Колекция 1:43 - Killer Queen

[rvalev]

Клъцни срежи. Стефчо сериозно вдига левела, д-р Енчев започва да се притеснява.
Е30 комбито по ми допада, но там базата е по-добра. С Бурагото се е случило чудо, не можеш го позна.

[macho007]

Изключителна работа. Хвърлен е много труд, и финалния резултат е прекрасен. Определено си е заслужавало.
Винаги съм вярвал, че тези стари модели на Gama, Bburago и т.н имат много скрит потенциал. От доста време и аз кроя планове за нещо подобно... е34 М5, но в 1:24ти мащаб. Моделът на Schabak, с брони, прагове и части от интериора от кита на Fujimi... Най-голямата пречка, а именно макета на S38 двигателя, го взаимствах от Е24ка 635csi М88 кит на Academy.. Веднъж да я завърша, ще я представя в съответния раздел.

[djLiquid]

Отново перфектна работа от страна на Стефчо и честито на Иво за лимитираната придобивка

[TheDevilTwin]

S42

S42 е наследник на легендарния S14-мотор от Е30 М3. Правилата налагат конструиране на двигател с обем до 2 литра, така че състезателният агрегат е базиран на цивилния М42, добре познат от 318is (вграждан също и в Е30). В състезателна версия моторът достига до над 300 к.с. с картер със сухо мазане, олекотена цилиндрова глава и силно оптимизиран въздушен приток. Въпреки че на състезателните писти не успява да достигне успехите на своя предшественик, S42-двигателят е доста по-издръжлив от него. В края на 1992 FIA въвежда правилото туристическите автомобили да бъдат единствено с 4 врати, поради което са използвани единствено Е36-ци във версия седан - което пък е плюс, тъй като седаните са една идея по-леки от аналогичните купе версии. През 1993 година титлата е безапелационно спечелена от BMW като на първо място в шампионата се нарежда Joachim Winkelhock, а втори е Steve Soper също с BMW.

'94 BMW 318is BTCC Team Schnitzer (Minichamps)



BMW 318is Class II (E36)
Години на производство: 1994-1995
Държава: Германия
Произведени бройки: 2500

През 1990 година Британския Шампионат за Туристически Автомобили (BTCC) представя нов клас за автомобили в клас до 2 литра, който по-късно е адаптиран и към правилата на FIA. Регламентът носи наименованието Super Touring, а по-късно е използван и в редица шампионати в Европа и по цял свят. Новата система става популярна измежду производителите и в надпреварата първоначално се включват 6 марки – BMW, Ford, Mitsubishi, Nissan, Toyota и Vauxhall. По време на първите сезони колите не са оборудвани с аеродинамични подобрения като например предни дифузьори и задни крила, които биват допуснати през 1995 след като Alfa Romeo предизвиква спор година по-рано, когато хомологират своята 155 Silverstone – задният спойлер присъства и при цивилната версия, но не е монтиран серийно, а доставян в багажника. Това дава зелена светлина за производителите бързо да се приспособят към правилата и да увеличат своите бюджети.

Правилата на Super Touring-класа позволяват участие на автомобили от среден клас, а по-късно правилата са променени да бъдат допускани единствено коли с 4 врати. BMW са единствените, които взимат участие с 2-врата купе версия през първата година, снабдена със S14-двигател от М3, но с намален до 2 литра работен обем (оригинално 2.3 и 2.5). Е30 М3 също е честосрещана гледка през първия сезон.

Състезателните автомобили трябва да са базирани на серийни коли, произведени в тираж от поне 2500 бройки. Това се оказва твърде малък брой за производители като BMW и Alfa Romeo, заради което през 1995 бройката е увеличена на 25000.

Super Touring ерата е смятана от мнозина за „златните години” при надпреварите с туристически автомобили. Това е породено основно от приликата между състезателните автомобили и цивилните им аналози.

През 1991 2-литровият шампионат приютява коли като Sierra Sapphire, Mitsubishi Lancer, Nissan Primera, Rover 216 и Toyota Carina, Vauxhall Cavalier и BMW M3.

Сезон 1992 започва на Silverstone, където зимните тестове на Vauxhall се отплащат и John Cleland доминира през цялото състезание, печелейки и отбелязвайки рекордно време за обиколка. Cleland печели и втория кръг на Thruxton, а втори е Andy Rouse с Toyota. BMW се мъчи с новото Е36 318is във версия купе, която разполага със стария S14-двигател от E30 M3. Prodrive участва начело с Tim Sugden, бившия пилот от Формула 3000 Alain Menu и еднократно участие за рали легендата Colin McRae.

В същото време отборът Vic Lee Racing участва с три автомобила – Ray Bellm, Steve Soper и коментатора на BTCC – Tim Harvey. Soper обаче отново пропуска няколко кръга заради участия в немския DTM-шампионат.

Peugeot и Mazda също се включват с 405 и 323F, а RML участва с още няколко броя Vauxhall Cavalier с пилоти David Leslie и Bobby Verdon-Roe.

На следващия кръг в Oulton Park John Cleland е начело пред двете Тойоти на Will Hoy и Andy Rouse, когато излиза от пистата и губи своята преднина. Тогава Hoy временно се забавя заради мистериозен проблем с електрониката и губи преднина от Rouse, но скоро след това отново се връща на първо място. След неколкократна размяна на позиции между двамата съотборници, Rouse побеждава състезанието. Cleland завършва 11-и, заради което Rouse повежда с победа и две втори места при първите три кръга.

На Snetterton Hoy води от началото до края, завършвайки пред Cleland и Menu, който взима първия подиум за BMW през този сезон. Brands Hatch е домакин на 5-ия кръг от шампионата и надеждите на Тойота биват тежко помрачени. Hoy води в началото пред Rouse и Cleland, но пилотът на Vauxhall скоро успява да изпревари Rouse и да осигури натиск върху Hoy. На завоя Surtees при втората обиколка Hoy пропуска предавка и Cleland взима преднината. След като Тойотите започват да преследват Cleland преди завоя Westfield, двата автомобила се блъскат един в друг и спират в бариерата с пълна скорост. И двете Тойоти са смачкани и не могат да продължат състезанието. Ентусиазмът на Hoy и Rouse да настигнат Cleland им изиграва лоша шега и поднася на тепсия победата за Cleland. Съотборникът му Jeff Allam е втори, а Steve Soper – трети, започвайки състезанието от последната позиция.

При следващия кръг в Donnington Park Will Hoy успява да навакса изгубената преднина при Brands Hatch след като доминира през цялото първо състезание, а Cleland е втори.
След 10-минутна почивка второто състезание започва с хаос, след като бързо-движещото се Peugeot 405 на Robb Gravett губи контрол и се удря в стената на питовете, помилайки колите на Jeff Allam и Rouse. Tim Harvey се възползва от грешка на Cleland в завой Old Hairpin и поставя Vauxhall под напрежение. Докато двете коли се съревновават, победителят в първата надпревара Hoy и Воксхолът на David Leslie се присъединяват към битката за първото място – Leslie първоначално води пред Hoy, а Harvey ги следва. На шестата обиколка Harvey взима преднината и остава начело въпреки опитите на шампиона да го изпревари.

Cleland завършва четвърти и е събрал 104 точки, докато победителят в надпреварата Harvey е зад него на 5-о място с 39 точки по-малко. Cleland, Hoy, Rouse и Allam са всичките четирима претенденти.

На Silverstone от Британското Гран При, се състои 8-ият кръг и Jeff Allam отнася титлата наред със своята първа победа за Vauxhall. Cleland завършва трети зад Hoy, а след победата Allam се изкачва до трето място в шампионата. Andy Rouse страда от проблеми с двигателя още в началото на състезанието.

Пистата Knockhill за първи път е домакин на BTCC-надпревара въпреки че тежък дъжд разваля парада, състезанието остава паметно. Бъдещият WRC-шампион Colin McRae гостува в отбора на BMW, завършвайки 8-ми в първото състезание преди да бъде дисквалифициран във второто след опасно изпреварване на Matt Neal с BMW M3. Съотборникът на McRae Alain Menu не стартира след като си чупи крака при падане с мотоциклет. Той е заместен до края на сезона от Kris Nissen.

David Leslie води в началото, но скоро бива застигнат от Jeff Allam с Vauxhall на заводския отбор. След грешка на Leslie Allam оглавява и печели състезанието пред Tim Harvey и Andy Rouse. Harvey за втори път печели пред Allam и Cleland.

При първото състезание на Pembrey за BTCC Harvey взима пол позишън и води от началото до края във влажни условия. Съотборникът му Steve Soper му оказва съпротива, но не успява да го изпревари и завършва втори, докато Tim Sugden е трети. Andy Rouse губи преднина като претендент за титлата и се фокусира да подпомогне съотборника си Will Hoy за спечелване на шампионата. Битката вече се състои между Hoy, съотборниците с Vauxhall Cleland и Allam, и Tim Harvey, който е подпомаган от съотборника си Steve Soper, който няма повече ангажименти в Германия и взима участие във всички оставащи кръгове до края на сезона.

Brand Hatch е домакин на 12-и и 13-и кръг. Първото състезание започва с близка битка между всичките претенденти за титлата. Soper води Harvey (и двамата с BMW) пред Will Hoy, Andy Rouse и двойката с Vauxhall – Cleland и Allam. Hoy успява да изпревари Harvey и атакува Soper от външната страна, но това го връща до трета позиция. Soper пропуска Harvey пред себе си, но блокира Hoy. В крайна сметка Soper отпада, заради което Harvey остава със сериозна преднина пред останалите и побеждава в първата надпревара за деня. Hoy завършва втори пред Cleland и Allam.

Harvey е на пол позишън за второто състезание и го побеждава. Hoy е втори с по-малка разлика в сравнение с първата надпревара, а Cleland е трети. 14-и рунд на Donington Park е доминиран от двамата пилоти на Vic Lee Motorsport – Soper закриля Harvey до финалния флаг, а Cleland е трети. Една точка разделя Harvey и Cleland преди последното състезание на Silverstone. Allam не успява да постигне достатъчно точки, за да се съревновава за титлата, но Will Hoy все още има шансове.

Квалификациите за финалния кръг се оказват изненадващо трудни. Andy Rouse взима пол позишън, Jeff Allam е втори, трети е пилотът на Toyota Julian Bailey, а Steve Soper – 4-и. Претендентите Cleland, Hoy и Harvey остават съответно 7-и, 9-и и 12-и. Hoy и Harvey започват добре, след като Hoy изпреварва Cleland на първата обиколка. Steve Soper е четвърти и се опитва да изпревари Vauxhall-а на David Leslie, за да стане трети, но двете коли се допират странично и излизат от пистата. Колата на Soper е блъсната отзад от Rob Gravett и след като Soper се завръща в състезанието на последно място BMW-то му е със сериозна щета отзад.

По-късно в надпреварата Hoy, Harvey и Cleland се преследват по между си за 4-о, 5-о и 6-о място. Soper успява да се изкачи до 7-о, което е изключителен напредък предвид повредите по колата му. Две обиколки преди края Harvey атакува Hoy и двете коли се движат допрени една до друга като Harvey е от вътрешната страна на завоя. На излизане Harvey се плъзва, избутвайки Hoy в тревата. Това позволява на Cleland и Soper да изпреварят и двете коли – при което Cleland е 4-и, Soper 5-и, Harvey 6-и и Hoy 7-и. Скоро след това Soper изпреварва Cleland, а при видеото от онборд камерата се вижда Cleland, който показва среден пръст на Soper.

На изхода от Abbey Cleland се измества от лявата страна на пистата, за да изпревари от външната страна на завоя Bridge. Harvey от своя страна застава отдясно на Cleland. Cleland го засича, за да се защити, но Harvey успява да го изпревари от вътрешната страна на Bridge. Soper веднага пропуска Harvey и застава зад него, за да го защити от Cleland. Трите коли взимат Priory наредени буквално една зад друга, но при завоя Brooklands Cleland успява да изпревари Soper отвътре и става 5-и. Soper наваксва преднината и двете коли се сблъскват като Vauxhall-ът се изправя на две гуми. Двете коли излизат от Brooklands с Cleland половин кола пред Soper. Влизайки в Luffield Soper подпира Cleland от вътрешната страна и двете коли отново се удрят, но този път и двамата отпадат.

С още една обиколка до края Harvey е 4-и и взима титлата, Hoy финишира на 3 секунди зад него на 5-о място. Отпред Andy Rouse бележи победа с 10 стотни от секундата пред Jeff Allam и 7/10 пред David Leslie на 3-о място.

Това е един от най-оспорваните моменти в историята на BTCC – коментирайки хода на Soper, който му коства титлата, нервният Cleland заявява „Този човек е животно!”. Harvey печели титлата със 152 точки, с 3 пред Will Hoy и 7 пред Cleland. Jeff Allam е 4-и със 137, а Andy Rouse 5-и със 128.

Като компенсация Cleland печели TOCA, провела се в Donington Park на 1-ви ноември. Състезанието ще бъде запомнено със зрелищната катастрофа на Kieth O'Dor, при която неговият Nissan Primera губи контрол и се врязва в оградата. Cleland печели срещу Rob Gravett, David Leslie и Ian Flux, за да отнесе наградата от £12 000.

В края на 1992 BMW Великобритания отказва да участва в шампионата след като е въведено правилото колите да са с 4 врати. Prodrive, които подпомагат отбора на BMW, получават договор със Subaru, за да произвеждат рали автомобили. Очаква се Prodrive да участва със заводския отбор на Mercedes-Benz в кооперация с AMG, използвайки С-класа. Пилоти за Prodrive са Tim Sugden и Bernd Schneider. Vic Lee Motorsport е ликвидиран след като Vic Lee е замесен в скандал с наркотици. Активите на отбора са продадени на Steve Neal и Ray Bellm, които наемат персонал от Euroracing и основават отбора Team Dynamics. По-късно същата година Bellm продава своя дял, оставяйки Steve Neal като единоличен собственик. Отборът започва сезон 1993 с три броя 318iS в спецификация от 1992, пилотирани от Matt Neal, Ray Bellm и Alex Portman.

Само две седмици след като BMW Великобритания се оттегля от BTCC, компанията прекратява участието си и в немския DTM-шампионат с отбора Schnitzer Motorsport заради несъгласие с новите правила. Отборът Schnitzer Motorsport е изпратен от BMW за участие във Великобритания заедно с пилотите Steve Soper и Joachim Winkelhock.

Andy Rouse прекратява договора си с Toyota и известната тунинг компания на Toyota – TOM’s, базирана в Норфолк, които през 80-те участват с Тойоти в Група А. На мястото на Andy Rouse идва Julian Bailey с новата Carina E GTi, която заменя стария модел. Toyota подпомага също и младши отбор Park Lane Racing, който участва с две от стари Toyota Carina с пилоти James Kaye и Bobby Verdon-Roe. Rouse сключва договор с Ford, но новото Mondeo не се появява до началото на сезона.

Vauxhall запазват своя състав с John Cleland / Jeff Allam с модела Cavalier и полу-заводския отбор Ecurie Ecosse като допълнение. В Ecurie Ecosse David Leslie запазва мястото си, а след няколко състезания към него се присъединява Harry Nuttall. За отбора на Peugeot идват да карат Eugene O’Brien и Ian Flux, които подпомагат ветерана Robb Gravett с 405 Mi16. Nissan участва с три коли, пилотирани от Keith O'Dor, Win Percy и Tiff Needell, а Mazda остават с Patrick Watts и чисто новата Xedos 6. Renault е новото допълнение към конструкторите и наема пилотите Alain Menu и Tim Harvey, които пилотират Renault 19 16V.

Началото на сезона се състои на Silverstone, където Steve Soper води пред съотборника си Joachim Winkelhock, доминирайки с двете BMW-та. Надпреварата е победена от Soper, Julian Bailey е втори, а David Leslie – 3-и. Winkelhock взима победата в 4-ия кръг на Donington Park пред Jeff Allam и Steve Soper. Winkelhock бележи поредна победа в Oulton Park, а Soper се блъска в стена от гуми и отпада.

Brands Hatch е домакин на следващите два кръга. Winkelhock предизвиква негодувание след като измества David Leslie от водещата позиция, за да победи състезанието. Keith O’Dor завършва на 2-ро място, а Will Hoy е 3-и. Leslie не е щастлив, коментирайки че Winkelhock не е имал абсолютно никаква възможност да го изпревари. Winkelhock се извинява, казвайки че е бил по-бърз от Leslie в този завой, но е станало недоразумение при изпреварването. Winkelhock води второто състезание, когато прави грешка влизайки в Clearways и се блъска в бариерата Armco, след което отпада. Will Hoy излиза от пистата на същото място, но се блъска в гумите. Така Soper добавя към актива си лесна победа пред O’Dor и Jeff Allam.

След това BTCC-надпреварата се отправя към Уелс за 8-ми кръг в Pembrey, където Ford дебютира. Winkelhock печели състезанието, Hoy е втори, а Soper – 3-и. На следващия кръг в Silverstone Toyota изглежда има за цел да отбележи 1-2 победа за Will Hoy и Julian Bailey. Свръх амбициозен ход на Bailey обаче преобръща колата на Hoy по покрив, а самият Bailey отпада. Keith O’Dor бележи първата победа за Nissan във BTCC. За да направи деня още по-добър за Nissan съотборникът Win Percy завършва 2-ри в състезание на финалната права срещу Paul Radisich, който печели първи подиум за Ford.

В Knockhill се състои следващият двоен кръг. След дълга битка между John Cleland с Vauxhall и Julian Bailey с Toyota в крайна сметка Cleland надделява, а Will Hoy завършва 3-и. Soper губи ценни точки след като е изблъскан от Radisich. За лош късмет Winkelhock не успява да стартира поради проблеми със съединителя. Ред е на Bailey да вземе победа, завършвайки пред Cleland и Hoy. Отборът на Renault решава да пропусне този кръг, за да се фокусира върху разработката по колата си.
Oulton Park е домакин на 12-и кръг и подобренията при Renault се отплащат. И двете коли завършват по-добре от преди на квалификациите – Menu е 4-и. Winkelhock води от началото до края, а Soper е втори пред Cleland.

13-и кръг се води на Brands Hatch, където Winkelhock и Leslie отново се сблъскват. Първо Winkelhock изпреварва Leslie, за да заеме второ място, а когато Leslie се опитва да си върне преднината, завърта колата на Winkelhock. И двамата пилоти губят своята преднина, а Radisich побеждав състезанието пред Soper и Robb Gravett. По-късно Soper е наказан с една позиция заради опасно изпреварване на Gravett.

Leslie най-накрая побеждава след като сериите посещават Thruxton. Ford са 2-ри и 3-и с Radisich и Andy Rouse, докато 6-ото място на Soper намаля преднината му пред Winkelhock до 12 точки.

Donington Park е мястото, където се състои последният двоен кръг. Radisich доминира в първото състезание и го побеждава с повече от 10 секунди преднина, докато мокрите условия позволяват на Renault да завършат 2-ри и 3-и. Спукана гуми попречва на Soper да завърши, а Winkelhock завършва 5-и има шанс да вземе титлата във втората надпревара. Menu побеждава във второто състезание пред Radisich и Winkelhock, а Soper е 5-и. Така шампионската титла се решава в последния кръг на Silverstone.

На Silverstone състезанието е спряно заради червен флаг след инцидент, в който е въвлечено Пежото на Robb Gravett. Will Hoy застава начело след като състезанието е рестартирано, но по-късно е изпреварен от Paul Radisich и Andy Rouse, които бележат победа 1-2 за Ford. Hoy е трети, а въпреки че Soper завършва пред Winkelhock, титлата за 1993 отива при втория. Макар че изпуска първата половина от сезона Paul Radisich завършва 3-и в шампионата, John Cleland е 4-и, а Julian Bailey е 5-и.

През 1994 BMW представя специалния модел 318iS Class II в лимитирана серия от 2500 бройки, необходими за хомологация за Супер Туринг Шампионата. 1000 от тях са предназначени за Германия. Колите са произведени по едно и също време с M3 GT и разполагат със същите оптични особености. Към серийния М-пакет е добавена М-устна или т.нар GT-краища/GT-сплитери, както и халогени. Задният спойлер е двусекционен също както при M3 GT, интериорът разполага с карбонови апликации, спортни седалки отпред, спортен волан с въздушна възглавница и огледала с подгрев. Версията се предлага единствено като седан с 4 врати, а двигателят е М42В18 – 1.8-литров със 16 клапана и мощност 140 конски сили.

Състезателният двигател носи обозначението S42B20 и всъщност е дериват на M42. Той е с обем 2 литра като буталата са с размери 86.5 на 85 мм., единствено моторният блок е същия като при М42. Изцяло нова е електрониката, монтирани са индивидуални дроселови клапи, а цилиндровата глава е пригодена за над 9000 об/мин., но ограничителят е на 8500 об/мин. според регламента на FIA. Горивните инжектори са 8 вместо стандартните 4. Капакът на клапаните и смукателя за студен въздух са изработени изцяло от карбонови влакна. За разлика от серийните коли моторът е монтиран изправен, а не наклонен на една страна, освен това разполага с картер със сухо мазане. Степента на сгъстяване е около 12:1. Мощността нараства с напредване на сезоните като през 1994 е около 280 к.с., през 1995 – 300, 1996 – 308 и достига до 315 к.с. през 1997. Последната еволюция развива 158 к.с. на литър работен обем.

Сезон 1994 в BTCC ще бъде запомнен с обединения и сериозни промени измежду производителите, участващи в надпреварата. Шампионите BMW остават с Joachim Winkelhock и Steve Soper като отборът продължава да носи отличителната окраска на Schnitzer Motorsport. Soper обаче пропуска някои кръгове, тъй като те съвпадат с програмата JTCC и на негово място кара Roberto Ravaglia. Ford имат големи очаквания, тъй като предходният сезон се оказва успешен с пилотите Paul Radisich и Andy Rouse, докато Toyota добавя Tim Sugden към екипа от пилоти през предходния сезон – Will Hoy и Julian Bailey. Vauxhall остава с John Cleland и Jeff Allam, но отборът вече е оглавяван от Ray Mallock Ltd., който преди това е отговорен за полу-заводския Ecurie Ecosse.

Renault също запазва състава от предходната година – Alain Menu и Tim Harvey, но заменя модела 19 с по-модерната Laguna. Keith O’Dor продължава да кара за Nissan, но към отбора се присъединява бившият пилот от Формула 1 Eric van der Poele, който заменя Win Percy. Patrick Watts се мести от Mazda в Peugeot, заменяйки Robb Gravett, докато Mazda добавя втори автомобил, а пилотите, които карат са Matt Neal и David Leslie.

Два нови производителя се присъединяват – Tom Walkinshaw Racing се завръща с Volvo, за изненада на всички с комби версия на модела 850. Двамата пилоти за отбора са победителят от Льо Ман през 1988 Jan Lammers и шведският пилот от Формула 1 Rickard Rydell. Компанията Alfa Romeo е вторият новобранец с отбора Alfa Corse и взима участие с пилотите Gabriele Tarquini и Giampiero Simoni. Alfa произвежда уникална хомологационна версия на модела 155, която разполага с пълен асортимент от спойлери и крила, които подобряват аеродинамиката на автомобила. 155 предизвиква революция в Super Touring състезанията. Правилата, твърдят, че аеродинамичните крила могат да бъдат използвани с цел по-добра сила на притискане, но единствено ако са предлагани при хомологационната версия. Peugeot, Ford и Toyota използват задни спойлери по същата причина. Alfa обаче доразвива тълкуванието на правилата, произвеждайки специалната версия 155 Silverstone с цел да си послужи с аеродинамични трикове.

Началото на сезона показва ясно, че Alfa Romeo имат значително предимство над своите опоненти и Gabriele Tarquini доминира, взимайки 5 победи през целия сезон. Редица оплаквания и протести са подадени от останалите производители и преди началото на кръга в Oulton Park Alfa са помолени да карат без аеродинамичните „пособия”. Alfa отказват и напускат пистата в знак на протест, позволявайки на Alain Menu с Renault да отбележи първата си победа от началото на сезона.

Спорът е разрешен след като от Alfa се съгласяват да намалят височината на спойлерите, но все пак губят ценни точки от пропуснатото състезание. Дори със снижени спойлери Tarquini успява да запази преднината си.

Silverstone е домакин на 12-ия кръг от надпреварата и правилата са променени, така че останалите производители също могат да добавят аеродинамични приумици към своите коли. Това вдига значително нивото и позволява на Joachim Winkelhock да направи заявка за победата, изпреварвайки Tarquini и побеждавайки състезанието. Tarquini печели само още едно състезание през този сезон, но винаги е в челните позиции. Със своето второ място на Silverstone той си осигурява титлата.

Основната битка в последните кръгове на Donington Park се води за второто място между Alain Menu и Paul Radisich. Radisich печели първото състезание за деня и изравнява резултата с Menu, но механични проблеми го възпрепятстват при второто състезание. Menu завършва шампионата 3-ти след Radisich, а John Cleland и Simoni са съответно 4-и и 5-и.

BMW 318is BTCC (1994)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (S42B20)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.999 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 12.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch Electronic
Купе/шаси: стомана с карбонови влакна
Спирачки: вентилирани дискови отпред, дискови отзад, ABS
Трансмисия: 6-степенна секвенциална
Предаване: задно със шпер диференциал
Тегло: 1050 кг.
Мощност: 280 к.с.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 140.07 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.26 к.с. на кг.

[axel]

Много е хубав модела, но историята е още по-хубава.

[Bavarian_Motor_Works]

Интересни факти наистина , разцветката пълни душата!

[paralesko]

Искаш да ни смаеш Подкрепям за разцветката

[Antara1]

Много ми харесва тази разцветка!

[commodore]

Сопър е легенда!

[TheDevilTwin]

ETCC

Напоследък все не ми остава време да поснимам модели, но днес най-сетне успях да коригирам пропуска.
Идва ред на следващата генерация състезателни 3-ки, а именно - Е46.

Моделите на Minichamps пресъздават състезателните версии от 2003-та. В периода 2001-2005 BMW постоянно подобрява колите си както визуално, така и технически, затова през всеки следващ сезон имат разлики в сравнение с предходния. Например тези от 2001 и 2002 са с различни брони и не са фейслифт; раздувките на калниците също са няколко вида. В това отношение моделите са коректни, освен това преди време бяха намалени, така че се снабдих с два, тъй като са на различни пилоти.

'03 BMW 320i ETCC Team Schnitzer (Minichamps)



BMW 320i ETCC (E46)
Години на производство: 2001-2005
Държава: Германия
Произведени бройки: -

През 2002 клиентските отбори на BMW развяват флаговете на 5 различни държави в Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC) – Белгия, Германия, Великобритания, Холандия и Испания, които взимат участие с общо 8 броя BMW 320i. Колите са снабдени с 2-литрови 6-цилиндрови двигатели и пилотирани от водещи имена в световния автомобилен спорт. Шампионът от предходната година е Peter Kox, който кара за Ravaglia Motorsport с BMW 320i. Начело на белгийския отбор на BMW е Fredrik Ekblom от Швеция. Немският отбор участва с две 320-ки, пилотирани от Dirk Müller и Jörg Müller. Великобритания е представена благодарение на пилотите Tom Coronel (холандец) и бившия пилот от Формула 1 Gianni Morbidelli (италианец), докато испанският отбор на BMW е предвождан от пилотите Jordi Gené (испанец) и Fabrizio De Simone (италианец).

Шампионатът през 2002 е спечелен от Fabrizio Giovanardi с Alfa Romeo 156 GTA, а на второ място се нарежда Jörg Müller с BMW 320i. През 2003 Jörg Müller отново се класира втори, но първи този път е Gabriele Tarquini с Alfa 156 GTA. Англичанинът Andy Priaulx и немецът Dirk Müller с BMW 320i са съответно 3-и и 5-и в крайното класиране.

2004 е последният сезон за европейския шампионат. През 2005 той е преименуван на WTCC – World Touring Car Championship (световен шампионат). Състезанията също както през предходните сезони са 20 на брой.

През сезон 2004 пилотската титла за първи път отива при пилот на BMW – Andy Priaulx, който кара за тима на Великобритания. Втори се класира Dirk Müller, който разполага със същия брой точки като Priaulx, но купата е отредена за пилота с по-голям брой спечелени състезания.

През тази година BMW взима също и конструкторската титла, класирайки се пред Alfa Romeo и SEAT.

BMW 320i ETCC (2002)
Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров редови (P54B20)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.990 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване BMW Motorsport
Купе/шаси: стомана с карбонови влакна
Спирачки: вентилирани дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна секвенциална
Предаване: задно със шпер диференциал
Тегло: 1170 кг.
Мощност: 250 к.с. при 8250 об/мин.
Въртящ момент: 220 нютонметра при 6500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 125.62 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.21 к.с. на кг.

[commodore]

Чуден сет!

[paralesko]

Фаровете изумяват ,сет трепач

[Antara1]

И тези имат страхотна визия!

[stoicho110]

Сета е супер

[TheDevilTwin]

WTCC

Слагам края на състезателните баварци с един изключително култов за мен автомобил - E90 320si, с който доста често разцъквах на GRID Race Driver.
Моделите отново са два на брой, но този път от две последователни години - шампионската кола за 2006, пилотирана от англичанина Andy Priaulx и автомобила на Jörg Müller от 2007.

'06 BMW 320si WTCC Winner Team UK (Minichamps)
'07 BMW 320si WTCC Team Germany (Minichamps)



BMW 320si (E90)
Години на производство: 2005-2007
Държава: Германия
Произведени бройки: 2600

По молба на производителите през сезон 2005 Европейският Шампионат за Туристически Автомобили става световен (съкращение WTCC) и продължава да използва правилата за Super 2000 и Diesel 2000. Шампионът от 2004 Andy Priaulx със своето BMW 320i продължава да доминира в сериите през първите три години на шампионата – 2005, 2006 и 2007 взимайки както пилотската, така и конструкторската титла за BMW.

С цел да отговори на правилата за хомологация през 2005 година BMW произвежда общо 2600 цивилни версии от 320si. Двигателят е сглобен на ръка в завода в Hams Hill, близо до Coventry, Великобритания и е 4-цилиндров редови с обем 2 литра и мощност 173 к.с. при 7000 об/мин., а максималният въртящ момент е 200 нютонметра при 4250 об/мин. (код на мотора N45B20S). Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 8.1 секунди. Капака на клапаните за разлика от обикновените мотори на BMW е изработен от карбонови влакна.

Състезателната версия е показана за първи път на автомобилното изложение във Франкфурт на 21-и септември 2005, а участието й в световния шампионат на FIA започва през сезон 2006. Тя е директен наследник на E46 320i ETCC, от което BMW доставя над 100 състезателни коли на частни отбори чрез дистрибутори на BMW.

BMW 320si WTCC (2006-2008)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (P45B20)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.999 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 11.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване BMW Motorsport ECU404
Купе/шаси: стомана с карбонови влакна
Спирачки: вентилирани дискове с 4-бутални апарати AP отпред и 2-бутални отзад
Трансмисия: 5-степенна секвенциална
Предаване: задно с механичен шпер диференциал
Тегло: 1140 кг.
Мощност: 280 к.с. при 8300 об/мин.
Въртящ момент: 245 нютонметра при 7250 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 140.07 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.24 к.с. на кг.