Линия 250 в 1:43 - GTE Series 1

[chevyimpala]

Абе те хубави тия коли, ама не можеш да караш козички в багажаника, нали?

[Udi]

Оставам безмълвен....поздравления за страхотните екземпляри Почнах сега и аз да се замислям, отвори ми очите за нови производители на миниатюри ! А темата е просто чук ! Поздравления, продължавай в същия дух !

[rvalev]

ААА, лигите ми потекоха от златното на Bang.

[Ивайло]

Знаех, че 250 линията включва доста модели, но дори не подозирах колко много разновидности има. Това е може би най-красивата и интересна мини колекция в колекцията, която съм виждал. Чисто и просто - енциклопедия. Когато светне темата, веднага влизам да разгледам.

[milski]

Колекцията ти е вдъхновяваща.Заради теб и аз се сдобих с два модела 250.Странно ми е,че са толкова различни помежду си.Човек като мен,който не е запален чак толкова на тема Ferrari,едва ли би предположил,че са от една моделна линия.

[taiko]

Мдамммм банг правили много добри модели. Досега все съм ги подминавал. А всъщност май съм сбъркал...

[chevyimpala]

Bang за мен са превъзходен класически дайкаст за разлика от други марки с много повече претенции и обидно качество.

[Antara1]

И аз нямам думи! Страхотна колекция в колекцията! Златистото Ферари е уникално!

[Тихомир]

Дойде ред и на най-разпознаваемото 250 грантуризмо - 250 ГТО. Моделът на Kyosho e болезнено труден за намиране в чисто червената си верисия. Аз успях да събера 5 броя, 3 състезателни, 1 цивилно и 1 преправяно от състезателно в цивилно. Помежду си всички имат разлики, както е и при истинските коли. Най-много ме впечатлява, че тази кола е красива от всеки възможен ъгъл.

1962 Ferrari 250 GTO - Kyosho

Кратка история:

Една от най-скъпите и желани коли на света , Ферари 250 GTO, има интересна и пълна с интрига история. Всички направени 36 броя са оцелели през годините и още по-впечатляващо е , че историята на всяка една кола е прилежно описана и документирана днес. До началото на 70те , Ферари 250 GTO се счита за един остарял състезателен автомобил. След това цените на автомобилите постепенно се покачват до невероятни суми надвишаващи 30 милиона долара. Имайки предвид тези огромни суми е много трудно да повярваме , че някога 250 GTO е било собственост на студент или, че друга бройка е била използвана като автомобил за упражнения в училище за механици в Тексас. За щастие много собственици имат смелостта да изкарват своите 250 GTO на съвременни състезания и изложения за радост на многобройните фенове на колата.

Ферари 250 GTO e продукт на дългогодишно развитие на серията състезателни и шосейни автомобили 250 GT започната с модела 250 GT Europa през 1954. Последната стъпка преди GTO бил модела 250 GT SWB представен през 1959. Между 1960 -1961 250 GT SWB бил най-добрият състезателен автомобил като помитал всякаква конкуренция на пистата. Моделът бил наличен както в състезателен вариант така и в шосеен носещ името Lusso или Луксозен. За сезон 1961 , Ферари правят подобрения по модела и го наричаt Comp/61 . Сравнен с предишните, новият автомобил разполага с по-мощен двигател.

Въпреки че представянето на 250 GT SWB е впечатляващо, редица проблеми се появяват като принуждават състезателния департамент на компанията да разработи заместител за 1962. Допълнителна мотивация за нова разработка дошла и от новината, че ФИА ще промени правилника и ще позволи единствено на автомобили клас GT да се състезават за Световния Шампионат. Състезателните прототипи били изключени от този шампионат. Тази промяна в правилата увеличила значимоста на програмата занимаваща се със състезателните 250 GT. Единственият забележим недостатък на 250 GT SWB 60/61 бил лошата аеродинамика при високи скорости. Развитието на Comp/62 започва в началото на 1961 година. Първите автомобили както вече споменах са така наречените " Sperimentale" , които по-късно ще се наричат прототипи на 250 GTO.

Гореща тема при проектирането на 250 GTO бил дизайна на автомобила. Все пак истината е , че дизайнът не е дело само на един човек от компанията. Първоначално със задачата е натоварен Джото Бизарини. Когато на пистата се появило първото тестово муле, предната част вече приличала на тази от крайния производствен вариант, но задната част приличала на 250 GT от 60/61 година. Имайки предвид, че новата кола ще е изцяло състезателна, купето било смалено възможно най-много за да "залепне" за шасито. Функцията взела превес на естетиката, но за щастие красотата на модела оцеляла. През зимата цялостната форма била определена. Точно по това време концепцията била дадена на Скалиети, който рафинира дизайна и подготвя модела за производство. Колата е представена за първи път пред медиите през февруари 1962, но и тогава това не било крайния вариант. По време на високо скоростни тестове, задната част на колата била нестабилна. Подобен проблем имал и "Sperimentale". Съвсем малък аеродинамичен елемент подобен на устна бил закрепен в задната част на модела. Това подобрило аеродинамичните характеристики при висока скорост. При първите 18 броя този елемент бил прикрепян с болтове към цялото купе. При следващите екземпляри елемента е интегриран направо към купето.

Представеното Comp61/62 доста бързо е посрещнато критично от журналистите и конкурентите. Те не могат да повярват, че новата състезателна кола е подобрена версия на автомобила използван през сезон 1961. Вместо това били убедени, че показаната кола е изцяло нов модел поради изцяло различната визия и техническа изработка. Някои дори я нарекли Testa Rossa с покрив. Ферари от своя страна са убедени в легалноста на колата си защото всяка промяна била одобрена поотделно от ФИА и според тях взимането на хомологация за шампионата било просто формалност. Донякъде и двете страни са били прави защото от една страна новият състезател бил толкова различен от модела, на който е базиран, че спокойно може да се нарече изцяло нов модел. Но Ферари били планирали всяка стъпка внимателно и получили лесно хомологация. По подобен начин били хомологирани и Ягуар Е-тайп "Лайтуейт: ( лек вариант) и Астън Мартин ДБ4 ГТ Загато , въпреки че се различавали силно от шосейните автомобили, на които се базирали. При Ферари дори индекса 250 трябвало да остане. Във всички документи 250 GTO фигурира под името 250 GT comp/62, но може би поради грешка колата става известна като 250 GTO , където О е съкращение на Omologato ( хомологация на италиански) . Интересното е , че това име е било използвано първо в Англия преди да бъде използвано в Италия. Името така си и останало и дори през 1966 Понтиак го използват за модела си GTO като символ на мощност и ефективност. Ферари също възражда името с моделите 288GTO и 599GTO.

Всички GTO-та имат забележителна състезателна история и ще трябва изключително много време за да бъдат описани подобаващо. Трябва да се спомене, че още преди завършването на проекта 250 GTO Бизарини напуска Ферари заедно с доста голяма част от персонала. Това напускане е породено от скандал между Бизарини и жената на Енцо Ферари, която често се намесвала във взимането на решения във фирмата. Това напускане на ценни кадри се отразява на проекта като го забавя . На мястото на Бизарини е назначен Форгиери, който довършва проекта. И все пак колата не е била готова за началото на сезона и "старото" 250 GT SWB влиза в употреба за последен път. На Себринг новото Ферари се появява за първи път като пилотите Гендебиен и Хил постигат двойна победа. Ферари 250 GTO продължава да побеждава , включително и на Льо Ман. Ферари печелят шампионата за 1962 с 45 точки. През 1963 конкуренцията е по-силна с появяването на известните AC Cobra на Каръл Шелби , но Ферари отново са на върха и отново печелят на Льо Ман.

Варианти на GTO

През 1962 и 1963 заводът в Маранело прави 33 броя 250 GTO от първата и основна спецификация Comp/62. През 1963 на Льо Ман, Северно Американският Състезателен Отбор ( North American Racing Team или N.A.R.T) на Луиджи Чинети участва с GTO със специално изработено купе. Колата била подобна на 330 LMB GT - състезателни прототипи и е познато като 250 GTO LMB. За сезон 1964 напълно нов автомобил бил проектиран за клас GT, който е базиран на успешното 250 P. Колата вече е със централно разположен двигател и напълно се различавала от оригинала и не получила хомологация от ФИА. Това е модела 250 LM. Ферари неохотно правят още 3 броя Серия 2 GTO като поставят купе имащо щрихите на 250 LM. С тях общата бройка става 36 броя. Други 3 автомобила използващи купе от 250 GTO , но с двигател от 4 литра вместо оригиналния 3 литров били направени. Тези 3 броя са известни като 330 GTO. За да стане объркването още по-голямо, 4 частни отбора връщат в завода своите първоначални 250 GTO за да бъдат модифицирани с купета като на Серия 2. Така днес има 28 с оригиналното купе Comp/62, 4 със сменено купе , 1 250 GTO LMB и 3 броя оригинално снабдени с купе за сезон 1964.

Първите пукнати в доминацията на Ферари се получили след победата на Форд Кобра Дайтона Купе побеждава на Льо Ман. Последният опит на Ферари в клас GT бил със силно модифицирано 275 GTB, но ФИА отново им отказва хомологация.

Комбинацията от състезателна история, красота и рядкост са направили 250 GTO една от най-скъпите коли на света. Сравнен с другите скъпи, редки и красиви Ферарита , 250 GTO e в пъти по-скъпо. Някак си тези високи цени са неоправдани, но никое от другите няма такава голяма група фенове като 250 GTO. Много от днешните собственици знаят това и често показва своите Ферарита на широката публика.


































Конверсията.





















С Бредванът, който е създаден от същите хора като 250 ГТО и малко или много представлява доразвиване на идеите от ГТО.

[stoicho110]

Страхотен модел на Киошо, супер направен и с активни елементи. Презентацията и сетовете са изчерпателни като Енциклопедия Британика.

[Тихомир]

Съвсем изключих, че имам и Серия II а 250 ГТО от 1964. Моделът е добре познат на всички. Понеже се разрази една дискусия в друга тема... щракнах и цената в дойче марк на модела. Предполагам за началото на 90-те (93-та???) си е било малко състояние. Не случайно Жуеф отдавна не са в бизнеса. На самият модел могат да му се простят кусурите... изглежда прилично предвид,че е 20+ годишен. На мен ми е втора бройка, първата имаше проблем с едната врата и не се затваряше правилно.

1964 Ferrari 250 GTO - Jouef Evolution



































Тия двете клипчета ми пълнят душицата. Няма такъв звук ... чист V12 ... натурален без ГМО. Едното клипче е с коментара на Дерек Хил, синът на Фил Хил, второто е само звук и картина.

https://www.youtube.com/watch?v=ewQaikxTUJs

https://www.youtube.com/watch?v=KHgD0wJGcR0

[taiko]

Ох, пак точих лиги по киошовците. Трябва да се сдобия с такъв модел...някога. Много са готини.
Джоефа е класика. Този не го ли имам от тебе? Стои в кутийка на Том Форд

[Тихомир]

Ох, пак точих лиги по киошовците. Трябва да се сдобия с такъв модел...някога. Много са готини.
Джоефа е класика. Този не го ли имам от тебе? Стои в кутийка на Том Форд

Ако е бившото мое, ауспусите трябва да са с правени отвори. Стефчо ми ги проби навремето, че оригинално Жуеф не са го доизкусурили.

[Тихомир]

Поувлякох се с ГТО-тата и тяхната еволюция през годините, крачка настрани и назад в родословното дърво. Това е може би от най-недолюбваните 250-ки. Пиричината е тривиална, произведено е в много повече бройки от останалите и дори някои GT/E са използвани като донори за реплики на 250 ГТО. Към днешна дата цените на тези автомобили върви единствено и само нагоре, но това все още остава най-достъпният начин да притежаваш кола от серия 250.

За моделът на Банг мога да напиша само суперлативи. Фотоецът е в изобилие, стойката е прекрасна, както и цялостното излъчване.

1960 Ferrari 250 GT/E - Bang

[rvalev]

Bang-а е много красив. Но червеното цивилно Kyosho е прелест, това е автомобилът с главно А, това е модела с главно М. Уникален, благородно много завиждам.