Колекция 1:43 - Killer Queen

[VALVOLINE]

Прекрасен Баварец червеното много му тича

[paralesko]

Гумите с този профил много го отварят, радост е ....

[stoicho110]

Много са ти любими тези Е30-ки, расов спортист представяш както винаги. Добро начало на новата година

[rvalev]

Много са ти любими тези Е30-ки, расов спортист представяш както винаги. Добро начало на новата година

+1

[TheDevilTwin]

JAS Motorsport

Днешният модел е изключително успешната състезателна версия на 155 в култовата окраска на Jägermeister, пилотирана през сезон 1996 от немеца Michael Bartels, който завършва на 21-во място в крайното класиране на ITC, постигайки най-добър резултат 4-то място на затворения маршрут по улиците на Хелзинки, Финландия.

ITC-шампионатът, който заменя DTM през 1996 (и в края на сезона спира да съществува) всъщност е хитър ход от страна на Бърни Екълстоун, който предвижда сериозната заплаха за Формула 1. Показателите на автомобилите и бюджетите на трите участващи в DTM отбори Opel, Alfa Romeo и Mercedes-Benz през сезон 1995 се доближават и дори надминават тези във F1, а по-голямата част от пилотите са бивши участници във Формула 1. През 1996 шампионатът е преименуван след като са добавени два кръга извън Европа (в Бразилия и Япония), утежнявайки излишно бюджетите отборите. В същото време самите състезания са прекалено сбити като график (например едва седмица разлика между две отделни надпревари), а телевизионните права са целенасочено откупени от Екълстоун. В края на сезона, когато Опел и Алфа Ромео се отказват, чичо Бърни просто насочва прииждащите спонсори към Формула 1.

Ето един интересен клип на Давиде Чирони, който проследява цялата състезателна история на 155 V6 TI, разказана от главните действащи лица:
https://www.youtube.com/watch?v=ohPEXfm7q1M

'96 Alfa Romeo 155 V6 TI ITC Jägermeister (HPI Racing)



Представяне на Alfa Romeo 155 V6 TI ITC в темата

[VALVOLINE]

Една от любимите ми разцветки заедно с тази на Мартини. Добре изпипан модел!

[commodore]

ПЕРФЕКТНА !!!

[stoicho110]

Много як модел, всичко е пипнато. Тази Алфа ми липсва в колекцията някой ден ще набавя и нея.

[TheDevilTwin]

'80s High Tech Part 2

Днес е ред на второто издание на една японска класика и по мое скромно мнение най-култовата от цялата поредица Soarer. Z20 е изключително модерен и напредничав за времето си модел, който полага основите на луксозното подразделение на Toyota - Lexus. Въпреки че не е изнасяна официално извън Япония, 2-рата генерация на Soarer със сигурност би била хит в края на 80-те в Северна Америка, Австралия и Европа.

Модела на Ignition мога да определя единствено като безупречен и умишлено се спрях на тъмната цветова гама, тъй като се заформи приятен сет с 1-вата генерация.

'88 Toyota Soarer 2.0 GT-Twin Turbo L (Ignition Model)



Toyota Soarer 2nd Generation (Z20)
Години на производство: 01.1986-04.1991
Държава: Япония
Произведени бройки: -

Производството на първата генерация Soarer приключва в края на 1985, но успехът на Z10 загатва за наследник, който дебютира още през януари 1986, а продажбите започват в средата на февруари.

Имайки предвид популярността на Z10, Toyota с право не променя коренно дизайна, така че визуално Z20 буди доста прилики със своя предшественик и лесно може да бъде сбъркан с него. Въпреки това Z20 е с изцяло ново купе, монтирано върху сложно ново шаси със задно предаване. МакФерсон окачването на Z10 е заменено от двойни носачи с полу-носещи рамена, съставени от горни контролиращи рамена, носещи връзки и двойни долни напречни връзки. Предната и задната ос разполагат с носещи греди с полимерни тампони, които имат за цел да намалят шума и вибрациите, както и да подобрят комфорта. Повечето нива на оборудване са с пружини с газови амортисьори, но по-скъпите версии са снабдени със система TEMS, а топ моделът 3.0GT-Limited дори може да бъде поръчан с електронно контролирано въздушно окачване. С изключение на въздушното окачване новото шаси се споделя с изцяло новата Supra A70, чийто продажби стартират седмица след Soarer.

Soarer Z20 се предлага с 4 двигателя, също споделяни със Supra. Най-евтини са 2.0VZ и 2.0VX с едновалов 1G-EU с мощност 105 к.с. 2.0GT запазва 24-клапановия двувалов 1G-GEU с мощност 140 к.с., а 2000 Turbo е заменен от новия 2.0GT-Twin Turbo, задвижван от 24-клапанов двувалов 1G-GTEU с две турбини CT12, мощност 185 к.с. и въртящ момент 240 нютонметра. Всичките три 1,988-литрови двигателя могат да бъдат поръчани с 5-степенна ръчна трансмисия или 4-степенен автомат. Всички 2-литрови версии са с код на шасито GZ20.

За японския пазар нито Soarer, нито Supra са предлагани с атмосферния 2,954-литров 7M-GE редови шестак, монтиран в Суприте, предназначени за износ. Вместо това моделите 3.0GT (код на шасито MZ20 с метални пружини и MZ21 с въздушно окачване) сменят атмосферния 6M-GEU двигател от MZ12 за турбинирания 7M-GTEU, използван в Supra Turbo. 7M-GTEU разполага със същия работен обем като 6M-GEU, но е с единична турбина CT26 и развива мощност от 230 к.с. и 324 нютонметра при налягане 0,47 бара. Въпреки че днес 230 коня не звучат респектиращо, през 1986 7M-GTEU е бил един от най-мощните двигатели, продавани в Япония, наред с V-образния 6-цилиндров мотор на Nissan VG30ET. Първоначално 7M-GTEU е предлаган единствено с автоматична трансмисия, тъй като въртящият му момент е бил прекалено голям за наличните скоростни кутии на Toyota. По-здравата 5-степенна R154 се появява при Supra по-късно през 1986, а при Soarer – в началото на 1987.

Всички версии на Soarer са със серво, 15-цолови джанти и 4 дискови спирачки, вентилирани при колите с турбо мотори. Нова 3-канална антиблокираща система е монтирана първоначално само при 3.0GT, но в началото на 1987 предлагането е разширено и за 2.0GT-Twin Turbo, а от 1989 и при по-евтините модели. Всички нива на оборудване освен 2.0VZ могат да бъдат поръчани с диференциал с ограничено приплъзване, а 3.0GT и атмосферният 2.0GT са с TEMS. Тонирани електрически стъкла стъкла, централно заключване и ел. огледала са част от стандартното оборудване за всички модели, и с изключение на базовия 2.0VZ всички разполагат с климатик или климатроник с пречиствател на въздуха като опция. 3.0GT-Limited добавя електрически седалки с 8 позиции на регулиране, мултиволан, волан с памет и велурена или кожена тапицерия.

Най-драматичната нова екстра, стандартна за всички версии на Z20 Soarer, е “Space Vision Meter” – електролуминесцентен дигитален панел с инструменти. За разлика от системата, използвана по-късно в моделите на Lexus, дисплейът на Soarer не имитира аналогови инструменти, а използва 3-измерен „плаващ” ефект, постигнат благодарение на отражение на екрана в огледало.
При 3.0GT-Limited той може да бъде допълнен с мобилен телефон, мултифункционален електронен панел за контрол на аудиосистемата и климатика, както и последна версия на системата Electro-Multivision. Преместена от панела с инструменти към централната конзола, тази система може да показва карти или друга информация от ROM-касети, които се зареждат в касетъчен дек. Всичко това е голям хит, макар че по-скоро е скъпа играчка отколкото полезен уред. Телевизията може да бъде включвана единствено за кратки периоди, когато колата е паркирана и бързо изтощава акумулатора, докато картографската система не е в състояние да показва позицията на автомобила или да указва маршрут, освен това касетите с данни са толкова бавни, че е много по-лесно да се използва най-обикновена хартиена карта.

Новото шаси и допълнителното оборудване увеличава значително теглото на Z20 в сравнение с предшественика му. Дори най-леките 2.0VZ тежат с около 135 кг. повече от сравним Soarer Z10, а 3.0GT-Limited с автоматично въздушно окачване е с цели 220 кг. по-тежък. Въпреки това Z20 не тежи значително повече от сравнима Supra и при всички случаи Soarer е луксозен автомобил, а не спортно купе. Допълнителното тегло, което би направило тогавашната Supra тромава, придава характер на Soarer.

Същото се отнася и за шасито. Supra A70 е адекватен спортен автомобил, но е критикувана заради липсата на бърза обратна връзка, очаквана от спортен автомобил. Без спортни амбиции Soarer Z20 е чудесен гранд турер. Той далеч не е пъргав, но е по-рафиниран от Supra без да жертва своята практичност.

Въздушното окачване, подобно на това при Lexus LS400 и Toyota Celsior, добавя още едно измерение към способностите на Soarer. Окачването е с нивомат и осигурява два режима на регулиране – ръчен и автоматичен. Колата сама понижава височината си при скорост над 90 км/ч. и се вдига при по-бавно темпо, освен това електронната система TEMS контролира автоматично твърдостта в зависимост от пътните условия. Системата работи добре, но при тестове журналистите се оплакват, че особените движения на окачването могат да провокират морска болест. Коли със стандартното окачване (със или без TEMS) се управляват и возят почти толкова добре без добавената стойност, тегло и сложност на въздушното окачване.

Характеристиките на Z20 зависят от двигателя. Имайки предвид теглото, базовите версии са мудни, особено с автоматик, а 2.0GT не се представя значително по-добре освен при пълна газ. 1G-GEU-двигателят разполага с едва 162 нютонметра, задвижващи автомобил с тегло над 1330 кг. Въпреки че липсват тестови данни за 2.0GT-Twin Turbo, неговите показатели са подобни на тези на атмосферна Supra за износ, която разполага със сравнимо съотношение мощност/тегло. Това осигурява ускорение от 0 до 100 км/ч. от порядъка на ниски 8 секунди и максимална скорост около 210 км/ч.

3.0GT е значително по-бърз. Дори с автоматик, Toyota съобщава за ускорение от място до 100 км/ч. за 6.8 секунди и спринт на четвърт миля за по-малко от 15 секунди. Максималната скорост отново е ограничена на 180 км/ч., но с премахнат ограничител Soarer 3.0GT с автоматична трансмисия би бил в състояние да достигне максимална скорост от 225 км/ч. Разходът на гориво не е нисък, макар че дори натоварен MZ21 не е толкова разточителен колкото BMW M635 CSi / M6.

Важен критерий за болшинството купувачи е, че Soarer е сглобен отлично от висококачествени материали и ако крайният резултат не винаги е бил по вкуса на американците или европейците, е ясно, че Soarer притежава редица високотехнологични екстри и скъпи щрихи като например сложните панти с по 4 връзки.

Разбира се Soarer е скъп автомобил – 2.0VZ започва от ¥2,325,000 (около $13,000), 3.0GT-Limited се търгува за ¥4,479,000 (около $25,000), а въздушното окачване добавя ¥356,000 (почти $2,000) — но дори при най-обикновен обменен курс Soarer е значително по-евтин от BMW 635 CSi или Mercedes 380 SEC.

Въпреки че официално не е изнасян извън Япония, на родния пазар Z20 Soarer е също толкова успешен колкото своя предшественик, надхвърляйки по продажби всички свои конкуренти – например новия Nissan Leopard F31 с преднина 5 към 1 през 1986, дори топ версията Leopard Ultima не е в състояние да се конкурира с шасито на Soarer и високотехнологичните му екстри, освен това разполага с едва 185 к.с. През август 1988 Nissan добавя по-мощен двигател с 255 к.с., но ударът вече е нанесен и продажбите не се подобряват. Старата Mazda Cosmo не се справя по-добре, нито пък купето Honda Legend V6, представено в началото на 1987 и предназначено основно за износ.

Интересно явление е, че в Япония продажбите на Soarer надхвърлят тези на Supra със значителна преднина. Въпреки това Supra се продава добре навън, докато Soarer остава ограничен до родния си пазар. През 1986 двата модела си поделят почти 100 000 продажби, което е добър резултат в горния пазарен сегмент. Тези числа със сигурност изминават дълъг път, докато успеят да оправдаят разходите за разработка на новото шаси, както и решението Supra да бъде разграничена от новата платформа с предно задвижване Celica/Carina.

Z20 остава в производство до началото на 1991, получавайки някои промени по време на своя жизнен цикъл. Незначителен фейслифт през януари 1988 придава козметични подобрения, по-силни спирачки и допълнително оборудване. Двуваловият мотор 1G-GEU, вграждан в 2.0GT, получава по-висока степен на сгъстяване, повишавайки мощността до 150 к.с. и въртящия момент на 182 нютонметра. Двата турбо-мотора получават малки промени и по-високо налягане, увеличавайки мощността на 2.0GT-Twin Turbo до 210 к.с. и 275 нютонметра, а при 3.0GT до 240 к.с. и 343 нютонметра. Появява се версията 2.0GT-Twin Turbo L, която разполага с част от луксозното оборудване на 3.0GT.

В началото на 1989 анемичният базов едновалов мотор е заменен от 24-клапанов двувалов 1G-FE, който наскоро се появява в гамата на базовите Supra, както и моделната линия Mark II/Chaser/Cresta. 1G-FE е леко тунингован в сравнение с 1G-GEU и доставя мощност 135 к.с. и 177 нютонметра, но осигурява значително по-добри характеристики от стария 1G-EU.

Преди 2001 не се появява истински кабриолет на базата на Soarer, но през април 1989 е представена лимитирана серия от 500 броя Soarer Aerocabin, отличаваща се със сгъваем стъклен покрив и задно стъкло. При тази версия покривът и задните странични прозорци на MZ20 са скъсени за сметка на удължения капак на багажника, тъй като механизмът сгъва и прибира покрива, подобно на „ландолет”. Нуждата от пространство за механизма на тавана и задното стъкло в сгънато положение налага жертването на задните седалки, а с цена от около ¥4.3 милиона йени (около $31,000) Soarer Aerocabin е доста скъп.

По същото време тунинг фирмата TOM’S предлага лимитирана версия Soarer C5, която представлява MZ20 с по-твърдо окачване и модификации по мотора, които дават като резултат 300 к.с. Не е ясно колко броя от C5 са направени, но през годините доста собственици на Soarer модифициран автомобилите си по свой вкус.

Toyota възнамерява да изнася Z20 Soarer на американския пазар под името Lexus, но в крайна сметка е решено, че моделът е твърде близо до края на производствения си цикъл. Съдейки по неентусиазиращите ревюта и лоши продажби на американския Nissan Leopard, продаван между 1990 и 1992 като Infiniti M30, решението донякъде е обосновано. Американският пазар ще дочака Soarer едва при следващата 3-та генерация, която през 1991 се появява зад океана под името Lexus SC.

[ico_naskov]

Страхотия

[Thunderbolt]

феноменални... и колата и модела

[TheDevilTwin]

The Runner-Up

Продължавам японските острилки с един слабо известен състезателен автомобил. В края на 1992 Международната Федерация за Автомобилни Спортове (FIA) слага край на Група А, в която право на участие имат всички серийни туристически автомобили. За сезон 1993 са въведени новите "Super Touring"-правила, при които машините се разделят условно в два класа - клас 1 и клас 2. При клас 2 допустимите модификации са силно ограничени с цел състезателните коли да бъдат максимално близки до цивилния им аналог, докато в клас 1 на производителите е дадена далеч по-голяма свобода. Новооснованият японски шампионат JGTC (Super GT) приема екстремните правила за клас 1, подобно на немския DTM, което поставя началото на една напълно нова порода състезателни коли, доближаващи се максимално до техническите характеристики на болидите във Формула 1.

Брутално раздутата Silvia е една от първите разработки, предназначена за участие в клас 1. Заради рецесията в началото на 90-те Nissan се оказва единственият японски производител, който разполага с бюджета и решителността да създаде два автомобила с цел участие в шампионата. Единят (базиран на Skyline R32 GT-R) разполага с 4х4-задвижване, докато другият (Silvia S13) е със задно предаване, но и по-ниско тегло. Без конкуренция от страна на други отбори, Nissan безапелационно печелят 3-те кръга на шампионата, начело със синия Skyline на Calsonic, докато Силвията остава в негова сянка, класирайки се на второ място.

'93 NISMO Silvia N3 JGTC (HPI Racing)



NISMO Silvia N3 JGTC (S13)
Години на производство: 1993
Държава: Япония
Произведени бройки: 1

Японският шампионат за туристически автомобили Super GT е основан през 1993 година. Първоначално е именуван Zen Nihon GT Senshuken, но с течение на времето става известен като JGTC или All Japan Grand Touring Car Championship. През 2005 година името отново е променено на Super GT. JGTC е най-високата летва при автомобилните спортове в Япония.

През 1993 Японската Автомобилна Федерация (JAF) чрез своето дъщерно дружество GTA (GT Association) заменя нефункциониращите вече шампионати за прототипи от Група С и този за туристически автомобили – Група А. Търсейки начин да предотврати спираловидно-увеличаващите се бюджети на отборите и доминацията на един производител в двете серии, JGTC въвежда стриктни ограничения за мощността и добавя тежести при автомобилите с една единствена цел – феновете да бъдат щастливи.

През първия сезон решетката на JGTC се състои предимно от автомобили от клас Japan Super Sport Sedan като единствените същински JGTC-машини са два Нисана на NISMO, които в действителност са модифицирани машини от Група А и Група N2. Изключение прави единствено първото състезание за сезона, което става „изложба” на IMSA GT-шампионата, след като се появява контингент от състезателни автомобили от класовете GTS и GTU на американските IMSA-серии. В надпреварата „1000 км на Сузука” се появават доста участници с прототипи от Група С, туристически автомобили от Група N и GT-коли от Европа и IMSA.

Заради малкия брой претенденти (състезателният отбор NISMO на Нисан с двете си коли), които взимат участие в клас GT, през сезон 1993 са организирани едва три надпревари, които се провеждат заедно с други категории като например JSS на пистата Фуджи.

NISMO взима участие с модифициран Skyline R32 GT-R със спонсор Calsonic, пилотиран от Masahiko Kageyama, както и бяла Silvia S13 на Castrol, поверена в ръцете на Takayuki Kinoshita (кръг 1 и 2) и Hideo Fukuyama (4-и кръг). Първият автомобил, базиран на R32 GT-R от Група А, разполага с агресивни аеродинамични елементи, а 4х4-задвижването ATTESA E-TS е запазено. Скоростната кутия е 5-степенна ръчна, но максималната мощност е по-ниска в сравнение с тази при автомобила от Група А, който по неофициални данни разполага с над 600 к.с. Силвията пък е модифицирана версия на Super Silvia от едномарковия N2-шампионат. Kageyama печели JGTC-шампионата, побеждавайки във всичките 3 състезания без никаква конкуренция, а Силвията е втора след като Kinoshita завършва с две 7-и места в крайното класиране и на двата кръга, в които взима участие.

[ico_naskov]

Страхотия

[stoicho110]

Брутален

[TheDevilTwin]

Purple Passion

Този Ignition вече е представян от мен, но в различна комбинация от цвят/джанти. Макар жълтият цвят да е един от стандартните за модела, лилавият металик определено го отваря повече.
Преди няколко години в Гърция се продаваше небесносиня Селика купе със същите Watanabe-джанти и ниско окачване... все още си пазя снимките от обявата на хард диска

'73 Toyota Celica 1600GTV (Ignition Model)



Представяне на Toyota Celica TA22 в темата