Колекция 1:43 - Killer Queen

[puma]

Faller прави страхотни модели и този също е един тях

[idoll]

Определено хубав модел, не виждам проблем да му боднем едно осмаче, само ми дай донор.

[TheDevilTwin]

Der kleine Bruder

Днес наред е още едно класическо кабрио от Mercedes-Benz. Истинският автомобил отдавна притежава статут на класика и въплъщава ценности на марката като здравина, красив дизайн и практичност, което го прави пионер за времето си.

Моделът на Minichamps е сравнително старо производство, но въпреки това изработката е на ниво. Комбинацията от червен салон и сребрист металик го отваря много. Преди време ми беше попаднал в същия цвят, но с черен салон и определено разликата между двата е огромна.

'55 Mercedes-Benz 190SL Roadster (Minichamps)



Mercedes-Benz 190SL Roadster (W121 B II)
Години на производство: 1955-1963
Държава: Германия
Произведени бройки: 25,881
Дизайн на купето: Walther Häcker

Mercedes-Benz 190SL е двуврат луксозен роудстър, произвеждан от Mercedes-Benz в периода май 1955 до февруари 1963. Кодовото му обозначение е W121 B II и е показан за първи път под формата на прототип на автомобилното изложение в Ню Йорк през 1954.

190SL е атрактивна, но по-достъпна алтернатива на ексклузивния 300SL, с който споделя елементи от дизайна, инженерни решения и напълно независимо окачване. 190 обозначава обема на двигателя (1,9-литров), а SL – „Sport Leicht”.

Технически 190SL е базиран на W121, известен още като „Понтон”. Именно заради това обозначението му е Werkscode W121, Baureihe II. Моделът се предлага с един единствен двигател, който е с обем 1.9 литра и мощност 106 к.с.

В рекламните проспекти автомобилът е рекламиран като “Touren-Sportwagen” (туристически спортен автомобил).

През септември 1953 вносителят на Daimler-Benz за САЩ Maximilian Hoffman предлага своя концепция как марката би могла да увеличи своя пазарен дял в Северна Америка. За целта са необходими два спортни модела, които да разчупят представите на клиентите, които възприемат Mercedes-Benz като на консервативна марка.

190SL e представен за първи път на автомобилното изложение в Ню Йорк през февруари 1954 редом до по-големия си събрат 300SL.

За проектирането на 300SL е взета като база състезателното купе, което добива популярност с победата на Carrera Panamericana през 1952. В допълнение към него компанията предлага спортен кабриолет, който да разполага с практичност за ежедневието. На Hoffman е обещано, че от 6 до 14 февруари 1954 ще получи прототипи на тези два модела, за да ги изложи пред публика.

Въпреки изключително краткия период за развитие от едва 5 месеца, автомобилите са завършени до изложението и са приети с ентусиазъм и възхищение както от посетителите, така и от пресата. Тъй като развитието на 300SL е в достатъчно напреднала фаза, производството започва още през август 1954. При 190SL обаче се налагат някои промени по дизайна на Walther Häcker, които да доближат на автомобила повече до проектираната от Friedrich Geiger форма на 300SL. Например отстраняване на отвора за въздух в предния капак, различна радиаторна решетка, мигачи, брони, форма на задните арки на калниците и арматурно табло.

Първата преработена версия на 190SL е представена през март 1955 на автомобилния салон в Женева. Серийното производство започва 2 месеца по-късно в Sindelfingen, където се произвежда също и 300SL. Първоначално планираната максимална скорост от 190 км/ч. така и не успява да бъде достигната, тъй като на практика автомобилът развива около 170 км/ч.

На автомобилното изложение във Франкфурт в края на 1955 базовата цена на най-скъпата версия с твърд таван е 17,650 DM, което се равнява на днешни 42,300 евро. По същото време Porsche 356 струва 13,000 DM (днешни 31,100 евро). С няколко допълнителни екстри цената на 190SL би могла да се качи над 20,000 DM, а за половината от тази сума се търгува лимузина 180 Ponton. В САЩ цената на 190SL е по-ниска в сравнение с Германия и за 8-те години производство остава непроменена.

С произведени 25,881 броя от модела, концепцията за туристически спортен автомобил в голям тираж се оказва успешна. 190SL превъзплъщава икономическото чудо на младата Федерална Република Германия и добива популярност с участието си в множество немски филми от онази епоха. Като основни фактори за успеха на този модел могат да бъдат отбелязани спортния дизайн в комбинация с комфорт при пътуване, сравнително непретенциозна технология на производство и лесна употреба на автомобила, универсалност – както роудстър, така и купе с твърд покрив.

Благодарение на приликите на каросерията с 300SL, малкият роудстър постига коефициент на въздушно съпротивление от едва 0,461 Cx. Голяма част от елементите като предна маска, брони, мигачи и елементи в моторния отсек са взети директно от 300SL. Задните светлини и компонентите по окачването пък произлизат от Ponton. Преобладават хромираните елементи, а самата каросерия е изработена от листове стомана като изключение правят капакът на двигателя, на багажника и вратите – които са алуминиеви. Първоначалната концепция е планирана с тегло от около 1000 кг., но поради подсилването на каросерията срещу усукване серийната версия тежи доста повече.

190SL се предлага в 3 версии:
- от май 1955 роудстър с мек покрив – код 121.042 на базова цена от 16,500 DM
- от декември 1955 купе с твърд покрив (т.е. без мек покрив) – код 121.040 и цена от 17.000 DM
- от декември 1955 купе с твърд и мек покрив – същия код като при купето, но с цена 17.650 DM.

По-голямата част от произведените бройки са във версия Roadster. Има възможност да се поръча отделно твърд покрив, а при най-скъпата версия собствениците разполагат с два покрива за целогодишна употреба. 190SL във версия купе е изключително рядкосрещан.

От март 1956 започва предлагане на специалната олекотена спортна версия Sportroadster, от която са произведени 17 броя. Тя е създадена с цел състезателна употреба и разполага с малко плексигласово предно стъкло, плексигласов похлупак върху седалката на пасажера и врати без стъкла.

Голяма част от компонентите на 190SL са базирани на лимузината 180 (W120) от 1953. Например шасито е същото, но със скъсено междуосие. За разлика от него обаче задната ос разполага с новоразработено независимо окачване.

Двигателят е 4-цилиндров редови OHC с обем 1,897 куб. см., мощност 105 к.с. и степен на сгъстяване 8,8:1. През 1956 този двигател е представен и при 190 (W121 B I), където развива 75 к.с. За разлика от 300SL моторът не е снабден с горивно впръскване от съображения за намаляване на производствените разходи. Вместо това са тествани различни карбуратори от SU (Skinner Union) от Великобритания; италианските Weber и немските Pierburg/Solex. В крайна сметка е взето решение да се монтират два карбуратора Solex, които впоследствие се превръщат в един от малкото недостатъци на 190SL – често дроселовите клапи се развалят. Вследствие на това при празен ход моторът работи неравномерно, а мощността му намалява.
Барабанните спирачки са подобни на тези при 300SL. През втората моделна година (1956) започва да се предлага серийно сервоуправление на спирачките T50 от ATE. Дискови спирачки се предлагат чак при наследника на 190SL – Pagoda.

Трансмисията е 4-степенна ръчна и е развитие на скоростната кутия, използвана при всички автомобили на Mercedes-Benz по онова време. Скоростният лост е разположен върху тунела на трансмисията.

Интериорът на 190SL е луксозно оборудван. Седалките са тапицирани с изкуствена кожа в избор от четири цвята. При необходимост от трета седалка, зад предните две в няколко стъпки може да се монтира и демонтира такава. Обемът зад предните седалки побира два големи куфара. Доста напредничаво за онова време е отоплението, което се регулира отделно за пътника и водача. То разполага с допълнителна вентилация за размразяване на прозорците. Арматурното табло прилича на това при 300SL – отляво оборотомер, отдясно скоростомер. Под тях се намират инструментите за налягането на маслото, температурата на антифриза и показател за горивото. По-късно започва да се монтира ръчен часовник Kienzle, който се заключва в капака на жабката. Таблото е тапицирано с естествена или изкуствена кожа. Като опция се предлага радио, а затъмняващото се огледало за задно виждане и пепелникът са разположени върху таблото. Воланът е с диаметър 43 см., а хидравлика липсва дори като екстра.

Първоначално моделът се предлага единствено в сребрист металик. По-късно цветовете стават общо 12. През 1957 са добавени още 27 цвята, които се предлагат срещу доплащане. За купето има опция твърдият покрив да бъде в друг цвят от този на купето. Комбинациите са общо 10, но те рядко са били поръчвани – според Mercedes-Benz-Interessengemeinschaft MBIG едва 3,6% от произведените през 1960 година бройки са поръчани в два цвята.

Производството започва през май 1955, а последният автомобил напуска завода на 8-и февруари 1963 година. В скоби са бройките, продадени в САЩ:

1955: 1727 (830)
1956: 4032 (1849)
1957: 3332 (1806)
1958: 2722 (628)
1959: 3949 (1650)
1960: 3977 (1264)
1961: 3792 (1509)
1962: 2246 (778)
1963: 104 (54)

Общо 25,881 екземпляра, от които 20,636 за износ. От тях 10,368 предназначени за САЩ, а 5,245 за Германия.

Към днешна дата 190SL е един от най-търсените класически автомобили, поради което тенденцията е за силно покачване на цените (почти двойно за последните 10 години). Перфектно реставрирани екземпляри струват повече от 100,000 евро. Според годишния доклад на Федералния автотранспортен орган през 2004 в Германия са регистрирани 1368 броя от 190SL.
Знаменитости, които са притежавали 190SL са Джина Лолобриджида, Грейс Кели, Роми Шнайдер, Франк Синатра, Кари Грант, Алфред Хичкок, Морийн О'Хара, Жа Жа Габор, Ринго Стар, Тони Зайлер и Розмари Нитбрит, която добива популарност едва след своята смърт.

Франкфуртската проститутка Розмари Нитбрит, която притежава черен 190SL с червен салон е убита през октомври 1957. Впоследствие става ясно, че тя е имала контакти със заможни личности от политиката и бизнеса. Насилствената смърт на 24-годишната Нитбрит така и не успява да бъде разгадана, но благодарение на немските таблоиди добива обществена популярност.

През 1958 година филмовата адаптация на тази история „Das Mädchen Rosemarie” с Надя Тилер в главната роля се превръща в блокбастър по кината. Филмът демонстрира нагледно двойните стандарти във висшите кръгове. През същата година Daimler-Benz бележи значителен спад на продажбите на 190SL в Германия поради факта, че автомобилът бива свързван с този скандален образ.

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (M121)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.897 литра
Компресия: 8.8:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (OHC)
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Solex 44 PHH
Купе/шаси: стомана с алуминиеви капаци и врати
Спирачки: барабани с вакуумно подпомагане на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1140 кг.
Мощност: 105 к.с. при 5700 об/мин.
Въртящ момент: 155 нютонметра при 3800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 55.35 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.09 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 13.3 сек.

[commodore]

Страхотна цветова комбинация и прекрасен модел от шампионите1

[BENZINO]

Сребриста с червен салон,страхотна комбинация

[Тихомир]

Трябваше да го снимаш до 300 сл. Наистина модел , който променя имиджа на марката. Отлична класика от МЧ.

[macho007]

Невероятен автомобил и модел!

[azata]

Хубава класика и добре направен модел.И на мен ми допада как е съчетан цветово.

[ms_power]

Класика в жанра!

[TheDevilTwin]

CSL Wannabe



Тъй като нито един производител не прави читаво E46 M3 CSL, реших да се обзаведа с преработена стандартна М3-ка с джанти от CSL, които взех от сбъркания GTR на Kyosho - той не би трябвало да е с тези джанти, но пък за сметка на това свърши добра работа като донор.

Действително в началото на 2005 BMW започват да предлагат пакет "Competition Package" за E46 M3, който на цена от 5300 евро предлага на купувача джанти от CSL със спортни гуми, спирачки от CSL, по-къс ход на волана и режим за писта "M Track".

Цветът, на който се спрях, е Dakar yellow и е класика в жанра за BMW наред с Estoril blue и Alpine white. Сега остана да се обзаведа и с Е36 М3 на Minichamps

'05 BMW M3 Coupé Competition Package (Minichamps)



Представяне на BMW E46 M3 в темата

[bobarce]

Бос съм относно модификациите на баварци, но това което показваш ми допадна. Джантите също са на място.

[Тихомир]

Супер е, чак ми се прииска да имам едно такова 1:1.

[monk.17]

Много добре е станало с тези джанти , а цвета е супер за този модел .

[ms_power]

Стойка ли няма. М-ката добре е станала!

[commodore]

Много са му лепнали джантите! И аз ще преправя моето.