Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Повече харесвам дъртите Порчета, но и това тук не бихго подминал. В бяло изглежда отлично.

[taiko]

Аз си взех едно от Виена, ама все още не различавам GT2 и GT3. Моделчето е екстра, доста се запалих по порчета напоследък...

[Torbalan]

Браво! Намерил си го и то в хубав цвят!
Ще пробвам и аз да си издебна, но върви доста скъпо...

[TheDevilTwin]

The Bold And The Beautiful

Днес ще ви запозная с едно доста подценявано Lamborghini, въпреки че е най-успешният модел на италианската компания до появата на Countach. За съжаление той остава в сянката на Miura, също както Jalpa е засенчена от Countach. Това е първият опит на Lamborghini да навлезе в луксозния клас. Безспорно колата притежава неподправен аристократизъм, а дизайнът й е един от най-ярките образци за непреходна красота, дело на Гандини. Не е случайно, че няколко години по-късно през 70-те неговите ръце раждат класики като Lamborghini Countach, Lancia Stratos и Alfa Romeo Montreal.

Първият ми допир с този модел беше когато го видях в колекцията на Тихомир и оттогава не мирясах, докато не си го набавя. Творението на Minichamps се предлага в голямо разнообразие от цветове, но комбинацията от наситено син металик и бежов салон не ми остави повод за колебание.

'68 Lamborghini Espada 400GT (Minichamps)



Lamborghini Espada
Години на производство: 1968-1978
Държава: Италия
Произведени бройки: 1217
Дизайн на купето: Гандини / Бертоне

Espada е 4-местно Grand Touring купе, произвеждано от италианския автомобилен производител Lamborghini в периода 1968-1978 година и е най-успешният модел на компанията преди появата на Countach.

Дизайнът е дело на великия Марсело Гандини от Бертоне, който черпи вдъхновение от два концептуални автомобила на Бертоне от 1967 – Lamborghini Marzal и Jaguar Piraña.

По време на производството си Espada се предлага заедно с моделите 400GT 2+2 и легендарната Miura. Името означава „сабя” на испански и е препратка към оръжието, с което тореадорът убива бика по време на корида.

За общо 10 години производство Espada търпи редица промени, които могат да бъдат класифицирани в 3 серии. S1 се произвежда в периода 1968-1970, S2 – 1970-1972, а S3 от 1972 до 1978. Всеки модел разполага с промени в интериора, докато по външния вид разликите са минимални.

Espada е показана за първи път на изложението в Женева през 1968 в цвят златист металик. Оригиналният дизайн на таблото e вдъхновен от прототипа Marzal и разполага с осмоъгълни елементи. Джантите пък са алуминиеви Campagnolo със същия дизайн като тези на Miura. Задните светлини са взети от FIAT 124 Sport Coupe. Интересен стилистичен похват са NACA-отворите на предния капак, които служат за приток на въздух към вентилационната система на кабината, а не към карбураторите както често e смятано. Двигателният отсек се охлажда посредством чифт малки „пощенски” отвори ограждащи предните колела. Друг отличителен белег на S1 са вертикалните ребра в долната част на задното стъкло.

В периода март 1968 – ноември 1969 от серия 1 са произведени общо 186 броя.

Espada серия 2 е наричана често 400GTE и дебютира на изложението в Брюксел през януари 1970. Най-значителната разлика при тази версия е промененото табло – с нова централна конзола и волан, а инструментите са с по-конвенционална правоъгълна форма с кръгли обръчи. По цялата си дължина таблото е облицовано с дървен фурнир. Пътниците отзад пък се радват на допълнителна вентилация.

Спирачките вече са вентилирани Girling на 4-те колела, поради което джантите са нови 5-болтови и заменят тези от Miura с централни фиксиращи главини. Най-голямата промяна обаче е под предния капак, където компресията на двигателя е увеличена на 10.7:1, също както при Miura S. Благодарение на това мощността нараства от 325 к.с. при 6500 об/мин. до 350 коня при 7500 об/мин.

В периода декември 1969 до ноември 1972 са произведени общо 575 броя, което прави тази версия най-разпространена.

Серия 3 е представена на изложението в Торино през 1973 и може да бъде разпозната по леко променената предница и задни светлини от Alfa Romeo 2000, които заменят по-ранните от FIAT. Хидравликата дело на ZF е подобрена, а климатикът вече е част от стандартното оборудване. Амортисьорите и пружините са по-меки, а спирачната мощност е увеличена.

Отново най-забележимата разлика е в таблото. То вече е „обвито” около шофьора, а централната конзола е повдигната нагоре и разполага с дървени апликации. Като опция се предлагата шибедах и автоматична трансмисия Chrysler TorqueFlite (от 1974 нататък). 55 бройки са поръчани с автоматик, 5 от които са с десен волан.

С цел да отговори на стандартите за вредни емисии в САЩ е въведен ограничител на високите обороти, което обаче не променя максималната мощност. За целта колите са снабдени със специални карбуратори и нова настройка на запалителната система.

Заради нормите за безопасност в САЩ са монтирани широки брони отпред и отзад. През 1976 те стават част от стандартното оборудване на всички Еспади.

От Espada S3 са произведени 456 броя в периода декември 1972 до 1978.

През 1978 на изложението в Торино Pietro Frua показва единична 4-врата версия, базирана на Espada – името й е Lamborghini Faena. Колесната база е удължена с 18 сантиметра, а в момента автомобилът е притежание на швейцарски колекционер.

Espada разполага с монококово стоманено купе. Окачването е напълно независимо с двойни носачи, пружини и хидравлични амортисьори, както и напречни стабилизиращи щанги. Двата резервоара побират общо 95 литра гориво, а отворът за резервоара е скрит зад черна решетка в C-образната колона – подпис на Гандини.

Двигателят е с обем 3,929 куб. см. V-образен 12-цилиндров, който диша посредством 6 карбуратора Weber със странично пълнене. 24-те клапана се задвижват посредством две вериги и два разпределителни вала – по един за всяка клапанова глава. Скоростната кутия е монтирана до двигателя. Стандартните гуми са Pirelli Cinturato 205/VR15 (CN72).

Lamborghini Espada 400GT (03.1968-11.1969)
Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 3.929 литра
Компресия: 9.8:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 6 Weber карбуратора 40 DCOE 20 с електрическа бензинова помпа
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове с вакуумно подпомагане
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1480 кг.
Мощност: 325 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 375 нютонметра при 4500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 82.72 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.21 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.5 сек.

[Тихомир]

Колко много съжалявам, че продадох Еспадата си. Просто непростима грешка. Сега трябва да я диря наново. Брутално готина кола и модел.

[taiko]

Едно от най-красивите класически бичета, макар и да не се вписва в общата картина на бегачки. Има нещо изискано в тази кола. Моделчето е супер.

[longfinmako]

Моделът е превъзходен
Лично на мен истинската кола ми е доста странна Еспадата и Марзалът не мога да ги възприема някак си и по скоро дизайнът ми прилича на английски

[ivanofff]

Сета на Lancia е страхотен! За някой модели трябва много търпение и години, но се намират.

[TheDevilTwin]

"It's not funny anymore"

"They all laughed when Volvo said they'd be entering an estate, but they don't think it's funny anymore." - Murray Walker
"Всички избухнаха в смях когато Volvo заявиха, че ще се състезават с комби... но вече не им е забавно." - Мъри Уокър

1994, Британският Шампионат за Туристически Автомобили. След няколко години отсъствие по състезателните писти Volvo се завръщат с гръм и трясък - с комби. Нещо повече - фирмата, която ги поддържа, е небезизвестният английски състезателен отбор TWR - основният противник на Volvo през 80-те в Група А. По повод на комбито Том Уокиншоу се изказва "Психологическият натиск върху останалите пилоти, когато бъдат изпреварени от комби, не бива да бъде игнориран". В крайна сметка Volvo така и не успяват да спечелят шампионата, но пък са център на внимание през целия сезон. В онези години шампионатите бъкаха от катастрофи, зрелищни изпреварвания и драма. Ето един 5 минутен клип с коментатор легендарния Мъри Уокър:

https://www.youtube.com/watch?v=_3zgzK6zBms

Моделът на HPI е като истински. Преди време изпуснах да си взема цивилната версия в жълто, но пък състезателната е много по-дивашка! По-натам бих се снабдил и със състезателния седан на Minichamps от сезон 1995/1996.

'94 Volvo 850 Estate BTCC (HPI Racing)



Volvo 850
Години на производство: 1991-1996
Държава: Швеция
Произведени бройки: 716 903
Дизайн на купето: Jan Wilsgaard


Volvo 850 е четириврат автомобил, произвеждан от шведския автомобилен производител Volvo в периода 1991-1996 във версии седан и комби. 850 е първото Волво с предно предаване, което се предлага на американския пазар, освен това е и първото със задвижване на четирите колела. Негов заместник е S70 (седан) и V70 (комби).

През 1995 година е представена спортната версия T-5R, която е базирана на 850 Turbo и разработена съвместно с Porsche – това е и причината външните части на седалките да са тапицирани в графитена Амарета (велур, който е подобен на алкантара, но по-тънък), а средите – с кожа, тъй като в повечето случаи е обратното, но не и при моделите на Porsche.

Според мнозина T-5R е хомологация за участие в Британския Шампионат за Туристически Автомобили, но това не е вярно – когато T-5R е представено, колите вече са били хомологирани, тъй като правилата на шампионата споменават единствено производство, наброяващо 2500 броя със същото купе. За Volvo това не е проблем, тъй като по това време 850 е в производство повече от 2 години. Така Volvo обявява 850 SE и GLT като хомологационни версии, тъй като те разполагат с 2-литрови двигатели. За сезон 1995 поради промяната в правилата Volvo хомологира колите си с 850 T-5 седан.

Porsche са отговорни за промените по B5234T5-двигателя и скоростната кутия. Ново е ECU-то, което добавя 0.1 бар допълнително налягане в турбината (общо 1.3 бара), а мощността възлиза на 240 к.с. (с 18 повече от нормално T-5R) и 300 нютонметра въртящ момент. Скоростните кутии са 4-степенен автоматик и 5-степенна ръчна. Максималната скорост е електронно ограничена на 249 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 6.9 секунди при седана и 7.0 при комбито. На някои пазари като например Италия поради високите данъци за автомобили с по-големи двигатели, моторът е с обем 2 литра.

Екстериорът разполага с нова предна броня с лип спойлер, а при седана стандартно се монтира заден спойлер върху капака на багажника – при комбито той е опция. Страничните прагове и первази на вратите пък са от полиран алуминий. Джантите са 5-лъчеви 17-цола Titan с ширина 7” в цвят графит, обути в гуми Pirelli P-Zero с размер 205/45 ZR17.

Стандартното оборудване на T-5R включва ABS, тракшън контрол, спортно окачване с по-дебели стабилизиращи щанги и различни амортисьори, нивомат при комбито, круиз контрол, борд компютър, електрически стъкла и огледала, аларма с дистанционно управление Volvo Guard, фарове за мъгла, климатроник, отопление на седалките, регулириране на седалките с памет за 3 позиции, стерео система, дървена облицовка на таблото, скоростния лост и барчето, шибедах, 4 еърбега, релси на тавана при комбито, както и мрежа, разделяща багажното пространство.

Като екстри са предлагани CD-чейнджър Alpine със 6 диска, както и 16-цолови джанти с гуми Michelin, които заменят 17-ките без доплащане. Цветовете са три – Cream жълт, черен (Black Stone) и маслена перла (Dark Olive Pearl). На някои пазари последният не е предлаган.

Производството започва през август 1994 и е прекратено през юли 1995. Планирано е производство от 2500 бройки, но поради голямото търсене са произведени 5500 броя, от които 1975 са жълти, 500 са зелена перла, а 3025 са черни.

След като е разпродадена лимитираната серия T-5R, през 1996 Volvo предлага нейн наследник, който носи името 850R и разполага с някои подобрения.

Жълтият цвят отпада от гамата, а на негово място са добавени тюркоаз, бял, брилянтно червен и графит (Gun Metal Grey). Нови са джантите Volan със 7 вместо с 5 спици, а задният спойлер при седана е с нов дизайн.

Интериорът също е променен – новите седалки са тапицирани с алкантара в средата и кожа отстрани (за разлика от T-5R при което е обратното). Възможни са и други цветове за интериора – черен и сив, както и светло кафяв.

2.3-литровият 5-цилиндров мотор пък е снабден с по-голямо турбо TD04H-16T (освен версиите с автоматик), нов изпускателен колектор, интеркулер и по-сложен датчик за налягането на горивото, който контролира още по-прецизно компресията в двигателя. Мощността е увеличена с 10 коня до 250 к.с. при 5400 об/мин. Въртящият момент пък нараства от 300 на 350 нютонметра. Обозначението на двигателя вече е B5234T4, а новата ръчна скоростна кутия М59 е предлагана на повечето пазари, докато на някои моделът разполага със старата M56H. Ускорението с ръчна кутия от 0 до 100 км/ч. отнема 6.7 секунди (с автоматик 7.5 при седана и 7.6 при комбито). Също както T5-R на някои пазари 850R е предлагано с 2-литров двигател.

Стабилизиращите щанги са по-тънки в сравнение с тези при T-5R, а скоростната кутия М59 разполага с торсен диференциал. Производството на 850R е прекратено през 1997 когато са представени S70/V70.

След няколко години отсъствие по състезателните писти Volvo решават да се завърнат – за учудване на всички с комби. Старшият вицепрезидент на Volvo Martin Rybeck се обръща към Steffanson Automotive (SAM), за да подготви прототип на състезателния автомобил, базиран на 850. Volvo осигурява много информация и подкрепа на SAM като им обещава да предостави купе за целта. Когато обаче SAM отива при Volvo, за да вземе готовото купе, са налични единствено комби версии. Проектът не бива да закъснява, затова е решено SAM да използват комби. Когато Rybeck научава за случката, неговото мнение е, че ще бъде чудесна идея компанията да се състезава с комби. Маркетинговият потенциал е огромен.

Прототипът е обещаващ. За да се подсигури, че комбито няма да бъде провал, Volvo тества както седан, така и комби в аеродинамичния тунел в Göteborg. Резултатите са учудващи – комбито има по-голяма сила на притискане заради своя дълъг и равен таван.

Екипът решава да развие проекта на следващо ниво и се свързва с Tom Walkinshow Racing (TWR). Експертите от TWR потвърждават, че когато теглото бъде сведено до минимум, няма да има особена разлика между седана и комбито при състезания на затворена писта.

Волво се присъединява към Британския Шампионат за Туристически Автомобили в края на 1993 и подписва с TWR 3-годишен договор за производство и поддръжка състезателните им коли. Състезателният автомобил 850 комби е произведен в Oxfordshire (Англия) с дизайн на Richard Owen.

През януари 1994 година на автомобилното изложение в Швеция са показани два броя 850 в състезателни одежди – както комби, така и седан, за да бъде осигурена почва за спекулации. На изложението в Женева през март 1994 Волво слагат край на слуховете, потвърждавайки че ще участват с комби.

Двигателят е 2.0-литров 5-цилиндров редови с 20 клапана и без турбо, развиващ мощност 290 к.с. при 8500 об/мин. За да бъде достигната тази мощност TWR преработва коренно главата на мотора, тъй като дизайнът й не е особено подходящ за състезателни цели. Автомобилите са с предно предаване и 6-степенна секвенциална скоростна кутия X-Trac, която позволява двигателят да бъде свален по-ниско и изместен назад с цел по-добро разпределение на тежестта зад предната ос. Спирачките са с вентилирани дискове и апарати Brembo, а джантите са 18-цолови OZ с гуми Dunlop.

Volvo назначават бившия холандски пилот от Формула 1 Jan Lammers (37-годишен) и 26-годишният швед Rickard Rydell като пилоти за сезон 1994. Официалното име на отбора е Volvo 850 Racing. Rydell разказва „Когато подписах с Volvo и TWR по Коледа на 1993 не знаех за плановете за комби. Ако бях информиран, вероятно бих се поколебал. Беше късмет, че не знаех”.

На първото състезание за сезона на 11 април 1994 TWR изпитва трудности със завършването на колите навреме. Точно преди първите тест сесии на Snetterton на 4-и април 1994 колите са готови. „Нямахме време да тестваме колите на писта преди началото на Thurxton на 4-и април” – казва Rickard Rydell. „Заедно с Jan Lammers покарахме няколкостотин метра от входа на работилницата на TWR и това беше всичко”.

Идеята за състезателно комби се превръща в успех още в самото начало на сезона. Формата на колите привлича значително внимание и спомага за подобряване имиджа на компанията най-вече във Великобритания. Volvo цели да демонстрира, че колите им могат да комбинират практичност с удоволствие от шофирането.

През сезон 1994 най-добрата позиция за отбора е 3-и на квалификации и 5-о място на Oulton Park. Волво завършва на 6-о място при конструкторите, а колите се справят сравнително добре във високоскоростни завои, но при бавни и остри завои липсва сцепление, което дава като резултат лош баланс. Въпреки това за Volvo е изписано повече отколкото за всеки друг отбор в шампионата през този сезон.

„Комбито 850 беше най-големият автомобил в шампионата по онова време” – обяснява Rickard Rydell. „Нашите съперници не бяха особено очаровани от факта, че трябва да се съревновават с комби, за да доказват спортните си качества. Имаше подигравки от някои пилоти – но това не беше проблем. За да им го върнем по време на парадната обиколка карахме с големи плюшени кучета порода коли в багажника”.

В края на сезона Lammers напуска шампионата, тъй като не му допада стилът на шофиране при туристическите автомобили. По-късно той признава, че не е бил впечатлен от 850 напълно, тъй като разликата между цивилния и състезателния автомобил е твърде малка (по това време личният му автомобил е 850 T-5). Друга забавна история, разказана от него в няколко интервюта (например за Autoweek) е как другите шофьори се повлияват от състезателното комби – някои пилоти наричали 850 „колата на хлебаря” или „автомобил за доставка на пица”. Lammers разказва, че когато той или Rydell изпреварели друг пилот, няколко завоя по-късно вече били ударени отзад: „Когато караш зад комбито, не виждаш нищо друго освен високата задница”. Действително 850-ките изминават доста обиколки със спукани или липсващи задни брони.

Произведени са общо 3 състезателни комбита (освен оригиналния прототип на SAM) – всички те участват по време на сезон 1994 в BTCC. Първото прекарва известно време в Австралия преди да бъде върнато обратно в Швеция и реставрирано в оригиналната си разцветка. Второто е изложено в музея на Волво в Гьотеборг, докато третият модел е превърнат в седан и използван за тестове на колите през сезон 1995.

За сезон 1995 правилата за BTCC са променени и състезателните коли вече могат да разполагат с предни и задни крила, които обаче не трябва да преминават задната броня или да са по-високи от нивото на покрива. Това налага Volvo да прибегне към употреба на седан вместо комби, тъй като седан със задно крило разполага с по-добра сила на притискане от комби без крило (при комбито няма как да бъде монтирано крило, тъй като ще бъде по-високо от тавана). Други промени са налагането на задължителни катализатори. На мястото на Jan Lammers идва англичанинът Tim Harvey.

Сезон 1995 е доста по-добър за Volvo – Rydell взима няколко пол позишъна и печели 4 надпревари. За съжаление обаче не успява да вземе титлата. Harvey пък бележи 2 победи и няколко подиума. Volvo завършват 3-и при конструкторите.

През 1996 името на отбора е променено от Volvo 850 Racing на TWR/Volvo 850 Racing. Tim Harvey напуска тима и подписва с Peugeot, които участват с чисто новото 406. Заместникът на Harvey е младият и талантлив английски шампион от Формула 3 Kelvin Burt. Освен новия пилот и смяната на името в отбора настъпват и други промени – Michelin е новият доставчик на гуми, а джантите OZ са заменени от BBS (размерът нараства от 18 на 19 цола). Предните спирачки (дискове и апарати) вече са AP, а не Brembo, кормилната система пък е подобрена и е дело на TWR.

През този сезон Rickard Rydell взима 5 пол позишъна и печели 4 състезания, които му осигуряват 4-о място в крайното класиране със 194 точки. Burt завършва 11-и със 66 точки и печели едно състезание. Отборът за втора поредна година завършва на трето място при конструкторите.

1996 е и последната година за 850. През 1997 моделът е заменен от по-компактния S40, с който Rickard се класира четвърто място преди да победи шампионата през 1998. Един от състезателните 850 е използван през сезон 1997 в Шведския Шампионат за Туристически Автомобили (STCC), след което колата е пенсионирана в музея на Volvo в Швеция.

[Тихомир]

Това е една от следващите ми покупки,но ще бъде цивилка, червена. Голям модел от ХПИ.

[commodore]

Перфектен!

[longfinmako]

Наистина не е забавно,по скоро страховито бих казал
Красота

[Torbalan]

Мнооого добър модел. Всеки път като видя добър HPI и не хваша яд, че се занимават само с 300+ левови смоки!

[milski]

Много добър модел.Не очаквах да видя такъв спортист.
След като изгледах клипчето,още повече ми хареса.Наистина е доста страховито.

[taiko]

Ха, TWR и Волво комбур...не е за вярване. Моделчето е веднъж. И шведите ми попадат в интересите, определено се загуедах...