Колекция 1:43 - Killer Queen

[taiko]

Ебаси ...страхотно е, верно е изрудщина...

[rvalev]

Бруталноооо.
Ferrari имат LaFerrari, това тук е 911 The911.

[djLiquid]

За последните няколко ревюта, с модели на Porsche не намирам изразни средства.
... "десерта" също е на ниво!
Респект за последователността и усилията ти!

[paralesko]

Завладяващо

[Тихомир]

Ако ми се отдаде възможност и аз бих си взел модел на тази кола, макар и да не ме вълнуват новите Поршета. Имам обаче един доста любопитен въпрос. Каква е историята на този Миничампс и защо струва толкова много пари? Гледам в СК е минимум 100 евро, в ибей като показаната е 300 долара. Та това са пари за бутиков модел от рода на Peako или MakeUp Edilon в 1:43, които забиват в земята този Миничампс по всички показатели. Като гледам са го избълвали в десетки цветове... просто не мога да разбера защо струва толкова пари. На всичкото отгоре ако е метален всички знаем какво ще стане с боята до няколко години.

[TheDevilTwin]

Ако ми се отдаде възможност и аз бих си взел модел на тази кола, макар и да не ме вълнуват новите Поршета. Имам обаче един доста любопитен въпрос. Каква е историята на този Миничампс и защо струва толкова много пари? Гледам в СК е минимум 100 евро, в ибей като показаната е 300 долара. Та това са пари за бутиков модел от рода на Peako или MakeUp Edilon в 1:43, които забиват в земята този Миничампс по всички показатели. Като гледам са го избълвали в десетки цветове... просто не мога да разбера защо струва толкова пари. На всичкото отгоре ако е метален всички знаем какво ще стане с боята до няколко години.

Търсенето определя предлагането

Както вече споменах - в началото Minichamps изкараха модела в три цвята, всичките с дилърски кутии. След тях се появиха няколко лимитирани издания за изложения или магазини - бяло с червени джанти, бяло с оранжеви джанти и т.н. По това време цените започнаха да се покачват неимоверно и дори дилърските издания, които в началото се търгуваха по 70 евро, скочиха на над 100. Последваха сребрист металик, зелено, жълто, синьо и така до безкрай - повечето от тези издания са с обикновените кутии на Minichamps, а цената на най-новите е 100 евро. Последният що-годе достъпен цвят, който се появи, беше бебешко синьо с черни джанти. Още в деня на пускането му, се появи в ck-modelcars и modelissimo на цена от 60 евро. След час скочи на 70 и накрая на 80.

За мен моделът си е перфектен като качество и със сигурност не бих го сравнявал със скъпоструващи смоли със съмнителна изработка. Единственият му кусур са тънките гуми. А колкото до боята - според мен твърде много се втелясваш. Сигурен съм, че повечето колекционери не биха заменили металните модели със смоли само заради този фактор. Освен това брадите с лака не се проявяват при всеки.

[Тихомир]

Supply and demand. Ясно ама все пак са го изкарали в десетки цветове. Няма да се взима, толкова пари за Миничампс-никога. Иво, аз съм от колекционерите, които с радост би заменил всичките си метални за смолни. Само че нямам финансовата възможност. Нищо съмнително няма в изработката на един ББР, ЛоокСмарт, Мейк Ъп, Игнишън итн. Много повече съм сърбал попарата с метални от колкото със смолни.

[TheDevilTwin]

Lan Turbo

След дъъългата поредица от костенурки, се връщам към японските талиги. Началото им ще поставя с един дърт Мицукошник. Това е първият модел на марката, в който е вграждан популярният 4G63-двигател, по-късно добил световна слава, благодарение на Lancer Evolution и Eclipse. Преди няколко години един небезизвестен наш състезател Даниел Живков и собственик на няколко броя Delta Integrale се изказа пред мен, че Mitsubishi били изкопирали дизайна на мотора от Ланча. Да, ама не... първата серийна турбо-версия на Делта - HF Turbo се появява чак през 1985 година, което е точно 4 години след първия турбиниран Lancer.

Моделът е типичен представител на японското автомобилостроене от 70-те и 80-те - ръбат триобемен дизайн, който не изпъква с нищо, но пък и с нищо не дразни.
Ето и един клип на състезателната версия в екшън:
https://www.youtube.com/watch?v=7W80tZZN7wA

'81 Mitsubishi Lancer EX 2000 Turbo (NEO)



Mitsubishi Lancer EX Turbo (A176А)
Години на производство: 1981-1985
Държава: Япония
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: Aldo Sessano

Втората генерация на Mitsubishi Lancer се появява заедно с Mirage 1600GT и става популярна с името Lancer EX (exceed). Дебютът на новия модел A170 се състои на 27-и март 1979 като приликите с предходния A70 са във формата на купето тип триобемен седан, 4-цилиндровите 1,410-кубикови и 1,597-кубикови мотори и традиционното разположение на задвижването – предноразположен мотор със задно предаване.

Едноваловите двигатели са монтирани надлъжно отпред (при Mirage са напречни с предно предаване). 1.4-литровият G12B Orion е с 80 к.с., а 1.6-литровият G32B Saturn 80 е с мощност 86 к.с. и разполага с патентованите от Mitsubishi балансиращи валове (два срещуположно въртящи се вала, успоредно на коляновия вал, които имат за цел да обират вибрациите при високи обороти). 4- и 5-степенните ръчни кутии са стандартни, а като опция се предлага 3-степенен автоматик.

Отпред колите са подобрена версия на МакФерсон окачването (стандартно с анти-ролбар), а задното е изцяло ново и разчита на ос с 4 движещи рамена с отделни пружини и газови амортисьори.

Кормилната система с рециркулиращи сачми е запазена, а спирачките са дискови отпред и барабанни отзад (1600GT е с дискови на четирите колела), подпомагани от серво. Джантите са 13-цолови железни с радиални гуми за спортните 1400SL-5 и 1600GT, а като екстра се предлагат алуминиеви.

Колесната база е със 100 мм по-дълга от тази на предходните Лансъри, а следата е значително по-широка. Това осигурява по-просторно купе в комбинация с подобрено окачване на цената на допълнително тегло.

Спортната версия Lancer Celeste се предлага от лятото на 1979 с обозначението 2000GT и мощност 105 к.с. На автомобилното изложение в Токио през същата година дебютира 2000 Rally Turbo, задвижван от 2-литров едновалов Sirius-мотор с горивно впръскване и турбина. Той се отличава с раздути панели на купето, алуминиеви джанти Minilite обути в състезателни гуми Yokohama и ранна версия на навигационна система, разработена от Mitsubishi Denki.

С цел хомологация за Група 4 е необходимо производство от поне 400 бройки, а по-голямата част от тях са предназначени за Европа (Великобритания, Западна Германия, Белгия, Холандия, Швейцария, Франция). Официалните продажби започват през 1981.

В края на 1979 се появява лимитирана серия, базирана на модела 1400GL, известна като “Paris Special”. Боядисана в цвят бордо (Bordeaux Rouge) с подобрен сив интериор, тя е произведена в 600 броя. До края на годината Mitsubishi продава 45,000 Лансъра на родна земя.

През пролетта на 1980 се появяват няколко нови версии Lancer EX – 1400GL с автоматик и 1.8-литрови модели. Последните са задвижвани от нов 1,795-кубиков Sirius 80, който е с 20 кг. по-лек от предшественика си, макар че разполага с технологията „тих вал” (Silent Shaft). С двукамерен карбуратор и степен на сгъстяване 8.5:1 той развива максимална мощност 100 к.с. при 5500 об/мин.

1800SE е с променена решетка (с вградени фарове за мъгла) и нови задни светлини, които му придават по-луксозен вид. Предлаган с 5-степенна ръчна кутия или 3-степенен автоматик тази версия е с най-високото ниво на оборудване за модела, включващо серво на волана (като опция за първи път при Lancer) и шибедах (също опция). Спортният 1800GSR е със същия двигател като на SE, но само с 5-степенна ръчна кутия. При него окачването е подобрено, монтират се дискови спирачки на 4-те колела, гуми Michelin 165 SR130 с алуминиеви джанти, пълен комплект инструменти на таблото и степенка за почиващия крак на водача. Срещу доплащане се предлага диференциал с ограничено приплъзване.

GSR изминава четвърт миля за 18,3 секунди, а максималната му скорост е 165 км/ч. През 1980 година в Япония са продадени 38,443 броя от Lancer.

Lancer 2-ра генерация дебютира в Европа на автомобилното изложение във Франкфурт през 1979, а продажбите във Великобритания започват през декември 1979 във версии 1400GLX с 4-степенна ръчна кутия и 1600GSR с 5-степенна. GLX е задвижван от 1,410-литров Orion с еднокамерен карбуратор Solex и мощност 68 к.с. при 5000 об/мин. GSR пък разчита на 1,597-литров Saturn 80 с два карбуратора и мощност 82 к.с. 1.6-литровият модел идва с алуминиеви джанти, обути в по-дебели гуми, дискови спирачки на 4-те колела, подпомагани от сервоусилвател и допълнителни инструменти (тахометър, показател за налягането на маслото и амперметър).

На автомобилното изложение във Великобритания през 1980 е показан Lancer Rally Turbo, чиито продажби започват 18 месеца по-късно – през април 1981. Въпреки че серийната версия се различава козметично от представения в Токио прототип, автомобилът е наистина бърз. Задвижван от 2-литровия Sirius-мотор, той развива мощност от 170 к.с. при 5500 об/мин. Водният радиатор е с увеличен дебит, монтиран е маслен охладител, вентилирани дискови спирачки с размер 257 мм отпред и 247 отзад.

2-литровият модел така и не е предлаган за Япония. Неговият мотор е първата едновалова версия на популарния 4G63 (монтиран по-късно в Starion, Galant VR-4 и Lancer Evolution) с чугунен цилиндров блок и алуминиева глава. Горивното впръскване се осъществява от електронно контролирана система Bosch, а степента на сгъстяване е 7.6:1. Турбоверсията се отличава по черния спойлер върху багажника, удължена предна престилка с отвори за охлаждане на спирачките от двете й страни и обърнат наобратно надпис “2000 Turbo” (заимстван от BMW 2002 Turbo). Тягата на мотора идва при 3500 об/мин. с максимален въртящ момент от 245 нютонметра.

Характеристиките на автомобила изискват допълнителни подобрения, които не са спестени. Окачването е с жива ос отзад с пружини, газови амортисьори и не по-малко от 4 движещи връзки, а отпред е тип Макферсон. Кормилната система е с рециркулиращи сачми и 4-лъчев волан с ход 4 завъртания от край до край. Спирачките разполагат със серво, а джантите са алуминиеви с гуми 185/65HR14. В началото на 1982 цената на 2000 Turbo се покачва от £8499 на £8999 британски паунда, докато 1400GLX с 5-степенна кутия струва £5375, а 1600GSR – £5699.

Главният инженер, отговарящ за разработките в Mitsubishi по това време Shinji Seki окуражава компанията да започне предлагането на цивилни турбоверсии и в Япония. Той и екипът му разработват японската версия на Lancer Turbo, представена на 20-и октомври 1981.

По това време няколко версии на Galant вече разполагат с турбо, така че компанията възлага надежди бързият Lancer да увеличи продажбите на родния пазар, които не успяват да удовлетворят очакванията. Двигателят е базиран на 1.8-литровия Sirius (по-подходящ от 2-литровия заради японските регулации за вредни емисии) с турбина Mitsubishi TC05. Монтирано е електронно горивно впръскване с нок сензор, а компресията е значително висока за турбомотор – 8.0:1. Мощността е 135 к.с. при 5800 об/мин., а максималният въртящ момент – 195 нютонметра при 3500 об/мин.

Предлаган единствено с 5-степенна ръчна кутия (предавателните числа са различни от тези на атмосферните модели, тъй като са взети от турбоверсиите на Galant), благодарение на теглото си от едва 1005 кг. Lancer Turbo е една от най-бързите японски коли за времето си.

Първоначално версиите са две – 1800GT Turbo и по-цивилизованият 1800GSR. Интериорът се отличава с 4-лъчев волан, показател за налягането в турбото и надписи “Turbo”, избродирани върху седалките. Единствено GSR разполага с часовник и радио, а също сервоасистент на волана и шибедах (последните две са опция).

Модификациите включват предна престилка (не е една част с бронята както при 2000 Turbo), понижено с 10 мм окачване и по-широка следа, по-директна рейка и дискови спирачки на 4-те колела като предните са вентилирани. Алуминиевите джанти са опция, а гумите са 165 SR13 при GT и 185/70 HR13 при GSR.

За да отпразнува появата на тези нови модели, Mitsubishi пуска лимитирана серия от 200 бройки GSR Turbo с линии от двете страни и гуми Yokohama Advan. Цената на GSR е 1,492,000 йени, а на GT Turbo – 1,398,000.

През ноември 1983 японската версия Lancer EX Turbo получава интеркулер, който повишава мощността на 160 к.с. при 5800 об/мин., а въртящият момент нараства до 215 нютонметра при 3500 об/мин. Външно тези версии се отличават по интегрираната предна броня и престилка от европейската 2-литрова турбо версия. Оборудван с 5-степенна ръчна кутия, автомобилът изминава четвърт миля за 15 секунди, а максималната му скорост е 200 км/ч. Механичните промени по GSR Turbo Intercooler са подобрено окачване, вентилирани дискове на 4-те колела, бърза рейка със серво, стилизирани железни джанти с радиални гуми 195/60 HR14, седалки тип „корито” и шибедах (опция).

GT Turbo Intercooler е с малко по-бавна рейка (въпреки че е със серво), която подхожда по-добре на гумите с размер 175/70 HR14. Като опция за GSR и GT се предлагат алуминиеви джанти, окачване от състезателен тип и диференциал с ограничено приплъзване. GT може да бъде оборудван и с по-бързата рейка, която се предлага заедно със шпер.

Turbo-версиите със 135 к.с. продължават да се предлагат като името им вече е GSL. Те се оборудват с 5-степенна ръчна кутия или 3-степенен автоматик, а радиаторната решетка е нова заедно с интегрираната предна броня (същата като при по-мощните версии), бърза рейка и по-луксозен интериор.

GSR Turbo Intercooler струва 1,640,000 йени, GT Turbo Intercooler – 1,485,000, а GSL Turbo e на цена 1,598,000 с ръчна кутия и с 40,000 йени повече с автоматична. Като дилърска опция се предлага спойлер върху капака на багажника.

Първата генерация на Lancer отбелязва редица победи в Световния Рали Шампионат. Значими имена в ранната рали история на Mitsubishi са Andrew Cowan (който по-късно става шеф на Mitsubishi Ralliart), Joginder Singh и Kenjiro Shinozuka.

След разочароващо представяне през 1973 (с Galant), Joginder Singh и David Doig печелят рали Сафари през 1974 с Colt Lancer, повтаряйки успеха две години по-късно. Нещо повече – през 1976 Mitsubishi окупират първите три места в надпреварата.

След поредица добри резултати на Сафари (включително 3-о място през 1976) Andrew Cowan печели рали Бандама през 1977 (Ivory Coast) с бързия Lancer. Той е следван от още един Colt Lancer, пилотиран от съотборника му в Mitsubishi – Joginder Singh. Въпреки че тази надпревара не е част от календара на WRC през тази година, тя е включена през следващия сезон. Въпреки успехите през 70-те Mitsubishi все още не са възприемани като сериозен отбор.

Рали програмата е прекратена в края на 70-те за период от 3 години и половина в светлината на втората голяма петролна криза. 1980 е ключова година за отбора, тъй като Mitsubishi основава състезателна дивизия в Австрия съвместно с тамошния дистрибутор Denzel AG с цел да координира международните рали участия. По същото време е хомологирана новата 2-литрова версия на турбинирания Lancer.

Състезателните коли са с мощност 280 к.с. при 7000 об/мин., максимален въртящ момент 330 нютонметра при 5000 об/мин. и са хомологирани за участие в Група 4. Кутията е 5-степенна ръчна с къси предавки и шпер диференциал 4,62. Олекотените алуминиеви джанти са приютени от раздути калници, а долната част на шасито е защитена с алуминиев щит, които преминава от долната страна на двигателя и скоростната кутия. Lancer 2000 Turbo е първият рали автомобил, който използва ECU (Electronic Control Unit – в превод „електронно управление на двигателя”), което контролира почти всички функции на мотора като запалване, горивно впръскване и налягане на турбината.

Новият Lancer дебютира на Motogard Rally в Нова Зеландия през 1980 и завършва на 10-о място в ръцете на Morrie Chandler. Заводският отбор се появява за първи път през 1981 на Рали Акрополис през юни. Anders Kullang, който има дълга кариера в Opel, е един от официалните пилоти заедно с Andrew Cowan, който се връща от Mercedes-Benz след като Mitsubishi прекратяват участието си във WRC в края на 70-те. За съжаление и двата автомобила отпадат още в началото на ралито – единят след проблеми с горивото, а другия заради алтернатор.

Обезсърчен отборът пътува към Финландия за участие в „Рали 1000 езера” този път с три коли. Студения климат създава проблеми, но и трите коли успяват да завършат, а най-добрият резултат е 10-о място на Antero Laine. Последният кръг за сезона се оказва най-успешен за отбора – на Rally RAC, когато Kullang завършва 9-и.

През 1982 година FIA променя регламента в Световния Рали Шампионат като заменя състезателните групи от 1 до 4 с Групи А, В, C и N (А – за модифицирани серийни коли, B – за специално проектирани за рали машини, C – за прототипи и N – за стандартни автомобили). Ерата на суперколите от Група В започва, но Mitsubishi като един сравнително малък отбор не успяват да се възползват от правилата толкова бързо колкото други.

Към Anders Kullang се присъединява „летящият финландец” Pentti Airikkala (отборът вече носи име Ralliart), когато Mitsubishi се завръщат на „Рали 1000 езера” през 1982. Airikkala бележи 3-о място, а няколко седмици по-късно Kullang завършва 7-и в San Remo. На Рали Бандама Lancer от Група 2 (пилотиран от Eugene Salim) е един от общо 6 автомобила, които успяват да завършат състезанието.

На Рали RAC във Великобритания Airikkala катастрофира, а Kullang страда от проблеми със съединителя, но турбинираната машина започва да демонстрира скорост. Това обаче се случва твърде късно, тъй като през сезон 1983 всички топ участници вече преминават към новите правила за Група B. Salim завършва 6-и на Rally Bandama, което е най-добрият резултат за отбора през този сезон.

В средата на 1984 отборът се появява с 4х4-версия на Starion на Mille Pistes във Франция и побеждава в клас прототипи. Последният успех за Lancer Turbo идва през 1985 в ръцете на Salim, който завършва 5-и на Rally Ivory Coast.

Mitsubishi Lancer EX 2000 Turbo (1981)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (4G63) с турбо
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.997 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 7.6:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване Bosch
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1052 кг.
Мощност: 170 к.с. при 5500 об/мин.
Въртящ момент: 245 нютонметра при 3500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 85.12 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.16 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.5 сек.

[taiko]

Ох, слава Боку (да не споменаваме излишно името Господне), не е Порше. Направо ни съсепа с немските красоти.
Мишибишито ми е малко непознато, ама и аз сега съм на джапаска вълна и това ми харесва.

[rvalev]

Симпатично моделче. Дизайнерите са ползвали само макетно ножче.
Като цяло се радвам на презентирането на такива модели, различни от утвърдените класици.
Огледалният надпис 2000 Turbo малко ми прилича на copy-paste от един немски триобемен аналог.

[Тихомир]

Аз съм забелязъл една цикличност в дизайна на колите. 50-те и 60-те са били заоблени, 70-те и 80-те на мода е уедж дизайна и ръбатите форми. 90 и първото десетилетие XXI век пак на мода за заоблените форми. В последно време доста производители пак се връщат към острите и ръбати форми - най-ярко впечатление ми правят новите модели на ВАГ (Ауди, Шкода и VW). Този модел го имах по едно време, но състезателен. Много добра изработка предвид производителя.

[axel]

Много хубав модел на сравнително непознат автомобил. Представянето отново е супер.

[TheDevilTwin]

Subaru Tecnica International

Едно десетилетие след Mitsubishi идва ред и на Subaru да дебютират в Световния Рали Шампионат със заводски отбор. Това се случва през 1990 с Legacy RS, а по същото време Mitsubishi участват с Galant VR-4. И на двата отбора ще им бъдат необходими още няколко години докато успеят да се домогнат до шампионски титли. Оригиналното Legacy ще бъде запомнено като първото Subaru с емблема "STI", а днес моделът е неизменна част от луксозния клас на компанията.

Eто и един клип, на който Макрий и Канкунен скъсват ританките на две такива Легасита на полуфинала в Гран Канария (надпревара, известна още като Race of Champions) през 1992:
https://www.youtube.com/watch?v=VgaEDmmv644

'89 Subaru Legacy RS Group A (HPI Racing)



Subaru Legacy (BC) RS type RA
Години на производство: 1989-1994
Държава: Япония
Произведени бройки: около 300
Дизайн на купето: Kiyoshi Sugimoto (1987)

Преди появата на Legacy през 1989 Subaru се славят със своите „чудати” коли докато други японски производители пускат на пазара много по-запомнящи се на външен вид модели. Legacy е крачка напред в това отношение и променя завинаги реномето на марката. Моделът се появява във версии седан и комби по същото време когато в САЩ са представени луксозните Lexus и Infiniti, и 5 години след Acura. Въпреки че Субаруто не разполага с V6 или V8-двигатели, то скъсва с редица традиции на марката. Например резервната гума вече не е разположена в двигателния отсек (това разположение датира от Subaru 1000 през 1966, а методът е използван също при Citroën GS). Освен това Legacy е второто Subaru с 5 болта на главините вместо с 4. Новият модел е флагман за гамата на марката, присъединявайки се към Leone, XT Coupé, а също и компактните Justy, Rex и Sambar. Емблемата със звезди, датираща от модела 360, също е променена с по-конвенционална.

При появата си Legacy се предлага във версия седан с 4 врати и комби с 5, както с предно предаване, така и с опционално задвижване на четирите колела. Моделът е продаван в САЩ, Великобритания, Германия, Бенелюкс, Аржентина, Чили, Япония, Австралия (с името Liberty) и Нова Зеландия. Автомобилът е конструиран с редица луксозни и технологични нововъведения, които са част от стандартното оборудване при по-скъпите модели – електрически стъкла, централно заключване, горивно впръскване, климатик, хидравлична рейка, алуминиеви джанти, независимо окачване на 4-те колела (отпред МакФерсон, отзад Чапман) с наклонена геометрия, греди срещу преобръщане отпред и отзад и дискови спирачки навсякъде. Като екстри се предлагат 4-канален ABS, въздушно окачване, което понижава автомобила при скорост над 80 км/ч., освен това позволява на водача да увеличи клиренса при оф-роуд условия. На много пазари моделът може да бъде поръчан единствено със задвижване на четирите колела.

Legacy е първият модел на Subaru, при който се монтира известният “EJ”-мотор. Той е 4-цилиндров боксер с обем 2.0 или 2.2 литра в атмосферни или турбо версии. EJ20G турбо с мощност 220 к.с. е най-известната му разновидност и се появява при Legacy RS Turbo, а по-късно и при Impreza WRX при дебюта на модела през 1993.

Когато Legacy е представено в Япония на 1-ви февруари 1989 нивата на оборудване са следните:
„RS” с 2-литров двувалов (DOHC) турбо мотор с мощност 220 к.с. и 5-степенна ръчна кутия.
„VZ” и „TZ” във версии седан и комби с 2-литров атмосферен мотор със 150 к.с.
„Vi” с 1.8-литров едновалов (SOHC) със 102 к.с. отново във версии седан и комби, но само с предно предаване.
„Ti”, „Mi” и „Ei” – базови модели.

През 1990 се появява Legacy GT с мощност 200 к.с. от 2-литровия турбомотор. То може да бъде оборудвано също с 4-степенна компютърно контролирана автоматична трансмисия. По-достъпният седан носи обозначение „RS type R”. GT седан/комби, RS и RS type R разполагат с 15-цолови джанти и гуми 205/60R15, 2-бутални спирачни апарати отпред и еднобутални отзад, както и със спортно окачване.

През ноември 1989 (в продажба от 1-ви декември) се появява версията RS type RA – първото серийно Subaru, разработено от състезателната дивизия Subaru Tecnica International (STi). “RA” в името обозначава хомологация за група А (Race Group A). Двигателят е снабден с ковани бутала, издържащи на по-високо налягане биели, както и полирани всмукателни и изпускателни портове. Коляновият вал и маховикът са допълнително балансирани, окачването е втвърдено, а кормилната рейка е с по-къс ход.

Първоначално е съобщено за производство в ограничена серия от 100 бройки (type A), но впоследствие са произвеждани по 20 коли всеки месец (от type B до type D). През май 1990 (от type B нататък) започва предлагането на по-къса скоростна кутия. При type C ECU-то на двигателя става 16-битово, вследствие на което въртящият момент е повишен в ниски и средни обороти. Type C и D разполагат с промените при фейслифта на модела, проведен в края на 1991. Последната версия type D предава щафетата към Impreza WRX-RA, а до края на производството Subaru Tecnica International сглобява около 300 коли от RS type RA, което прави тази версия изключително рядка и силно търсена от феновете на марката днес.

RS type R е предлаган в цветове Ceramic бял и тъмносин ( type A ); Ceramic бял, Indigo син и черен ( type B ). При RS type RA цветовете са Ceramic бял ( type A и B ), Feather бял (type C), Feather бял и черен (type D).

Извън Япония нивата на оборудване са високото “GX”, по-достъпното “LX” (в Австралия и Европа “GL”) и базовото “DL”, които се предлага само с предно задвижване. Двигателите са 1.8-литров за GL и DL, и 2.2-литров за GX. В Австралия GX и LX са с 2.2-литров атмосферен едновалов мотор, а RS е с 2-литров двувалов турбомотор. По-късно турбоверсията навлиза и в Европа (обозначение RS Turbo).

В САЩ нивата на оборудване от най-ниско към най-високо са: “Standart”, “L”, “LS” и “LSi”. Версията 2.2 турбо “Sport Sedan” е представена в Щатите през 1991, а година по-късно и като комби – “LE Touring Wagon”. Тя разполага с едновалов EJ22T-мотор, базиран на атмосферния EJ22E и е с мощност 165 к.с. При него липсват интеркулер, ковани бутала, снабден е с различни цилиндрови глави и е с по-ниска степен на сгъстяване.

През 1991 е направен фейслифт на модела, който навлиза през 1992. Променени са предната решетка, предните калници, капак и фарове. Към гамата в Япония е добавена версията “GT type S2 sedan” с алуминиеви джанти BBS и спойлер върху капака на багажника. Други версии са “VZ type R” и Brighton 220, които представляват комби с луксозно оборудване от VZ и 2.2-литров SOHC-мотор. През август 1992 е представено Legacy STi Station Wagon в лимитирана серия от 200 бройки. Тя се отличава с джанти BBS, подобрения по окачването, дело на STi, преден сплитер, EJ20G-мотор с 220 коня, но единствено с автоматична трансмисия.

През 1971 Jack Coyle, който е собственик на дилърство на Subaru в Сан Бернардино, Калифорния, създава състезателно Subaru FF-1 с помощта на Koji Takaishi and Noriyuki Koseki. Автомобилът е пилотиран от “Pete” Petrowsky, търговец на коли в дилърството, сина на Jack – Fred Coyle и Everett S. “Judge” Penick.

Отборът взима участие в общо четири надпревари преди колата да бъде тотализирана по време на Baja 500 през 1971. През следващата година Koseki участва в същата надпревара с новото Subaru GL Coupé, създадано за ралита в Япония. На Baja 500 през 1973 Coyle и “Judge” Penick изкарват FF-1 за последен път, докато Petrowski е навигатор на Koseki, спонсориран от дилърството на Coyle. По това време Koseki работи за Fuji Heavy Industries Ltd. (компанията майка на Subaru в Япония), но нискобюджетният отбор е далече от заводски тим.

Първите опити на Subaru на световната рали сцена са дело на Subaru Rally Team Япония, формиран от Noriyuki Koseki – основателят на STi. Отборът се появява за първи път на Рали Сафари през 1980 и оттогава взима участие на няколко надпревари през всеки сезон със Subaru Leone Coupé, DL седан и RX Turbo до 1989. Пилотите при всяка надпревара са различни. Измежду тях са Ari Vatanen, Per Eklund, Shekhar Mehta, Mike Kirkland, Possum Bourne, Harald Demut и чилиецът Jose Antonio Celsi.

През 1983 Possum Bourne с навигатор Ken Fricker завършват на първо място с RX Coupé в Група А на рали Нова Зеландия. През следващите две години успехът в Нова Зеландия е повторен зад волана Leone RX Turbo с навигатор Eggleton.

Mike Kirkland завършва 6-и в крайното класиране и печели в Група А на Рали Сафари през 1986. През тази година Subaru е единственият производител, който комбинира задвижване на четирите колела и турбо в своя клас. Същата година Bourne (с навигатор Jim Scott) постига 2-ро място на рали Олимпус с RX Turbo.

Jose Antonio Celsi завършва 8-ми през 1986 на Marlboro Rally Argentina и 5-и на същата надпревара през 1988. Най-голямото постижение и единствен подиум за отбора в Световния Рали Шампионат е 3-тото място на Bourne с навигатор Michael Eggleton на рали Нова Зеландия през 1987. На Рали Сафари Possum Bourne завършва 11-и през 1987, а през 1988 е 9-и.

През 1989 в Аржентина Subaru участва с два броя RX Turbo, пилотирани от Jose Antonio Celsi и Possum Bourne. Celsi е 4-и, но отпада на последния участък, а Bourne – още на първия етап от ралито. На Рали Сафари Bourne завършва 7-и, а в Австралия – 9-и.

Състезателните Leone RX във версия седан и купе, участващи в периода 1985-1989, разполагат с 1,781-литров едновалов 8-клапанов 4-цилиндров боксер с турбина IHI, мощност 190 к.с. при 6500 об/мин. и въртящ момент от 230 нютонметра при 5200 об/мин. Задвижването е на 4-те колела, а теглото е едва 1060 кг.

Макар и Subaru да участва в Световния Рали Шампионат още от 1980, същинският отбор е основан на 2-ри април 1988. Състезателното подразделение Subaru Tecnica International (STi) с президент Ryuichiro Kuze си партнира с британската фирма Prodrive за подготовка на Legacy RS, което да вземе участие в Група А на WRC през сезон 1990, пилотирано от финландеца Markku Alén.

Legacy RS дебютира на третия кръг за сезон 1990 – Рали Сафари (11-16 април). Колите са с мощност 300 к.с. при 6500 об/мин. и максимален въртящ момент от 392 нютонметра при 4500 об/мин., извлечени от EJ20G-мотора с турбина IHI RHB52 VF15, интеркулер тип „вода-към-въздух”, 44-милиметров турбо рестриктор и многоточково електронно горивно впръскване JECS L-jetronic. Скоростната кутия е 5-степенна или 6-степенна X-Trac ръчна, а теглото е между 1100 и 1200 кг.

Alen остава в отбора до края на 1991, постигайки 4-о място на рали Финландия (1000 езера) през 1990, а през 1991 – едно 3-то и две 4-и места. През 1992 Subaru участва в 7 от 14-те кръга на WRC, демонстрирайки качествата на автомобила единствено върху чакъл. Пилоти през този сезон са финландецът Ari Vatanen с навигатор Bruno Berglund и шотландецът Colin McRae с навигатор Derek Ringer. И двамата успяват да постигнат 2-ри места, а Colin Mcrae печели Британския Рали Шампионат през 1991 и 1992.

Въпреки че до края на сезон 1992 Legacy RS се оказва най-успешният опит на Subaru във WRC, отборът се нуждае от по-лек и компактен автомобил. За сезон 1993 Mitsubishi заменя Galant VR-4 с Lancer RS Evolution, а Ford пенсионират Sierra и представят Escort RS Cosworth. STi и съвместно с Prodrive вече са започнали работа по Impreza, но президентът на Subaru не желае да прекрати участието на Legacy преди моделът да се превърне в победител.

През сезон 1993 Subaru представя новата синьо-жълта цветова схема и новия спонсор – State Express 555 (производител на цигари, популярен в Азия). Ari Vatanen и Colin McRae остават водещи пилоти за отбора като това е първи цял сезон за McRae. Markku Alén се завръща в отбора с частично участие след кратък престой в Toyota през 1992 и отбелязва 4-о място в Португалия. McRae пък взима първата победа за Subaru на 8-ия кръг за сезона – Рали Нова Зеландия. Това е и последно участие за Subaru Legacy в Група А. На следващия кръг – Рали Финладия Subaru дебютира с новата Impreza, пилотирана от Vatanen и Alén.

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров боксер (EJ20G) с турбина
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.994 литра
Компресия: 8.5:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: перманентно на четирите колела
Тегло: 1290 кг.
Мощност: 220 к.с. при 6400 об/мин.
Въртящ момент: 270 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 110.33 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.17 к.с. на кг.

[c41s]

Нисан,Тойота,Сузуки,Митсубиши,Субаро..... Това са най-великите коли!
Завещанието е просто прекрасно като изработка цвят декали всичко мен всичко
Страхотен Модел. Евала

[paralesko]

Tози модел е невероятен - джанти ,ауспух всичкоооооо