taiko написа:Мислих, че темата ще е по еднообразна. А то доста разнообразно се получи. И моделчетата едни лачени...
Убеден съм, че за някои колеги моделите са идентични, както примерно аз вече не правя разлика между Ауди А4-А5-А6 итн, онзи ден имах честта да се повозя на едно, чак на третия път познах какво е.
Та така и с 250-ките, хем изглеждат сходни, хем са много рачлични. За уникатите по поръчка на клиенти направо да не отварям приказка. Един
линк за размисъл по темата, 3 странички красоти и все 250-ки.
Ето и най-любимият ми Банг. Този модел може да засрами доста по-скъпи миниатюри на уж лидери в хобито. Обърнете внимание на ювелирните джанти, дори Спарк не правят толкова добри Борани джанти. Чистачки, куки, фаровете са с жълта леща под похлупка, задните светлини са отделни детайли. Няма да е зле да изпратя една бройка на Миничампс да научат за наличието на фотоецнати чистачки.
Много ми е любим просто този Банг.
1961 Ferrari 250 GT SWB "Sperimentale" - BangКратка история:Пътят до представянето на легендарното 250 GTO преминава през няколко стъпки и внимателно планиране като в началото за тестовете бил използван модел 250 GT SWB. Един от първите признаци на идващата радикална промяна във Ферари бил представен през 1961 , когато две силно модифицирани 250 GT SWB се появили на бял свят. Тези 2 автомобила били част от серия от 5 коли с купета на Пининфарина подобни на аеродинамчното Ферари 400 SuperAmerica. Две "експериментални" от тези пет също получавали постоянно технически подобрения и били обект на многократно намаляване на теглото. Тези два автомобила имали покрити със стъкло фарове и ясно показвали желанието на Ферари да постигне по-висока скорост за бъдещия си GT автомобил.
Първата направена 250 GT SWB Sperimentale имала сериен номер на шасито 2429GT и получава леко модернизиран двигател от състезателното GT Comp/61, но автомобила никога не взима участие в състезание , въпреки че на тестове достига доста по-високи скорости от стандартните 250 GT SWB. С втората кола със сериен номер 2643GT Ферари правят още една стъпка напред в развитието като поставят двигател със сух картер и 6 карбуратора с обем 3.0 литра и конфигурация V12. Този двигател технически е най-близо до двигателя в 250 GTO. По-късно през годините тези експериментално коли ще бъдат наричани прототип 250 GTO. През сезон 1961 втората експериментална кола е използвана за тестове през целия сезон като дори се появява на Льо Ман, но поради проблеми с двигателя не успява да завърши надпреварата.
В началото на 1962ра , Ферари продават този уникален експериментален автомобил на Луиджи Чинети , който от своя страна я поверява на Стърлинг Мос за състезанието 3 часа на Дайтона. В своето последно състезание за Ферари , Мос завършва на 4то място, но печели в своя клас GT. На Льо Ман през 1962, колата с пилоти Ед Хюгус и Джордж Рийд завършва на престижното 4то място след двете Ферарита 250 GTO и модифициран Ягуар Е-тайп. След множество препродажби колата стига до сегашния си собственик, който я реставрира и пребоядисва до оригиналния син цвят типичен за състезателните коли за Льо Ман.
A в момента колата изглежда така
Останалите 5 имат дизайн подобен на 410 Суперамерика
Модела на Банг и Джоуеф са супер.