейслифтът е показан за първи път на автомобилното изложение в Женева същата година.

През 1988 продажбите драстично намаляват, а новите собственици на Lamborghini – Chrysler Corporation решават да прекратят производството на модела, въпреки че е най-успешният V8-модел на италианската марка до днес.

Може би е странно защо Jalpa не успява да оправдае очакванията, въпреки елегантния дизайн на Bertone, свалящият се таван, който му позволява да се конукрира наравно с автомобили като Ferrari 328 и Porsche 911 Targa и не на последно място – невероятно звучащия V8-двигател, разположен зад ушите на водача.

Проблемът се състои в това, че позицията на седене на водача не е особено комфортна. Въпреки че кожените седалки са напълно регулируеми (за разлика от Silhouette, при който са фиксирани), е много трудно за водача на Jalpa да намери оптимална позиция на седене.

Предното стъкло хвърля разсейващи отражения при шофиране през нощта и дори вертикалния заден прозорец създава проблеми с отражения в огледалото за задно виждане. Някои собственици се оплакват от неадекватно изскачащите фарове или нестабилните странични огледала, които не помагат особено за видимостта при Baby-Lamborghini, както е наричано понякога. Въпреки това тези проблеми с пълна сила важат и за легендарния Countach.

Една от основните причини за ниските продажби е може би конкуренцията от Ferrari 308, а по-късно и 328, които се предлагат във версии GTS. От друга страна пък е успешното Porsche 911, което се произвежда от години и е изключително популярно по цял свят.

Дизайнът от друга страна е може би прекалено елегантен, но не особено екзотичен. Хората, които си купуват Lamborghini Countach през 80-те, са изглеждали по-скоро като пилоти на космически кораб. Редом до такава автомобилна икона, Jalpa изглежда прекалено обикновена. Така че много хора не биха предпочели нея именно защото не се различава особено от конкуренцията, което е основният отличителен белег при Miura с Contach – автомобили, които мигновено биват забелязвани.

За да преобърнат нещата, Lamborghini прилагат още един трик – версия кабрио, с каквато конкуренцията от Maranello не разполага. През 1987 са произведени два прототипа от Jalpa Spyder, но цялостният дизайн на автомобила не среща одобрение от ръководството на Sant’Agata. Оформлението на задната част е заимствано от прототипа Bertone Athon, но завършеният автомобил не изглежда толкова внушително колкото него. Гледайки Jalpa Spyder отстрани човек веднага открива проблема – задницата излиза извън пропорциите на автомобила. Капакът над двигателя е прекалено голям и противоречи на дизайна. Освен това става ясно, че покривът трудно би могъл да се сгъва във вдлъбнатина, разположена между седалките и капака на двигателя.

През юли 1988 производството на Jalpa е напълно прекратено след произведени 410 бройки за 6 години. Важно е да се отбележи, че моделът е предлаган и в САЩ, където пазар намира голяма част от продукцията на Jalpa.

По време на последната година от производството някои бройки са поръчани с невероятните джанти от Silhouette, които все още се предлагат от производителя. Те са с големина едва 15 цола, но в сравнение с 16-цоловите изглеждат по-брутално особено отзад, където широките гуми Pirelli са по-подходящи за ниска височина. Днес тези джанти са силно търсени и много скъпи в добро състояние. Някои версии на Jalpa разполагат с крило подобно на Countach, което може би изглежда странно, монтирано на този малък V8-модел. Други пък разполагат с големи странични раздувки, които свързват предните и задните арки на калниците.

Днес Jalpa е един от най-достъпните модели на Lamborghini. С цена от $58.000 долара през 1988, днес може да бъде закупено на цена между $17.000 и $41.000 в зависимост от състоянието.

Във филма Rocky 4 (1985) главният герой Rocky Balboa кара черно Lamborghini Jalpa.

Jalpa получава свой наследник едва през 2003 – цели 15 години след като слиза от производство, в лицето на задвижваното от V10-агрегат Gallardo.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.485 литра
Компресия: 9.2:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 4 карбуратора Weber 42 DCNF
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1510 кг.
Мощност: 255 к.с. при 7000 об/мин.
Въртящ момент: 313 нютонметра при 3500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 73.17 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.16 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.8 сек.

[Тихомир]

Много добре, че и чевено.

[azata]

Хубав Миничампс

[ms_power]

Прелестен Миничампс наистина, един от любимите ми модели е това. Цветът го отваря доста.