Колекция 1:43 - Killer Queen

[djLiquid]

ай стига с тия игнишъни бре, че май ще трябва да минавам на "ксанакс'' за заспиване.
Шегата настрана моделите са направо в десетката, поздравления

[Тихомир]

Това ми е една от най-любимите японски коли, по нашите ширинин е крайно рядка, но ако имам възможност бих се метнал на един такъв звяр. Следващите зетки не ме кефят толкова. Дай Боже всеки да има възможност да си купува Игнишъни от време на време. Прекрасни са.

[commodore]

Наслада за душата!

[axel]

Много любима кола. Модела е прекрасен.

[paralesko]

Боята ме размаза ,прическа да си направи човек . Мисля ,че след тези 2 модела - шапки долу ..И както казва Тишо, дай боже всеки от време на време по Игнишънче да си докопва

[ico_naskov]

Страхотна модефикация на модела

[TheDevilTwin]

Belga

Продължавам поредицата от състезателни Фордове с втората генерация на Ескорт, която продължава победната серия през 70-те. Именно благодарение на RS1800 Форд си осигурява първата конструкторска титла в Световния Рали Шампионат през 1979, а две години по-късно Ватанен печели златото при пилотите.

Първоначално се оглеждах за двете шампионски коли (на Бьорн Валдегард от 79-та или на Ари Ватанен от 81-ва), но нито една от двете не ми допадна като цветова комбинация. Ето защо се спрях на автомобил, който не е в списъка с победителите, но за сметка на това е в отличаваща се бяло-червена окраска на Belga - класика в жанра при Ford и Porsche. Интересен факт е, че на въпросното рали Бианки в Белгия Robert Droogmans е дисквалифициран.

'82 Ford Escort RS1800 Bianchi Rally (Vitesse)



Представяне на Escort RS1800 в темата

[stoicho110]

Мисля че в колекциите ни трябва да има място и за състезатели които не са победители. Те също са част от историята на автомобилния спорт. Модела е супер, също и цветовата комбинация .

[axel]

Много добър, направо супер.

[commodore]

С този отваряем капак е чудесен,този Витез!

[paralesko]

Aз лично много харесвам този модел макар и все още да не е част от колекцията ми .Надявам се скоро да кацне

[milski]

Много добри последни модели.

[bat_mitco]

[TheDevilTwin]

Texaco

Днешният модел представлява една състезателна легенда, която в мащаб 1:1 е желязното превъплъщение на успеха. Подобно на машини като GT40 Gulf и Skyline R32 GT-R на Calsonic тази Sierra има зад гърба си дълга и изпълнена с успехи състезателна кариера, която се постарах да предам максимално обективно в описанието по-долу.

Ето един клип, на който младият още Tiff Needell тества състезателна Sierra RS500 на писта:
https://www.youtube.com/watch?v=iJl0-daCCHs

Моделът на AUTOart е може би най-доброто, което човек може да си купи на промоция тази година. Радост за окото са детайли като отварящия се капак, уникалните джанти, лакираните декали и детайлното окачване, което e на показ дори когато моделът е сложен върху поставката с огледално дъно.

'87 Ford Sierra RS500 Group A Eggenberger Texaco (AUTOart)




Ford Sierra RS500 Group A Eggenberger Texaco
Години на производство: 1987
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 6
Дизайн на купето: Lothar Pinske

80-те години ще бъдат запомнени като едни от най-дивите в автомобилния спорт. Те са златната ера, през която турбо технологията изстрелва Формула 1 в невиждани висини на конските сили, задвижването на 4-те колела пристига в Група Б, която се оказва прекалено опасна и съвсем скоро е прекратена. Тогава фокусът се насочва към Група А – сурови, мощни състезателни автомобили, които са базирани на серийни коли и са управлявани на лимита на способностите им. Според мнозина това е най-впечатляващият клас при автомобилните надпревари през това десетилетие.

Както и останалите машини от Група А, Ford базира своето състезателно оръжие на сериен автомобил. Целта е участие в Световния Шампионат за Туристически Автомобили (WTCC), а колата – чисто новата Sierra RS Cosworth от 1986 година. Тя разполага с 2-литров турбомотор с мощност 204 конски сили и задно предаване, а правилата на FISA изискват минимум 5000 произведени бройки, за да бъде осигурена състезателна хомологация. Когато обаче това се случи производителят има право да създаде подобрена версия „Evolution”.

Така Ford съвместно със състезателния си отбор Tickford, създава RS500. Научените от пистовите надпревари уроци диктуват редица от подобренията, които визуално се свеждат до променена предна броня с добавен дифузьор тип „устна” и заден спойлер под стъклото на багажника. Но съществените подобрения са под обвивката – наред с променено задно окачване, колата е оборудвана с нов двигател Cosworth YBD с по-здрави вътрешности, нов дизайн на цилиндровите глави, по-голяма турбина Garrett, по-голям интеркулер, модификации по горивната система и нова електроника за управление на мотора. Всички 500 произведени цивилни бройки са с десен волан.

Състезателните коли на Ford са дори още по-специални. За да вземе участие в програмата на WTCC-шампионата, производителят се обръща към швейцарската компания Eggenberger Motorsport. През 1986 Ruedi Eggenberger прави състезателен автомобил за Група А, модифицирайки RS Cosworth, а по-рано участва в Група А с Volvo 240. През 1987 Eggenberger създава общо 6 броя RS500 Texaco, които са базирани на купета с ляв волан.

През същата година Ford и Eggenberger започват сериозна офанзива в Световния Шампионат – глобална серия, която отвежда отборите далеч от Европа чак в Австралия (надпреварите Bathurst’s James Hardie 1000 и Bob Jane T-Marts 500) и Нова Зеландия (Nissan Mobil 500). Отборът побеждава в Bathurst, завършвайки на първо и второ място, но е дисквалифициран. До края на сезона тимът на Texaco Eggenberger успява да натрупа достатъчно точки, за да победи в крайното класиране и да се нареди на 4-то място в шампионата при конструкторите.

През 1988 година FISA неочаквано прекратява WTCC. Така отборът на Eggenberger няма друг избор освен да концентрира своите усилия към Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC). Колата със състезателен номер 1 взима участие във всичките 11 кръга на сериите и е управлявана от някои от най-големите имена в историята на туристическия шампионат като например немците Klaus Ludwig и Klaus Niedzwiedz, както и британецът Steve Soper. Тя се класира на квалификациите в топ 3 на всяка надпревара и 5 пъти взима пол позишън. По време на сезона Sierra печели 5 пъти, 3 пъти е на второ място и един път на трето, което осигурява достатъчно точки на Форд за спечелване на титлата при конструкторите.

През 1989 Ford и Eggenberger планират отново да защитят своята титла, но FISA прекратява ETCC-шампионата. Остава единствено Немският Шампионат (DTM) – серия от 11 кръга, провеждащи се изцяло на писти в Германия. В черно-бяла окраска на Mobil1 колата взима участие през целия сезон, отбелязвайки финали на подиума до последното състезание за сезона през септември на пистата Hockenheim.

В края на сезона колата е продадена на японския пилот Yojiro Terada и отбора ART Nature Racing Team, който я боядисва в синьо и жълто, и участва с нея в шестте кръга на шампионата Inter-Tec в Япония през 1990. След последния кръг на пистата Fuji 500 през ноември колата излиза от употреба и е купена от музея Fuji Motor, където остава до 2002, когато колекцията е разпродадена.

Тогава британският колекционер на автомобили от Група А – Martin Johnson придобива автомобила и го връща обратно във Великобритания, където Сиерата е реставрирана в оригиналния си вид. По-късно Johnson се среща с Ruedi Eggenberger в Швейцария, за да получи автомобилът оригиналния си производствен номер. Шаси #99269 е много специална кола.

Сегашният собственик Neil Macfarquar купува Сиерата през 2007 от британски брокер на класически автомобили и я изпраща в Нова Зеландия. В продължение на три години колата стои в дилърството на Ford, собственост на Neil, редом до други две легенди – оригинална цивилна Sierra RS500 и цивилен RS200, навъртял по-малко от 1000 мили.

В един момент Neil решава, че иска да я покара. Подготовката е поверена на локалната компания Octane Automotive, която е отговорна за реставрацията на още няколко значими исторически състезателни коли като например оригинално Audi Quattro на заводския отбор от Група Б, което също се намира в Нова Зеландия.

Първоначалният план е Сиерата да получи освежаване, след което да отговаря на съвременните правила за безопасност при състезания с исторически автомобили. Но както често се случва при ребилдове „бързото освежаване” еволюира в нещо повече – 300-часова реставрация до най-малките гайки и болтове. След 6 месеца автомобилът се превръща в нещо наистина грандиозно и то не само от визуална гледна точка.

Neil не просто иска автомобилът да изглежда красиво, но и да го използва с първоначалния му замисъл. За Octane това означава разглобяване на всички механични части, за да бъде придобита представа в какво състояние са. Оказва се, че двигателят и трансмисията са в изненадващо добра форма.

Турбината Garrett T31/T04 работи при налягане 2 бара, което означава мощност около 500 к.с. – два пъти повече от 225-те коня на цивилната версия, във вида, в който тя напуска завода на Tickford.

Ford Sierra RS500 Cosworth Group A (1987)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови Cosworth YBD с турбина Garrett T31/T04
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.993 литра
Компресия: 7.5:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Bosch Motronic MP 1.7
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Getrag 265
Предаване: задно
Тегло: 1035 кг.
Мощност: 480 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 450 нютонметра при 5300 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 240.84 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.46 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.8 сек.

[commodore]

Ето,това е наистина промоцията на сезона!Няма нещо,което да не ми харесва в този модел.