Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Вече не помня колко такива БМВ-та ми минаха през ръцете. Колата е супер яка, има едно клипче в тубата за едно английско 2002 турбо оставено да гние с години ... светотатство направо. Моделът на Миничампс е ясен, типичен за производителя... не е кой знае какво, обаче в дилърската кутия е рядък. С новите маратонки от ББС е станал страхотен.

[domins]

Страхотен автомобил и модел, в профил стои много яко със тези подчертаващи декали

[TheDevilTwin]

BMW Junior Team

След 2002 М10-моторът намира приложение в първата 3-ка - Е21. Състезателният автомобил, предназначен за Група 5, развива внушителните за 2-литров атмосферен двигател 300 к.с., а по-късно се появява и турбо-версия, създадена с цел да се опълчи на многобройните Porsche 935 - за съжаление неуспешно. С цел участие в немския шампионат BMW сформира рояк от новобранци, които ще бъдат запомнени с агресивния стил на шофиране и зрелищни изблъсквания на опонентите от пистата.

Предпочетох алтернативата на Quartzo пред по-новия Minichamps главно заради страхотната стойка. Като цяло моделът не блести с особено качество на изработка, но истинският автомобил е също толкова бутафорно творение с огромните стъкломатови раздувки и спойлери.

'77 BMW 320i Jägermeister DRM (Quartzo)



BMW 320i Group 5 (E21)
Години на производство: 1977-1978
Държава: Германия
Произведени бройки: 28

През 60-те и началото на 70-те години колите на BMW са изключително успешни както на пистови, така и на рали надпревари. Освен заводските отбори участие взимат и редица тунинг компании като Alpina и Schnitzer, които подготвят свои собствени версии на 2002 и CSL. През следващите години се присъединяват и други отбори като например дилърството на Alpina – Faltz, Kelleners, Eggenberger и GS-Tuning. През сезон 1975 2002 и 3.0 CSL започват да се предават под натиска на все по-бързите и здрави Ford и Porsche.

В средата на 1976 BMW поръчва нов състезателен автомобил, предназначен за участие в Група 5. Той е създаден на базата на лекото шаси Е21, а двигателят е мощният и издръжлив М12 от Формула 2 с механично горивно впръскване Kugelfischer, който е базиран на заводския 4-цилиндров М10-мотор. Въпреки че автомобилът е сравнително малък, са използвани редица похвати за намаляване на теглото и подобряване на баланса – олекотени материали като алуминий за окачването, както и врати, капаци и спойлери от фибростъкло. Ширината на купето е увеличена с масивни раздувки и агресивен аеродинамичен пакет, който е тестван във въздушния тунел на Pininfarina. Крайният резултат, представен от BMW през декември 1976, е умопомрачителна машина, тежаща едва 740 кг. заедно с пилота и 60 литра гориво (половин резервоар). Разпределението на теглото е 50:50, а мощността на 2-литровия двувалов 16-клапанов двигател е 304 к.с. при 9250 об/мин. Мениджърът на BMW Motorsport Jochen Neerpasch обаче вади и друг коз от ръкава си, представяйки успешните пилоти от Формула 3 – Eddie Cheever, Marc Surer и Manfred Winkelhock, които ще се състезават за „младши отбора на BMW” (BMW Junior Team). Neerpasch определено е човек, който успява да забележи вродения талант, тъй като тримата пилоти по-късно отиват да карат във Формула 1.

Отборът на Faltz Racing започва сезон 1977 с два броя 320i в популярната оранжева разцветка със спонсор Jägermeiser, управлявани от Формула 1 пилотите Hans Joachim Stück и Ronnie Peterson. Тъй като младите пилоти на заводския отбор на моменти карат прекалено агресивно, BMW сменя няколко пъти екипажа и към отбора се присъединява David Hobbs. Лошата публичност принуждава BMW да заложи на по-улегнали пилоти измежду които Hobbs, Stück и Peterson. Отборите се справят добре, печелейки от време на време, но това се оказва крайно недостатъчно за спечелване на титлата.

По същото време в САЩ 320i не е конкуренция за турбинираните Поршета 934 и 935, затова BMW поръчва на McLaren Северна Америка да създаде турбинирана версия. През април 1977 в IMSA-шампионата се появява турбинираното BMW с мощност 550 коня, управлявано от David Hobbs. По-късно през същата година тази кола е карана от Hobbs и Peterson по време на „6-те часа на Mosport”, придружена от втора турбинирана 320-ка, произведена в Мюнхен, която обаче е снабдена с 1.4-литров турбомотор и участва в клас до 2 литра. Зад волана на автомобила са новобранецът във Формула 1 Gilles Villeneuve и Eddie Cheever, които завършват на 3-то място зад две 934-ки. След като двете Поршета са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на правилата за този клас, двамата пилоти на BMW се оказват победители в състезанието. Въпреки всичко обаче на турбинираните Е21-ци им липсва издръжливост.

През 1978 атмосферни 320-ки взимат участие в немския шампионат DRM и в Световния Шампионат за Туристически Автомобили (WTCC). Резултатът е трето място в крайното класиране и пълна доминация в клас до 2 литра.

BMW създава общо 28 състезателни 320i за Група 5, повечето от които са доставени в разглобен вид на различни тунинг компании. По същото време обаче Porsche се напредват с големи темпове. Schnitzer представя турбо-версия, пилотирана от Harald Ertl, която развива 380 к.с. от 1,428 литра. По-късно през този сезон BMW също създава турбо версия, пилотирана от новобранеца Markus Höttinger. По-късоходовият мотор прави колата по-издръжлива и по-мощна, достигайки 410 к.с. при 9400 об/мин.

През следващите години (1979-1981) двигателите биват допълнително подобрени и мощността се увеличава до удивителните 560 к.с., достигнати с 1.4-литровия мотор. BMW успява да отбележи голям брой победи, но така и не се домогва до крайната титла. По-късно BMW Motorsport насочва усилията си към разработката на М1, използвайки 6-цилиндрова версия на М12-двигателя.

Болидите на Brabham-BMW, които участват във Формула 1, използват същия М12 турбо-агрегат в началото на 80-те, а през 1983 Nelson Piquet печели първата световна титла, постигната с турбо агрегат, именно благодарение на този мотор. По това време двигателят развива 900-1000 к.с. в състезателен режим и до 1300 к.с. на квалификациите.

70-те години служат като база за успехите, отбелязани през 80-те, а натрупаните знания оказват решаващо влияние при конструирането на 4-цилиндровия S14-двигател на Е30 М3, който също е дериват на М12.

През 1981 при представянето на Група С регламентът на Група 5 е прекратен.

BMW 320i Group 5 Team Schnitzer (1978)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (M12/7) с турбина KKK
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.428 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване Bosch Kugelfischer
Купе/шаси: шаси от стомана върху купе от стомана, алуминий и фибростъкло
Спирачки: вентилирани дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Getrag
Предаване: задно
Тегло: 780 кг.
Мощност: 400 к.с. при 9400 об/мин.
Въртящ момент: 422 нютонметра при 6000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 280.11 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.51 к.с. на кг.

[stoicho110]

Култов Ягермайстер Презентацията ти е като енциклопедия Британика а от снимките можем само да се учим.

[WeltherrschafT]

Иво, страхотни снимки, защо така рядко ги махаш от поставките тея готини модели?

[paralesko]

и снимките и джантите и и и и и и и

[Тихомир]

Бутафория голяма. Ама ме кефят такива силуетни автомобили, някой ден бих си взел Ланча Бета от този тип машини. Куарцо имат както хубави модели така и доста дървени, но все пак повечето им неща са на 20+ години. Този модел ми харесва, главно заради декалите и джантите.

[TheDevilTwin]

Иво, страхотни снимки, защо така рядко ги махаш от поставките тея готини модели?

Вярно е, че снимките стават доста по-реалистични, когато поставката е извън кадър. Просто самата подготовка отнема повече време, което определено не е оправдание - за да се направи качествено ревю, човек трябва да отдели внимание към всеки един детайл от презентацията

Приемам критиката и занапред ще се постарая по-често да ги махам преди фотосесията

[Тихомир]

Иво, страхотни снимки, защо така рядко ги махаш от поставките тея готини модели?

Вярно е, че снимките стават доста по-реалистични, когато поставката е извън кадър. Просто самата подготовка отнема повече време, което определено не е оправдание - за да се направи качествено ревю, човек трябва да отдели внимание към всеки един детайл от презентацията

Приемам критиката и занапред ще се постарая по-често да ги махам преди фотосесията

Аз пък не разбирам защо моделът трябва да се маха от поставката. Това не са играчки, а доста ценни колекционерски модели, които са и чупливи. Преди като махах моделите от поставките уж за по-голям реализъм, доста често чупех я огледало, я някоя фотоецната емблема се повреждаше. За мен махането на модела от поставката е абсолютно ненужен риск. В конкретния случай снимките ти са повече от добри.

[WeltherrschafT]

Аз пък не разбирам защо моделът трябва да се маха от поставката (...) За мен махането на модела от поставката е абсолютно ненужен риск.

Тишо, зависи какво ти е отношението към моделите и дали ти се занимава естествено. Модел от който и да е мащаб ако не съм го отварял, държал, пипал
все едно не съм го имал никога. Това съм си аз, но да снимам модели на поставки и в кейсове/кутии за моите представи е половинчата работа. В онлайн магазините
моделите са на поставки, какво повече ще заснема аз, което търговеца не е? Ако искам раздвижени и реални снимки свалям всичко и това е. Иначе риск да счупиш
нещо винаги има с или без поставка, но "смъртта" на един модел е част от живота на колекционера, няма как.

[Antara1]

Страхотен модел и снимки! Иво,ти имаш ли някой модел в колекцията с кофти джанти?
И аз съм за махане на модела от поставката. За мен,едно от големите удоволствия в хобито е да имаш много детайлен модел и после да го вкараш в кадър,максимално близък до 1:1. Е,аз и не купувам модели с цел препродажба. При някои модели,разглобяването е съпътствано с ускорен пулс,но това е полезно за сърцето

[Тихомир]

Аз пък не разбирам защо моделът трябва да се маха от поставката (...) За мен махането на модела от поставката е абсолютно ненужен риск.

Тишо, зависи какво ти е отношението към моделите и дали ти се занимава естествено. Модел от който и да е мащаб ако не съм го отварял, държал, пипал
все едно не съм го имал никога. Това съм си аз, но да снимам модели на поставки и в кейсове/кутии за моите представи е половинчата работа. В онлайн магазините
моделите са на поставки, какво повече ще заснема аз, което търговеца не е? Ако искам раздвижени и реални снимки свалям всичко и това е. Иначе риск да счупиш
нещо винаги има с или без поставка, но "смъртта" на един модел е част от живота на колекционера, няма как.

Христо, пробвай да махнеш някой ГЛМ или ЛоокСмарт от поставката, ще се видиш в чудо и много вероятно е да му счупиш нещо. Металните по-лесно се махат, но смолните, които аз предпочитам, трябва много да се пазят. Модел 43-ка аз го държа само в кейс и на поставка, а ако се пипа, винаги и само с ръкавици. Първо в кейса се пази от прах, второ моделът ми е прекалено скъп за да рискувам счупване за няколко реалистични снимки и трето ако го пипаш с без ръкавици остават отпечатъци и развалят цялостна визия на модела. Пак ще кажа, това не са играчки. На мен ми е напълно достатъчно да гледам модела в кейса и целта ми е да се радвам възможно най-дълго. За това ги пазя като очите си.

[taiko]

Моделчето е хубаво, аз имам няколко от тази фирма. Защо не е МЧ- Иво ще каже. Може би самата кола или пилота, защото на чемповете номерацията е друга. Четах текста, ама никъде не е упоменато предпочитанието към въпросния производител.
Тишо, задължително свалям всеки модел от поставката. Това правя аз. Недолюбвам смолите и затова имам малко. Купуват се само в краен случай и по усмотрения...Ама разбиранията ни относно колекционирането се ни като идеите на католиците vs мюсюлманите. Или Левски vs цесека. Или и т.н. Затова и не споря, няма смисъл. Всеки си има нещо наум...

[TheDevilTwin]

Моделчето е хубаво, аз имам няколко от тази фирма. Защо не е МЧ- Иво ще каже. Може би самата кола или пилота, защото на чемповете номерацията е друга. Четах текста, ама никъде не е упоменато предпочитанието към въпросния производител.

Minichamps правят няколко различни разновидности на Jägermeister-а от различните кръгове през 1977.
Основният проблем на тяхната матрица обаче е, че предницата стои твърде вдигната:




За някои колекционери това може би не е преломен недостатък, но аз много държа на стойката още повече при състезателните коли, при които пропорциите доста по-често се бъркат, защото е много по-трудно да се свалят размери от реалната машина. Имайки предвид че са произведени една шепа състезателни версии и всяка от тях е сглобявана на ръка, със сигурност дори при тях съществуват разлики.

При Quartzo-то също има елементи, които не са достоверни - например джантите не би трябвало да са златисти (в това отношение моделът на Minichamps е по-коректен), предните мигачи са просто боядисани в оранжево, вместо прозрачни и стоповете са цветни лепенки с похлупак. Въобще ако съдим по броя сбъркани детайли, Minichamps-ът е по-правилен от двата.

[taiko]

Както са снимани, наистина МЧ има голям шанс да полети при висока скорост. Хм, не бях се замислял и вглеждал.

Леле, колко грешки поправих горе в текста ми, срам...