Колекция 1:43 - Killer Queen

[benz180sc]

много ми хареса страхотно изпълнение

[milski]

По принцип този модел не е от най-харесваните от мен,но не мога да не призная,че в този черен цвят е страхотен.

[Тихомир]

Фауве, Порше... Порше, Фауве... латински сериал в много серии и много герои. Самата кола за мен е доста грозна като дизайн, не знам какво са се опитали да направят, но не се е получило. Като оставим дизайна настрам, от техническа гледна точка няма грешка. Добър двигател, перфектна конфигурация и немска изработка. Моделът определено е хубав, но бих го предпочел в цвят металик ако го има като опция, но по-скоро ще налазя състезателна версия, че Поршенцата с номера повече ме влекат. Шосейните ми седят някак голи и незавършени в цивилна форма.

[TheDevilTwin]

Тишо, подкрепям донякъде мнението ти, защото за Порше феновете с пълна сила важи максимата „911 и всички останали”. Просто другите модели на марката са заклеймявани по една или друга причина - 914 заради дизайна и историята с Фолксваген, 924 заради липсата на спортен дух, 928 заради странния си дизайн, който осигурява по-добра аеродинамика на заден ход. Да не говорим за по-съвременните Boxster, Cayenne и Panamera, които и до ден днешен не се възприемат като част от бита и културата на марката. Действително последните три и аз не бих ги добавил към колекцията си, но ретро моделите им са ми любими без изключение и ако трябва да бъда честен този го взех също заради цветовата комбинация, която трепе рибата - Minichamps имат и 930 Turbo в черно с червен салон, което си плаче да се нареди до 916-ката.

[Тихомир]

Аз харесвам 924 заради идеята "Порше за масите", 944 също е добър модел, макар че по същото време има японски машини, които предлагат подобен продукт за по-малко пари. При 928 трябва малко да се настроиш, за да го харесаш,но също си е култова машина с отлични качества.914 обаче не мога да го смеля. За Панамерите и Кайените ... трябва и кинти да изкарва тази фирма... така казва татко Фолксваген.

[rvalev]

VW-Porsche, Porsche-VW, няма никакво значение. Като седнеш зад волана гледаш емблема с конче от конюшнята на Цуфенхаузен.
Моделът е много добър, а и е част от историята на тази велика марка. Моето е оранжево 914.

[TheDevilTwin]

Langheck

Преди да продължа с още 911-ки, ще плесна липсващото звено от Мартини колекцията на Porsche, за да завърша подобаващо с няколко общи снимки. Става въпрос за 917L, което участва в Льо Ман през 1971. Автомобилът със състезателен номер 21, пилотиран от Vic Elford и Gérard Larrousse, бележи второ най-добро време на квалификациите, но не успява да завърши състезанието. В крайна сметка надпреварата за втора поредна година е спечелена от 917K.

Моделът на Minichamps е доста масивен заради металното си дъно, но стои една идея по-груб до 917K на AUTOart.

'71 Porsche 917L Le Mans (Minichamps)



Представяне на Porsche 917K в темата

[WeltherrschafT]

Хохоо, лавина от Мартинита. No Martini - no party!

[Тихомир]

Мисля че в нашия форум аз съм човека с най-голям брой 917-ки, имам цели 7 в различните разновидности на модела. Имам да добавя още поне 2. Предвид че събираш Мартини според мен трябва да вземеш победителя от 71, който също е с Мартини окраска. Показаният модел е хубав и рядък, аз имам Хипито за дълга версия и наистина моделът е много тежък, което създава приятно усещане.

[TheDevilTwin]

Мисля че в нашия форум аз съм човека с най-голям брой 917-ки, имам цели 7 в различните разновидности на модела. Имам да добавя още поне 2. Предвид че събираш Мартини според мен трябва да вземеш победителя от 71, който също е с Мартини окраска. Показаният модел е хубав и рядък, аз имам Хипито за дълга версия и наистина моделът е много тежък, което създава приятно усещане.

Относно 917-ките с beboranski сте наравно, защото и неговите са точно 7, само че 18-ки
Победителят от Льо Ман 1971 мисля, че го продадох на теб. За съжаление не влиза в плановете ми за колекцията, а и като цяло Porsche имат толкова много различни версии на състезателните си модели, че събирането им е непосилна задача. Липсват ми 904, 906, 907, 908, 936, 956 да не говорим за всички онези състезателни и цивилни версии, базирани на 356.

[Тихомир]

В 1:18 не мога да се боря с някои колеги...там съм си взел само определени неща. Иначе си прав за състезателните Поршета, ад са за събиране, но не е невъзможно да се напврави представителна колекция на марката в дисциплината състезания за издръжливост. Аз съм стигнал до някъде, може би до средата на задачата. Ранните Поршета не са ми голяма страст, интересът ми започва от 908. 908 и 936 съм ги окомплектовал. 917 също може да се каже, но държа да си взема с Гълф разцветка и дългото 917 на отбора Порше КГ Залцбург от Льо Ман 1970. От 935 имам няколко, но ми липсва победителя от 1979 и Бебето. 956 и 962 са най-много са взимане, там само от победителите на Льо Ман може да те заболи главата.

[Torbalan]

Голяма красота, браво! Остави историята, чисто визуално доставят наслада да се събират. Пък и са значително по-добра комбинация от Йегермайстерите

[Antara1]

"Мартини 21" е страхотен и изглежда като рекордьор за максимална скорост!

[TheDevilTwin]

The Backup

След краткото лирично отклонение продължавам с "костенурките".

Началото на 80-те бележат раждането на Група Б и Porsche като производител, участващ във всякакъв вид надпревари, също се включва със своя разработка. За разлика от други марки, които базират своите коли на компактни модели, Porsche решават да заложат на 911 вместо да речем на евтиното 924. Идеята е 911 да бъде снабдено със задвижване на четирите колела чрез изцяло създадена от Порше система. Това оскъпява и забавя проекта, наречен 959, така че още в началото на 1984 немците поръчват на небезизвестната фирма Prodrive създаването на автомобил, с който фирменият отбор да се състезава до появата на 959. Така се ражда 911 SC RS, който представлява "сбирщайн" от вече налични състезателни компоненти, използвани по-рано от Porsche. Две години по-късно Група Б бива закрита и 959 всъщност се появява единствено в пустинното рали Париж-Дакар, а SC RS си остава единственото Porsche, което взима участие в Група Б макар и без сериозен успех.

Моделът на Spark е много приятен и намирането му беше свързано с известна доза късмет, тъй като датира отпреди няколко години. Държех да бъде в ненашарен вид, тъй като бялата цветова схема е типична за RS-моделите на Porsche.

'84 Porsche 911 SC RS (Spark)



Porsche 911 SC RS (G-серия)
Години на производство: 01.1984-04.1984
Държава: Германия
Произведени бройки: 21

911 SC RS е версия, създадена с цел участие в Група B. Тъй като Porsche се нуждаят от автомобил, който да заеме празнината докато специално разработеният за целта 959 със задвижване на четири колела бъде готов, немците се обръщат към Prodrive във Великобритания за създаване на хомологационна версия, с която отборът с основен спонсор Rothmans да вземе участие през сезон 1984. По същото време 3-литровото 911 SC е заменено от Carrera 3.2, но Porsche настояват състезателната версия да бъде базирана на старото SC, за да бъде избегнато производство на голям тираж с цел хомологация.

Повечето екстериорни и механични части са базирани на състезателни модели от 70-те като например 3.0 RSR, а раздутото купе от 930 Turbo е максимално олекотено и подсилено. Произведени са 21 бройки с номера от 001 до 020 (и един прототип). Повечето от тях са използвани за състезания от заводския отбор Rothmans (6 коли) и частни отбори, а останалите са продадени като цивилни версии „специално издание” на цена от 190,000 немски марки или $72,000 щатски долара.

Употребата на олекотени заводски елементи дава като резултат тегло от 960 кг., което е с около 200 по-малко в сравнение със стандартно 911 SC. Купето е разполага с алуминиеви капаци и панели на вратите, по-тънки стъкла, седалки от 935 и брони от кевлар.

Спирачките са от 917, а от Carrera 3.0 RSR и 935 са взети окачването, изпускателната система, съединителя, скоростите, механичното горивно впръскване, картера със сухо мазане, предната стабилизираща щанга и диференциала с ограничено приплъзване.

Двигателят е модифициран с ковани бутала и увеличена от 9,8:1 на 10,3:1 степен на сгъстяване, горивното впръскване е Kugelfischer вместо Bosch K-Jetronic, а цилиндровите глави и коляновия вал са изцяло нови. Скоростната кутия е 5-степенна ръчна Type 915 с подсилен съединител, различни предавателни числа, маслен охладител и шпер диференциал.

Цивилните версии разполагат с 250-255 к.с., докато при състезателните мощността е увеличена до 290 коня. Немското списание “Auto Motor und Sport” записва време за ускорение от 0 до 100 км/ч. за 4.9 секунди, до 160 км/ч. за 11.5 и максимална скорост от 246 км/ч.

През 1984 отборът на Porsche Rothmans печели общо 7 надпревари. Henri Toivonen е отговорен за победите в „24 часа на Ypres”, Mille Pistes, Costa Smeralda и Madeira, завършвайки втори в Европейския Шампионат през този сезон с общо 3 победи. Saeed Al Hajri пък оглавява шампионата в Близкия Изток през 1984 и 1985.

Задното предаване е недостатък за 911 SC RS в лицето на конкуренцията в Група B. Въпреки това след подобрения по шасито и трансмисията, добавяне на регулируемо окачване и маслено охлаждане, колите се завръщат през 1985. Billy Coleman и Bernard Beguin се присъединяват към Al Hajri и отборът на Porsche Rothmans печели още 5 състезания, завършвайки на първо място в шампионатите на Шотландия и Близкия Изток. Към постиженията им се причисляват две 2-ри места на „Tour de France” и в Alsace, 3-то място на „Tour de Corse”, както 4-о и 5-о място на Рали Акрополис през 1985 и 1986. Най-успешният пилот на 911 SC RS е катарецът Al Hajri, който 20 години по-късно все още участва в ралита с Porsche – през 2008 на състезанието 6000k от Москва до Монголия с Cayenne S.

През 1984 Porsche оборудва три броя от 911 SC със задвижване на четирите колела и участва с тях в Рали Paris-Dakar. Тежащите 1247 кг. коли използват ръчно контролирана система 4х4, а една от тях успява да завърши състезанието на 1-во място в крайното класиране. През 1985 и 1986 Porsche участва в Paris-Dakar с 959 като през 1986 успехът е повторен с победа 1-2.

SC RS шаси 0018 e бяло с бели джанти и никога не е състезавано. Porsche го продават директно в Япония и то години наред е част от известната музейна колекция „Matsuda”. Колата е в автентично състояние с изминати едва 1652 километра и оригиналните гуми Pirelli P-7.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер (Type 908/18) с въздушно охлаждане
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 2.994 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.3:1
Клапани: OHC
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване Kugelfischer
Купе/шаси: стомана с алуминиеви елементи
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Type 915
Предаване: задно
Тегло: 1057 кг.
Мощност: 255 к.с. 7000 об/мин.
Въртящ момент: 250 нютонметра при 6500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 85.17 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.24 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.3 сек.

[taiko]

Тези дни и аз понасипах малко порчета и да си призная, вече не ги размечавам...Отбирам още няколко модела и преставам с тази линия, безкрайна е, пък и производителите само понагласят някой елемент и хоп - минус нови 100, 100 и нещо лева. За моя тъга мартинитата и гълфо-разцветките са ми любими и това още повече усложнява финансите... А има още толкова много марки за колекциониране.

За презентирания модел няма какво да кажа, патето си е класике и винаги ще е от първенците в колекциите.